Три проекта за газопроводи си съперничат, за да осигурят по-изгодно синьо гориво на Южна Европа. Суровината ще идва от Русия или още по-далеч, а едновременно с това Европейския съюз се опитва да диверсифицира доставките на газ, припомня Франс прес. Проектите, които се опитват да се превърнат в европейски южен коридор, са "Южен поток", "Набуко" и Трансадриатическия газопровод - ТАР. България участва в два от тях - започналия да се озгражда официално в петък "Южен поток" и "Набуко".
"Южен поток"
Този газопроводен проект, който се оглавява от Русия, цели да захранва Европа с руски газ, заобикаляйки Украйна, за да се избегнат конфликти при транзита на газ, каквито пред последните години често противопоставят Москва и Киев. Той допълва газопровода "Северен поток", минаващ по дъното на Балтийско море.
Предвижда се "Южен поток", чието изграждане започна официално в петък, да бъде дълъг 3600 км и да има капацитет 63 млрд. куб. метра. Той ще свързва Русия с България по дъното на Черно море, за да се насочи след това към Западна Европа през Сърбия, Унгария и Словения. Проектът се изпълнява от консорциум, в който "Газпром" притежава 50 на сто, италианската ENI - 20 процента, а германската Wintershall, която е дъщерна на BASF и френската EDF - по 15 процента.
"Набуко"
"Набуко" е конкурентен проект, подкрепян от Европейския съюз, който трябва да снабдява Европа с газ от Каспийско море, Централна Азия или Близкия изток. Първоначалният проект предвиждаше газопроводът да се простира от Австрия до източните граници на Турция, като преминава през Унгария, Румъния и България. Планираният капацитет беше до 31 млрд. куб. метра газ годишно. "Набуко" обаче от години се опитва да си осигури доставчици на газ и няколко пъти беше отлаган.
За да задействат проекта, акционерите - австрийската OMV, германската RWE, унгарската MOL,
българската "Булгаргаз", румънската Transgaz и турската BOTAS предложиха да по-къс и по-евтин вариант, наречен "Набуко-Запад". Той ще бъде с дължина само 1300 километра и намален капацитет (от 10 до 23 млрд. куб. метра) и ще се простира от Австрия до българо-турската граница.
TAP
Трансадриатическият газопровод предвижда да захранва Европа с каспийски газ по едно по-южно трасе - през Северна Гърция до Южна Италия, преминавайки през Албания и Адриатическо море. Проектът се изпълнява от швейцарската EGL и норвежката Statoil, които притежават по 42.5 процента в смесената компания, както и германската E.ON с 15% участие. Газопроводът беше подкрепен това лято с финансови ангажименти от британската BP, френската Total и Азербайджан.
Компанията BP, оператор на огромното газовото находище "Шах Дениз" в азербайджанските води на Каспийско море, което може да захранва ТАР или "Набуко", все още не е определила, кое трасе ще подкрепи. Британският петролен гигант ще вземе решение в началото на 2013 г., което може да сложи край на един от двата проекта.
Три проекта за газопроводи си съперничат, за да осигурят по-изгодно синьо гориво на Южна Европа. Суровината ще идва от Русия или още по-далеч, а едновременно с това Европейския съюз се опитва да диверсифицира доставките на газ, припомня Франс прес. Проектите, които се опитват да се превърнат в европейски южен коридор, са "Южен поток", "Набуко" и Трансадриатическия газопровод - ТАР. България участва в два от тях - започналия да се озгражда официално в петък "Южен поток" и "Набуко".
3 коментара
Значи добре сме се позиционирали като държава.
В най-лошия случай ще минава от тук един газопровод в най-добрия два.
Такова понятие като геостратегически или геополитически са безкарайно остарели и неадекварни. Бяха актуални на врмето когато за да стигнеш до точка Б трябва да минеш през тояка А. Виждате, че в момента безпилотни самолети летят навсякъде и изпълняват всякакви задачи.
До коментар [#2] от "Стоян Петров":
Абсолютно, носят газ с пълни кофи!