Глътка въздух за бюджета

Успехът на извънредния аукцион на ДЦК в сряда ще помогне на държавата да поеме глътка въздух и ще остави по-широко поле за маневри на управляващите, които и да са те. До пласирането на 800 млн. лв. шестмесечни облигации се стигна, след като кабинетът "Борисов" реши да плати директните плащания за единица площ на зърнопроизводителите, въпреки че традиционно през първите месеци на годината постъпленията в бюджета са малко.

Какъв беше рискът

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Във вторник земеделският министър Мирослав Найденов се похвали, че парите за земеделците (малко над 841 млн. лв.) са преведени по сметките им и са от фискалния резерв. Това личи и от депозита на правителството в БНБ, който от 18 февруари спада с над 750 млн. лв. до почти 3 млрд. лв. на следващия ден. Това е по-голямата част от фискалния резерв без около 400 млн. лв. в банките за текущи разплащания. Това сваля резерва под 4.5 млрд. изисквани по закон в края на годината, но сега към тях ще се добавят и постъпленията от новата емисия, която беше пласирана при 1% доходност. По-голямата част от наличните суми са Сребърният фонд и други целеви резерви, които на теория не могат да се ползват от правителството освен за каквото са предвидени. Според Любомир Дацов, бивш зам. финансов министър в предишните две правителства, целевите резерви са около 4.1-4.2 млрд. лв.
Субсидиите за земеделските производители се плащат авансово от правителството, но след това Европейската комисия възстановява сумата в срок от 45 дни. При липсата на други бюджетни постъпления между този времеви лаг (парите от ДДС идват между 14-то и 16-то число на всеки месец) обаче управляващите или трябваше да продължат да ползват целевите средства от резерва, за да покрият текущите публични разходи, или трябваше да задържат част от разходите.
Затова и правителството заложи на извънредно голяма емисия вътрешен дълг, с която мостово да финансира изплащането на субсидии, които впоследствие трябва да бъдат възстановени от Брюксел.
Освен тези плащания в началото на годината се струпаха и тези по глобалните облигации в евро, лихви по тези книжа, лихви по другата емисия глобални облигации, падежираща през януари 2015 г., плащания по ДЦК на вътрешния пазар. По изчисления на Института за пазарна икономика се събират общо над 2.5 млрд. лв. извънредни разходи, при положение че всички публични разходи през януари 2012 г. са 2.1 млрд. лв.
Сега поне временно рискът от това държавата да изпадне в ликвидна криза е много по-малък.

И какъв остава

В по-дългосрочен план обаче въпросът за бюджетната дисциплина остава. Най-малкото - с тази извънредна емисия се обра голяма част от ликвидността и последващо финансиране чрез дълг от вътрешния пазар ще е много по-трудно.
"Контролът върху разходите е следващият важен ход, като при служебен кабинет вероятно ще си спестим някои предизборни харчове. Нужно е внимателно балансиране на приходи и разходи и стремеж към намаление на реализирания досега дефицит от началото на годината. Добре премислена емисионна политика без резки шокове за пазара, дори и при малко по-висока доходност", е мнението на икономиста Петър Чобанов. Според Георги Прохаски от Центъра за икономическо развитие пък държавата има приет бюджет "и смятам, че което и правителство да дойде, ще го изпълнява". Според икономистите ключова фигура в новия служебен кабинет ще е тази на финансовия министър.