С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 11 апр 2013, 19:10, 4581 прочитания

С малки реформи към големи цели

България обеща на Брюксел да промени администрацията си, образованието и конкурентността на икокономиката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Подобряване на бизнес средата, на инфраструктурата, административна реформа и прилагане на електронно управление. Това са част от мерките, на които България залага в близките години, за да постигне по-висок икономически растеж и конкурентна икономика. Те са обобщени в проект за актуализацията за 2013 г. на Националната програма за реформи (НПР), който е публикуван на правителственият сайт за обществено обсъждане. Документът показва в каква посока би трябвало да се променя страната ни в близките години. Програмата адресира мерките, които страната ще предприеме или вече е изпълнила във връзка с няколко европейски изисквания, които България е длъжна да изпълнява по стратегия "Европа 2020" и пакта "Евро плюс".
В документа се посочва, че на този етап страната запазва националните си цели и ако ги преразглежда, това ще стане на по-късен етап. Както и че през тази година продължава да се работи приоритетно върху подобряване на конкурентоспособността на младите хора на пазара на труда, подобряване на бизнес средата и повишаване на доверието в държавните институции. Големи идеи за реформи в най-проблемните сектори като този на здравеопазването и пенсионната система обаче липсват.

Препоръките към България


Още през миналата година Европейският съвет е изпратил на България седем специфични препоръки, които са свързани с процеса на наблюдение и координация на икономическите политики в ЕС. Те са за качество и устойчивост на публичните финанси, заетост и социално включване, конкурентоспособност чрез образование и подкрепа на иновативни малки и средни фирми, укрепване на административния капацитет, контрол върху обществените поръчки и либерализация и ефективност на енергийния сектор. Страната ни е предприела мерки още тогава, а в документа сега се отчита какво е изпълнението им и какво предстои. В програмата за реформи е посочено, че по първите две препоръки – за устойчивост на публичните финанси и заетост, информация за предприетите мерки се съдържа и в Конвергентната програма на България за 2013–2016 г. Тя обаче все още не е публикувана на сайта на Министерството на финансите, което я изготвя.

Малки идеи за големите проблеми в здравеопазването

По данни на Евростат публичните разходи за здравеопазване като процент от БВП в България не са високи спрямо средноевропейските, но темпът на нарастване за периода 2007–2011 г. е най-голям в сравнение с останалите държави в ЕС. Въпреки това здравната система продължава да е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с финансовото състояние на болничните заведения, качеството на здравните услуги, техническата и персоналната обезпеченост.
Сред целите за подобряване на сектора е записано, че ще продължи преструктурирането на болниците. На практика обаче то не е започнало по ясни критерии и с единна стратегия. Ако прoсрочията на клиниките са намалели до 148 млн. лв., то дълговете на болниците са се увеличили до 600 млн. лв., или 1/2 от всички постъпления по линия на НЗОК за годината. Така заради липсата на ясни критерии се стига дотам, че закрити поради икономически причини клиники като тази в Девин се налага да бъдат спасявани от държавата, за да не останат болните без лекарска помощ.
В същото време и в момента продължава "роенето" на нови болници при намаляващ брой лекари (около 27 хил. души при над 30 хил. през 2009 г.). Така специалистите са принудени да работят на няколко места заради традиционно ниските си доходи, което поставя под въпрос качеството на лечение.
Сред целите е записано въвеждането на диагностично свързаните групи (ДСГ) като начин за плащане от НЗОК в зависимост от тежестта на заболяването и допълнителните усложнения при пациента. В момента лекарите получават една и съща сума, независимо дали случаят е лек, дали пациентът е излекуван и какъв екип се е грижил за него. Според разчетите на бившия министър Стефан Константинов ДСГ трябваше да бъдат въведени от 2014 г. След оттеглянето му обаче по въвеждането им не е работено и заложеният срок едва ли ще се изпълни. По-вероятно е това да се случи през 2015 г.
В документа обаче липсва едрата реформа, която предполага пациентите да имат контрол върху здравните си вноски и разбиване на монопола на здравната каса. В момента тя продължава да е една от най-непрозрачните институции по отношение на бюджета си.



Амбициозно за образованието

Целите в сектора училищно образование са доста амбициозни. Планирано е новият Закон за предучилищното и училищното образование да бъде приет през втората половина на 2013 г. и дори да започне да се прилага през следващата учебна година. Това звучи по-скоро нереалистично. Законът се бави през целия мандат на ГЕРБ и съдържа много спорни моменти, по които се очакват дълги дискусии в Народното събрание. От него зависят обновените учебни програми и образователни стандарти, които според стратегията са разработени, но досега не са били представяни публично. Документът дава заявка и за бързо приемане на поправките в Закона за професионалното образование и обучение, но той все още е на етап обществено обсъждане. Ще продължат програмите за допълнителна квалификация на учителите. Важното тук обаче е те да не бъдат обучавани само на компютърна грамотност и работа по европейски проекти, а на умения, които да им помогнат да подобрят качеството на преподаването си. Стратегията си поставя за цел делът на преждевременно напусналите образователната система да падне до 11% до 2020 г. (В момента той е 12.7% за лицата на възраст 18-24 години, но продължава да бъде много висок в групата на 11-14-годишните.)
Добра идея е проектът за актуализация на учебните програми във висшите училища, който се извършва съвместно с бизнеса.

Още няколко идеи за подобрения

От проектоплана става ясно, че ще бъде изградена единна информационна система на медицинската експертиза и на централизиран регистър на гражданите. Като идеята й е да се оптимизира отпускането на пенсии за инвалидност и се засили контролът върху дейността на ТЕЛК и НЕЛК. Идеята е добра – миналото правителство се опита да ограничи броя на инвалидните пенсии, но така и не успя.
България си поставя и още няколко допълнителни цели извън препоръките на Брюксел. Едната от тях е развитието на информационното общество в България чрез изграждане на широколентов достъп до отдалечените и слабо населени райони. Другата е създаване на подходяща бизнес среда за малките и средните фирми, като дори става ясно, че правителството подготвя национална стратегия за насърчаване на МСП за периода 2014-2020 г. Страната ще разчита значително и на ресурсите от оперативните програми на ЕС, за програми с цел подобряване образованието на населението и повече заетост, за намаляване на енергоемкостта на икономиката и подобряване на публичните услуги.
Все пак като всяка останала стратегия и тази малко или много има пожелателен характер. Още повече че всяка власт има свои разбирания за това какви политики трябва да води и често липсва последователност.


Растеж, но не достатъчен

Дори и след седем години икономиката на България няма да достигне нивата на растеж отпреди 2008 г. Не, за това няма да е виновна само кризата. В документа се посочва, че до 2020 г. темпът на нарастване на икономиката постепенно ще се забави (след леко ускорение 2014-1016 г.). Фактор ще е влошаващата се демография, свързана с намаление на населението в трудоспособна възраст и съответното влияние върху предлагането на труд. "Последното ще ограничава потенциала за нарастване на икономиката, тъй като очакваното повишение на участието в работната сила няма да успее да компенсира демографските процеси", се посочва в стратегията.
В по-близките години обаче очакванията са, че вследствие преустановяване на негативните тенденции на пазара на труда и повишаване доверието на потребителите ще има плавно ускоряване на растежа на потребителските разходи, ще бъдат направени и отлаганите инвестиционни проекти. За периода 2014–2016 г. се очаква ускоряване на растежа на БВП както по линия на вътрешното търсене, така и от страна на износа (виж таблицата).
Риск за икономиката ни тази и следващата година обаче продължава да е външната среда. "Евентуално задълбочаване на спада на икономическата активност в ЕС през 2013 г. и отлагане на възстановяването за 2014 г. ще има директен негативен ефект върху износа и косвен ефект върху потреблението и преките чуждестранни инвестиции", се посочва в документа.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дунав не ни вълнува 2 Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

19 юли 2019, 960 прочитания

Тече, всичко тече 2 Тече, всичко тече

Най-интересните моменти от файловете на НАП

19 юли 2019, 1772 прочитания

24 часа 7 дни

19 юли 2019, 2654 прочитания

19 юли 2019, 2340 прочитания

19 юли 2019, 2167 прочитания

19 юли 2019, 1827 прочитания

19 юли 2019, 1695 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
Столичната община оттегли две предложения за концесии

Съдбата на Западен парк и минералната баня в Банкя ще се решава след изборите

Държавата с най-отворените данни в света

Как България неволно настигна скандинавските страни по публичност на доходите

Още едни желаещи да строят небостъргачи в София

Група пловдивско-джебелски строителни предприемачи с планове за 90-метрова сграда в "Дружба 2"

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността