Още 155 млн. лв. за схемата по селските райони
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Още 155 млн. лв. за схемата по селските райони

Още 155 млн. лв. за схемата по селските райони

Четири банки са подали оферти в Гаранционния фонд, одобрените в първите две поръчки са 12

Валентина Илиева
3613 прочитания

© Мария Съботинова


Обявяването на трета поред обществена поръчка за средства от гаранционната схема се е наложило поради липса на интерес към цялата сума от втората част.

Националният гаранционен фонд (НГФ), който е дъщерно дружество на Българската банка за развитие (ББР), избира банки за последните 155 млн. лв. от гаранционната схема по програмата за развитие на селските райони. Оферти са подавани до петък – 2 август, а в понеделник – 5 август, са отворени официално. Това става ясно от съобщението за обществената поръчка на интернет страницата на фонда.

Обявени са четири лота, като е заявен интерес по всичките, посочи Илия Караниколов, председател на съвета на директорите на НГФ и изпълнителен директор на банката за развитие. Четири банки са подали оферти, като в момента се прави оценка на предложенията им, каза още Караниколов. По думите му договорите за изпълнение с одобрените банки се очаква да бъдат подписани през септември. От обявата на поръчката се вижда, че общият гаранционен лимит от 155 млн. лв. е разделен на пакети с различни стойности – 20 млн. лв., 25 млн. лв., 40 млн. лв. и 70 млн. лв.

Новите пет банки

Обявяването на трета поред обществена поръчка за средства от гаранционната схема се е наложило поради липса на интерес към цялата сума от втората част на гаранциите. Конкурсът за нея се проведе през април тази година. Тогава четири от обявените лотове останаха без проявен към тях интерес от страна на банките. Процедурата по втората обществена поръчка вече е приключила, офертите бяха отворени на 30 април 2013 г. Тогава са били обявени 14 позиции за общо 545.5 млн. лв.

Оферти са подадени от осем банки, обясниха от гаранционния фонд. За изпълнители са избрани пет кредитни институции по девет позиции за обща стойност на гаранционния портфейл от 371 млн. лв. Банките са Алианц банк (10 млн. лв.), Тексим банк (15 млн. лв. и 22.5 млн. лв.), Ти Би Ай банк (27.5 млн. лв. и 30 млн. лв.), Банка Пиреос (50 млн. лв. и 60 млн. лв.) и Уникредит Булбанк (75 млн. лв. и 81 млн. лв.). Гаранционната схема покрива част от риска по кредити - до 80%, отпуснати за проекти по три мерки от програмата за селските райони - мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", мярка 122 "Подобряване на икономическата стойност на горите" и мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти".

На този етап все още не е започнало реално отпускане на средства по втората "порция" от гаранциите, тъй като решението на фонда за избора на банки е от 11 юли 2013 г. Има и законови срокове за обжалване, които трябва да се изчакат, ако някой от участващите в поръчката реши да обжалва търга и едва тогава се преминава към подписване на договори. Така новите договори се подписват от началото на този месец, като към момента е подписан такъв само с Уникредит Булбанк, а с останалите банки предстои.

На практика към момента реално се кредитира с гаранции по първата част от схемата, която е на обща стойност 606 млн. лв. Договорите за нея бяха подписани в началото на януари тази година с осем банки (Банка ДСК, Пощенска банка, ОББ, СИБанк, Райфайзенбанк, ЦКБ, БАКБ, Банка Пиреос).

Интересът

Първоначално, през пролетта на тази година, интересът на селскостопанските производители към схемата се оцени като по-нисък от очакванията. От една страна, като основни причини за това беше посочен замръзналия кредитен пазар, ниската активност на бизнеса и недостатъчно популяризиране на гаранционната схема от банките, участващи в нея. От друга, банки партньори посочиха, че е необходимо прецизиране на детайли в самата схема.

Единият проблем беше определението за даване на гаранция - "до" 80%, което не е ясно дефинирано как точно се преценява колко "до" 80 процента да е гаранцията. Другият проблем беше, че изискванията на фонда за даване на гаранция върху кредит са така конструирани, че се налага исканото от клиента обезпечение реално да е по-голямо в сравнение с това, което банката би изискала при стандартно кредитиране.

Илия Караниколов посочи, че методологията по гаранционната схема е съгласувана с министерството на земеделието и с Европейската комисия. Той обясни още, че е имало някои неуточнени технически детайли, които са изчистени в хода на работа, като са били резултат по-скоро на липсата на опит в прилагането на схемата. Към момента около 10% от гаранционния портфейл е усвоен, като някои от банките партньори са достигнали около 20% от лимита по съответната мярка, по която кредитират, каза Караниколов. Наблюденията ни показват, че в последните два месеца има значително по-голям интерес към схемата, отколкото в началото, като впечатлението е, че усвояването е по план, коментира той.

Цифрите

Към края на юли по данни на фонда броят на одобрените гаранции е 147, общата сума на кредитите е 51.7 млн. лв., а на издадените гаранции – 41 млн. лв. Към началото на април одобрените кредити бяха 30 на обща стойност 12 млн. лв., а сумата на гаранциите по тях - 9.5 млн. лв. Средната сума на кредитите, включени в гарантирания портфейл, е 351 хил. лв.

Данните са само от първата част на схемата, чието изпълнение реално активно е започнало от началото на март, посочват от фонда. С включването по програмата на банките от втората и третата обществена поръчка се очаква на месец да бъдат одобрявани кредити в размер на над 40 млн. лв. Средният лихвен процент на предоставените кредити на земеделците към момента е 6.75.

Освен гаранцията, която се осигурява по кредити, се изисква и банките да отпускат заемите без такси и комисиони за разглеждане на искането за заем и за обслужването му. Одобренията трябва да се издават за между 8 и 21 дни. Основните критерии за избор на банките и в трите случая са едни и същи - предложени лихвени нива, срок за обработване на исканията за кредити и такса, плащана от НГФ на банките за администриране на кредитния процес.

Обявяването на трета поред обществена поръчка за средства от гаранционната схема се е наложило поради липса на интерес към цялата сума от втората част.

Националният гаранционен фонд (НГФ), който е дъщерно дружество на Българската банка за развитие (ББР), избира банки за последните 155 млн. лв. от гаранционната схема по програмата за развитие на селските райони. Оферти са подавани до петък – 2 август, а в понеделник – 5 август, са отворени официално. Това става ясно от съобщението за обществената поръчка на интернет страницата на фонда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK