Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
34 25 авг 2013, 17:40, 19555 прочитания

Първи стъпки в аерокосмическата индустрия

До две години България може да изпрати в Космоса малък спътник, който ще има не само научни, но и бизнес приложения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Сателитът ще може да улесни обмена на информация в Антарктида или пък да осигури услуги на транспортни фирми от цял свят, като проследява кораби и товари.
До две години България може да изпрати в Космоса своя първи спътник, който ще има не само научни, но и реални бизнес приложения. Разработката е на група фирми и учени, обединени в клъстър "Aерокосмически технологии, изследвания и приложения" (CASTRA). Преди броени дни проектът получи официална подкрепа, като беше одобрен за финансиране по оперативна програма "Конкурентоспособност". Концепцията за спътника вече беше оценена като работеща и перспективна и на международно състезание в Япония миналата година, когато попадна в първата десетка от общо 87 кандидата. Това беше единственият проект от Източна Европа - регион, който включва и космическа сила като Русия, който се класира. Фактът, че зад него стоят и компании, пък означава, че спътникът ще има не само имиджово значение за страната, но и бизнес приложения.

Малък спътник


Българският проект попада в класа на т.нар. малки спътници, които кръжат в орбита между 500 и 800 км над Земята. В случая не става дума за големите класически сателити, които струват десетки и дори стотици милиони долари, а за кубче със страна около 50 см и тегло само от 50 кг. Орбитата му ще бъде зададена предварително и ще зависи от конкретните задачи, които ще изпълнява.
Новите технологиите вече позволяват миниатюризация и такива малки спътници се правят дори индивидуално от университети, макар и основно с демонстрационна цел, разказват трима от участниците в проекта – изпълнителният директор на клъстъра Веселин Василев, доцентът от Физическия факултет на Софийския университет Пламен Данков и управителят на "О&К" Огнян Огнянов. Българският спътник се оценява на около 3.8 млн. лв., като одобреното финансиране по "Конкурентоспособност" е около 2 млн. лв.

Бърза връзка

Спътникът ще има две функции – да предава данни и да събира изображения. Едно от приложенията му например може да е в сферата на информационни услуги за Антарктида, където комуникациите са силно затруднени и екипите там чакат дълго, за да предадат данните си. Орбитата му може да бъде зададена така, че да минава оттам всеки ден и дори по няколко пъти на ден, да събира информация и да я предава към Европа, САЩ и т.н. Така изследователите ще могат бързо да получават обратна връзка и да реагират според нуждите.
В този случай от особена важност ще е предаването на данните между Земята и сателита да бъде високоскоростно и да позволява голям обем информация, казва Василев. В тази област Софийският университет има експертиза и в момента се подготвя специална разработка, която ще позволи антените на спътника да са насочени към една точка. Обикновено спътниците не могат да променят насоката на антената, затова и обменът на данни е сравнително кратък – едва две-три минути, докато преминават над определена точка. С насочването на антената искаме да спечелим два пъти по толкова време, тъй като спътникът ще има връзка с базата от момента, в който излезе на хоризонта, докато се скрие, обяснява Пламен Данков. Това е ноу-хау, което имаме в България и което ще ни даде конкурентно предимство. Освен това връзката ще е високоскоростна, около 10 мегабита в секунда, което е голяма скорост за Космоса, добавя Веселин Василев.
Комуникацията с Антарктида обаче е само една възможност. Сателитът може да се използва например и за проследяване на кораби и товари - да събира информация от корабите и да я предава на Земята, където да се организира логистиката на каргото. Това е услуга, която може да се продава на транспортни фирми по целия свят.



Какво казват изображенията

Спътникът ще събира и изображения на земната повърхност - не обикновени снимки, а огромна по обем информация, която (чрез дължината на вълната на излъчването) позволява да се определи какъв е материалът и структурата, показана на изображението, колко е влажна или нагрята. Тези данни ще се обработват и разчитат в център на Земята, а приложенията им могат да са най-различни – за предотвратяване на пожари, при опасност от наводнения, за проследяване на селскостопански култури, за заснемане на засети земеделски площи и верификация, което се прави всяка година заради европейските субсидии, смятат инициаторите на проекта.
Данните могат да се използват и за контрол на замърсяванията, например при евентуални течове от петролопроводи и газопроводи, разливи в моретата и др. Тези информационни продукти се изготвят според нуждите на отделните потребители, които могат да са фирми или държавни институции. Това всъщност е глобален пазар, няма да разчитаме само на клиенти от България, уточнява Василев.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Коронавирусът взе страха на Уолстрийт 1 Коронавирусът взе страха на Уолстрийт

Заради срива на цените на петрола първа голяма компания за шистов добив поиска защита от фалит

1 апр 2020, 623 прочитания

Банките ще представят мораториум върху плащанията по кредити в следващите дни Банките ще представят мораториум върху плащанията по кредити в следващите дни

Предложените от сектора правила трябва да бъдат одобрени от БНБ, като преди това се чакат финални указания на европейско ниво

1 апр 2020, 1281 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
НСИ отчете силен ръст на пътуванията през пролетта

Статистиката изненадващо установи, че пенсионерите са били най-активната група при посещенията в чужбина

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10