С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 7 окт 2013, 13:31, 4196 прочитания

Икономическият ренесанс в региона може да дойде само с иновации

Централна и Източна Европа не може се конкурира единствено на база евтина работна ръка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За да има стабилен икономически растеж, Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се нуждае от последователна икономическа политика в Европейския съюз и от подобряване на конкурентоспособността си, но не на база евтина работна ръка. Около тези две тези се обединиха участниците на 23-тия икономически форум в Криница, Полша, по време на дискусията кога и как да очакваме икономически ренесанс в региона.

Иновациите като двигател

Според Гюнтер Ферхойген, бивш еврокомисар по разширяването и настоящ преподавател в германския университет "Виадрина", за да има растеж е нужна по ясна и последователна икономическа политика в цяла Европа, защото икономиката на ЦИЕ е неразделна част от тази на Западна Европа. "Проблемът е, че икономическата политика е непоследователна, без ясна посока и лидерство. От една страна, в Брюксел говорим за нужната от по-силна индустриална основа на икономиката, но в същото време не правим нищо, за да подкрепим развитието й. А това, от което се нуждае цяла Европа, е да подобри конкурентоспособността си и то чрез стабилни и предсказуеми условия, които да позволят на бизнеса да си свърши след това работата," посочи Ферхойген.


"Ако ни се осигури стабилна регулаторна рамка и проикономическа политика, от тук нататък ние като бизнес хора можем да поемем... Бизнесът знае какво да прави и взима бързо решения. Ако ги взимаше със скоростта, с която политиците го правят, компаниите просто няма да оцелеят", коментира от своя страна и Питър Страчар, главен изпълнителен директор на GE за Централна и Източна Европа.

По думите му за разлика от останалата част на Европа, по-голяма част от икономиката на ЦИЕ е движена от индустриално производство. Това производство обаче трябва да е конкурентно и то на база на индустрия, движена от иновациите. В тази връзка според Страчар образователната система все още има да наваксва, за да отговори на нуждите на бизнеса. "В случая размерът има значение, защото едно е САЩ да отделя 2% от БВП за иновации, друго е всяка от държавите в региона да го прави. А регионът трябва да се фокусира в развитието на онези индустрии, в които вече има конкурентно предимство", каза той и даде пример с единствения завод на GE за самолетни двигатели в Европа - този в Чехия.

"Разбира се, важно е регионът да организира индустриите си, но не бива да забравяме, че той все още догонва останалата част на Европа, което означава, че ще продължи да расте сравнително бързо. По-важното е да остане конкурентен, но не на база евтина работна ръка, а на база високо качество, добро образование и най-вече иновации," подчерта от своя страна и Ферхойген.



По думите му държавата няма как да създава иновации, но може да осигури добра среда за развитието им било то чрез облекчени данъчни условия или инвестиции в образование, наука, знание. "Фен съм на бюджетната консолидация, но според мен политиците трябва да се фокусират много повече върху важни за бъдещето политики като например образованието", подчерта още той.

По пътя на реформите

Според Ферхойген няколко са ключовите промени, които трябва да се случат, за да може не само ЦИЕ, а цяла Европа да поеме по пътя на иновациите и ефективното разходване на публичния ресурс. На първо място той постави драстичното свиване на бюрокрацията и сложните правила, нещо което според него малко ще облекчи непоследователна европейска политика. Втората драстична реформа според Ферхойген е в начина, по който ЕС харчи публичния си ресурс. "Имаме толкова много пари, а никой не се пита как ги разходваме. Разпределението им трябва да е много по-ефективно", смята той. По думите му в момента 80% от регионалните фондове отиват за земеделие, което трябва да се реформира из основи.

"Това, което всъщност трябва да правим с парите на данъкоплатците, е инфраструктура", каза Ферхойген и посочи за пример нуждата от модернизация и консолидация на енергийната и ИТ инфраструктура на континента, които въпреки съществуването на единния пазар остават напълно фрагментирани и национално ориентирани, особено по отношение на енергийната инфраструктура.

Третият ключов момент за Ферхойген е как Европа стимулира икономическия растеж. Според него този въпрос трябва да бъде адресиран в най-скоро време, защото кризата не е свършила и ако няма нови инвестиции до края на следващата година, Европа ще загуби инерцията, която е набрала.

Завършването на единния пазар

Според Ян Кшищоф Биелецки, бивш минстър-председател на Полша и настоящ председател на икономическия съвет към полския премиер, решението се крие в подобряването на единния пазар в ЕС.

"Казваме, че имаме единен пазар, а всъщност има области, в които той въобще не съществува. Ако имаше единен телеком пазар например, нямаше да има такива драстични роуминг тарифи", каза Биелецки. "В енергийния сектор пък въобще няма такова животно като единен пазар", допълни той. "Няма работещ единен пазар и в областта на услугите", каза още той.

"Вярно е, че в определени области единният пазар не работи, но причините са силният протекционизъм на различни държави членки на ЕС," допълни от своя страна Ферхойген. Затова според него освен потенциал в развитието на единния пазар, такъв има и в различните търговски споразумения с останалия свят.

По време на форума участниците нееднократно коментираха възможностите пред ЕС от Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство със САЩ, преговорите по което вече започнаха. Някои го посочиха и като шансът на ЕС да остане на глобалната икономическа карта като една сила, отговаряща на сериозната конкуренция на Китай и останалия развиващ се свят. Други пък коментираха за възможността ЕС да си сътрудничи повече с Украйна.

В крайна сметка обаче ренесансът в ЦИЕ може да се случи и ако самите страни от региона работят повече заедно, подчерта Страчар. "Просто има огромно поле за ребрандирането на ЦИЕ и за сътрудничество на регионално ниво", обобщи той.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Вода за Перник през София, нови боклуци от Италия, но и риск за бизнеса с отпадъци Уикенд новини: Вода за Перник през София, нови боклуци от Италия, но и риск за бизнеса с отпадъци

И още: Седмицата започва с вот на недоверие срещу кабинета, в сряда ще е ясен директорът на БНР, в Давос ще се обсъжда климатичната заплаха

19 яну 2020, 916 прочитания

Гледайте как SpaceX взривява "пътническа" ракета на живо (обновена) 1 Гледайте как SpaceX взривява "пътническа" ракета на живо (обновена)

Първите частни астронавти проведоха "суха тренировка" преди финалния авариен тест на капсулата Crew Dragon днес

19 яну 2020, 5048 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Сезонът на синдикалните искания (обновена)

С подготовката на бюджет 2014 растат и предложенията за повече социални разходи

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10