България ще маркира благородните метали по международните стандарти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България ще маркира благородните метали по международните стандарти

Инвестиционните кюлчета и монети са със стандартни проби по изискванията на Лондонската метална борса.

България ще маркира благородните метали по международните стандарти

Проектът за присъединяване към конвенцията за това се финансира от ЕС

Десислава Николова
4873 прочитания

Инвестиционните кюлчета и монети са със стандартни проби по изискванията на Лондонската метална борса.

© ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА


До три месеца България ще бъде готова с преглед на европейското законодателство и проектозакон за присъединяване към Конвенцията за контрол и маркиране на изделията от благородни метали, стана ясно на пресконференцията на Министерството на финансите. Ведомството е възложител на проекта със средства от Европейския социален фонд, по който работи консорциум от адвокатско дружество "Събев и съдружници" и "Ивент дизайн".

Виенската конвенция, според която маркировката на златото, среброто, платината и изделията от тях е еднаква в 18 европейски държави и Израел, датира от 1972 г. Досега обаче България не се е присъединила към нея, тъй като е считала, че има много добри стандарти при маркирането и няма реална полза за държавата. В момента в България маркировката на изделията от благородни метали се извършва по български държавен стандарт в 7 лаборатории, подчинени на НАП. Въвеждането на маркировка по конвенцията освен промяна в законодателството би струвало около 100 хил. евро за обзавеждане на поне две лаборатории с най-модерната техника за лазерно маркиране, което е много по-фино и не нарушава повърхността на метала.

Ползи

"Маркирането ще е от полза за свободната търговия и движение на стоки, защото тези печати не подлежат на никаква проверка в държава - членка на конвенцията", коментира Валентина Генчева, директор "Злато и нумизматика" във Fibank, която е експерт по проекта. Маркировката по международни стандарти ще позволи и на занаятчиите, които се занимават с изработка на бижута, съдове, вази и статуи от благородни метали, по-лесно да търгуват с тях.  Тя ще е от полза и за потребителите, тъй като с присъединяването към конвенцията всяка държава е длъжна да има законодателство, което забранява фалшификациите. "Маркирането е пълна гаранция за потребителите, че металът, който купуват, е наистина в тази проба и в това тегловно съотношение", отбелязва Валентина Генчева.

Маркировка

В България са възприети няколко стандарта за маркиране на златото – 22 карата, 24, 18, 14 и 12 карата, но те се означават в съответните части от 1000, както е по световните стандарти, например 999 на 1000 и т.н. Инвестиционните кюлчета злато или монетите са със стандартни проби по изискванията на Лондонската метална борса и тяхното съдържание е гарантирано. Те не биха подлежали на допълнително маркиране.

До три месеца България ще бъде готова с преглед на европейското законодателство и проектозакон за присъединяване към Конвенцията за контрол и маркиране на изделията от благородни метали, стана ясно на пресконференцията на Министерството на финансите. Ведомството е възложител на проекта със средства от Европейския социален фонд, по който работи консорциум от адвокатско дружество "Събев и съдружници" и "Ивент дизайн".

Виенската конвенция, според която маркировката на златото, среброто, платината и изделията от тях е еднаква в 18 европейски държави и Израел, датира от 1972 г. Досега обаче България не се е присъединила към нея, тъй като е считала, че има много добри стандарти при маркирането и няма реална полза за държавата. В момента в България маркировката на изделията от благородни метали се извършва по български държавен стандарт в 7 лаборатории, подчинени на НАП. Въвеждането на маркировка по конвенцията освен промяна в законодателството би струвало около 100 хил. евро за обзавеждане на поне две лаборатории с най-модерната техника за лазерно маркиране, което е много по-фино и не нарушава повърхността на метала.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK