Целта на реиндустриализацията е не да строим големи заводи и да възстановяваме "Кремиковци", а да насочим частния сектор към сферата на промишлеността вместо към услугите. Така икономическият министър Драгомир Стойнев определи новия фокус на правителството на среща с представители на френския бизнес в страната, организирана от Френско-българската търговска камара. В кои сектори ще се случи реиндустриализацията ще определят инвеститорите, макар че като потенциално перспективни сфери министърът посочи автомобилостроенето и хранително-вкусовата промишленост. Конкретните мерки, с които държавата ще насърчава производството, ще бъдат част от разработваната в момента национална програма. Тя ще бъде обсъдена с бизнеса, след като е готова.
Трудната предвидимост
Традиционно френските фирми отчетоха като предимства в България приемливата цена на работната сила, данъчната политика и близостта до центровете, където се вземат решенията в Европа. Остава обаче основният проблем с предвидимостта и стабилността на законовата рамка. Най-пресният и болезнен за бизнеса такъв пример е с въвеждането на допълнителна такса от 20% за възобновяемите енергийни източници. "Видяхме, че някои инвеститори взеха решение въз основа на бизнес планове, които няколко месеца по-късно се оказаха тотално сбъркани и неотговарящи на новата обстановка", каза директорът на "Шнайдер електрик България" (Schneider Electric) Кристоф де Лафарж. Според Стойнев обаче мярката не е толкова жестока, за колкото се представя. "Просто инвестицията ще бъде изплатена за малко по-дълъг период", каза той. Факт е обаче, че инвестициите във ВЕИ сектора са финансирани с банкови кредити, включително и от държавната Българска банка за развитие, и евентуален провал на тези проекти ще се усети и в балансите на финансовите институции.
Цената на тока
След като наскоро предприятията от тежката промишленост в България сигнализираха, че намаляването на цената на тока за бита неизбежно ще се покрие от бизнеса, за опасните последици от тази мярка сега предупредиха и френските фирми. "Разбираме, че това се диктува от социалната обстановка, но подобно намаление на цените доста утежнява живота в сектора", коментира Де Лафарж. Вместо това той препоръча да се инвестира в енергийна ефективност. Стойнев призна, че по-евтината електроенергия не стимулира ефективността, но отново представи тезата си, че цената на тока е била понижена не само за домакинствата, но и за бизнеса. "Намалена беше нощната тарифа, подпомогнахме малките предприемачи, които правят банички", каза той, но не уточни дали това е част от мерките за стимулиране на индустрията.
Насърчаване на износа
Усилията на правителството за насърчаване на износа ще бъдат насочени към трети страни, тъй като българските фирми вече имат установени позиции в Европа, стана ясно още от изказването на Стойнев. "За нас е важно да подпомогнем българския бизнес да изнася в държави, където има известно затруднение с комуникацията", каза той. Интерес за правителството представляват бившите съветски републики, азиатските страни като Китай и Виетнам и Северна Африка. "В същото време търговските ни представителства в Германия, Италия, Франция и дори във Великобритания стават излишни", посочи министърът. На въпрос на Милена Виденова, управител на "Кофас България" (Coface), Стойнев уточни, че все още няма конкретни мерки, с които да се стимулира бизнесът да изнася. Стана ясно обаче, че ще има промени в Агенцията за експортно застраховане, а от ББР се очаква да разработи специални продукти за експортно-ориентираните малки и средни предприятия.
Липса на доверие
Реформата в обществените поръчки, която тече в момента, може да успокои френските инвеститори, ако доведе до съществен напредък. "Надявам се, че проектът, който се обсъжда доста бурно в Народното събрание, ще позволи на Българи да направи крачка напред по отношение на транспонирането на европейската директива", каза посланикът на Франция в България Ксавие Лапер дьо Кабан. Той добави още, че за инвеститорите в страната е много важно да има атмосфера на доверие. Това важи както за фирмите, които работят с публичните власти в рамките на концесионни договори, така и по отношение на регулаторната система, която е прекалено стриктна и негъвкава. По думите му регулаторите не трябва да са толкова подозрителни към операторите. "Това недоверие в последно време се засили и проверките на частните оператори станаха прекалено подробни", каза посланикът. Според Дьо Кабан това е проблем, който отчитат и други негови европейски колеги.
Пълна законова промяна
Радикална ревизия предстои на два закона, каза Драгомир Стойнев. Ще има нов Закон насърчаване на инвестициите, тъй като сегашният дава предимства на определени инвеститори, които държавата не може да осигури. Става дума за т.нар. приоритетни проекти (над 100 млн. лв.), за които се допуска директно възстановяване на до 10% от направените разходи. За трудностите на държавата да спазва ангажимента си спомена вицепремиерът Даниела Бобева още миналата есен. Икономическият министър повтори идеята на премиера Пламен Орешарски законът да бъде опростен "до няколко странички". За всеки голям инвеститор ще има конкретен служител в администрацията, който да отговаря за него. Това трябва да улесни процедурите за компаниите и да спести време.Напълно нов и значително по-кратък ще бъде и Законът за публично-частното партньорство, тъй като по думите на Стойнев сегашният не работи. За изготвянето му ще се разчита изцяло на частния сектор. Правителството вече работи с юристи от частния сектор, които да предложат как законът да стане работещ, уточни министърът.
Риск за свободния пазар при ваучерите за храна
Като сериозен риск за свободната конкуренция представители на френския бизнес определиха навлизането на "Български пощи" на пазара на ваучерите за храна. Наскоро държавната компания получи разрешение за оператор. В момента в сектора работят три френски фирми (Edenred, Sodexo и Cheque Dejeuner) и десетина български. "Като се има предвид, че всичките ресурси, които ще бъдат инвестирани в тази дейност, ще бъдат публични пари, а частните оператори не могат да разчитат на подобни дотации, как ще гарантирате, че държавата чрез пощите няма да се изкуши да практикува нелоялна конкуренция", попита изпълнителният директор на Edenred за България Ерве Комбал. От Sodexo добавиха, че това може да осуети усилията им да развиват нови дейности в страната.Френският посланик посочи, че е бил учуден от направеното сравнение с Унгария. Това стана в интервю на директора на "Български пощи" Валентин Петков за "Стандарт", в което той даде пример с Унгария, където пощите са единственият оператор на ваучерите. "В момента има процедура на Европейската комисия за непозволена държавна помощ, която може да струва изключително скъпо на унгарските данъкоплатци", каза посланикът и добави:
"За съжаление свободният пазар беше тотално разрушен." Драгомир Стойнев посочи, че това е една от инициативите за спасяване на "Български пощи", и се опита да успокои инвеститорите, че това няма да доведе до изкривяване на пазара. Той обаче се съгласи, че когато има конкуренция, държавата не трябва да се меси, а може да се меси там, където пазарът не работи. "Аз лично съм против, когато има изкривяване на пазарните механизми, когато има злоупотреба с господстващо положение. Не е нормално държавата да застане с цялата си мощ, факт е, че нито едно частно предприятие не може да оживее", каза министърът.
Целта на реиндустриализацията е не да строим големи заводи и да възстановяваме "Кремиковци", а да насочим частния сектор към сферата на промишлеността вместо към услугите. Така икономическият министър Драгомир Стойнев определи новия фокус на правителството на среща с представители на френския бизнес в страната, организирана от Френско-българската търговска камара. В кои сектори ще се случи реиндустриализацията ще определят инвеститорите, макар че като потенциално перспективни сфери министърът посочи автомобилостроенето и хранително-вкусовата промишленост. Конкретните мерки, с които държавата ще насърчава производството, ще бъдат част от разработваната в момента национална програма. Тя ще бъде обсъдена с бизнеса, след като е готова.
5 коментара
Вместо да си губят времето със Стойнев, по-добре да бяха писали писмо на Дядо Коледа, шанса той да им свърши работа е по-голям.
Бахмааму. 40 % от обработваемите земи пустеят, 40 милиарда събират мизерни лихви в банките, 80% от храните внос. От другата страна - половин милион безработни и гладни, половината от тях маат с чукове по социалистическия бетон да му извадят желязото, обират влакове като в дивия запад и трепят старци за 2 лева. Другата половина скача от по-високите етажи. А ве може ли тъпата и нищо нямаща Дания да дотира всяко евро от изкарана селслкостопанска продукция с още едно и да я изнася в България (де не давам други примери) а тука да се чудят дали две и две е пет или шест и да ми плямпат за ре-индустриализация засягаща двама-трима сол-т@шака и три дузини пролетарски електорат?
Няма да ревете тогава - както викаше оня, Рейгън, наказанието за глупостта и мързела е бедността.
Ъъъ
Къв е този икономически бизнес ?
Французите смятат, че кварталите и градовете приличат на хората, които живеят в тях.
http://www.briagnews.bg/index.php?p=view&id=20
Франция е добър пример за България защото е най-социалистическата държава в Стара Европа, но кметовете са НЕзависими от Правителството, а България е най-социалистическата държава в Обединена Европа, но кметовете са зависими от Правителството защото...
Реиндустриализацията в случая е предвидима — ще възраждат завод "Булгаррено" в Пловдив...