Иван Кръстев: Украинският въпрос може да дестабилизира Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Иван Кръстев: Украинският въпрос може да дестабилизира Европа

Иван Кръстев: Украинският въпрос може да дестабилизира Европа

Политологът за тенденциите на Стария континент и предизвикателствата пред България

Иван Кръстев
2498 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Ще започна с тенденции, които са характерни за Европа като цяло и най-вероятно ще засегнат България, както и до каква степен ние сме готови да отговорим на тези предизвикателства. Преди години на въпрос на журналист какво ще определя неговата политика бившият британски премиер Макмилън казал: "Събитията, моето момче, събитията." Проблемът е, че ние не знаем какви събития ще ни предложи 2015 г. По време на предната конференция много от нещата, които се случиха и в Украйна, и в Париж, не бяха прогнозирани. Сега ще се спра само на три тенденции, които според мен са общи за Европа като цяло и които поставят специални предизвикателства пред България.

Едното е радикализацията на политическия живот във всички европейски страни. Ако погледнете резултатите от европейските избори, ще видите, че не е ясно дали Европа върви вляво или вдясно, а че център-ляво върви по-наляво, а център-дясно - по-надясно. Това е свързано с факта, че финансовата криза, която започна през 2008 г., постепенно се трансформира в икономическа, след това социална, а сега до голяма степен е политическа. Ако погледнем ситуацията в Гърция и изборите там - как е възможно една голяма Европа толкова внимателно да следи изборите в една малка страна? Защото за пръв път е възможно малка радикална партия да спечели изборите там. Дали това е добра или лоша новина също е въпрос, които трябва да бъде коментиран, тъй като, ако се окаже, че СИРИЗА остава и приеме договореностите с Тройката, това може да бъде най-силното доказателство, че наистина в този момент в Европа няма особена алтернатива от гледна точка на икономически политики.

Но казвам всичко това, защото за разлика от Западна Европа, където радикализацията тече главно като засилени настроения срещу емигрантите, и българските имигранти плащат част от това, в част от Източна Европа тези настроения са свързани с отношението към чуждите инвеститори. Унгария е класически случай за това. Това е проблем и на чуждите инвеститори, тъй като в тежкия за страната кризисен момент те не успяха да убедят българското общество, че са солидарни с него, и изтеглиха парите си към фирмите майки. Хората са изключително чувствителни и още повече – хората са изключително готови да повярват на всички прости обяснения за това, което става. Затова мисля, че част от проблема, пред който ще се изправят компаниите, е не как да инвестират, а как по друг начин да работят със своите потребители и гражданите като цяло.

Това обаче, което държавата дължи на тези чужди инвеститори, е, първо да се опита да разграничава компаниите. Винаги съм учуден, когато се каже примерно електроразпределителните дружества. Те са три – може би някои са по-добри от други. Идеята е, че съществуват различни компании и не трябва да започва криминализация на цели индустрии и сектори. Това е изключително важно, защото в противен случай ние ще влезем в начин на говорене, който не решава, а създава проблеми.

Идеята, че чрез подкрепата само на български фирми и българския бизнес ще се реши този проблем, е погрешна. Ние вече имаме пример за това. Случаят с КТБ до голяма степен е идеята за създаване на българска банка, отзивчива към различни правителства, която ще помогне и ще бъде използвана в момент на криза. Видяхме как завърши този експеримент.

След терористичните атаки в Париж радикализацията тече и по линията на отношението към другия въобще. Тук мисля, че политиците дължат на обществото едно малко усещане за мяра. Когато политически лидер каже, че ДПС е "Ал Кайда", проблемът не е, че това не е вярно. Проблемът е, че ако това бъде повторено сто пъти от сто различни политици, след известно време част от привържениците на ДПС могат да потърсят в "Ал Кайда" свое представителство. И затова начинът и промяната на начина, по който се говори, ми се вижда от изключително голямо значение.

Имал съм възможност да прочета почти всички анализи от 1988/1989 г., направени относно Източна Европа от чужди анализатори. Всички тогава твърдят, че страната с най-голям риск за етнически конфликт, заради възродителния процес, е България, а не бивша Югославия. В продължение на 25 години това не се случи. Голяма заслуга за това има и Движението за права и свободи. България е и доста корумпирана държава. Голяма заслуга за това има и Движението за права и свободи. И от тази гледна точка е изключително важно да бъдат разделени тези два проблема, да бъдат разделени политическото и бизнес крилото. И не забравяйте, че когато погледнете бизнес крилото на ДПС, ще видите там основно етнически българи.

Вторият проблем е свързан с кризата в Украйна. Тук ще се опитам да бъда изключително кратък. За България това е изключително тежка криза, и то не само поради икономически причини – ние познаваме тези хора и ги виждаме – и едните, и другите – на българското Черноморие. Но едно от нещата, които е възможно да станат, е, че при ситуация на нерешаване и нерегулиране на украинския въпрос е възможно да бъде търсено изостряне на конфликта и дестабилизация на други части на Европа. Не става дума за военна дестабилизация, но става дума за икономическа, политическа и социална.

От тази гледна точка за жалост Балканите са слабото място на Европа. България има роля, която да играе в решаването на този проблем, тъй като една дестабилизация на региона около нас пряко се отразява на това как хората виждат България независимо от това какви политики се правят или не се правят.

Последният въпрос, който искам да засегна, е следният. Мнозина си задават въпроса дали такъв тип сложно правителство би могло да реализира такива тежки реформи. Хората не си дават сметка, че тенденцията към все по-фрагментиран политически живот, към създаването на повече коалиционни правителства може да бъде видяна навсякъде. Лесно е да бъдат създадени негативни коалиции, които да не допуснат нещо. Мисля, че големият проблем на правителството е това да има приоритети, в които да постигне нещо. Тук идва ключовият въпрос с регулациите и регулирането. Ако наистина има проблем с декапитализацията на част от пенсионните фондове, има институции, които отговарят за това. Такъв бе случаят с банковата система и един от решаващите фактори, които могат да помогнат и тук, е европейска регулация. В този смисъл Европейският банков съюз е отговор на част от този въпрос.

Този път искам да завърша не с шега, а със стих. По отношение на кризите си спомням прекрасния стих на Райнер Мария Рилке: "Кой тук говори за победа? Да устоиш е всичко." Благодаря ви.

Ще започна с тенденции, които са характерни за Европа като цяло и най-вероятно ще засегнат България, както и до каква степен ние сме готови да отговорим на тези предизвикателства. Преди години на въпрос на журналист какво ще определя неговата политика бившият британски премиер Макмилън казал: "Събитията, моето момче, събитията." Проблемът е, че ние не знаем какви събития ще ни предложи 2015 г. По време на предната конференция много от нещата, които се случиха и в Украйна, и в Париж, не бяха прогнозирани. Сега ще се спра само на три тенденции, които според мен са общи за Европа като цяло и които поставят специални предизвикателства пред България.

Едното е радикализацията на политическия живот във всички европейски страни. Ако погледнете резултатите от европейските избори, ще видите, че не е ясно дали Европа върви вляво или вдясно, а че център-ляво върви по-наляво, а център-дясно - по-надясно. Това е свързано с факта, че финансовата криза, която започна през 2008 г., постепенно се трансформира в икономическа, след това социална, а сега до голяма степен е политическа. Ако погледнем ситуацията в Гърция и изборите там - как е възможно една голяма Европа толкова внимателно да следи изборите в една малка страна? Защото за пръв път е възможно малка радикална партия да спечели изборите там. Дали това е добра или лоша новина също е въпрос, които трябва да бъде коментиран, тъй като, ако се окаже, че СИРИЗА остава и приеме договореностите с Тройката, това може да бъде най-силното доказателство, че наистина в този момент в Европа няма особена алтернатива от гледна точка на икономически политики.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    teacherphd avatar :-|
    teacherphd

    А бе Иване, за какви крила в ДПС приказваш? Там има едно крило и под него се отглежда обръч от фирми. Изобщо не ме вълнува каква е етническата принадлежност на собствениците на тези фирми. Вълнува ме, че са корумпирани и разяждат цялата държавна администрация и ме ограбват.

  • 2
    igla avatar :-P
    Time is on my side

    "Голяма заслуга за това има и Движението за права и свободи. България е и доста корумпирана държава. Голяма заслуга за това има и Движението за права и свободи. И от тази гледна точка е изключително важно да бъдат разделени тези два проблема, да бъдат разделени политическото и бизнес крилото. И не забравяйте, че когато погледнете бизнес крилото на ДПС, ще видите там основно етнически българи."

    Яде при Путлер, а сега слага едно рамо на Доган (че не са етническа партия, че зорлем ще направим електората им привърженици на Ал Кайда), а "кризата в Украйна" описва с гларуски сравнения "ние познаваме тези хора и ги виждаме - и едните, и другите на българското Черноморие", ха-ха... Така е! Га яди кифтета ни рива...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дръжте се здраво

Дръжте се здраво

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK