Да те оправдаят по "Глава 26"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да те оправдаят по "Глава 26"

Да те оправдаят по "Глава 26"

Tекст от законa, насочен срещу "вечните обвиняеми", се превръща в заплаха за справедливия процес

11910 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


През седмицата Министерският съвет съобщи, че отпуска 400 хил. лв. на бюджета на прокуратурата, необходими за заплащането на международна комплексна счетоводна експертиза по разследването за източването за КТБ. В прессъобщението на правителството липсваха два важни детайла. Първо - цялата цена на експертизата е 1 млн. лв., и второ - вещите лица ще работят по нея половин година - до пролетта на 2016 г.

Казано по друг начин - започналото с гръм и трясък разследване за източването на банката ще може да влезе в съда най-рано през април-май. И това е оптимистичният сценарий, защото, след като вещите лица предоставят заключенията си, разследващите тепърва ще трябва да се запознават с тях и да прецизират обвиненията, да преценят дали не трябва да се разследва отново и т.н.

Времето за прокуратурата вече тече наобратно - разследването за КТБ все повече се доближава до двегодишния срок, след изтичането на който обвиняемите (общо 15 до този момент) ще могат да поискат от съда да задължи държавното обвинение или да прекрати делото срещу тях, или да го внесе в тримесечен срок в съда.

Това е възможното благодарение на "Глава Двадесет и шеста" от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) - нормативният акт, който разписва правилата за наказателния процес. Този текст, известен като мярка срещу "вечните обвиняеми", беше въведен през 2003 година като отговор на серията осъдителни присъди в Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради продължаващи с години разследвания.

Разпоредбата, която цели да защити гражданите от това да бъдат "вечно преследвани", обаче не се възприема еднозначно - въведена с добро намерение, текстът срещу вечните обвиняеми, който според юристи е без еквивалент в Европа, се е изродил в България до степен, че може да се използва не за защита на човешките права, а за тяхното нарушаване и избягване от наказателно преследване.

Процедурата и критиките

Процедурата по "Глава 26" е въведена през 2003 г., две години преди края на мандата на Никола Филчев. Текстът действа до 2010 г., когато е отменен от ГЕРБ, за да бъде върнат отново през 2013 г. по време на правителството на Пламен Орешарски. Заради конституционното си устройство прокуратурата, единна и централизирана и подчинена само на главния прокурор, е на практика безотчетна - никой не може да й държи сметка защо едно разследване се забавя и не влиза в съда.

Ето защо мярката по "Глава 26" беше въведена като стъпка в тази посока, а отмяната й преди пет години беше посрещната по-скоро негативно от правозащитниците. Преди няколко седмици Съветът на министрите към Съвета на Европа, институцията, която следи за действията на държавата в изпълнение на системното нарушаване на правото на справедлив процес, е повдигнал въпроса за това дали тази мярка всъщност няма обратен ефект. Подобно становище е било изразено от институцията и преди две години.

В становището се коментира, че заради този текст се е стигнало до два случая на нарушаване на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (забрана за нечовешко третиране и изтезание), тъй като водените разследвания за насилие, едното от които срещу полицай, са били прекратени поради изтичане на давностния срок.

Съветът на министрите напомня, че в решението си по делото "Димитров и Хамънов срещу България" Европейският съд по правата на човека отбелязва, че използването на формален критерий за измерване на "разумна продължителност" може в някои случаи, вместо да бъде в полза на обществения интерес, да доведе до необосновано прекратяване на наказателното преследване. В същото решение се напомня, че подобна мярка може да доведе до "противоречие с правото на справедлив съдебен процес".

В същото решение на съда в Страсбург се посочва, че за времето от 2010 до 2013 г., когато "Глава 26" е била отменена, българското законодателство не е предвиждало каквато и да било мярка срещу забавеното разследване.

"Мисля, че този текст е без аналог в наказателнопроцесуалните системи в Европа", коментира зам.-министърът на правосъдието Андрей Янкулов, който е прокурор от кариерата. Според него разпоредбата е в "пряко противоречие с принципа за разкриване на обективната истина по наказателните дела" и допълва: "Целта, която се преследва - бързина на досъдебната фаза, не може да бъде за сметка на установяване на обективната истина." Според наказателния съдия от СРС Стоян Мадин, който има практика и като прокурор, е "неправилно бездействието на полиция и прокуратура да се санкционира с преклудиране на възможността да се търси наказателна отговорност за извършени престъпления". Според него това важи особено за престъпления, в които има пострадали: "Те не са виновни, че държавата не е успяла да организира и проведе качествено и бързо разследване." И още: "На следващо място, "Глава 26" може да се използва за шантажиране и процесът и едно производство до края да си остане срещу неизвестен извършител."

Проблемът

Проблемите с процедурата идват от възможностите заради заложените в нея кратки срокове едно разследване да бъде смачкано и така да се стигне до преграждане на пътя за наказателно преследване. Примери за подобни случки има доста. През 2006 г. Бойко Борисов, тогава кмет, подава сигнал в прокуратурата срещу бившия изпълнителен директор на "Озеленяване" Любомир Ников. В него се твърди, че Ников е използвал пари на фирмата за поддръжката и горивото на собствените си автомобили (мерцедес и порше). Две години по-късно прокуратурата внася обвинителен акт срещу Ников за три престъпления, най-тежкото от които е за длъжностно присвояване. Осем месеца след внасяне на делото съдията го връща на прокуратурата за събиране на допълнителни доказателства. Междувременно изтича двугодишният срок по НПК и Ников прави искане делото му да бъде внесено в съда, и магистратите задължават прокуратурата да реши какво да прави със случая. Делото обаче е внесено един ден след изтичане на срока. Съдът е длъжен да прекрати производството и на практика да амнистира Ников. По сходен начин се разви и делото срещу брата на бившия шеф на контраразузнаването Иван Драшков - Петър, който беше обвинен за имотна измама, придобила популярност с фалшифицирания кметски подпис на Бойко Борисов.

Откакто процедурата беше върната в наказателния процес през 2013 г., делата, гледани по този ред, зачестяват. От Софийския градски съд, където се гледат много от делата с голям обществен интерес, отговориха, че за последните две години има 102 внесени искания от обвиняеми. В Специализирания наказателен съд, където се гледат делата за организирана престъпност, казусите са 216.

Източници на "Капитал" от прокуратурата разказаха, че молби за разглеждане на делата по този ред наскоро са подали обвиняеми по шумни разследвания за данъчни престъпления - групата на Мила Георгиева и Иван Танев, синът на алкохолния бос Миньо Стайков, групата на Златомир Иванов-Баретата и близкият до Орешарски строителен предприемач Милко Милков-Понса. Следващия месец най-вероятно такова искане ще направи и обвиненият преди две години енергиен предприемач Богомил Манчев. А догодина - най-вероятно и делото за КТБ.

Решението

Според зам.-министър Андрей Янкулов проблемът се корени в противоречието в българския наказателен процес, че досъдебната фаза е хем подготвителна, хем от прокурора се изисква да проведе пълно и всестранно разследване, което изискване да е ограничено от двугодишния срок по "Глава 26".

"Не може поправянето на проблеми да става винаги с формалистични правила, от които да следват други проблеми", коментира адвокат Александър Кашъмов, който има солидна практика пред Европейския съд по правата на човека. Адвокатът правозащитник е на мнение, че според него проблемът не е толкова в закона, а в неговото превратно прилагане: "За съда е безразлично, но за прокуратурата е важно да анализира в кои случаи са упражнени правата по глава 26, защо и каква е била причината да се допусне нарушение", коментира още той.

"Крайно време е да бъдат създадени механизми за назначаване на прокурори и полицаи, които не биха допуснали такова развитие на наказателния процес, нито за техни началници да бъдат определяни хора, които не са в състояние да организират работата, за да се стига до забавяне", коментира съдия Мадин. Преди години тогавашният главен съдебен инспектор Ана Караиванова в прав текст заяви, че ръководената от нея институция няма как да санкционира държавните обвинители, които бавят преписките си, защото те винаги са "в срок" - с различни процедурни трикове продължителността на една проверка и разследване, ако е срещу неизвестен извършител, може да бъде продължавана до безкрайност.

И така се връщаме на големия въпрос, свързан с отчетността на прокуратурата и отговорността, която отделните прокурори носят заради забавените им дела. И между другото - прокурорът по злополучното дело срещу Любомир Ников наскоро беше избран за ръководител на Специализираната прокуратура.

През седмицата Министерският съвет съобщи, че отпуска 400 хил. лв. на бюджета на прокуратурата, необходими за заплащането на международна комплексна счетоводна експертиза по разследването за източването за КТБ. В прессъобщението на правителството липсваха два важни детайла. Първо - цялата цена на експертизата е 1 млн. лв., и второ - вещите лица ще работят по нея половин година - до пролетта на 2016 г.

Казано по друг начин - започналото с гръм и трясък разследване за източването на банката ще може да влезе в съда най-рано през април-май. И това е оптимистичният сценарий, защото, след като вещите лица предоставят заключенията си, разследващите тепърва ще трябва да се запознават с тях и да прецизират обвиненията, да преценят дали не трябва да се разследва отново и т.н.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    red.mary avatar :-(
    red.mary

    Добре, имаме и в двата случая възможност за злоупотреби - веднъж, защото без две годишен срок за внасяне в съда - имаме действително вечни обвиняеми и не е нормално досъдебни производства да траят десетки години, както се случва.
    Обаче, в случаите, в които разседлващите не разследват и делото не е подготвено, така че да доведе до резултат внасянето в двегодишния срок ще води най-често до оправдаване на обвиняемите.
    Извод - вината е у човешкия материал ( по ББ), който следва да прилага нормите. Защо нито има подобен проблем другаде, нито подобна разпоредба. Ами, чудим се как да се справим с една тоталитарна, безконтролна, пирамидална по дефиниция структура, която може да прави каквото си иска. И все зле.

  • 2
    krantare avatar :-|
    krantare

    Може да се диференцират сроковете по състави, макар и това да е формализация на формализацията. Проблем идва и от там, че българският юридически ум вече не ще да борави с понятия като разумен срок. Но това, което се случваше при липсата на тази преклузия, беше също ненормално, а и даваше възможност за полицейско-прокурорски рекет в едни доста размирни години, когато рекетът си беше своего рода ретейл-бизнес.

  • 3
    balachev avatar :-|
    Balachev

    А може и да спрат да се привличат обвиняеми и чак след това прокуратура и полиция да започват да събират доказателства, с които това обвинение да се докаже. А НПК казва, че лицето се привлича като обвиняем, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността му в извършването на престъпление.

  • 4
    bluewater avatar :-P
    BlueWater

    [quote#1:"red.mary"]Извод - вината е у човешкия материал ( по ББ), който следва да прилага нормите.[/quote]Грешите!

    Вината е на материала в Народното събрание, който трябва да приеме

    НОВА КОНСТИТУЦИЯ!

    в която прокуратура и следствието да са в изпълнителната власт, където им е мястото. Главен прокурор да е министърът на правосъдието, както е е САЩ и Полша.

    Чак тогава в България ще има правосъдие и върховенство на закона.

  • 5
    seniorbb avatar :-P
    джендър NATO generals

    Адвокатското лоби има интерес от дълги, тромави и БЕЗКРАЙНИ съдебни процеси! В Англия преди 500 години е било както в България сега.

  • 6
    egaty_registr. avatar :-|
    egaty_registr.

    Образува се досъдебно производство, налице са достатъчно доказателства, привлича се лицето като обвиняем....и давността за наказателно преследване става максимум 2 години от момента на привличането. Налага ти се да напишеш молба за правна помощ до чужда държава (съдебна поръчка) - и делото умира, буквално го разбирайте. Просто ставате зрител на комедия с лош вкус. Това се случва най-вече по делата с известни обвиняеми (ДДС измами, мастити бизнесмени и т.н.). Справедливост - нула. Истината е, че по повечето от тези дела "пострадал" е държавата, така че "вервайте ми", на никой не му пука. И по-лошото. Някои от обвиняемите са толкова алчни, че след това съдят държавата за обезщетения за това, че са били обвиняеми. И получават още стотици хиляди, наред с "откраднатото". "Нема такава държава".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK