Повишаването на лихвата поражда страхове, свързани със световната икономика. Американската икономика минава за стабилна в един нестабилен свят: расте макар и анемично, безработицата спадна до 5%, няма видими политически сътресения. Европа е в политическа и икономическа каша, Япония преживява дълбока икономическа и екологична криза след взрива на атомната централа във Фукушима, от която не е ясно как ще се измъкне. Растежът на китайската икономика се забави и фондовата борса в Шанхай се срина. Какво ще стане със световната икономика, когато се увеличат доларовите лихви?  

Може би е разумно да се върнем малко назад във времето и да помислим 

Дали това е изключителна ситуация

Или политиката на ниски лихви е продължение на тенденция от миналото? Съвременната финансова система е остатък от споразумението в Бретън Уудс през юни 1944 г. След войната голяма част от Европа е разрушена, златото се е утаило в САЩ и световната финансова система е на крачка от хаоса. Лидерите на 44 държави са се разбрали, общо взето, за следното: всички валути са привързани към американският долар, а доларът е "вързан" за златото в съотношение 35 долара за унция. Федералният резерв обменя долари в злато по споменатия по-горе курс. За да смекчат главоболията от фиксирания валутен курс участниците са учредили Международния валутен фонд, който да улеснява възстановяването на платежните баланси. При по-сериозни случаи МВФ може да действа и като кредитор от последна инстанция. Това е горе-долу пътят до финансовата система, която знаем. Разликата е, че валутните курсове не са фиксирани, а плаващи.

Един от участниците, Кейнс, е имал друга идея за справяне с дефицитите в платежните баланси, но подобно на преговорите във Версай след първата световна война никой не го е послушал. Там той казал, че Версайският договор посява семената на нова война, като налага непосилни плащания на Германия. Държавните мъже на Англия го обявили за предател. Работата е там, че съюзниците били задължени на Англия, но нямали пари. Англия също нямала пари и не можела да чака дълго да й платят. И стоварили всички плащания на Германия. Която също нямала пари, но била победена, а победените някак си се оправят. И така Кейнс отново участвал в преговори след войната, която предсказал. И отново не го послушали.

През 60-те години администрацията на президента Никсън била загрижена от бързото намаляване на златните резерви на САЩ. Проблемът бил решен по възможно най-простия начин. През 1971 г. Конгресът приел закон, с който казал на притежателите на долари: "Дами и господа, довчера можехте да обменяте долари за злато. От днес не можете." За един ден златото се е превърнало от паричен метал в обикновена стока, която се търгува на борсите. Подобно на нефта, пшеницата, желязото, какаото и други. Доларът се "отвързал" от златото, а останалите валути се "отвързали" от долара. И валутните курсове заплували.

Банкерите и политиците бързо оценили възможностите, които се отварят пред тях с отпадането на златния стандарт. Сега те могат да финансират всякакви проекти, добри и недомислени, като печатат много и евтини пари. Ако дългът се увеличи, винаги може да се напечатат пари, т.е. централната банка да купува дълг. Но растежът на държавния дълг предполага ниска лихва. Ако се запазят високите лихви, държавата ще фалира. Затова на горната графика държавният дълг расте, а лихвата намалява след 1980 г.

Ниските лихви сега са част от тенденция, която продължава вече 35 години. Дори Фед да увеличи лихвата до края на годината, увеличението ще бъде малко. И вероятно за кратко. Канадската централна банка увеличи основната лихва до 1% през 2011 г. Канада излезе от кризата, тържествено обяви банката. Но кризата се оказа упорита и Канада два пъти намали лихвата до днешните 0.5%. 

Малко вероятно е лихвите да достигнат предкризисните нива от около 3.5%. Както се вижда от графиката, от 1981 г. насам след всяка криза (периодът на криза е затъмнен) лихвата остава по-ниска в сравнение с предкризисните нива.

Лихвите ще останат ниски

по няколко причини. Първо, балансите на банките са пълни с рисков дълг, който по-високата лихва ще направи невъзможен за обслужване. Второ, държавният дълг на САЩ (федерален плюс дълг на различните нива на местно самоуправление) е около 21.7 трилиона долара. Един процент увеличение на лихвата ще увеличи разходите за лихви с 217 млрд. долара. През 2015 г. лихвените разходи бяха 230 млрд. долара. Един процент увеличение на лихвата почти ще удвои разходите за лихви. За сравнение, военните разходи на американския бюджет са около 600 млрд. долара - по-голям от сумата на военните бюджети на Китай, Япония, Германия, Франция и Великобритания. Това е огромна тежест. Ако лихвите се върнат към историческите си стойности, лихвените разходи ще засенчат военните. И най-вероятно няма да се плащат поради невъзможност.

Има и друго. Банките са пълни с деривати, които за записани задбалансово и не се знае много за тях. Цената на деривата, както подсказва името му, се определя от цената на друг, първичен актив: акция, дълг, валута. Пример за деривати са валутни опции, лихвени суапи, фючърси, и други подобни. Дериватите са много полезни за смекчаване на риска на производители, които са изложени на валутен риск: например износителите. Техните разходи са в една валута, а приходите – в друга. Японските производители на коли купуват put опции, които им  дават възможност да продадат спечелените от продажбите в САЩ долари за йени по курса на опционния договор. Ако йената се окаже по-скъпа от курса на опцията, то опцията се изпълнява и производителят прибира повече йени в сравнение с текущия пазарен курс. Ако йената е по-евтина, опцията не се изпълнява, защото текущият пазарен курс е по-изгоден. Производителят губи цената на опцията, но спи спокойно. Американският фермер финансира разходите по засяване, отглеждане и прибиране на реколтата, като продаде фючърс, т.е. продава реколтата си "на зелено".

Дериватите са полезни, когато зад тях има реални активи. Когато дериватите се откъснат от първичните активи, смекчаването на риска се изражда в необезпечени залози. По различни източници петте най-големи банки в Америка имат деривати за повече от 200 трилиона долара в портфейлите си. Това е повече от 10 пъти стойността на активите им. Следователно банките търгуват с деривати, за да спечелят от промяна на цените на активи, които не притежават. Дериватите раздуват финансовата система и я превръщат в игра с нулева сума. Кризата през 2009 г. започна от криза на второкласните (subprime) ипотечни кредити, които са малка част от кредитния пазар. Но го събориха, защото върху тях имаше закачени много деривати. Може би повече от кредитите.

Повишаването на доларовата лихва ще породи верига от събития: спадане на цената на дълговете, поскъпване на долара, спад на цените на акции и суровини. Загубите от тези промени ще бъдат непропорционално големи спрямо стойността на активите, защото върху тях са закачени много деривати. Колкото по-дълго време централните банки са изливали евтини пари в банките, толкова повече расте рискът по веригата от събития, породени от затягане на паричната политика.

Затова лихвите ще са ниски.

*Авторът е икономист в бившата Агенция за икономически анализи и прогнози, сега на свободна практика

Преглед на оригинала