Минимална осигурителна бюрокрация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Минимална осигурителна бюрокрация

Минимална осигурителна бюрокрация

Или защо бизнесът настоява за нов модел на определяне на осигурителните прагове

Вера Денизова
7030 прочитания

© shutterstock


Ако сте управлявате компания и ви предстои да бюджетирате за следващата година, със сигурност трябва да заложите по-високи разходи за персонал.

През 2017 г. държавата планира ръст на пенсионната вноска с един процентен пункт, както и на минималната работна заплата с 40 лв. до 460 лв. Голямата неизвестна засега обаче е с колко и дали ще растат минималните осигурителни прагове. А те са нещо като минимални заплати за една трета от секторите в икономиката и засягат почти 2 милиона заети.

Още в края на юли големите работодателски организации заявиха, че тази година няма да се включат в преговорите за увеличаването им, и призоваха за същото и своите членове. Според тях въведените преди години минимални осигурителни доходи (МОД) са изпълнили предназначението си като инструмент за изсветляване на икономиката и в момента действат в обратната посока.

На ход е държавата, която поне засега не се ангажира с нищо конкретно. A и синдикатите вече заплашиха с толкова мразените от премиера протести.

Със заповед отгоре

Началото на конфликта е от миналата година. Той е свързан с административното увеличение на МОД в секторите, в които няма постигнати споразумения между синдикати и браншови организации. Решението дали да има такова се взима от социалния министър всяка година, без да се отчита, че има сектори, в които няма кой да представлява бизнеса. Тогава Ивайло Калфин наложи значителен ръст - 7.5%, а големите работодателски организации възнегодуваха, че числото не отговаря на средния процент на договорените увеличения. Сметките около коефициента обаче са само повод да се започне дебат за промяна в начина на определяне на осигурителните доходи.

"Мисля че сме минали времето, в което заплащането трябва да се определя административно и планово, със заповед отгоре", казва Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той допълва, че България е единствената страна от ЕС, в която има минимални осигурителни доходи. В същото време, вместо да изсветлят икономиката, през последните години те имат обратен ефект. Причината е, че ръстът на минималните прагове изпреварва този на средното възнаграждение, както и процесите по възстановяване на икономиката (виж графиката).

През последните години са правени и няколко изследвания за влиянието на минималните прагове, които доказват, че системата в сегашния й вид е в тежест за пазара на труда и най-вече в секторите с по-ниски възнаграждения. Дори и анализът на БАН (който беше поръчан от социалното министерство) показа, че вследствие на увеличение на осигурителните прагове част от бизнеса посивява - някои работодатели преназначават служители на длъжности с по-ниски прагове, други на непълно работно време, а трети предлагат фиктивни договори.

"Има индиректни признаци, че през последните две-три години икономиката изсветлява – приходите в бюджета се увеличават, заетите на трудов договор растат, както и заплатите. Излиза, че минималните прагове вече не са нужни", казва Явор Алексиев от Института за пазарна икономика. Според него при ново евентуално увеличение на праговете трябва да се вземе предвид започналото забавяне на възстановяването на пазара на труда през тази година, както и по-бавното излизане от кризата на Северозападна България, където доходите са значително по-ниски от тези в столицата например.

От работодателските организации изтъкват и още един аргумент – неплащането на осигуровки вече подлежи на наказателно преследване, което също обезсмисля определянето на прагове за МОД.

От АИКБ предлагат като алтернатива да се договарят минимални работни заплати по сектори, като така ще се избегне моментът с административната намеса на държавата в икономически отрасли, в които няма консенсус.

Въпрос на стратегия

Въпреки официално обявения от работодателските организации бойкот социалното министерство даде старт на преговорите. Срокът, в който социалните партньори трябва да решат дали и с колко да увеличат праговете, свършва на 2 септември.

Ситуацията обаче е малко като в дилемата на затворника. Ако ръководеното от Зорница Русинова ведомство излезе с официален коментар по позицията на работодателите, преговорите за ръст на МОД за следващата година ще изглеждат предрешени. Важно е и решението на браншовите организации. Дори една от тях да започне разговори със синдикатите, стратегията за промяна на модела чрез бойкот от бизнеса няма да успее.

"Масовата нагласа е да подкрепим предложенията на национално представените работодателски организации. И в момента няма достатъчно хора и плащаме толкова, колкото е необходимо, само за да си задържим работниците", твърди Радина Банкова от Българската асоциация на производителите и износителите на текстил (БАПИОТ). Подобни са нагласите и в друг сектор - на мебелната и дървообработващата промишленост. Галин Господинов, председател на браншовата камара, твърди, че имат насрочен управителен съвет, на който да вземат решение. "Личното ми мнение обаче е, че би трябвало да се съобразим с големите работодателски организации. От години поддържаме изкуствени нива, които нямат смисъл и нищо общо с реалните заплати и икономическа ситуация. Миналата имаше едно увеличение, на фирмите в бранша реагираха остро", допълва той.

В същото време синдикатите твърдят, че праговете ще бъдат договорени до края на август, а според работодателите блъфират. В тази ситуация от социалното ведомство заявяват, че няма да коментират как биха реагирали, ако преговорите се провалят, защото те все още не са приключили. Оттам допълват: "Въпросът какъв би бил моделът, ако трябва да се преразгледа начинът, по който се определят минималните осигурителни прагове, ще се обсъди на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество до края на годината."

Едно обаче е сигурно – едва ли държавата ще се лиши лесно от допълнителни приходи за пенсии. Защото каквото и да си говорим, всяко увеличение на осигурителната основа означава повече пари в държавното обществено осигуряване, което от години е на дефицит.

Ако сте управлявате компания и ви предстои да бюджетирате за следващата година, със сигурност трябва да заложите по-високи разходи за персонал.

През 2017 г. държавата планира ръст на пенсионната вноска с един процентен пункт, както и на минималната работна заплата с 40 лв. до 460 лв. Голямата неизвестна засега обаче е с колко и дали ще растат минималните осигурителни прагове. А те са нещо като минимални заплати за една трета от секторите в икономиката и засягат почти 2 милиона заети.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    Няма нужда от МОД само оставете нормалния бизнес да си работи. Ограничете ДДС-арите, задължете банките да обявяват повече провизии на необезпечени кредити и определете някакво елементарно доплащане в болниците, ако човек се осигурява под определена сума/естествено от такова трябва да бъдат освободени всички хора в неравностойно положение и хронично болни/. Не става с тояга, става със стимули и нормални работодатели. Прост пример в един район с ниски заплати /гр. Сопот/ се появява работодател плащаш достатъчно повече ВМЗ и ситуацията се променя драстично.
    Тези работодатели и работодателски организации, за които 200-300 евро бруто са непосилни заплати е време да ги пенсионираме. Включително и всички държавни служби с такива заплати, повече електронни услуги, по-малко администрация, но значително по-високо платена и носеща отговорност.

  • 2
    cnu44483672 avatar :-|
    cnu44483672

    Личи, че не си бил работодател, затова нямаш право на мнение. Големите сектори иматжлобита и договарят по ниски прагове съответно по ниски заплати. Малките в случея не са представени и получават административно увеличение. И какво се получава , в мината индустрия персонала се осигурява на 400лв. а пеодавачката в селската бутка на 500. Друг е въпроса, че тези прагове защитават само държавата. Да речем, че твоя праг е 1200 лв. аз те усигурявам на 1200 но на теб заплата мога да ти давам и 600. Разбра ли сега?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK