Не умираме повече, но бързо застаряваме
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не умираме повече, но бързо застаряваме

Не умираме повече, но бързо застаряваме

Защо статистика на ЦРУ постави България на второ място по смъртност

16676 прочитания

© Валентина Петрова


Редица класации нареждат България сред първите места по смъртност в света. Обновената статистика на ЦРУ, която беше доста цитирана напоследък, ни поставя на второ място. Макар това технически да е вярно, сравнението на база абсолютна смъртност е много подвеждащо. Смъртността като число е полезно единствено в оценката на прираста на населението. Както Световната банка, така и Световната здравна организация (СЗО) и Евростат посочват, че не бива да се използва в подобни индекси.

Автор: Капитал

Причината е проста - възрастовата структура на държавите е много различна. Смъртността, най-общо казано, е брой починали за година спрямо населението. Ясно е, че броят починали сред 20-годишните е в десетки пъти по-малък от тези в 60-те. Никой не би се учудил, че има повече некролози в блок с предимно пенсионери, отколкото в блок с повече млади двойки, нали? Аналогично е при държави с по-малко млади и повече възрастни. Това не означава обаче, че здравеопазването там е по-лошо, че хората живеят по-нездравословно или че стават повече катастрофи. Просто населението е застаряващо.

Именно това се случва в България. В класацията на ЦРУ сме на второ място между Лесото и Литва. Румъния пък е на 26-о място, точно преди Германия. Възможно ли е това? Гледайки сензационните заглавия – абсолютно. Реалността обаче е друга. Ако разгледаме смъртността по възрастови групи, ще видим съвсем друга картина. На графиката сравнявам смъртността по възрасти спрямо Германия. Вижда се, че в България децата имат между 25 и 75% по-лоши шансове от тези в Германия. Сред децата в Румъния обаче има до двойно по-голяма смъртност. Румъния има по-ниска смъртност единствено сред групата между 60 и 70. Сравнил съм и с Литва, където смъртността между 15- и 60-годишните е между 2 и 5 пъти по-зле от нас.

Автор: Капитал

Защо тогава в класацията Румъния е близко до Германия, а ние с Литва сме най-отгоре? Разлика в населението. Румъния има повече хора от нас в групи с ниска смъртност. Германия също има доста застаряващо население и намаляваща раждаемост, но смъртността във всички групи (освен 85+) е по-ниска от нашата. Тъй като смъртността като показател е несравнима, СЗО са разработили нов индекс ASDR - възрастово стандартизирана смъртност. Той изключва разликите в структурата на населението и показва важното - колко е здраво населението и каква е вероятността някой да се спомине в дадена година. На картата от 2012 се вижда, че по този индекс сме по-скоро в средата на класацията.

Индексите за смъртността се цитират в публичното пространство като сигнал за влошаване на здравето и здравеопазването ни. Макар несъмнено да има сериозни проблеми, всъщност има огромно подобрение. Само в последните 15 години вероятността който и да е българин да почине е намаляла средно с 26%. При най-малките деца намалението е повече от двойно. Здравето на децата и най-възрастните всъщност не е спряло да се подобрява в последните 50 години. Емиграцията сред най-младите и намалената раждаемост променят обаче структурата така, че тези промени да останат невидими в класациите.

Боян Юруков е блогър и активист за отворени данни.

Редица класации нареждат България сред първите места по смъртност в света. Обновената статистика на ЦРУ, която беше доста цитирана напоследък, ни поставя на второ място. Макар това технически да е вярно, сравнението на база абсолютна смъртност е много подвеждащо. Смъртността като число е полезно единствено в оценката на прираста на населението. Както Световната банка, така и Световната здравна организация (СЗО) и Евростат посочват, че не бива да се използва в подобни индекси.

Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK