Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
2 5 апр 2018, 14:09, 25466 прочитания

Узаконен данъчен произвол

Как една разпоредба може да бъде използвана от приходната администрация за рекет над коректни компании

Бойчо Момчилов | данъчен адвокат
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Промените в НАП: Оперативно интересно прочистване

Приходната агенция съкращава 250 души с аргумент слаби резултати, а целта вероятно е да се тушират скорошни разкрития за корупция

19 апр 2018

Началник на отдел "Фискален контрол" в НАП е прострелян в центъра на София

Службата контролира движението на рискови стоки и товари

18 дек 2017

Венислав Йотов: Изпитвали сме го на гърба си

Вицепрезидентът на Българо-американската търговска камара пред "Капитал"

21 юли 2017

Галя Димитрова: Ревизиите намаляват рязко и така трябва да е

Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите пред "Капитал"

9 юни 2017
Четири години след като беше въведен режимът на засилен фискален контрол за движението на различни видове стоки, споровете между бизнеса и данъчната администрация се увеличават. Причината е в една разпоредба в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чрез която всекидневно и незаконосъобразно се възпрепятства дейността на напълно реални работещи дружества с годишен оборот от милиони левове.

Става въпрос за чл. 121а от ДОПК и начина, по който се тълкува и прилага от данъчната администрация. Той дава възможност да бъде използван за оказване на неправомерен натиск или откровен рекет и върху дружества, които са коректни данъкоплатци. Няма да е пресилено дори ако се каже, че неправилното тълкуване и прилагане на въпросната разпоредба оказва сериозно негативно влияние върху бизнес климата като цяло. Административните съдилища в цялата страна са се произнесли стотици пъти как трябва да се тълкува и съответно прилага спорната разпоредба. Въпреки това данъчната администрация демонстративно продължава да игнорира съдебната практика.

Къде е проблемът

При извършване на фискален контрол (виж карето) органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител да наложи незабавно предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали (чл. 121а, ал. 1 от ДОПК). Обезпечението трябва да е в размер не по-малко от 30% от пазарната стойност на стоката. Тоест за разлика от общия режим за налагане на обезпечителни мерки този на фискалния контрол допуска обезпечения за бъдещи данъчни задължения. За да се наложат законосъобразно, органите по приходите задължително следва да поискат тяхното налагане от публичен изпълнител. Това условие на закона обаче масово не се изпълнява. Обикновено органите по приходите сами издават протоколи, с които налагат обезпечителни мерки на задължените лица, които са, меко казано, спорни. Към настоящия момент се е натрупала солидна съдебна практика, в която се приема, че въпросните протоколи са издадени от некомпетентен орган и поради това са нищожни административни актове. Това е и първото съществено разминаване между духа и смисъла на закона и неговото прилагане на практика.

Следващото разминаване е в разпоредбата (чл. 121а, ал. 2 от ДОПК), която казва, че обезпечения могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Основният въпрос, който поражда практическото приложение на тази норма, е как и при наличието на какви факти и доказателства може обосновано да се приеме, че бъдещото събиране на данъци от въпросното лице би било съществено затруднено. За да аргументират риск от последващо събиране на данъчни задължения, приходните органи прибягват до т.нар. единни критерии за риск, отнесени към данъчно-осигурителна информация за конкретното дружество, подлежащо на фискален контрол. Те са разработени от самата приходна администрация за нейни вътрешноведомствени цели, без да са нормативно регламентирани в някакъв акт, документ или оповестени публично по някакъв начин. Такива критерии са например търгуването с рискови контрагенти, декларирането на ДДС за внасяне, несъответстващ размера на оборотите и др. Във всички определения на административните съдилища категорично се застъпва становището, че въпросните критерии за риск не установяват по никакъв начин опасност от затруднено събиране на бъдещи данъчни задължения с оглед извършването на конкретна сделка.



Тълкуването и прилагането на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК също предизвиква множество спорове между администрацията и бизнеса. С нея органите по приходите за фискален контрол са овластени да обезпечават само доказателства, а не директно да "събират" суми под формата на обезпечение.

Въпреки това и към настоящия момент приходната администрация продължава масово да издава протоколи, с които стоката се "изземва" под предлог, че по този начин се обезпечават доказателства. Собственикът се предупреждава, че ако не плати предварително дължимите за тази стока данъци в размер на 30% от нейната пазарна цена, и то в срок до 72 часа, под формата на обезпечение за бъдещи публични вземания, същата ще бъде конфискувана в полза на държавата. Един вид собственикът се принуждава да си откупи обратно стоката от данъчните, тъй като в противен случай тя подлежи на конфискация.

По този начин нормативната уредба може да бъде използвана не само срещу борбата със сивата икономика, но и за временно напълно неправомерно изземване на парични средства от реални работещи дружества, коректни данъкоплатци.

Целта очевидно е държавата, макар и временно, да оперира с техните средства. Тя им ги връща евентуално след няколкомесечни проверки, но без да начислява законно установената лихва.

Какво може да се промени

Тези спорни моменти според мен могат да бъдат решени само със законодателна промяна.

На първо място безспорно и категорично трябва да се изясни кой орган може да налага обезпечителни мерки и да изземва принудително пари от бизнеса при извършван фискален контрол - органите, упражняващи въпросния контрол, или публичните изпълнители.

На второ място, трябва да се изясни спрямо какъв тип дружества може да се налагат въпросните обезпечителни мерки. Какви обезпечителни нужди например налагат принудителното изземване на оборотни средства от дружества, които притежават достатъчно активи и имущество в балансите си и които във всеки момент могат да гарантират вземанията на държавата за данъци и осигуровки? Според мен следва изрично да се запише в нормативната уредба, че парични обезпечения за бъдещи данъчни задължения следва да бъдат налагани само на дружества, за които се установи, че действат с намерение за извършване на данъчна измама и не притежават активи или имущество, с които да гарантират бъдещите си данъчни задължения. Защото основната цел на режима на фискален контрол все пак е да позволи предварителното събиране на данъчни задължения от дружества, които по същество са кухи структури. А не да пречи на работещия бизнес.

Как работи

Засиленият фискален контрол се изразява в спирането на превозни средства, натоварени със стоки, определени като такива с висок фискален риск, поставянето на технически средства за контрол на превозните средства, следене на тяхното движение на територията на страната и съответно проверка при разтоварването им. Всички тези дейности безспорно дисциплинираха голяма част от търговците на бързооборотни стоки и малко или много доведоха до намаляване на данъчните измами и свиване на сивата икономика в този сектор като цяло.

Режимът беше въведен през 2014 г. с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Законът даде правомощие на министъра на финансите еднолично да определя със заповед кои ще са тези стоки. Сред тях са плодове, зеленчуци, горива, месо, риба, мляко, брашно. Главната идея беше посредством физическото следене на определени стоки да се предотврати тяхното многократно фиктивно прехвърляне от дружество на дружество, които реално не извършват стопанска дейност, не притежават персонал или активи. По този начин масово се занижаваше, укриваше или присвояваше неправомерно ДДС, като данъчните задължения се оставяха на кухи, в повечето случаи еднолични търговски дружества. Техният единствен собственик обикновено е някое малоимотно лице, което не може или не желае да съдейства на данъчната администрация.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зеленият ток ще се продава през борсата от 1 юли Зеленият ток ще се продава през борсата от 1 юли

До 1 януари 2019 г. НЕК ще продължи да изкупува енергията от ВЕИ и ще я продава на борсата, а след това сделките ще правят самите централи

26 апр 2018, 126 прочитания

Пламен Георгиев поиска право да задържа, за да не обира друг лаврите от ареста Пламен Георгиев поиска право да задържа, за да не обира друг лаврите от ареста

Парламентът попълни състава на антикорупционната комисия във формална процедура и без никакъв дебат

26 апр 2018, 574 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Агент Сабина и бъдещето на досиетата

Публикуването на документите за интелектуалката Юлия Кръстева подсказва накъде трябва да се развива comdos

Крахът на експеримента "Младост"

Политическият експеримент на Десислава Иванчева достигна очакван провал в неочакван мащаб

Македонският залог на България

Определянето на дата за започване на преговори за членство със Скопие щеше да бъде един от символичните успехи на българското председателство на Съвета на ЕС

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Ново място: Akrogiali

Нов гръцки ресторант в София

София импровизира

18 представления от утвърдени чуждестранни и български хореографи на новото издание на "Антистатик"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 16

Капитал

Брой 16 // 21.04.2018 Прочетете
Капитал PRO, Кредитите растат, нова инвестиция в компанията с български основател Leanplum, "Лидл" планира поне 7 нови магазина през 2018 г.

Емисия

DAILY @7AM // 26.04.2018 Прочетете