С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 5 апр 2018, 14:09, 35159 прочитания

Узаконен данъчен произвол

Как една разпоредба може да бъде използвана от приходната администрация за рекет над коректни компании

Бойчо Момчилов | данъчен адвокат
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Четири години след като беше въведен режимът на засилен фискален контрол за движението на различни видове стоки, споровете между бизнеса и данъчната администрация се увеличават. Причината е в една разпоредба в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чрез която всекидневно и незаконосъобразно се възпрепятства дейността на напълно реални работещи дружества с годишен оборот от милиони левове.

Става въпрос за чл. 121а от ДОПК и начина, по който се тълкува и прилага от данъчната администрация. Той дава възможност да бъде използван за оказване на неправомерен натиск или откровен рекет и върху дружества, които са коректни данъкоплатци. Няма да е пресилено дори ако се каже, че неправилното тълкуване и прилагане на въпросната разпоредба оказва сериозно негативно влияние върху бизнес климата като цяло. Административните съдилища в цялата страна са се произнесли стотици пъти как трябва да се тълкува и съответно прилага спорната разпоредба. Въпреки това данъчната администрация демонстративно продължава да игнорира съдебната практика.


Къде е проблемът

При извършване на фискален контрол (виж карето) органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител да наложи незабавно предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали (чл. 121а, ал. 1 от ДОПК). Обезпечението трябва да е в размер не по-малко от 30% от пазарната стойност на стоката. Тоест за разлика от общия режим за налагане на обезпечителни мерки този на фискалния контрол допуска обезпечения за бъдещи данъчни задължения. За да се наложат законосъобразно, органите по приходите задължително следва да поискат тяхното налагане от публичен изпълнител. Това условие на закона обаче масово не се изпълнява. Обикновено органите по приходите сами издават протоколи, с които налагат обезпечителни мерки на задължените лица, които са, меко казано, спорни. Към настоящия момент се е натрупала солидна съдебна практика, в която се приема, че въпросните протоколи са издадени от некомпетентен орган и поради това са нищожни административни актове. Това е и първото съществено разминаване между духа и смисъла на закона и неговото прилагане на практика.

Следващото разминаване е в разпоредбата (чл. 121а, ал. 2 от ДОПК), която казва, че обезпечения могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Основният въпрос, който поражда практическото приложение на тази норма, е как и при наличието на какви факти и доказателства може обосновано да се приеме, че бъдещото събиране на данъци от въпросното лице би било съществено затруднено. За да аргументират риск от последващо събиране на данъчни задължения, приходните органи прибягват до т.нар. единни критерии за риск, отнесени към данъчно-осигурителна информация за конкретното дружество, подлежащо на фискален контрол. Те са разработени от самата приходна администрация за нейни вътрешноведомствени цели, без да са нормативно регламентирани в някакъв акт, документ или оповестени публично по някакъв начин. Такива критерии са например търгуването с рискови контрагенти, декларирането на ДДС за внасяне, несъответстващ размера на оборотите и др. Във всички определения на административните съдилища категорично се застъпва становището, че въпросните критерии за риск не установяват по никакъв начин опасност от затруднено събиране на бъдещи данъчни задължения с оглед извършването на конкретна сделка.



Тълкуването и прилагането на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК също предизвиква множество спорове между администрацията и бизнеса. С нея органите по приходите за фискален контрол са овластени да обезпечават само доказателства, а не директно да "събират" суми под формата на обезпечение.

Въпреки това и към настоящия момент приходната администрация продължава масово да издава протоколи, с които стоката се "изземва" под предлог, че по този начин се обезпечават доказателства. Собственикът се предупреждава, че ако не плати предварително дължимите за тази стока данъци в размер на 30% от нейната пазарна цена, и то в срок до 72 часа, под формата на обезпечение за бъдещи публични вземания, същата ще бъде конфискувана в полза на държавата. Един вид собственикът се принуждава да си откупи обратно стоката от данъчните, тъй като в противен случай тя подлежи на конфискация.

По този начин нормативната уредба може да бъде използвана не само срещу борбата със сивата икономика, но и за временно напълно неправомерно изземване на парични средства от реални работещи дружества, коректни данъкоплатци.

Целта очевидно е държавата, макар и временно, да оперира с техните средства. Тя им ги връща евентуално след няколкомесечни проверки, но без да начислява законно установената лихва.

Какво може да се промени

Тези спорни моменти според мен могат да бъдат решени само със законодателна промяна.

На първо място безспорно и категорично трябва да се изясни кой орган може да налага обезпечителни мерки и да изземва принудително пари от бизнеса при извършван фискален контрол - органите, упражняващи въпросния контрол, или публичните изпълнители.

На второ място, трябва да се изясни спрямо какъв тип дружества може да се налагат въпросните обезпечителни мерки. Какви обезпечителни нужди например налагат принудителното изземване на оборотни средства от дружества, които притежават достатъчно активи и имущество в балансите си и които във всеки момент могат да гарантират вземанията на държавата за данъци и осигуровки? Според мен следва изрично да се запише в нормативната уредба, че парични обезпечения за бъдещи данъчни задължения следва да бъдат налагани само на дружества, за които се установи, че действат с намерение за извършване на данъчна измама и не притежават активи или имущество, с които да гарантират бъдещите си данъчни задължения. Защото основната цел на режима на фискален контрол все пак е да позволи предварителното събиране на данъчни задължения от дружества, които по същество са кухи структури. А не да пречи на работещия бизнес.

Как работи

Засиленият фискален контрол се изразява в спирането на превозни средства, натоварени със стоки, определени като такива с висок фискален риск, поставянето на технически средства за контрол на превозните средства, следене на тяхното движение на територията на страната и съответно проверка при разтоварването им. Всички тези дейности безспорно дисциплинираха голяма част от търговците на бързооборотни стоки и малко или много доведоха до намаляване на данъчните измами и свиване на сивата икономика в този сектор като цяло.

Режимът беше въведен през 2014 г. с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Законът даде правомощие на министъра на финансите еднолично да определя със заповед кои ще са тези стоки. Сред тях са плодове, зеленчуци, горива, месо, риба, мляко, брашно. Главната идея беше посредством физическото следене на определени стоки да се предотврати тяхното многократно фиктивно прехвърляне от дружество на дружество, които реално не извършват стопанска дейност, не притежават персонал или активи. По този начин масово се занижаваше, укриваше или присвояваше неправомерно ДДС, като данъчните задължения се оставяха на кухи, в повечето случаи еднолични търговски дружества. Техният единствен собственик обикновено е някое малоимотно лице, което не може или не желае да съдейства на данъчната администрация.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Сделката за F-16 увеличи бюджетния дефицит, китайската икономика с най-слаб ръст Вечерни новини: Сделката за F-16 увеличи бюджетния дефицит, китайската икономика с най-слаб ръст

И още: Рекорден теч на лични данни от НАП, Ще има ли Европейската комисия нов председател още утре; Нови данъци за имотите в Гърция

15 юли 2019, 1225 прочитания

От НАП са изтекли лични данни на милиони български граждани и фирми 32 От НАП са изтекли лични данни на милиони български граждани и фирми

Линк към масива от близо 11 GB беше разпратен от анонимен мейл до различни медии

15 юли 2019, 74613 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Агент Сабина и бъдещето на досиетата

Публикуването на документите за интелектуалката Юлия Кръстева подсказва накъде трябва да се развива comdos

Да управляваш 520 000 души

Франк Апел, главен изпълнителен директор на Deutsche Post DHL Group

Защо се срина морският туризъм

Сезонът се движи с намаление от 20%, а туристическото министерство закъснява с мерките за следващото лято

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Невена Дишлиева-Кръстева

През последните години издателството й ICU разнообрази литературната сцена с важни имена, заглавия и теми

I like to move it, move it

В света на Ingress - GPS базираната игра от създателите на Pokemon Go, която подтиква към движение и социални контакти