София Владимирова, председател на СЕМ

(парламентарна квота, кандидатура на ГЕРБ)

Да брани свободата на словото е ангажимент на всеки и в голяма степен въпрос на личен избор. Незавидните позиции на България в подобни класации могат да бъдат подобрени само ако цялото общество – журналисти, законодатели, регулатори, аудитория разпознаят ежедневния си ангажимент да отстояват свободното слово. Речта на омразата, фалшивите новини, безкритичното приемане на разнородна информация, съмненията за цензура и автоцензура, ниската медийна грамотност допринасят за формирането на подобни резултати като тези, които ни представят "Репортери без граници". Законодателни промени вероятно биха били полезни в посока защита на журналистите и журналистическия труд, защото твърде често за съжаление тази професия, бих казала това призвание се оказва рисковано.

В рамките на правомощията на съвета ние предприемаме редица действия за защита на свободата на изразяване. Мониторираме изключително сериозно обществените медии, които по лиценз са задължени да спазват плурализъм и многообразие на гледните точки – по този показател отклонения почти няма или са твърде редки. Следим стриктно за спазването на правото на отговор.

По своя инициатива, без това да е наше законово задължение, през 2015 г. изготвихме и поддържаме регистър на собствеността в медиите, който е актуализиран към 31 март 2018 г. и може да бъде открит на страницата на съвета.

Иво Христов, началник на кабинета на президента

Най-драматичното е онова, което докладът няма как да регистрира. А то е активното съучастие на българската журналистика в погребването на свободното слово. И апатията на гражданството. В новогодишното си обръщение президентът Радев предупреди, че 2018 ще е критична за съхраняването на българската демокрация. Без честна и критична журналистика демокрацията е обречена. Уви, четвъртата власт прие унизителния комфорт да е рупор на властта. Медиите педантично информират за какво плаче премиерът, на какво се гневи, как решително иска оставки, които после не приема. Сапунката на преживяванията му засенчва всички обществени трагедии. Медиите по сигнал погребаха мегаскандала с продажбата на ЧЕЗ. Ни един журналист не попита властта с чия политическа протекция г-жа Върбакова убеди банките да й отпуснат десетки милиони. Телевизионната публицистика деградира до кръчмарски моабети и политпросвета. Състоянието на свободата на словото отразява общата морална криза в обществото. За нея носят отговорност не само политиците и журналистите, но и всеки гражданин, който избира вестник и държи дистанционно в ръката си. Концентрацията на собственост е част от проблема, но рухването на професионалната етика е истинска катастрофа за демокрацията.

Иво Атанасов, член на СЕМ

(парламентарна квота, кандидатура на БСП)

За електронните медии мога да кажа, че като предпоставка за несвобода обичайно се смята собствеността върху тях. През 2015 г. в СЕМ направихме мащабно и трудоемко проучване на собствеността на телевизионните и радиооператорите, стигайки до физическо лице. За някои може би ще прозвучи изненадващо, но в това изследване не изскочи нито едно от имената, които обикновено се спрягат, когато стане дума за посегателство върху медийната свобода. Това означава, че собствеността, колкото и да е важна, все пак не е най-важният фактор. Много по-сериозна е ролята на начина, по който става финансирането. Ще посоча отпускането на средства от ЕС за проекти в България. Правителството го прави без обществени поръчки, което, от една страна, не е в нарушение на европейските правила. Но, от друга, се създава възможност да се предписва поведение на медиите, на които се предоставят евросредствата. Друг пример: банки кредитират медии. Медиите са наясно, че никога няма да върнат заемите. Идва фалитът и сметката се плаща от специалния в такива случаи фонд. Тази практика е своеобразно публично финансиране, но при неясни условия, което води не само до финансови загуби за обществото, но и до несвобода за съответните медии. Трети пример: финансирането на медийни проекти от чуждестранни юридически лица.

Мария Стоянова, член на СЕМ

(президентска квотата, кандидатура на президента Росен Плевнелиев)

Считам резултатите от тазгодишната класация за силно депресиращи. Опасявам се, че устойчивото ниско оценяване може да доведе до резистентност и да демотивира всички, които противостоят на статуквото. България има проблем с медийната свобода. Смъртни заплахи получи миналата година издателят на "Зов нюз" Георги Езекиев. Политици влязоха в ролята на медийни началници на живо по телевизията. Продължава да стои въпросът с разпределението на европейски средства от министерства за медии. Прозрачността в собствеността не е най-ярката отличителна черта на родната ни медийна действителност.

В останалите европейски държави, които са позиционирани много по-напред от България, също. Ето защо считам отреденото последно място за несправедливост. Става въпрос за сравнителна класация и затова позволете сравнението. Македония през миналата година постави обществената си телевизия под пряк правителствен контрол, но е позиционирана по-нагоре в списъка. В Сърбия се затварят уебстраници, арестуват се блогъри, отправят се смъртни заплахи към недолюбвани от властта журналисти. В края на мината година стотици медии протестираха срещу правителствения натиск в Белград, като излязоха с черни първи страници, но страната е поставена по-нагоре в списъка. В Унгария, откакто Виктор Орбан е на власт, бяха затворени множество критични вестници и радиостанции. Страната обаче дълготрайно заема средното място в класацията, далеч по-напред от България. Трябва да е позволен въпросът какви са критериите, по които се подреждат отделните държави. България не заслужаваше покачване в списъка за миналата година, но да запази мястото си, щеше да кореспондира с регионалната и структурната реалност.

Тома Биков, депутат от ГЕРБ

член на парламентарната Комисия по култура и медии

Не приемам изследването на "Репортери без граници" като последна инстанция за състоянието на медиите по света. Доколкото знам, методологията на това изследване не се базира на качествени и количествени измерители, а на анкета сред журналисти. Вероятно затова Малта и Словакия, в които бяха убити разследващи журналисти, са съответно на 65-то и 27-мо място, а България е на 111-о. Убийството на разследващ журналист само по себе си сковава гилдията и поражда автоцензура сред не малко от журналистите. В същото време в доклада на изследването се посочва, че в качеството си на премиер на Словакия Роберт Фицо е наричал публично и многократно репортери "гадни антисловашки проститутки" и "дебилни хиени" и въпреки това страната му е поставена на 27-мо място по свобода на медиите. Представете си какво би станало в България, която е на 111-о място в същата класация, ако действащ премиер, който и да е той, си позволи подобни изрази. Това не означава, че в България няма проблем с медиите.

Ако има проблем със свободата на словото, той е най-вече при собствениците и се диктува от корпоративни интереси. Силно се съмнявам, че медия ще направи дълбоко журналистическо разследване срещу свой крупен рекламодател например. И затова няма да бъдат виновни политиците и държавата, а собствениците. В България има над 400 печатни издания, стотици сайтове и десетки телевизии и голяма част от тях са критично настроени към властта.

Законодателството не може да подобри качеството на медиите. Това би трябвало да е ангажимент на собствениците на медии и журналистите, които работят в тях. Законът може евентуално да създаде предпоставки за изсветляване на корпоративните интереси. Когато говоря за корпоративни интереси, нямам предвид само собствениците на вестници, телевизии и сайтове, но и банките, с които работят и рекламодателите, благодарение на които съществуват.

Велислава Кръстева, депутат от ДПС

член на парламентарната Комисия по култура и медии

За да мога да коментирам резултатите от това, пък и от всяко друго проучване, би трябвало да съм се запознала с методологията и обхвата на проучването. Такава обаче не ми е известна. Но бих искала да коментирам нещо, което касае пряко днешния ден - дискусията в Европейския парламент относно собствеността на медиите, както и призива към държавите членки да приемат правила за собствеността на медиите, а ние с колегите ми Пеевски, Цонев и Хамид внесохме проект за такъв закон още преди три месеца. Точно този законопроект бе мотивиран от съзнанието ни за това колко е важна прозрачността както на собствеността на медиите, така и на разпространителите, което в крайна сметка би могло да даде реална база и подобен род изследвания и проучвания, би осигурило онази задължителна степен на информираност на гражданите, както и би осветило всички форми на финансиране и зависимости на медиите. Всичко онова, за което апелират от Европейския парламент, ние вече сме предложили като законови текстове и очакваме подкрепа както в Народното събрание, така и от представителите на гилдиите и неправителствения сектор, който се занимава с темата.