Догодина - още по-надолу
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Догодина - още по-надолу

Shutterstock

Догодина - още по-надолу

България слиза все по-ниско в класацията на "Репортери без граници" по медийна свобода

Весислава Антонова
4962 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


- Проблемът с медиите в България е следствие от срастването между властта и икономическите интереси

- Ако към резултатите продължава да се подхожда с досада и мълчание, средата ще се влоши още повече

- Смисълът от доклада на ЕС за медиите, е по-скоро да обърне внимание върху проблемите, но решението им за България зависи изцяло оттук.
Автор: Капитал

На заседанието си тази седмица европейският парламент обсъди доклад за свободата на медиите в Европейския съюз. При изготвянето му са взети предвид резултатите от класацията на "Репортери без граници" за свободата на медиите, която пък беше представена миналата седмица. В него България продължава да пропада надолу, което е донякъде очаквана новина, защото от миналата година досега не бяха взети никакви мерки за подобряването на ситуацията. Всъщност новината за следващата година също е ясна отсега - положението на България едва ли ще се промени. "Капитал" потърси мнения от няколко политици и ангажирани с темата (вижте ги на следващите страници), които почти единодушно казват, че няма какво да се направи по въпроса и че проблемът е на самите журналисти. Проблемът с медиите в България е следствие на цялото срастване между властта и икономическите интереси за източване на публични активи. И решението му минава през истинска борба с корупцията и организираната около нея икономическа престъпност. Отказът на сегашното поколение политици да работят в тази посока всъщност е косвено признание за участието им в тези схеми.

Докладът на "Репортери без граници" тази година е озаглавен "Омразата срещу журналистите заплашва демокрациите". В него специално място се отделя на тревожните тенденции по отношение на медийната ситуация в Европа. "Отприщването на омраза към журналистите е една от най-лошите заплахи към демокрациите", коментира генералният секретар на организацията Кристоф Делоар. По думите му: "Политически лидери, които раздухват ненавист към медиите, носят огромна отговорност, защото подкопават обществения дебат, основан на факти, а не на пропаганда. Да се поставя под въпрос легитимността на журналистиката е игра с изключително опасен политически огън."

Къде е България по свобода на словото

В индекса за 2018 г. на "Репортери без граници", която изследва свободата на медиите в 180 държави, България е паднала с още две позиции, заемайки 111-о място (за сравнение с предишни години виж графиката). За страната ни в изследването се посочва следното: "Макар че сега председателства Съвета на Европейския съюз (до края на юни 2018 г.), по този показател България е по-ниско от страните от Западните Балкани, някои от които са кандидати за членство в ЕС", посочват авторите на доклада, който беше разпространен в сряда. Според него България не само е държавата в ЕС с най-несвободни медии, но е и единствената в членка на съюза, поставена в категорията "трудна ситуация", в която от Европа са само още Турция, Русия и Беларус. В глобалната класация страната е в една група с Боливия и Централноафриканската република.

Частта на изследването, отнасяща се до България, е озаглавена "Непрозрачни и корумпирани" и в нея се посочва, че корупцията и тайното договаряне между медии, политици и олигарси са масово разпространени. "Най-мрачното въплъщение на тази ненормална среда е Делян Пеевски, собственик на изданията от "Нова българска медийна група" (сега под шапката на "Телеграф медиа" - бел. ред.). Неговата група притежава 6 вестника и контролира почти 80% от разпространението на печатни издания. Правителството раздава на определени медии средствата от фондовете на ЕС при пълно отсъствие на прозрачност, като на практика ги подкупва, за да не го критикуват или изцяло да се въздържат от отразяването на определени проблеми. Нападенията и заплахите срещу журналисти се увеличиха през последните месеци. Да си журналист в България може да е опасно", се казва в анализа.

А примери за тези констатации не липсват. Най-впечатляващите са от студиото на една от двете най-гледани частни ефирни телевизии - "Нова". Всеки помни поведението на бившия депутат от ГЕРБ Антон Тодоров, намеците на вицепремиера Валери Симеонов и поздрава на депутата от ДПС Йордан Цонев от друг депутат от неговата партия - Делян Пеевски, към Виктор Николаев и Анна Цолова. Днес журналистката е освободена от "Нова тв".

Европейският съюз за радио и телевизия (European Broadcasting Union) подкрепи българските журналисти в протеста им срещу политическия натиск и отправи настоятелен призив към политиците да се въздържат от намеса в работата на медиите.

Какво предлага Европа

В доклада за свободата на медиите от тази седмица се предлага да се забрани или поне да стане напълно прозрачно участието в обществени поръчки на дружества, чийто краен собственик притежава медийно дружество. Предлага се също държавите в ЕС да се задължат да съобщават за бюджетното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва постоянно наблюдение на всяко бюджетно финансиране, отпускано на собственици на медии.

Kомисарят за цифровата икономика и общество Мария Габриел пък предлага сега съществуващият регистър за държавната помощ към електронните медии да стане публичен. Той и сега е публичен, но включва справки само за радио- и телевизионните оператори, но не и за онлайн и печатните медии. Освен това в справката няма информация за средствата, които правителствата дават за реклама в медиите, или пък как собствениците на медии участват в обществени поръчки.

Европарламентът призовава държавите да приемат и приложат правила за собствеността на медиите, така че да се избегне съсредоточаване на собственост, както и да се осигурят прозрачността, оповестяването и лесния достъп на гражданите до информация за собствеността на медиите, източниците на финансиране и управлението им.

Властите в отделните страни имат задължението да се въздържат от прилагане на ограничения върху свободата на изразяване на мнение и да приемат закони за развитието на свободни, независими и разнообразни медии. Те имат също задължението да защитават независимостта и безпристрастността на обществените медии, които работят в служба на демократичните общества, а не като обслужват интересите на действащите правителства. Според Съвета на Европа над половината от случаите на тормоз срещу работещите в медиите са дело на представители на държавата, пише в доклада.

Осъждат се опитите на правителствата да заглушат критичните медии и да унищожат свободата и разнообразието на медиите, чрез похвати като изкупуване от представители на правителства и техни приближени на търговски медии и принуждаване на обществените медии да обслужват интересите на малки групи.

Отсега може да се каже, че този доклад също няма да свърши никаква работа в България. Дори и предложените мерки да бъдат одобрени, те няма да променят съществено ситуацията. Смисълът от доклада е по-скоро да обърне внимание върху проблемите, но решението им за България зависи изцяло оттук. Без пресичане на връзката между властта и икономическите интереси към ресурсите, които тя разпределя, целият медиен слугинаж и натискът върху свободните медии ще продължи. И така догодина ще бъде изкопано ново дъно в класациите по журналистическа свобода.

София Владимирова, председател на СЕМ

(парламентарна квота, кандидатура на ГЕРБ)

Да брани свободата на словото е ангажимент на всеки и в голяма степен въпрос на личен избор. Незавидните позиции на България в подобни класации могат да бъдат подобрени само ако цялото общество – журналисти, законодатели, регулатори, аудитория разпознаят ежедневния си ангажимент да отстояват свободното слово. Речта на омразата, фалшивите новини, безкритичното приемане на разнородна информация, съмненията за цензура и автоцензура, ниската медийна грамотност допринасят за формирането на подобни резултати като тези, които ни представят "Репортери без граници". Законодателни промени вероятно биха били полезни в посока защита на журналистите и журналистическия труд, защото твърде често за съжаление тази професия, бих казала това призвание се оказва рисковано.

В рамките на правомощията на съвета ние предприемаме редица действия за защита на свободата на изразяване. Мониторираме изключително сериозно обществените медии, които по лиценз са задължени да спазват плурализъм и многообразие на гледните точки – по този показател отклонения почти няма или са твърде редки. Следим стриктно за спазването на правото на отговор.

По своя инициатива, без това да е наше законово задължение, през 2015 г. изготвихме и поддържаме регистър на собствеността в медиите, който е актуализиран към 31 март 2018 г. и може да бъде открит на страницата на съвета.

Иво Христов, началник на кабинета на президента

Най-драматичното е онова, което докладът няма как да регистрира. А то е активното съучастие на българската журналистика в погребването на свободното слово. И апатията на гражданството. В новогодишното си обръщение президентът Радев предупреди, че 2018 ще е критична за съхраняването на българската демокрация. Без честна и критична журналистика демокрацията е обречена. Уви, четвъртата власт прие унизителния комфорт да е рупор на властта. Медиите педантично информират за какво плаче премиерът, на какво се гневи, как решително иска оставки, които после не приема. Сапунката на преживяванията му засенчва всички обществени трагедии. Медиите по сигнал погребаха мегаскандала с продажбата на ЧЕЗ. Ни един журналист не попита властта с чия политическа протекция г-жа Върбакова убеди банките да й отпуснат десетки милиони. Телевизионната публицистика деградира до кръчмарски моабети и политпросвета. Състоянието на свободата на словото отразява общата морална криза в обществото. За нея носят отговорност не само политиците и журналистите, но и всеки гражданин, който избира вестник и държи дистанционно в ръката си. Концентрацията на собственост е част от проблема, но рухването на професионалната етика е истинска катастрофа за демокрацията.

Иво Атанасов, член на СЕМ

(парламентарна квота, кандидатура на БСП)

За електронните медии мога да кажа, че като предпоставка за несвобода обичайно се смята собствеността върху тях. През 2015 г. в СЕМ направихме мащабно и трудоемко проучване на собствеността на телевизионните и радиооператорите, стигайки до физическо лице. За някои може би ще прозвучи изненадващо, но в това изследване не изскочи нито едно от имената, които обикновено се спрягат, когато стане дума за посегателство върху медийната свобода. Това означава, че собствеността, колкото и да е важна, все пак не е най-важният фактор. Много по-сериозна е ролята на начина, по който става финансирането. Ще посоча отпускането на средства от ЕС за проекти в България. Правителството го прави без обществени поръчки, което, от една страна, не е в нарушение на европейските правила. Но, от друга, се създава възможност да се предписва поведение на медиите, на които се предоставят евросредствата. Друг пример: банки кредитират медии. Медиите са наясно, че никога няма да върнат заемите. Идва фалитът и сметката се плаща от специалния в такива случаи фонд. Тази практика е своеобразно публично финансиране, но при неясни условия, което води не само до финансови загуби за обществото, но и до несвобода за съответните медии. Трети пример: финансирането на медийни проекти от чуждестранни юридически лица.

Мария Стоянова, член на СЕМ

(президентска квотата, кандидатура на президента Росен Плевнелиев)

Считам резултатите от тазгодишната класация за силно депресиращи. Опасявам се, че устойчивото ниско оценяване може да доведе до резистентност и да демотивира всички, които противостоят на статуквото. България има проблем с медийната свобода. Смъртни заплахи получи миналата година издателят на "Зов нюз" Георги Езекиев. Политици влязоха в ролята на медийни началници на живо по телевизията. Продължава да стои въпросът с разпределението на европейски средства от министерства за медии. Прозрачността в собствеността не е най-ярката отличителна черта на родната ни медийна действителност.

В останалите европейски държави, които са позиционирани много по-напред от България, също. Ето защо считам отреденото последно място за несправедливост. Става въпрос за сравнителна класация и затова позволете сравнението. Македония през миналата година постави обществената си телевизия под пряк правителствен контрол, но е позиционирана по-нагоре в списъка. В Сърбия се затварят уебстраници, арестуват се блогъри, отправят се смъртни заплахи към недолюбвани от властта журналисти. В края на мината година стотици медии протестираха срещу правителствения натиск в Белград, като излязоха с черни първи страници, но страната е поставена по-нагоре в списъка. В Унгария, откакто Виктор Орбан е на власт, бяха затворени множество критични вестници и радиостанции. Страната обаче дълготрайно заема средното място в класацията, далеч по-напред от България. Трябва да е позволен въпросът какви са критериите, по които се подреждат отделните държави. България не заслужаваше покачване в списъка за миналата година, но да запази мястото си, щеше да кореспондира с регионалната и структурната реалност.

Тома Биков, депутат от ГЕРБ

член на парламентарната Комисия по култура и медии

Не приемам изследването на "Репортери без граници" като последна инстанция за състоянието на медиите по света. Доколкото знам, методологията на това изследване не се базира на качествени и количествени измерители, а на анкета сред журналисти. Вероятно затова Малта и Словакия, в които бяха убити разследващи журналисти, са съответно на 65-то и 27-мо място, а България е на 111-о. Убийството на разследващ журналист само по себе си сковава гилдията и поражда автоцензура сред не малко от журналистите. В същото време в доклада на изследването се посочва, че в качеството си на премиер на Словакия Роберт Фицо е наричал публично и многократно репортери "гадни антисловашки проститутки" и "дебилни хиени" и въпреки това страната му е поставена на 27-мо място по свобода на медиите. Представете си какво би станало в България, която е на 111-о място в същата класация, ако действащ премиер, който и да е той, си позволи подобни изрази. Това не означава, че в България няма проблем с медиите.

Ако има проблем със свободата на словото, той е най-вече при собствениците и се диктува от корпоративни интереси. Силно се съмнявам, че медия ще направи дълбоко журналистическо разследване срещу свой крупен рекламодател например. И затова няма да бъдат виновни политиците и държавата, а собствениците. В България има над 400 печатни издания, стотици сайтове и десетки телевизии и голяма част от тях са критично настроени към властта.

Законодателството не може да подобри качеството на медиите. Това би трябвало да е ангажимент на собствениците на медии и журналистите, които работят в тях. Законът може евентуално да създаде предпоставки за изсветляване на корпоративните интереси. Когато говоря за корпоративни интереси, нямам предвид само собствениците на вестници, телевизии и сайтове, но и банките, с които работят и рекламодателите, благодарение на които съществуват.

Велислава Кръстева, депутат от ДПС

член на парламентарната Комисия по култура и медии

За да мога да коментирам резултатите от това, пък и от всяко друго проучване, би трябвало да съм се запознала с методологията и обхвата на проучването. Такава обаче не ми е известна. Но бих искала да коментирам нещо, което касае пряко днешния ден - дискусията в Европейския парламент относно собствеността на медиите, както и призива към държавите членки да приемат правила за собствеността на медиите, а ние с колегите ми Пеевски, Цонев и Хамид внесохме проект за такъв закон още преди три месеца. Точно този законопроект бе мотивиран от съзнанието ни за това колко е важна прозрачността както на собствеността на медиите, така и на разпространителите, което в крайна сметка би могло да даде реална база и подобен род изследвания и проучвания, би осигурило онази задължителна степен на информираност на гражданите, както и би осветило всички форми на финансиране и зависимости на медиите. Всичко онова, за което апелират от Европейския парламент, ние вече сме предложили като законови текстове и очакваме подкрепа както в Народното събрание, така и от представителите на гилдиите и неправителствения сектор, който се занимава с темата.
- Проблемът с медиите в България е следствие от срастването между властта и икономическите интереси

- Ако към резултатите продължава да се подхожда с досада и мълчание, средата ще се влоши още повече

- Смисълът от доклада на ЕС за медиите, е по-скоро да обърне внимание върху проблемите, но решението им за България зависи изцяло оттук.
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon

    "Според него България не само е държавата в ЕС с най-несвободни медии, но е и единствената в членка на съюза, поставена в категорията "трудна ситуация", в която от Европа са само още Турция, Русия и Беларус."

    Мани, мани... в такава трудна ситуация сме, че ако не беше ЕС вече да сме станали азиатска диктатура.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK