Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 4 май 2018, 10:53, 21137 прочитания

Сделката на Борисов за еврозоната

България ще пробва да влезе в клуба на еврото до два месеца. Засега без да даде надзора над банките си, а това намалява шансът ни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Управляващите в София гледат на новото условие като на дипломатическа тактика за отлагане на кандидатурата ни
- Ако София получи "не", възможността да опита отново ще се отложи за неопределено време и вина за това ще имат всички политици от 2014 г. насам

Част от темата

Има ли България шанс за чакалнята на еврозоната

Неясната заплаха от Брюксел

Европейската комисия предлага нови санкции за страните, чиито правосъдни системи не могат да гарантират върховенство на закона и липса на системни кражби от еврофондовете

Чакалня с добавена стойност

Евентуалното решение България да бъде допусната до преддверието на еврозоната би било печат за качество пред света

Защо България не иска в банковия съюз

След четири години протакане, нежеланието на България да влезе в единния банков надзор може да попречи на устрема й към еврозоната


Правителството ще натисне спусъка за присъединяване към еврото сега. "До края на първото полугодие ще уведомим нашите партньори, че желаем българският лев да се присъедини към валутния механизъм ERM II", заяви финансовият министър Владислав Горанов пред "Капитал". Думите му разсеяха усещането за отлагане, родено от репликата на премиера Борисов, че "в рамките на година може да се поздравим" за т.нар. чакалня на еврозоната.

Покрай българското европредседателство, Brexit и опасенията за разделението на Европа, София се надява на политически прозорец за членство в клуба на богатите. И да има такъв, той ще се затвори скоро - през следващата година предстоят избори за европарламент и изтича мандатът на председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ). Така всички направени сега договорки може просто да не важат повече, защото хората ще са се сменили.


Ако се съди по последните изказани нагласи – шансът ни е 50 на 50. Страните от еврозоната, и особено Франкфурт, не са склонни да приемат България в клуба на богатите, без тя да покаже реални реформи и да ги убеди, че няма да е следващият проблемен член. Конкретното условие е първо да се присъединим към банковия съюз като мярка за повишаване на доверието към институциите на страната.

Управляващите в София обаче гледат на това като на дипломатическа тактика за изтласкване на кандидатурата ни във времето. Заявление за банковия съюз се подава минимум 5 месеца преди желаната дата за влизане, като ЕЦБ може да изисква и допълнителна информация при преценката си, така че реално решението може да остане и за 2019 г. В същото време от официалното подаване на заявка за ERM II до решението дали страната е вътре, са нужни няколко дни.

Друг е въпросът, че още след фалита на КТБ политическият елит заедно с БНБ дадоха заявка България да стартира процедура за влизане в единния банков надзор. Почти четири години по-късно няма направена крачка в тази посока. А Стара Европа явно очаква сигнал, че България няма какво да крие и "сметките й са прозрачни".



"Присъединяването към банковия съюз не е записано като условие в договора, но пък и банковият съюз не съществуваше, когато правилата са били писани. И тъй като приемането в ERM II е като влизане в клуб, всеки може да реши дали да каже "да" или "не". Това е политическо решение за доверието в България", казва Гунтрам Волф, директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel.
"Това, което искат от нас, е първо да влезем в банковия съюз, а след това в чакалнята на еврозоната. А ние искаме първо да влезем в чакалнята и един ден след това в банковия съюз", Бойко Борисов, премиер

Фотограф: Юлия Лазарова

Ако София получи "не", кандидатурата ни отново ще се отложи за неопределено време и вина за това на практика ще имат всички политици от 2014 г. насам, но най-вече настоящите. Не е изключено и антиевропейските настроения в страната да се засилят. Сега социологията показва силна обществена подкрепа за повече евроинтеграция. Междувременно държавата ще продължи да търпи потенциалните негативи от това да няма собствена парична политика, а да не ползва всички предимства от членството в съюза.

Пътна карта или поредно забавяне

"В рамките на месец ще получим пътна карта, ще проведем тихи преговори, знаете, че банкерите не обичат шума и съм оптимист, че в рамките на година може да се поздравим (за ERM II - бел. ред.). В рамките на месец няма обаче как да стане. Иска ми се, но няма да стане. Знаете, че има много страхове в Европа в момента", заяви преди дни премиерът Борисов. Което означава, че или към този момент е нямал достатъчно информация за цялата картина, или правителството е обмисляло и вариант забавяне на процеса. Още повече че в интервю пред БНТ еврокомисарят, отговарящ за еврото, Валдис Домбровскис първо заяви, че се работи по процеса на присъединяване на България към ERM II и "става дума по-скоро за месеци, отколкото за години". А след изявлението на Борисов се съгласи с "оценката му".
"България ще стане 20-ият член на еврозоната, но не трябва да прибързва по време на процеса по присъединяване", Пиер Московиси, европейски комисар по икономическите въпроси

Фотограф: Капитал

В пътната карта се очертават основните етапи на процеса до присъединяване на страната, а тя поема ангажименти за реформи. Което е добра новина от гледна точка на някаква конкретика какво точно се иска от България. Досега коментарите на официалните лица в Брюксел и Франкфурт са били в посока реалната конвергенция на икономиката ни с тази на еврозоната, без много пояснения. Неформално пък като проблем се посочват корупцията и недостатъчно силни институции. А зад всичко това стои страхът от нова Гърция, чиято сметка ще трябва да платят германският и френският данъкоплатец. И България трябва да ги опровергае.

Поне засега изглежда, че тактиката, която е възприело правителството, е друга – да повиши натиска за членство, позовавайки се на своята фискална дисциплинираност и изпълнението на четирите маастрихтски критерия.

"Въпросът е да се направи смела крачка. Тя трябва да дойде от българското правителство. ЕК и ЕЦБ по принцип са консервативни институции и винаги гледат потенциалните проблеми, а не потенциалните плюсове", казва Симеон Дянков, бивш финансов министър в първия кабинет на Борисов. Той дава пример с Латвия и Словакия, които по подобен начин са получавали съвети да изчакат с кандидатурите си, но са взели национално решение да подадат документи с ясното съзнание, че и европейските им партньори ще трябва да дадат обяснение за своето "не".

Сделката е и за банковия съюз

Едно широко отразено в медиите събитие – затварянето на третата по големина латвийска банка ABLV Bank, след като беше уличена в пране на пари, също е пречка за България. Паралелът с фалиралата КТБ не е труден. Но докато Рига действаше бързо и по регламента за преструктуриране на банки, през 2014 г. проблемът в София прерасна в системен. През февруари, малко след латвийската криза, Bloomberg цитира двама независими източници, близки до дискусиите за българското евробъдеще, според които местните банки са слабото място и ключът към чакалнята. Сега, от изказвания на официалните гости от Брюксел покрай неформалното заседание на министрите на финансите от ЕС (ЕКОФИН) в София стана ясно, че условието към България е първо да се присъедини към банковия съюз и чак след това ще получи зелена светлина за чакалнята на еврото.

"Позицията на българското правителство и на централната банка е, че е неприемливо банковият съюз или Mеханизмът за тясно сътрудничество (close cooperation ) да бъде предусловие за членство в ERM II. Готови сме в деня след евентуално одобрение на присъединяването на лева към валутния механизъм да кандидатстваме и в Mеханизмът за тясно сътрудничество", казва сега Горанов (вижте интервю с него тук). Думите му бяха потвърдени по-рано и от премиера Борисов.
"В известен смисъл българският финансов министър правилно казва на европейските си партньори – хей, чакайте малко, ние сме точно толкова членове на ЕС, колкото и всички вие, и точно колкото вас имаме право да кандидатстваме на базата на критериите, които сме изпълнили", казва Грунтрам Волф. И добавя: "Сега виждаме, че реалността в ЕС има две измерения – група на равни, базирана на договори и върховенство на закона, и клуб, в който онези, които са вътре, мислят, че някак притежават целия проект. Надеждата ми е, че това напрежение ще бъде решено чрез политически компромис, който гласи: "Ок, има върховенство на закона, но действително има и въпрос с доверието. Така че първо банков съюз и след година или две, ако всичко изглежда добре, отиваме към следващата стъпка. Банковият съюз е мярка за повишаване на доверието."

В допълнение в изявите си пред българските медии преди седмица и европейският комисар по икономическите въпроси Пиер Московиси призова да не се "прибързва по време на процеса по присъединяване" и даде като пример точно Гърция, която според него може би се е присъединила "твърде бързо".

Доверието, глупако

И ако ЕЦБ по принцип мълчи по подобни теми, а политиците от Брюксел са сдържани в оценките си за България, то някакъв показател за настроенията на Запад са публикациите в чуждите медии. От началото на годината няколко авторитетни германски издания излязоха с обширни статии на тема "защо България все още не е готова за еврото", включително и по-левият берлински клон на тинк-танка Jacques Delors Institut. В свой пост по темата икономистите посочват, че критериите от Маастрихт за дълг, инфлация, бюджетен дефицит, лихвен процент и валутен курс вече не са достатъчно условие. И изтъкват слабите български институции като едно от проблемните звена. Което отново показва липса на доверие.
"Струва ми се добра идеята за сключване на политичесkа сделка – ок, България се присъединява към банковия съюз и ако в следващата година или две банковият надзор е доволен, че всичко върви добре, то тогава вече няма причина да не ви пуснат да влезете в ERM II", Гунтрам Волф, директор на брюкселския аналитичен център Bruegel

Фотограф: Капитал

Според Süddeutsche Zeitung в Бyндecтaгa и гepмaнcĸaтa Бyндecбaнĸ ce тъpcят apгyмeнти зa зaбaвянe нa българското пpиcъeдинявaнe ĸъм eвpoтo. От статията, публикувана още през март тази година, се разбира, че се oбмиcлят дoпълнитeлни ĸpитepии зa страните, ĸoитo иcĸaт дa ce пpиcъeдинят ĸъм eвpoтo. "Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa нacĸopo ĸoнcтaтиpa, чe пo вpeмe нa ĸpизaтa дъpжaвитe oт eвpoзoнaтa видимo ca ce cплoтили в peзyлтaт oт въвeждaнeтo нa бaнĸoвия cъюз и нa Eвpoпeйcĸия cтaбилизaциoнeн мexaнизъм EЅM. Eтo зaщo вcяĸa дъpжaвa, ĸoятo жeлae дa ce пpиcъeдини ĸъм eвpoтo, щe тpябвa дa пpиeмa нoвитe ycлoвия", посочва издaниeтo. Което може да се приеме и като вид предварителен намек за това, което в момента е поискано от София в прав текст.
"Германските политици са доста скептични. Цялото недоверие идва от корупцията и качеството на институциите, но това не са формални критерии за влизане. А също и от неинформираното мнение, че България е съседка на Гърция и значи е като нея. Според мен германските политици не са съвсем честни към България", дава своя поглед Волф. Но добавя, че според него на този етап отговорът за ERM II няма да e положителен.

Логичният въпрос е какво дава увереност на българските власти да натиснат педала. Една от причините е благосклонното отношение на комисията "Юнкер" към България. Според Волф сегашният президент на ЕК иска да остане в историята като президента, който разширява еврозоната. Има и партиен момент по линия на Европейската народна партия, чиито членове са ГЕРБ. Самата комисия обаче няма глас в решението за ERM II. Членството ни зависи от 19-те страни в еврозоната, ЕЦБ и Дания, която е в чакалнята.

Така остава единствено да си стискаме палци, че тактиката на правителството - да притисне европейските си партньори с аргумента, че банковият съюз не е сред формалните критерии и поставянето му като предусловие е вид различно третиране, ще успее. Въпросът е доколко неформалните центрове на решения на Запад са склонни да преглътнат подобен подход, предвид липсата на доверие към страната ни.

След месец-два Борисов или ще може да се похвали с голям политически успех, или ще бъде изправен пред провал. Приемане в ERM-II, макар и с цената на компромиси и известна доза късмет, ще е истински добра новина. Ако отговорът е отрицателен и България не влезе в чакалнята на еврозоната и отново отложи решението за банковия съюз, политическата отговорност ще е изцяло на ГЕРБ - това ще е видимо доказателство за едно пропиляно десетилетие.

По темата работи и Светломира Гюрова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург

През 2019 г. страната е платила обезщетения за общо 414 990 евро, докато през 2018 г. те са 794 968 евро

2 апр 2020, 331 прочитания

Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата

И още: Седмичен рекорд от 6.6 млн. без работа в САЩ; Матурите отложени с 10 дни

2 апр 2020, 634 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Трудовоправна консултация

Селекция с отговорите на адв. Лилия Борисова на читателските въпроси в рубриката "Трудовоправна консултация" на Karieri.bg през април 2018

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10