Инвестиции по комшийски

Инфографика Инвестиции Увеличаване Инвестиции Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Търговия Увеличаване Търговия Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Търговски баланс Увеличаване Търговски баланс Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Турция все по-често присъства в съобщенията за нови инвестиции в България. Затова и за 2017 г. южната ни съседка е четвъртият по големина инвеститор в страната, като пред нея се нареждат единствено Холандия, Германия и Швейцария, като две от държавите са удобен подслон за всякакви проекти, включително и български. Най-големите турски вложения всъщност бяха направени в по-далечното минало, но сега с обема си от по 70-80 млн. евро годишно от 2015 г. насам и заради останалата суша делът им вече достига 8.5% (виж графиката).

Любимият сектор за Турция тук е индустрията, а инвеститорите са както компании със заводи в няколко страни, така и фирми, които избират България за първата си чуждестранна производствена база. Най-често обяснението за фабриките е, че България е най-близката страна от Европейския съюз, което дава достъп на турските фирми до единния пазар. Фактор са и ниските данъци и разходи за труд. Като причина турските инвеститори посочват и стабилния валутен курс тук на фона на обезценяващата се лира. Улеснение идва и от културната близост и лесната комуникация заради наличието на компактно етническо турско население в някои региони на страната. И макар никой да не го произнася гласно, напливът напоследък съвпада и с влошаващата се среда в Турция. А това значи, че с надвисналата криза ще се ускори, но заради трудностите на компаниите майки може и да се забави.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Първи бяха гигантите

Най-голямата единична турска инвестиция в страната е на Sisecam, която преди повече от десет години изгради заводи за стъкло в Търговище със 160 млн. долара инвестиция на зелено, а малко по-късно вложи нови над 300 млн. лв. в разширение на производството. В момента групата работи в България чрез три дружества - "Тракия глас" за плоско стъкло, "Пашабахче" за домакинско и "Шишеджам аутомотив" за автомобилни и обработени стъкла.

Друга значителна турска инвестиция е на FAF Metal, която през 1999 г. приватизира завода за алуминиеви изделия в Шумен и малко след това го преименува на "Алкомет". Оттогава досега компанията е инвестирала над 100 млн. евро в предприятието, което произвежда различни видове листа, фолиа, ленти и профили и държи 20% от европейския пазар на домакинско фолио.



Новите инвеститори - в Пловдив и Шумен

Най-масови са новите инвестиции в автомобилния сектор. През септември трябва да заработи заводът на Sa-ba за автомобилни светлини край Димитровград, който компанията подготвя от две години и в който инвестицията е 8 млн. лв. В началото на юли турското дружество беше купено от базираната в САЩ Varroc Lighting Systems, която е част от индийската група Varroc. Със сделката компанията придоби производствата на Sa-ba в Турция и България.

Една от големите нови инвестиции е край Пловдив, където от години работи турският производител на въздушни възглавници за камиони и автобуси Aktas. Сега друга компания - odelo Farba Lighting Group, ще вложи 37 млн. евро в завод за автомобилни светлини. Той трябва да заработи в края на 2020 г. и да доставя компоненти на Mercedes и други германски автомобилни производители. Компанията започва проекта с идеята впоследствие да удвои капацитета и да построи завод за електроника на същото място, както и парк за поддоставчици. Условието това да се случи е да има достатъчно работна ръка.

Голямата вълна от нови турски инвестиции се случва в Североизточна България. Преди две години Akgun Seramik купи завода за плочи в Нови пазар, който много преди това беше почти завършен и оборудван, но не работеше. Сделката стана през търг, организиран от кредитор на бившия собственик "Керамика Плиска И. П." и по неофициална информация цената е била около 10 млн. лв. В края на 2016 г. предприятието започна да работи, а тази година дружеството обяви, че планира да увеличи производството повече от пет пъти, като монтира ново оборудване.

Най-много като брой са новите проекти в Шумен. Там преди пет години беше създадена двустранна търговско-индустриална камара, а важна роля за привличането на турски инвеститори има мажоритарният собственик на "Алкомет" Фикрет Индже, който живее в България от повече от 20 години и преди беше собственик на местната пивоварна (сега част от Carlsberg). Такъв нов инвеститор е производителят на медни кабели Sarkuysan, който преди година купи терен от "Алкомет" и започна да изгражда завод там.

Няколко от инвеститорите в "Индустриален парк Шумен" също са турски. Там вече работи производителят на изолационни материали за трансформатори Enpay. Инвестицията е над 13 млн. лв., а официалните заявки са работниците да са поне 130. Това е четвъртата фабрика на компанията в света след производствените й мощности в Турция, Словакия и Индия.

Все още тече строителството на завода на Cambro за кухненско и столово оборудване, а междувременно компанията произвежда в помещения под наем в града. Според инвестиционния сертификат, който дружеството получи за проекта си, вложението ще е близо 16 млн. лв., а наетите - 130.

Турска е и една от най-новите инвестиции в индустриалния парк. Тя е на компанията Beydemir, която произвежда стоманени палети и помощно оборудване за автомобилната индустрия. Покупката на земята беше приключена преди седмици и строителството предстои, а инвестицията ще е между 1 и 2 млн. евро. Производството се очаква да започне догодина, а основният пазар на продукцията ще е европейският.

Тук и все по-големи

Много от по-рано дошлите турски инвеститори пък разширяват производството си. Наскоро тригодишен проект за около 100 млн. евро обяви производителят на фурнир и дървесни плочи Kastamonu, който има предприятие в село Горно Сахране, община Павел баня. Очаква се това да осигури още 1200 работни места към сегашните близо 300 във фабриката.

Допълнителни мощности изграждат и производителите на автомобилни компоненти. Те са и едни от най-големите работодатели. Четвърти завод край Кърджали и ново предприятие в Крумовград строи компанията Teklas, която прави авточасти от каучук, пластмаса и метал. С новите проекти заетите в дружеството ще станат близо 2500 души.

Два завода край Стара Загора и близо 1100 работници вече има и производителят на каучукови уплътнения за автомобили Standard Profil, който работи в страната от 2006 г.

Рисковете за износа България може да усети по-силно негативните ефекти от обезценяващата се лира през износителите за Турция. Те са по две линии. Първата е увеличаващ се риск от забавяне на плащанията от страна на турските компании към българските им партньори. Втората - по-малко поръчки заради поскъпващото евро, увеличаващата се инфлация и забавящия се растеж в южната ни съседка. Турция е четвъртият по големина търговски партньор на България по данни на НСИ към май тази година. България продава основно метални сплави, авточасти, горива и стъкло. Интересен факт е, че страната ни е държавата от ЕС с най-голяма експортна зависимост от Турция – 23% от общия експорт на България извън ЕС е към управляваната от Ердоган държава. До миналата година търговското салдо на България с Турция е било положително, но към полугодието на 2018 г. то минава на отрицателна територия. Минусът може да се запази, предвид че стоките в южната ни съседка стават по-евтини заради обезценената лира и турският внос може да се увеличи.

Имотно раздвижване Като ефект от политическата и икономическата несигурност в Турция може да се тълкува и известно оживление в имотните сделки в пограничните региони и особено в Кърджали. Според запознати с пазара тази активност идва най-вече покрай българските изселници в Турция, които, след като се пенсионират, се връщат тук, тъй като ниските цени им позволяват да поддържат по-висок жизнен стандарт с относително по-високите пенсионни доходи. Другият основен движещ фактор е миграцията на хора от селата към града. Доказателство за това е по-голямото търсене на апартаменти в областния център. То е довело до цени от порядъка 350-400 евро на кв.м в кварталите и до 500 евро на кв.м ново строителство в центъра на Кърджали. Старите панелни блокове вървят по 300 евро на квадратен метър за имоти в добро състояние. Най-търсени са двустайни апартаменти с големина до 70 квадрата, коментират брокери. До тези ценови равнища се е стигнало постепенно в последните пет години и не се наблюдава някакъв по-осезаем пик през последните месеци. Все пак Кърджалийският имотен регистър показва увеличение в броя на сключените сделки - от 145 продажби през юни до 204 през юли. Само за първите две седмици на август сделките са 79, с което от 1 юни до 15 август в Кърджали са продадени 428 имота. Любопитно е обаче, че в момента в града има бум на новозапочнатите жилищни сгради. Строителният предприемач Георги Пройков, който е задвижил няколко проекта, разказва, че в града е трудно да се намерят свободни парцели. Неговото обяснение за търсенето на имоти е свързано с ниските лихви по ипотечните заеми и многото кърджалийски гастарбайтери, които работят в Гърция, Германия или Испания и изпращат средства на близките си за ремонт и поддръжка на жилищата им.