Инвестиции по комшийски
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Инвестиции по комшийски

Shutterstock

Инвестиции по комшийски

Турските фабрики тук напоследък се множат. Никой от дошлите не говори за бягство, но събитията съвпадат по време

19529 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Турция все по-често присъства в съобщенията за нови инвестиции в България. Затова и за 2017 г. южната ни съседка е четвъртият по големина инвеститор в страната, като пред нея се нареждат единствено Холандия, Германия и Швейцария, като две от държавите са удобен подслон за всякакви проекти, включително и български. Най-големите турски вложения всъщност бяха направени в по-далечното минало, но сега с обема си от по 70-80 млн. евро годишно от 2015 г. насам и заради останалата суша делът им вече достига 8.5% (виж графиката).

Любимият сектор за Турция тук е индустрията, а инвеститорите са както компании със заводи в няколко страни, така и фирми, които избират България за първата си чуждестранна производствена база. Най-често обяснението за фабриките е, че България е най-близката страна от Европейския съюз, което дава достъп на турските фирми до единния пазар. Фактор са и ниските данъци и разходи за труд. Като причина турските инвеститори посочват и стабилния валутен курс тук на фона на обезценяващата се лира. Улеснение идва и от културната близост и лесната комуникация заради наличието на компактно етническо турско население в някои региони на страната. И макар никой да не го произнася гласно, напливът напоследък съвпада и с влошаващата се среда в Турция. А това значи, че с надвисналата криза ще се ускори, но заради трудностите на компаниите майки може и да се забави.

Първи бяха гигантите

Най-голямата единична турска инвестиция в страната е на Sisecam, която преди повече от десет години изгради заводи за стъкло в Търговище със 160 млн. долара инвестиция на зелено, а малко по-късно вложи нови над 300 млн. лв. в разширение на производството. В момента групата работи в България чрез три дружества - "Тракия глас" за плоско стъкло, "Пашабахче" за домакинско и "Шишеджам аутомотив" за автомобилни и обработени стъкла.

Друга значителна турска инвестиция е на FAF Metal, която през 1999 г. приватизира завода за алуминиеви изделия в Шумен и малко след това го преименува на "Алкомет". Оттогава досега компанията е инвестирала над 100 млн. евро в предприятието, което произвежда различни видове листа, фолиа, ленти и профили и държи 20% от европейския пазар на домакинско фолио.

Новите инвеститори - в Пловдив и Шумен

Най-масови са новите инвестиции в автомобилния сектор. През септември трябва да заработи заводът на Sa-ba за автомобилни светлини край Димитровград, който компанията подготвя от две години и в който инвестицията е 8 млн. лв. В началото на юли турското дружество беше купено от базираната в САЩ Varroc Lighting Systems, която е част от индийската група Varroc. Със сделката компанията придоби производствата на Sa-ba в Турция и България.

Една от големите нови инвестиции е край Пловдив, където от години работи турският производител на въздушни възглавници за камиони и автобуси Aktas. Сега друга компания - odelo Farba Lighting Group, ще вложи 37 млн. евро в завод за автомобилни светлини. Той трябва да заработи в края на 2020 г. и да доставя компоненти на Mercedes и други германски автомобилни производители. Компанията започва проекта с идеята впоследствие да удвои капацитета и да построи завод за електроника на същото място, както и парк за поддоставчици. Условието това да се случи е да има достатъчно работна ръка.

Голямата вълна от нови турски инвестиции се случва в Североизточна България. Преди две години Akgun Seramik купи завода за плочи в Нови пазар, който много преди това беше почти завършен и оборудван, но не работеше. Сделката стана през търг, организиран от кредитор на бившия собственик "Керамика Плиска И. П." и по неофициална информация цената е била около 10 млн. лв. В края на 2016 г. предприятието започна да работи, а тази година дружеството обяви, че планира да увеличи производството повече от пет пъти, като монтира ново оборудване.

Най-много като брой са новите проекти в Шумен. Там преди пет години беше създадена двустранна търговско-индустриална камара, а важна роля за привличането на турски инвеститори има мажоритарният собственик на "Алкомет" Фикрет Индже, който живее в България от повече от 20 години и преди беше собственик на местната пивоварна (сега част от Carlsberg). Такъв нов инвеститор е производителят на медни кабели Sarkuysan, който преди година купи терен от "Алкомет" и започна да изгражда завод там.

Няколко от инвеститорите в "Индустриален парк Шумен" също са турски. Там вече работи производителят на изолационни материали за трансформатори Enpay. Инвестицията е над 13 млн. лв., а официалните заявки са работниците да са поне 130. Това е четвъртата фабрика на компанията в света след производствените й мощности в Турция, Словакия и Индия.

Все още тече строителството на завода на Cambro за кухненско и столово оборудване, а междувременно компанията произвежда в помещения под наем в града. Според инвестиционния сертификат, който дружеството получи за проекта си, вложението ще е близо 16 млн. лв., а наетите - 130.

Турска е и една от най-новите инвестиции в индустриалния парк. Тя е на компанията Beydemir, която произвежда стоманени палети и помощно оборудване за автомобилната индустрия. Покупката на земята беше приключена преди седмици и строителството предстои, а инвестицията ще е между 1 и 2 млн. евро. Производството се очаква да започне догодина, а основният пазар на продукцията ще е европейският.

Тук и все по-големи

Много от по-рано дошлите турски инвеститори пък разширяват производството си. Наскоро тригодишен проект за около 100 млн. евро обяви производителят на фурнир и дървесни плочи Kastamonu, който има предприятие в село Горно Сахране, община Павел баня. Очаква се това да осигури още 1200 работни места към сегашните близо 300 във фабриката.

Допълнителни мощности изграждат и производителите на автомобилни компоненти. Те са и едни от най-големите работодатели. Четвърти завод край Кърджали и ново предприятие в Крумовград строи компанията Teklas, която прави авточасти от каучук, пластмаса и метал. С новите проекти заетите в дружеството ще станат близо 2500 души.

Два завода край Стара Загора и близо 1100 работници вече има и производителят на каучукови уплътнения за автомобили Standard Profil, който работи в страната от 2006 г.

Рисковете за износа

България може да усети по-силно негативните ефекти от обезценяващата се лира през износителите за Турция. Те са по две линии. Първата е увеличаващ се риск от забавяне на плащанията от страна на турските компании към българските им партньори. Втората - по-малко поръчки заради поскъпващото евро, увеличаващата се инфлация и забавящия се растеж в южната ни съседка. Турция е четвъртият по големина търговски партньор на България по данни на НСИ към май тази година. България продава основно метални сплави, авточасти, горива и стъкло. Интересен факт е, че страната ни е държавата от ЕС с най-голяма експортна зависимост от Турция – 23% от общия експорт на България извън ЕС е към управляваната от Ердоган държава. До миналата година търговското салдо на България с Турция е било положително, но към полугодието на 2018 г. то минава на отрицателна територия. Минусът може да се запази, предвид че стоките в южната ни съседка стават по-евтини заради обезценената лира и турският внос може да се увеличи.

Имотно раздвижване

Като ефект от политическата и икономическата несигурност в Турция може да се тълкува и известно оживление в имотните сделки в пограничните региони и особено в Кърджали. Според запознати с пазара тази активност идва най-вече покрай българските изселници в Турция, които, след като се пенсионират, се връщат тук, тъй като ниските цени им позволяват да поддържат по-висок жизнен стандарт с относително по-високите пенсионни доходи. Другият основен движещ фактор е миграцията на хора от селата към града. Доказателство за това е по-голямото търсене на апартаменти в областния център. То е довело до цени от порядъка 350-400 евро на кв.м в кварталите и до 500 евро на кв.м ново строителство в центъра на Кърджали. Старите панелни блокове вървят по 300 евро на квадратен метър за имоти в добро състояние. Най-търсени са двустайни апартаменти с големина до 70 квадрата, коментират брокери.

До тези ценови равнища се е стигнало постепенно в последните пет години и не се наблюдава някакъв по-осезаем пик през последните месеци. Все пак Кърджалийският имотен регистър показва увеличение в броя на сключените сделки - от 145 продажби през юни до 204 през юли. Само за първите две седмици на август сделките са 79, с което от 1 юни до 15 август в Кърджали са продадени 428 имота. Любопитно е обаче, че в момента в града има бум на новозапочнатите жилищни сгради. Строителният предприемач Георги Пройков, който е задвижил няколко проекта, разказва, че в града е трудно да се намерят свободни парцели. Неговото обяснение за търсенето на имоти е свързано с ниските лихви по ипотечните заеми и многото кърджалийски гастарбайтери, които работят в Гърция, Германия или Испания и изпращат средства на близките си за ремонт и поддръжка на жилищата им.
Инвестиции
Автор: Капитал
Търговия
Автор: Капитал
Търговски баланс
Автор: Капитал

Турция все по-често присъства в съобщенията за нови инвестиции в България. Затова и за 2017 г. южната ни съседка е четвъртият по големина инвеститор в страната, като пред нея се нареждат единствено Холандия, Германия и Швейцария, като две от държавите са удобен подслон за всякакви проекти, включително и български. Най-големите турски вложения всъщност бяха направени в по-далечното минало, но сега с обема си от по 70-80 млн. евро годишно от 2015 г. насам и заради останалата суша делът им вече достига 8.5% (виж графиката).

Любимият сектор за Турция тук е индустрията, а инвеститорите са както компании със заводи в няколко страни, така и фирми, които избират България за първата си чуждестранна производствена база. Най-често обяснението за фабриките е, че България е най-близката страна от Европейския съюз, което дава достъп на турските фирми до единния пазар. Фактор са и ниските данъци и разходи за труд. Като причина турските инвеститори посочват и стабилния валутен курс тук на фона на обезценяващата се лира. Улеснение идва и от културната близост и лесната комуникация заради наличието на компактно етническо турско население в някои региони на страната. И макар никой да не го произнася гласно, напливът напоследък съвпада и с влошаващата се среда в Турция. А това значи, че с надвисналата криза ще се ускори, но заради трудностите на компаниите майки може и да се забави.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK