С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 26 окт 2018, 10:11, 4759 прочитания

Последният охолен бюджет

В може би последната добра за икономиката година правителството отново планира държавните финанси да са на дефицит

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- В година на избори, каквато е 2019, правителството планира да похарчи рекордните 44.5 млрд. лв., или 38.2% от БВП.

- Най-осезаемо допълнителните 4 млрд. лв. ще се усетят от заетите в бюджетната сфера, учителите и кметовете на малки и бедни общини. Ефектът за гражданите и нормалния бизнес отново ще е спорен.

- Дори и при криза място за маневри в държавните финанси има.
7.7% или 2.5 млрд. лв. е планираният ръст на данъчно-осигурителните приходи. Това е колкото номиналният ръст на БВП рез 2019 г.

Ако следите видеата във фейсбук профила на премиера Борисов, няма как да не ви е направил впечатление питащият му и подканващ поглед към домакините на летните му обиколки из България. Следват обещания за финансиране на най-различни проекти – обновяване на храмове, ремонти на улици, нови стадиони... На едно от тези посещения в провинцията преди повече от месец Борисов обяви и готвения 10% скок на заплатите в бюджетната сфера.

Премиерът може да си позволи тази щедрост още малко – благодарение на бумтящата икономика и пазар на труда приходите в бюджета ще растат и през 2019 г., която по съвпадение е и двойно изборна – с вот за евродепутати и за местна власт. Това отчасти обяснява и намерението на правителството догодина да преразпредели в абсолютна сума рекордните 44.5 млрд. лв., или 38.2% от БВП.
С малки изключения изливането на толкова много пари в бюджетната сфера няма да подобри значително работата ѝ. Просто защото липсва критерият за ефективност за много от обществените сектори. Реформите, където се направи опит да се започнат, свършиха още на ниво обществено обсъждане. А в година на избори, при все по-засилващи се очаквания за предсрочно прекратяване на мандата на "Борисов 3" и все по-шумни скандали между лидерите в малкия коалиционен партньор, революциите не са на дневен ред.
2019 г. обаче може да е последната с толкова охолен бюджет. Очакванията на все повече анализатори са следващата криза да почука на вратата още през 2020 г. Преди няколко седмици и управляващият директор на МВФ Кристин Лагард предупреди, че облаците пред световната икономика започват да се сгъстяват.


Ефектът от по-високите заплати

Подобно на миналата година, управляващите отново поставят акцент върху ръста на доходите. Една част от него е през бюджетната сфера, но докато през 2018 г. увеличението беше предимно за учители, полиция и армия, сега то ще докосне всички. Така през 2019 г. фонд "Работна заплата" на ведомства и финансирани от бюджета сектори ще се увеличи с 10%, като целта е те да се разпределят между служителите според оценката, която получат за работата си. Сумата, нужна за следващата година, е почти един милиард. Тя ще бъде разпределена между 433 хиляди души, работещи в бюджетния сектор. Увеличава се и минималната работна заплата – с 10% до 560 лв. А също се продължава и с обещания още в предизборната програма на ГЕРБ ръст на учителските заплати с нови 20%, за което се заделят допълнителни 330 млн. лв. "Възнагражденията на учителите действително трябваше да се вдигнат, защото бяха твърде ниски. Но е само първата стъпка - увеличението на заплатите трябва да върви с повишение на качеството на предлаганата услуга. Качеството на образованието няма да се повиши само защото заплатите са по-високи", отбелязва Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).

"През последните 10 години заплатите в администрацията не са вдигани, но за мен обяснението за тази крачка в момента са изборите. Проблемът е, че след като веднъж дадеш на полицаите заради протести, е много трудно в изборна година да откажеш на останалите. Става невъзможно тези искания да бъдат удържани чисто политически", казва Георги Ангелов от Институт "Отворено общество".

Извън предизборния елемент ръстът на заплатите на работещите в обществения сектор ще има и чисто икономически ефекти. Единият от тях е свързан с пазара на труда. "В частния сектор има недостиг на кадри, в резултат на което заплатите растат бързо, за да го компенсират. От друга страна, общественият сектор също решава, че ще се конкурира за повече хора, макар че няма реформа за повишаване на ефективността. Съответно когато общественият сектор също започне да вдига заплатите, в частния недостигът се изостря. А този структурен проблем ограничава потенциала за растеж", обяснява Стайков.



Вероятно търсен от управляващите ефект е през бюджетната сфера да се вдигне нивото на доходите в икономиката като цяло, за да може страната по-бързо да настига средните европейски стойности. Страничен ефект на това занимание обаче е повече потребление и внос, и то в година, в която икономиката вероятно ще прегрява. Което означава и повече инфлация. Прогнозите на Министерството на финансите са тя да продължи да се повишава и при 2.7% средногодишна стойност, измерена през хармонизирания ценови индекс през 2018 г., да достигне 3% през 2019 г. (виж графиките). След това този ефект се очаква да отшуми.
Любомир Дацов, финансов анализатор и бивш зам.-министър на финансите: Проблемът е, че бюджетът никога не се случва по начина, по който е заявен. От гледна точка на показатели се доближава до евроизискванията, изглежда добре конструиран, но ако се разгледа в дълбочина, се вижда, че има много пари, които ще се похарчат неефективно.

Фотограф: Георги Кожухаров
И като сме на доходи и ефектите от тях – пенсиите също ще пораснат с 5.7% от средата на следващата година, но Ангелов отбелязва, че увеличението е с по-нисък процент от номиналния ръст на БВП. Тоест този диапазон е устойчив. "Макар че се увеличават номинално, разходите за пенсии като дял от БВП намаляват. В момента броят на осигурените е 2.9 млн. души – никога не е имало толкова много осигурени досега. Така че показателите на държавното обществено осигуряване в момента са добри", допълва той.Общите разходи се увеличават с цели 5.8 млрд. лв. (виж карето) спрямо очакваното изпълнение през тази година, като от Министерството на финансите обясняват този голям скок освен с увеличените пари за персонал с ръст на някои субсидии, на социалните и здравните плащания, както и на повече планирани капиталови разходи.

Лек флирт с малките общини

Случайно или не, в година на местни избори общините също ще получат по-голям трансфер от държавата. Планираните средства за капиталови разходи, снегопочистване и за делегираните от държавата дейности са общо с 477 млн. лв. повече, като догодина 131 малки общини (които се водят 4-а и 5-а категория) ще получат по 25 хил. лв. допълнително за капиталови субсидии. Подобно раздаване на средства не се е случвало досега, не е ясно и дали жестът е еднократен.

Министерството на финансите предлага и нова формула за изчисляване на т.нар. изравнителна субсидия, която цели по-голяма част от сумата да бъде насочена към общини с нисък фискален капацитет, т.е. такива, които трудно могат сами да събират значителни суми от местни данъци. На практика догодина 19 общини, сред които София, Пловдив, Варна, Бургас, Банско, Созопол и още няколко курортни и индустриални центрове, няма да получат подобна субсидия. А спестените от тях 22 млн. лв. ще се преразпределят към останалите местни власти. Акцентът е върху Северозападна България, където средното годишно увеличение на изравнителната субсидия ще е 14.3%.
Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика: Принципът отново е "пари на калпак". Проблемът никога не е бил размерът на сумата, която се предоставя през бюджета.

Фотограф: Надежда Чипева
"Промяната при изравнителната субсидия не е лоша. Но големият проблем е, че след като има проблем с устойчивостта на икономиката на общините, трябва първо да се направи административна реформа и след това да се намесва държавата", казва Любомир Дацов, финансов анализатор и бивш зам.-министър на финансите.

И все пак данъчната тежест се увеличава

Ако не работите в публичната сфера или пък не разчитате на обществени поръчки обаче, голямото държавно харчене няма да ви се отрази директно. Дори напротив – през 2019 г. част от компаниите и хората ще внасят повече, най-вече осигуровки. Осигурителната тежест ще се увеличи за около 140 хил. души през вдигането на максималния осигурителен доход с 400 лв. до 3000 лв., а очакваният ефект за бюджета е около 150 млн. лв. Дали тази идея ще получи и одобрението в парламента обаче все още не ясно предвид изказването на председателя на бюджетната комисия към парламента Менда Стоянова (ГЕРБ). "За мен лично повишаването на максималния осигурителен доход беше изненада след среща със синдикатите, тъй като, както е известно на всички, в тригодишната прогноза на правителството е записано до 2021 г. този максимален осигурителен доход да остане 2600 лв.", посочи тя.

Догодина нагоре продължават да вървят и минималната работна заплата и осигурителни прагове, от които под формата на данък върху доходите се очакват нови 115 млн. лв.
Георги Ангелов, Институт "Отворено общество: Има пари и коланът може да бъде отпуснат. Но исканията също растат и в един момент те ще надхвърлят възможностите. Въпросът е очакванията да се управляват добре, за да не се създадат свръхочаквания.

Фотограф: Надежда Чипева


Ще стане ли минусът плюс

Следващата година ще е десетата поред, в която публичните финанси се планират на дефицит – 600 млн. лв., или 0.5% от очаквания БВП. Една от причините е, че вече традиционнo разходите за инвестиции на правителството не се изпълняват заради забавяне или отказ от някои проекти. Така при планирани 6 млрд. лв. капиталови разходи за 2018 г. например се очаква реално да бъдат направени 4.7 млрд. лв. Затова и ръстът от 40% по това перо за 2019 г. се дължи както на очакване за повече европроекти, които ще имат нужда от национално съфинансиране, така и на прехвърляне на изпълнението на някои проекти като покупката на военна техника и тол-системата за следващата година. С това от ведомството на Владислав Горанов обясняват и дефицита през следващата година, в която се очаква икономиката да расте с 3.7%. По-вероятно обаче е 2019 г. да е четвъртата, в която планираният минус в края на годината ще се окаже плюс, макар и по-малък от сега очакваните 500 млн. лв. за 2018 г.

"Прогнозата на ЕК е, че бюджетът ще е на плюс, т.е. дори и в Брюксел са разбрали, че тук се работи с консервативно планиране. Което е по-добрият вариант, защото, ако планираш оптимистично и след това не можеш да изпълниш това, което си обещал, рейтинговите агенции и пазарите те наказват", казва Ангелов, но добавя, че този ефект работи през първите две години.

Според него в бюджета има няколко буфера – единият е в разходите за лихви, другият – в капиталовите разходи, където също има резерви, въпреки че "вероятно ще се опитат да ускорят еврофондовете". "Ако петролът е по-скъп и има по-висока инфлация, това ще се отрази на приходите положително", добавя Ангелов.

Проблемът с подобно консервативно планиране обаче се вижда през последните няколко години, в които част от разходите минават на ръчно управление, а стотици милиони се разпределят полупрозрачно само с решение на правителството и без предварителен дебат. Друг е въпросът, че подобни маневри имаше в добрите години преди 2008 г., но тогава те бяха по-невидими за обществото, тъй като пренасочването на средства можеше да стане и с подписа на финансовия министър.

А когато сняг забръска

Погледнати отгоре, числата в бюджета показват, че базата в разходната част, която се реже най-трудно при нужда - текущите разходи и субсидиите, продължава да се увеличава с едни от най-бързите темпове и през следващата година. Което повдига въпроса дали има достатъчно пространство за маневри при бъдеща криза, особено ако инфлацията отново стане дефлация, а цената на петрола тръгне надолу.

"Кризата няма да е същата като през 2008 г. По-скоро ще наблюдаваме няколко години на минимален ръст на икономиката от около 0 до 1% от БВП", казва Дацов. Според него въздействието върху бюджета при един такъв тип криза ще е около 3-4% от БВП в приходна и в разходна част, но тъй като в него има заложени буфери, дефицитът едва ли ще надхвърли 3%.

В самия доклад към проектобюджета се посочва - "актуализираната средносрочна бюджетна прогноза е консервативна" в контекста на евентуални рискове пред изпълнението й, като например забавяне на европейската икономика и влошаване на световната търговия. Очакването за криза се вижда и в числата за 2020 и 2021 г., където се очаква преразпределителната роля на държавата да спадне до 35.8% от БВП.

Вид буфер е и фискалният резерв, който в момента е на предкризисни нива, а и през следващата година държавата няма да излиза на международните дългови пазари, като прогнозите са до 2021 г. държавният дълг да се свие до 17.7% от БВП, или 23.5 млрд. лв.

"От макро гледна точка има рискове, но ако знаеш какво правиш, бюджетът лесно може да се овладее", допълва Дацов. Проблемът е по-скоро в качеството на разходите, а там предвид отказа от реформи чудеса няма да има.

По темата работи и Лилия Игнатова
Опит за малка реформа

В преходните и зaключителни разпоредби на Закона за бюджета се предлага и една не особено популярна мярка – хората, които са се пенсионирали, няма да могат да работят като държавни служители по Закона за държавния служител. Тя ще засегне и заварените случаи, които в момента са под 2 хиляди. Оставя се и вратичка – те ще могат да продължат да работят по заместване или пък на трудов договор. Макар и да е крачка в правилната посока, промяната няма да важи за силовите ведомства, където реално са най-младите пенсионери, но пък ще обхване част от административните длъжности в тях. Според Георги Ангелов от "Отворено
общество" промяната трябва да се разпростре и към системата на МВР и на армията: "Не може първо да се пребориш за ранно пенсиониране, а след това да продължиш да работиш и да взимаш и пенсия, и заплата. Сега е моментът да се пре-
махне тази привилегия, когато се дават и пари за ново увеличение на заплатите в системата", казва той.
Откъде идват тези милиарди

Номиналният ръст на приходите спрямо очакваното изпълнение за 2018 г. е около 4.7 млрд. лв., а на разходите - с рекордните 5.8 млрд. лв. На пръв поглед тези суми изглеждат космически. Но на практика и в приходната, и в разходната част има около 1.8 млрд. лв., които са от такси и продажба на въглеродни квоти и които са за специфични цели. "От 1 януари цялата произведена ел. енергия ще се продава на борсата. Преди тя се продаваше на НЕК, а таксата "Задължения към обществото" също отиваше в НЕК. Сега таксата ще влиза във Фонда за сигурност на енергийната система. Това обаче не са нови приходи. Ще има и по-голям приход от продажба на парникови квоти, но тези средства ще отидат в НЕК. Това не са бюджетни пари и ако се махнат от сметката, увеличението на приходите и разходите не е толкова драстично", обяснява Георги Ангелов.
Какво се променя през 2019 г.

- Заплатите на работещите в образованието се повишават с 20%.
- Служителите в публичния сектор ще получат увеличение на заплатите със средно 10%.
- Акцизната ставка на нагреваемите тютюневи изделия се повишава от 152 лв./кг на 233 лв./кг. Промяната влезе в сила още от 1 октомври 2018 г.
- Очаква се стартът на тол-системата, която ще допринесе към бюджета приходи в размер на 215.3 млн. лв., толкова ще са и разходите.
- Планира се покупка на бронирани машини за армията.
- Разходите за социални помощи се повишават със 197.4 млн. лв., като 150 млн. от сумата е предвидена за хората с увреждания.
- Предлага се нова формула за изчисляване на т.нар. изравнителна субсидия за местната власт.
- Догодина 131 малки общини ще получат по 25 хил. лв. допълнително за капиталови субсидии.
- Въвежда се "еко" елемент във формулата за изчисляване на данъка върху автомобили до 3.5 тона.
- Минималните осигурителни прагове се увеличават административно със средно 4.7%, а максималният се вдига с 400 лв. до 3000 лв.
- Минималната работна заплата нараства с 50 лв. до 560 лв.
- Пенсиите се повишават с 5.7% от 1 юли.

...и какво не

- Дълго отлаганата концесия на летище София отново е включена като източник на приходи през 2019 г.
- Купуването на изтребители се отлага до 2020 г.
- Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) ще получи субсидии за 145 млн. лв. и капиталови трансфери от държавния бюджет за още 120 млн. лв. (с 5 млн. над сумата през 2018 г.). Субсидии в размер на 175 млн. лв. и капиталови трансфери за още 39 млн. лв. ще получи и "БДЖ - Пътнически превози".
- Данъчните и осигурителните ставки се запазват.
- Максималният размер на новия държавен дълг остава 1 млрд. лв.
- Без промяна остават границите на обезщетенията за безработица, помощите за отглеждане на дете и периодът за изплащане на парите за бременност и раждане.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Над 1.3 млрд. лв. излишък отиват за "Хемус"; Решителна вечер за Тереза Мей като премиер Вечерни новини: Над 1.3 млрд. лв. излишък отиват за "Хемус"; Решителна вечер за Тереза Мей като премиер

И още: Депутатите пак променят Изборния кодекс; Три жертви от терористичния акт в Страсбург; Какво се търси в Google

12 дек 2018, 586 прочитания

Неизвестна българска фирма с 3 млн. лв. оборот спечели в консорциум поръчка за 380 млн. лв. 1 Неизвестна българска фирма с 3 млн. лв. оборот спечели в консорциум поръчка за 380 млн. лв.

"Транс логистика" в партньорство с испанска и румънска компания ще строи жп отсечката Костенец - Септември

12 дек 2018, 839 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Къщата от карти на Борисов

Премиерът изглежда все повече като заложник на конструкцията на собствената си власт

ГЕРБ иска да пренасочи пари към послушни телевизии

Според временно оттеглен законопроект операторите ще ги излъчват задължително и ще им плащат и по специални цени

Всяко движение на всеки гражданин

Китай планира противоречива система за "социален кредит", която съди всеки жител според поведението

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Курск"

Трогващ авторски трилър по действителен случай

Цепи мрака

Нови технологии, ресторант на тъмно, тактилни разходки и други инициативи, които разкриват света на незрящите

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Над 1.3 млрд. лв. излишък отиват за "Хемус"; Решителна вечер за Тереза Мей като премиер

Емисия

DAILY @7PM // 12.12.2018 Прочетете