Ако следите видеата във фейсбук профила на премиера Борисов, няма как да не ви е направил впечатление питащият му и подканващ поглед към домакините на летните му обиколки из България. Следват обещания за финансиране на най-различни проекти – обновяване на храмове, ремонти на улици, нови стадиони... На едно от тези посещения в провинцията преди повече от месец Борисов обяви и готвения 10% скок на заплатите в бюджетната сфера.

Премиерът може да си позволи тази щедрост още малко – благодарение на бумтящата икономика и пазар на труда приходите в бюджета ще растат и през 2019 г., която по съвпадение е и двойно изборна – с вот за евродепутати и за местна власт. Това отчасти обяснява и намерението на правителството догодина да преразпредели в абсолютна сума рекордните 44.5 млрд. лв., или 38.2% от БВП. С малки изключения изливането на толкова много пари в бюджетната сфера няма да подобри значително работата ѝ. Просто защото липсва критерият за ефективност за много от обществените сектори. Реформите, където се направи опит да се започнат, свършиха още на ниво обществено обсъждане. А в година на избори, при все по-засилващи се очаквания за предсрочно прекратяване на мандата на "Борисов 3" и все по-шумни скандали между лидерите в малкия коалиционен партньор, революциите не са на дневен ред. 2019 г. обаче може да е последната с толкова охолен бюджет. Очакванията на все повече анализатори са следващата криза да почука на вратата още през 2020 г. Преди няколко седмици и управляващият директор на МВФ Кристин Лагард предупреди, че облаците пред световната икономика започват да се сгъстяват.

Ефектът от по-високите заплати

Подобно на миналата година, управляващите отново поставят акцент върху ръста на доходите. Една част от него е през бюджетната сфера, но докато през 2018 г. увеличението беше предимно за учители, полиция и армия, сега то ще докосне всички. Така през 2019 г. фонд "Работна заплата" на ведомства и финансирани от бюджета сектори ще се увеличи с 10%, като целта е те да се разпределят между служителите според оценката, която получат за работата си. Сумата, нужна за следващата година, е почти един милиард. Тя ще бъде разпределена между 433 хиляди души, работещи в бюджетния сектор. Увеличава се и минималната работна заплата – с 10% до 560 лв. А също се продължава и с обещания още в предизборната програма на ГЕРБ ръст на учителските заплати с нови 20%, за което се заделят допълнителни 330 млн. лв. "Възнагражденията на учителите действително трябваше да се вдигнат, защото бяха твърде ниски. Но е само първата стъпка - увеличението на заплатите трябва да върви с повишение на качеството на предлаганата услуга. Качеството на образованието няма да се повиши само защото заплатите са по-високи", отбелязва Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Ще стане ли минусът плюс

Следващата година ще е десетата поред, в която публичните финанси се планират на дефицит – 600 млн. лв., или 0.5% от очаквания БВП. Една от причините е, че вече традиционнo разходите за инвестиции на правителството не се изпълняват заради забавяне или отказ от някои проекти. Така при планирани 6 млрд. лв. капиталови разходи за 2018 г. например се очаква реално да бъдат направени 4.7 млрд. лв. Затова и ръстът от 40% по това перо за 2019 г. се дължи както на очакване за повече европроекти, които ще имат нужда от национално съфинансиране, така и на прехвърляне на изпълнението на някои проекти като покупката на военна техника и тол-системата за следващата година. С това от ведомството на Владислав Горанов обясняват и дефицита през следващата година, в която се очаква икономиката да расте с 3.7%. По-вероятно обаче е 2019 г. да е четвъртата, в която планираният минус в края на годината ще се окаже плюс, макар и по-малък от сега очакваните 500 млн. лв. за 2018 г.

"Прогнозата на ЕК е, че бюджетът ще е на плюс, т.е. дори и в Брюксел са разбрали, че тук се работи с консервативно планиране. Което е по-добрият вариант, защото, ако планираш оптимистично и след това не можеш да изпълниш това, което си обещал, рейтинговите агенции и пазарите те наказват", казва Ангелов, но добавя, че този ефект работи през първите две години.

Според него в бюджета има няколко буфера – единият е в разходите за лихви, другият – в капиталовите разходи, където също има резерви, въпреки че "вероятно ще се опитат да ускорят еврофондовете". "Ако петролът е по-скъп и има по-висока инфлация, това ще се отрази на приходите положително", добавя Ангелов.

Проблемът с подобно консервативно планиране обаче се вижда през последните няколко години, в които част от разходите минават на ръчно управление, а стотици милиони се разпределят полупрозрачно само с решение на правителството и без предварителен дебат. Друг е въпросът, че подобни маневри имаше в добрите години преди 2008 г., но тогава те бяха по-невидими за обществото, тъй като пренасочването на средства можеше да стане и с подписа на финансовия министър.

А когато сняг забръска

Погледнати отгоре, числата в бюджета показват, че базата в разходната част, която се реже най-трудно при нужда - текущите разходи и субсидиите, продължава да се увеличава с едни от най-бързите темпове и през следващата година. Което повдига въпроса дали има достатъчно пространство за маневри при бъдеща криза, особено ако инфлацията отново стане дефлация, а цената на петрола тръгне надолу.

"Кризата няма да е същата като през 2008 г. По-скоро ще наблюдаваме няколко години на минимален ръст на икономиката от около 0 до 1% от БВП", казва Дацов. Според него въздействието върху бюджета при един такъв тип криза ще е около 3-4% от БВП в приходна и в разходна част, но тъй като в него има заложени буфери, дефицитът едва ли ще надхвърли 3%.

В самия доклад към проектобюджета се посочва - "актуализираната средносрочна бюджетна прогноза е консервативна" в контекста на евентуални рискове пред изпълнението й, като например забавяне на европейската икономика и влошаване на световната търговия. Очакването за криза се вижда и в числата за 2020 и 2021 г., където се очаква преразпределителната роля на държавата да спадне до 35.8% от БВП.

Вид буфер е и фискалният резерв, който в момента е на предкризисни нива, а и през следващата година държавата няма да излиза на международните дългови пазари, като прогнозите са до 2021 г. държавният дълг да се свие до 17.7% от БВП, или 23.5 млрд. лв.

"От макро гледна точка има рискове, но ако знаеш какво правиш, бюджетът лесно може да се овладее", допълва Дацов. Проблемът е по-скоро в качеството на разходите, а там предвид отказа от реформи чудеса няма да има.

По темата работи и Лилия Игнатова