Последният охолен бюджет

2019 г. обаче може да е последната с толкова охолен бюджет. Очакванията на все повече анализатори са следващата криза да почука на вратата още през 2020 г. Преди няколко седмици и управляващият директор на МВФ Кристин Лагард предупреди, че облаците пред световната икономика започват да се сгъстяват.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Ефектът от по-високите заплати

Любомир Дацов, финансов анализатор и бивш зам.-министър на финансите: Проблемът е, че бюджетът никога не се случва по начина, по който е заявен. От гледна точка на показатели се доближава до евроизискванията, изглежда добре конструиран, но ако се разгледа в дълбочина, се вижда, че има много пари, които ще се похарчат неефективно. Фотограф: Георги Кожухаров

Лек флирт с малките общини

Случайно или не, в година на местни избори общините също ще получат по-голям трансфер от държавата. Планираните средства за капиталови разходи, снегопочистване и за делегираните от държавата дейности са общо с 477 млн. лв. повече, като догодина 131 малки общини (които се водят 4-а и 5-а категория) ще получат по 25 хил. лв. допълнително за капиталови субсидии. Подобно раздаване на средства не се е случвало досега, не е ясно и дали жестът е еднократен.

Министерството на финансите предлага и нова формула за изчисляване на т.нар. изравнителна субсидия, която цели по-голяма част от сумата да бъде насочена към общини с нисък фискален капацитет, т.е. такива, които трудно могат сами да събират значителни суми от местни данъци. На практика догодина 19 общини, сред които София, Пловдив, Варна, Бургас, Банско, Созопол и още няколко курортни и индустриални центрове, няма да получат подобна субсидия. А спестените от тях 22 млн. лв. ще се преразпределят към останалите местни власти. Акцентът е върху Северозападна България, където средното годишно увеличение на изравнителната субсидия ще е 14.3%."Промяната при изравнителната субсидия не е лоша. Но големият проблем е, че след като има проблем с устойчивостта на икономиката на общините, трябва първо да се направи административна реформа и след това да се намесва държавата", казва Любомир Дацов, финансов анализатор и бивш зам.-министър на финансите.

И все пак данъчната тежест се увеличава

Ако не работите в публичната сфера или пък не разчитате на обществени поръчки обаче, голямото държавно харчене няма да ви се отрази директно. Дори напротив – през 2019 г. част от компаниите и хората ще внасят повече, най-вече осигуровки. Осигурителната тежест ще се увеличи за около 140 хил. души през вдигането на максималния осигурителен доход с 400 лв. до 3000 лв., а очакваният ефект за бюджета е около 150 млн. лв. Дали тази идея ще получи и одобрението в парламента обаче все още не ясно предвид изказването на председателя на бюджетната комисия към парламента Менда Стоянова (ГЕРБ). "За мен лично повишаването на максималния осигурителен доход беше изненада след среща със синдикатите, тъй като, както е известно на всички, в тригодишната прогноза на правителството е записано до 2021 г. този максимален осигурителен доход да остане 2600 лв.", посочи тя.

Догодина нагоре продължават да вървят и минималната работна заплата и осигурителни прагове, от които под формата на данък върху доходите се очакват нови 115 млн. лв.

Георги Ангелов, Институт "Отворено общество: Има пари и коланът може да бъде отпуснат. Но исканията също растат и в един момент те ще надхвърлят възможностите. Въпросът е очакванията да се управляват добре, за да не се създадат свръхочаквания. Фотограф: Надежда Чипева

Ще стане ли минусът плюс

Следващата година ще е десетата поред, в която публичните финанси се планират на дефицит – 600 млн. лв., или 0.5% от очаквания БВП. Една от причините е, че вече традиционнo разходите за инвестиции на правителството не се изпълняват заради забавяне или отказ от някои проекти. Така при планирани 6 млрд. лв. капиталови разходи за 2018 г. например се очаква реално да бъдат направени 4.7 млрд. лв. Затова и ръстът от 40% по това перо за 2019 г. се дължи както на очакване за повече европроекти, които ще имат нужда от национално съфинансиране, така и на прехвърляне на изпълнението на някои проекти като покупката на военна техника и тол-системата за следващата година. С това от ведомството на Владислав Горанов обясняват и дефицита през следващата година, в която се очаква икономиката да расте с 3.7%. По-вероятно обаче е 2019 г. да е четвъртата, в която планираният минус в края на годината ще се окаже плюс, макар и по-малък от сега очакваните 500 млн. лв. за 2018 г.

"Прогнозата на ЕК е, че бюджетът ще е на плюс, т.е. дори и в Брюксел са разбрали, че тук се работи с консервативно планиране. Което е по-добрият вариант, защото, ако планираш оптимистично и след това не можеш да изпълниш това, което си обещал, рейтинговите агенции и пазарите те наказват", казва Ангелов, но добавя, че този ефект работи през първите две години.

Според него в бюджета има няколко буфера – единият е в разходите за лихви, другият – в капиталовите разходи, където също има резерви, въпреки че "вероятно ще се опитат да ускорят еврофондовете". "Ако петролът е по-скъп и има по-висока инфлация, това ще се отрази на приходите положително", добавя Ангелов.

Проблемът с подобно консервативно планиране обаче се вижда през последните няколко години, в които част от разходите минават на ръчно управление, а стотици милиони се разпределят полупрозрачно само с решение на правителството и без предварителен дебат. Друг е въпросът, че подобни маневри имаше в добрите години преди 2008 г., но тогава те бяха по-невидими за обществото, тъй като пренасочването на средства можеше да стане и с подписа на финансовия министър.

А когато сняг забръска

Погледнати отгоре, числата в бюджета показват, че базата в разходната част, която се реже най-трудно при нужда - текущите разходи и субсидиите, продължава да се увеличава с едни от най-бързите темпове и през следващата година. Което повдига въпроса дали има достатъчно пространство за маневри при бъдеща криза, особено ако инфлацията отново стане дефлация, а цената на петрола тръгне надолу.

"Кризата няма да е същата като през 2008 г. По-скоро ще наблюдаваме няколко години на минимален ръст на икономиката от около 0 до 1% от БВП", казва Дацов. Според него въздействието върху бюджета при един такъв тип криза ще е около 3-4% от БВП в приходна и в разходна част, но тъй като в него има заложени буфери, дефицитът едва ли ще надхвърли 3%.

В самия доклад към проектобюджета се посочва - "актуализираната средносрочна бюджетна прогноза е консервативна" в контекста на евентуални рискове пред изпълнението й, като например забавяне на европейската икономика и влошаване на световната търговия. Очакването за криза се вижда и в числата за 2020 и 2021 г., където се очаква преразпределителната роля на държавата да спадне до 35.8% от БВП.

Вид буфер е и фискалният резерв, който в момента е на предкризисни нива, а и през следващата година държавата няма да излиза на международните дългови пазари, като прогнозите са до 2021 г. държавният дълг да се свие до 17.7% от БВП, или 23.5 млрд. лв.

"От макро гледна точка има рискове, но ако знаеш какво правиш, бюджетът лесно може да се овладее", допълва Дацов. Проблемът е по-скоро в качеството на разходите, а там предвид отказа от реформи чудеса няма да има.

По темата работи и Лилия Игнатова

Опит за малка реформа В преходните и зaключителни разпоредби на Закона за бюджета се предлага и една не особено популярна мярка – хората, които са се пенсионирали, няма да могат да работят като държавни служители по Закона за държавния служител. Тя ще засегне и заварените случаи, които в момента са под 2 хиляди. Оставя се и вратичка – те ще могат да продължат да работят по заместване или пък на трудов договор. Макар и да е крачка в правилната посока, промяната няма да важи за силовите ведомства, където реално са най-младите пенсионери, но пък ще обхване част от административните длъжности в тях. Според Георги Ангелов от "Отворено общество" промяната трябва да се разпростре и към системата на МВР и на армията: "Не може първо да се пребориш за ранно пенсиониране, а след това да продължиш да работиш и да взимаш и пенсия, и заплата. Сега е моментът да се пре- махне тази привилегия, когато се дават и пари за ново увеличение на заплатите в системата", казва той.

Откъде идват тези милиарди Номиналният ръст на приходите спрямо очакваното изпълнение за 2018 г. е около 4.7 млрд. лв., а на разходите - с рекордните 5.8 млрд. лв. На пръв поглед тези суми изглеждат космически. Но на практика и в приходната, и в разходната част има около 1.8 млрд. лв., които са от такси и продажба на въглеродни квоти и които са за специфични цели. "От 1 януари цялата произведена ел. енергия ще се продава на борсата. Преди тя се продаваше на НЕК, а таксата "Задължения към обществото" също отиваше в НЕК. Сега таксата ще влиза във Фонда за сигурност на енергийната система. Това обаче не са нови приходи. Ще има и по-голям приход от продажба на парникови квоти, но тези средства ще отидат в НЕК. Това не са бюджетни пари и ако се махнат от сметката, увеличението на приходите и разходите не е толкова драстично", обяснява Георги Ангелов.

Какво се променя през 2019 г. - Заплатите на работещите в образованието се повишават с 20%. - Служителите в публичния сектор ще получат увеличение на заплатите със средно 10%. - Акцизната ставка на нагреваемите тютюневи изделия се повишава от 152 лв./кг на 233 лв./кг. Промяната влезе в сила още от 1 октомври 2018 г. - Очаква се стартът на тол-системата, която ще допринесе към бюджета приходи в размер на 215.3 млн. лв., толкова ще са и разходите. - Планира се покупка на бронирани машини за армията. - Разходите за социални помощи се повишават със 197.4 млн. лв., като 150 млн. от сумата е предвидена за хората с увреждания. - Предлага се нова формула за изчисляване на т.нар. изравнителна субсидия за местната власт. - Догодина 131 малки общини ще получат по 25 хил. лв. допълнително за капиталови субсидии. - Въвежда се "еко" елемент във формулата за изчисляване на данъка върху автомобили до 3.5 тона. - Минималните осигурителни прагове се увеличават административно със средно 4.7%, а максималният се вдига с 400 лв. до 3000 лв. - Минималната работна заплата нараства с 50 лв. до 560 лв. - Пенсиите се повишават с 5.7% от 1 юли. ...и какво не - Дълго отлаганата концесия на летище София отново е включена като източник на приходи през 2019 г. - Купуването на изтребители се отлага до 2020 г. - Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) ще получи субсидии за 145 млн. лв. и капиталови трансфери от държавния бюджет за още 120 млн. лв. (с 5 млн. над сумата през 2018 г.). Субсидии в размер на 175 млн. лв. и капиталови трансфери за още 39 млн. лв. ще получи и "БДЖ - Пътнически превози". - Данъчните и осигурителните ставки се запазват. - Максималният размер на новия държавен дълг остава 1 млрд. лв. - Без промяна остават границите на обезщетенията за безработица, помощите за отглеждане на дете и периодът за изплащане на парите за бременност и раждане.