С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 7 дек 2018, 13:00, 4281 прочитания

Азад Зангана: Шансът за нова дълбока криза е едва 5%

Главният икономист на Schroders за Европа пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Азад Зангана е главен икономист и стратег за Европа на управляващата компания Schroders. Тя е базирана в Лондон и се грижи за близо 450 млрд. паунда активи на клиенти. Зангана се занимава с това от почти 10 години, а преди това е работил в британското финансово министерство, където ресорно се е занимавал с анализ на икономиките на страните, влизащи в еврозоната.
Еврозоната напоследък забавя растежа си. Каква е според вас причината - търговските войни или местни фактори?

Първата половина на годината бяха почти само външни фактори, вероятно търговските войни, но със сигурност не местната икономика. В края на миналата година 1 процентен пункт от ръста идваше от нетен износ. В първата половина на годината приносът му падна до нула и дори стана отрицателен. Икономиката щеше да е много слаба, ако нямаше покачване при инвестициите и потреблението, така че местната икономика се подобрява тази година.


Търсехме къде отслабва износът и открихме, че става въпрос за три области - Китай - вероятно търговските войни, Великобритания - очевидно Brexit, и страните от ОПЕК. За тях мисля, че причината е спадът на цените на петрола през 2017 г., което е ограничило инвестициите и покупката на машини за добив.

Сега с новия спад при петрола това няма ли да се задълбочи?

Вероятно. Но тези държави сега харчат повече на местна почва заради покачващото се недоволство, което пак значи по-малко налични средства за инвестиции. Нашата прогноза е, че нетният износ на еврозоната няма да се възстанови и ще остане слаб. Така че остава вътрешното търсене - през третото тримесечие и то отслабна леко, но виждаме ясно откъде идва.



Новите стандарти за емисиите за автопроизводителите бяха въведени за всички модели - всяка продадена кола след 1 септември трябва да мине през тях, което отнема двойно време за тестване. Това доведе до големи отстъпки през юли и август и леко покачване на търсенето, но след това срив.

Значи за вас забавянето в Германия е еднократен ефект?

Мисля, че повечето се дължи на автомобилите. Те са един от най-големите сектори - малко под 5% от икономиката на Германия, което е колкото цялата й образователна система.

Тогава какви са очакванията ви за еврозоната за следващата година?

Очаквам тримесечните данни да се подобрят, но за цялата следваща година очаквам леко по-слаб растеж. Това не е бедствие, все още ще е над дългосрочния тренд. Заетостта расте, покачването на заплатите още се ускорява и като цяло възстановяването продължава. Ако ръстът падне под 1% догодина, тогава ще сме по-притеснени, но очакваме да е 1.5-1.6%, което е здравословно ниво за еврозоната.

Оттеглянето на стимулите от ЕЦБ няма ли да тежи също?

Посоката ясно ще е по-малко стимули, но това все още не е затягаща политика. Лихвените проценти ще останат под дългосрочните средни. Естествено, ако ЕЦБ не направи тези крачки, рискът е висока инфлация или балони. Когато лихвите са задържани ниско твърде дълго, инвеститорите свикват с много лесни печалби и това увеличава риска от финансова криза.

Колко бързо очаквате ЕЦБ да вдига лихвите? Ще се водят ли от Федералния резерв, който качваше с по 1 пункт годишно?

Мисля, че биха искали, но няма да могат. Очаквам да вдигнат лихвите през септември следващата година и после през декември. Но това пак ще ни остави на 0% лихва по депозитите. А през 2020 ще е по-предизвикателно , понеже тогава очакваме в САЩ да има съществено забавяне, така че може да има само две повишения на лихвата през годината в Европа.

Големият страх в Европа сега е Италия. Мислите ли, че банките там привикнаха твърде много към лесните пари на ЕЦБ?

Мисля, че много хора недооценяват как работят банките в Южна Европа. Италианските банки сега страдат от ниските лихви. Ипотеките там са вързани с Euribor със 100-150 базисни пункта фиксирана надбавка. Но когато ЕЦБ свали лихвите до отрицателна територия, Euribor падна под 0% и това изяжда маржовете. По наши изчисления, ако ЕЦБ беше свалила лихвата по депозитите до около -1, -1.5%, всички банки в Италия, Испания и Португалия щяха да фалират. В много страни надбавката е гъвкава, но в Италия по закон не могат да го правят, така че голяма част от ипотечния им портфейл сега не е печеливша. Но когато лихвите се качат пак над 0%, това ще се оправи и ще почнат и да кредитират.

Но с лихвите ще се вдигнат и лошите кредити

Да, но пак е по-добре това да става при покачваща се рентабилност, за да могат да се попият загубите. Така че най-доброто за банките е ЕЦБ да вдигне лихвата над 0%.

А какво мислите за другия голям риск - хаотичен Brexit?

Разбирам защо хората се фокусират върху темата, но не мисля, че е съществен риск за Европа. Тя е голяма, с дълбоки и интегрирани пазари и силна централна банка, която има достатъчно инструменти за ликвидност при нужда. При хаотичен Brеxit паундът ще се обезцени рязко - от около 1.28 спрямо долара бих очаквал да отиде на 1.10. Еврото също би паднало, но не с толкова. Дългосрочно намалената търговия с Великобритания ще е недостатък, но компании от Острова ще си преместят бизнеса в Европа, така че нетно може и да е леко положително за еврозоната.

Ако трябва да дадете число, каква е вероятността за дълбока криза като през 2008 г.?

Най-вероятният източник за такава криза би била Италия, но бих дал едва 5% шанс за подобно нещо. Има доста висока вероятност в следващите три години да има рецесия в САЩ - бих й дал 12-15%. Но това ще е нормална циклична рецесия, а не финансова криза. Те са нещо много, много рядко. Такива наблюдаваме на около 15-20 години, а синхронизирана глобална криза - може би на 100 години. И тъй като наскоро преживяхме такава, регулаторите чувствително подобриха стабилността на системата.

Но някои анализатори биха казали, че миналата криза още не е изчистена - дългът се върти от частен в публичен, в частен и т.н.

Да, но това се е случвало и преди. Няма значение дали е частен или публичен, дали правите лоша банка или оставяте фалити. За да има криза, трябва да има уязвимости в системата. А сега тя е далеч по стабилна. Стрес тестовете на ЕЦБ са при сценарии на рецесия, равнозначна на 2008 г., но дори и най-слабата банка остава с достатъчно капитал да оцелее, а преди щеше да значи, че трябва да се спасява.

Ако все пак се наложи, сега правителствата по-трудно могат да го направят

Разбира се, но рискът не е толкова голям. Във Великобритания решението беше централната банка да увеличи обема на парите в обращение чрез изкупуване на ценни книжа. В Европа не е точно така и ЕЦБ стигна дотам чак когато се появи риск от дефлация. Така че и при нова дългова криза първата реакция може да не е това, а нещо друго. В Кипър трябваше да се мине през вълна на фалити.

Затова и урокът за всяка страна, влизаща в еврозоната, е, че трябва да имате едно наум, че губите паричната си политика. Не можете да девалвирате, не можете да изкупувате ДЦК

България така или иначе е във валутен борд

Но по собствен избор. Би могъл да бъде отменен, случвало се е. Но разбирам защо не искате да го правите - често като крайно решение девалвацията не е най-доброто решение. Създава много инфлация, която се отразява негативно на богатството на страната.

Да, въпреки недостатъците бордът е една от институциите с най-високо доверие в страната

Така е и все пак България имаше късмет, че ЕЦБ така или иначе имаше политика в тази посока - да обезценява еврото. Ако беше специфична българска криза, щеше да е различно, защото ЕЦБ няма да реагира

Тогава мислите ли, че сега е добър момент за тръгване на България към еврозоната?

Основният въпрос е дали растежът ви се е синхронизирал достатъчно с европейския. Ако да - рискът е ограничен. Другият въпрос е дали еврозоната е атрактивно място в момента. Само по себе си еврото е чудесна институция, особено ако търгуваш с Европа усилено, какъвто е случаят с България. Основното ми безпокойство е случващото се с Италия.

Очаквате ли евентуално влизане в ERM II да произведе някакви незабавни резултати?

Преходът от валутен борд към ERM II не е съществен. Не бих очаквал някакъв сериозен тласък. Разбира се, влизане в еврозоната изисква стриктни фискални правила, така че това само по себе си е позитивно.

България е част от ЦИЕ - много фрагментиран регион с малки пазари. Ако трябваше да посъветвате някой инвеститор защо трябва да си сложи парите тук и какво трябва да търси и очаква?

В момента това е може би любимият ни възникващ пазар и бих му дал по-голяма тежест. Няма голяма доларова експозиция, така че поскъпването на долара не се отразява. Не е много обвързан с Китай или Латинска Америка, така че търговските войни не се отразяват. И е обвързан с Европа, която като цяло расте добре. Затова ни харесва.

Но именно защото е малък и фрагментиран, за да се постигне диверсификация, трябва да се инвестира широко. Няма достатъчно ликвидност. Не можем да купим достатъчен обем от българския пазар за нашия портфейл - просто е прекалено малък. Затова трябва да купуваме целия регион. Така че общият ми съвет е заложете на диверсифициран, ликвиден и глобален портфейл.

Интервюто взе Николай Стоянов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Борисов отмени изборните поправки, бъдещият европарламент ще зависи от крайната десница Вечерни новини: Борисов отмени изборните поправки, бъдещият европарламент ще зависи от крайната десница

И още: Кого ще изпрати България в европейската прокуратура; Сайтът на ДАНС още е блокирал; Екологична катастрофа край София

18 фев 2019, 1451 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Адвокатите започват масиран отпор срещу закона за мръсните пари; Скандалът с промените в Изборния кодекс продължава с отмяната им; Публикувана е новата наредба за придобиване на юридическа правоспособност

18 фев 2019, 964 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Как България не победи Макрон

Въпреки съпротивата на София, ЕС ще приеме въведе ограничения за товарния пътен транспорт

Денят, след който интернет ще бъде друг

Или поне Брюксел си мисли така

КЗК в страната на петролните складове

Антимонополната комисия изследва детайлно базите за горива. Целите може да са две - най-накрая качествен анализ на пазара или предизборна проверка срещу "Лукойл" за злоупотреба с монопол

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Ирландски гигант в опаковките купува завод в Луковит, сделка за офис сграда за 60 млн. лв., Coca-Cola HBC придобива сръбски производител на храни

Емисия

DAILY @7AM // 19.02.2019 Прочетете