С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 яну 2019, 17:55, 6069 прочитания

България: В синхрон при потапянето

Забавянето на икономиката на еврозоната ще се отрази и на България, но фокусът на политиците е в предстоящите избори

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Текстът е част от темата на броя "2019 - в зоната на рисковете"
- Рискът е всеки вътрешен или външен проблем тук да се неглижира

Китайският йероглиф за криза означава и възможност. С това клише, при това базирано на неточен превод, преди десетина години лектори на различни семинари надъхваха публиката и оправдаваха хонорарите си, а политиците обещаваха на думи всевъзможни болезнени реформи в проблемните обществени сфери. А когато трябваше да се стигне до дела, управляващите бързо заключиха, че без пари реформи не се правят. И въпреки че последните четири години икономиката расте с над 3%, бюджетът е на плюс, и тази възможност за след- (или пред-) кризисен ъпгрейд на държавната машина или политики за увеличаване на благосъстоянието на хората се пропуска.

Част от темата

2019 - в зоната на рисковете

Краят на дрогата от евтините пари

С изстрелян в предишната криза арсенал централните банки трудно ще могат да противодействат при нов глобален катаклизъм

Популистка вълна, но не цунами

2019 г. ще е и годината, в която в ЕС ще се говори повече за пари и по-малко за ценности

Brexit хаос за гражданите и бизнеса

На 14 януари британският парламент ще реши дали първият развод с ЕС ще е по взаимно съгласие

В зоната на рисковете

В оптимистичната картина на продължаващия макар и по-бавен растеж на световната икономика са скрити политически капани

Търговска война на пауза

Ако конфликтът между САЩ и Китай отново ескалира, световната икономика ще страда

Дефицит и/или рецесия

Рим и Брюксел се разминаха с челния бюджетен сблъсък. Проблемите на италианската икономика остават


На прага на 2019 г. сме на изходна позиция: икономиката на еврозоната е надолу, а България почувства започналото забавяне почти веднага, защото нашият бизнес цикъл следва този на страните, които ползват еврото. Всички останали рискове – от Brexit до търговските войни, които може да вкарат Стара Европа в рецесия по-бързо от очакванията, ще се отразят в една или друга степен и върху развитието на местния бизнес. Фокусът на българските политици обаче е съвсем различен. Покрай ангажиментите по отминалото европредседателство, вътрешнокоалиционните скандали и предвид предстоящите избори за европарламент и за местна власт правителството неглижира проблема със забавящата се европейска икономика. Реални движения за подобряване на бизнес средата или пък на някоя от проблемните публични сфери също няма. Бюджетните излишъци, вместо да се трупат като допълнителен буфер, потъват в непрозрачни разходи по проекти със съмнителна възвращаемост. За сметка на това през тази година вероятно усилията да се заглуши всяко публично недоволство (досега и това се правеше със спешно изливане на пари от бюджета) или назряващ политически скандал ще се увеличат. Така управляващото мнозинство рискува в един момент да се озове в ролята на наблюдател, който стиска палци бъдещите трусове да са леки, за да не съборят и неговата къща.

На по-ниски обороти


Наличните данни за икономиката на еврозоната и на основния й мотор – Германия, подсказват, че пикът на растежа в Европа е достигнат и започва охлаждане. "Отслабването (не премахването) на монетарните стимули ще забави растежа в еврозоната, но вероятно не толкова, че да вкара икономиката в рецесия. Ефектът за България ще бъде симетричен", казва банков анализатор.


И докато повечето икономисти са на едно мнение за посоката на развитие на еврозоната през тази година, за България оценките варират. Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк, прогнозира 3.9% ръст на БВП при 3.5% през 2018. "Очаквам растежът през 2019 г. да продължи да получава импулси от новото строителство на недвижимости, а усвояването на средства от ЕС да се увеличи с наближаване края на текущия период на планиране. Инвестициите в машини и оборудване ще останат на сравнително високи за стандартите на Централна и Източна Европа нива, с което интеграцията на българските експортно ориентирани компании в глобалните производствени вериги ще продължи да се задълбочава. Когато към това се добави и заложеното в бюджета увеличение на разходите, се получава като цяло доста конструктивна картина за перспективата пред вътрешното търсене през 2019 г.", казва Павлов. Но веднага добавя, че тази картина е в контраст с очакванията за световната икономика. "След като достигна цикличния си пик през 2017 г. (2.0% ръст) икономиката на еврозоната се забави през 2018 г. до очаквани 1.7% ръст. Негативните циклични сили ще доведат до ново още по-осезаемо забавяне през 2019 до 1.1%", прогнозира Павлов.

Европейската комисия също прогнозира леко ускоряване на ръста на БВП за България въпреки очакванията за забавяне на целия ЕС (виж таблицата). Според Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ) обаче в оптимистичния сценарий българската икономика през 2019 г. ще се забави и ще е около 3%.



Къде са рисковете

Евентуален рязък обрат на икономическия цикъл в Европа според анализаторите е най-големият риск за България.

"Не мисля, че сме напълно подготвени за това, което предстои. Трябва по-голяма подготовка в бюджетната ни политика за години с по-нисък икономически ръст. За следващата това ще е осезаемо", казва бившият финансов министър Симеон Дянков пред БНР. Подобни опасения споделя и Николова: "Фискално много разхлабихме коланите и това може да ни изиграе лоша шега. Добрата новина е, че подобно на периода 2007-2008 г. имаме фискален резерв на добри нива и това осигурява някакво спокойствие."

Бъдещите избори по традиция идват и с натиск за повече бюджетни разходи. А те на свой ред ще дадат допълнителен импулс на заплатите и потреблението, което през последните години е основен двигател на растежа. "Тук рискът е да видим наченки на прегряване на потреблението и кредитирането за потребление", казва Георги Ангелов от "Отворено общество". А по-високи възнаграждения и разходи на домакинствата логично водят и до по-висока инфлация. Прогнозите обаче са тя да се укроти през втората половина на годината, тъй като петролът поевтиня, а ефектът на по-високите цени на комуналните услуги ще отмине.

Някои анализатори обаче предупреждават, че кредитът се увеличава при тези социални групи, които имат най-малък капацитет и способност да го обслужват. "Тази хетерогенност на задлъжнялостта не е изследвана добре и крие доста рискове, включително политически. Същите тези социални групи имат свръхчувствителност към повишенията на цените на основни стоки и услуги и са склонни да вярват в популизма на определени партии", казва банков анализатор.

Кристофор Павлов вижда зараждащ се проблем в друг сектор – пазарът на жилища, който според някои пазарни играчи в големите градове е достигнал своя пик. "Рязък спад в цените на жилищата не е сред основните негативни рискове през 2019 г. Вярно е, че в големите градове се наблюдават значителен брой надценени жилища, но вероятността този риск да се материализира през следващата година е малка. Ако не бъде своевременно адресиран обаче, този риск ще продължи да нараства в средносрочен план и има потенциал да стане кандидат номер едно за причинител на следващата рецесия", е мнението на Павлов.

В равносметка добрите новини са няколко. Повечето анализатори очакват следващата криза да е по-лека, а приземяването на нашата икономка - по-меко. Страната има известни буфери и нисък дълг, като прави и решителни крачки към влизане в по-елитния клуб на еврозоната, което би я поставило в по-добра светлина на инвестиционната карта. А и в сравнение с други страни от ЦИЕ България запази относително добра фискална дисциплина и съответно растежът й беше по-устойчив. Лошата - че страната ще мине и през този икономически цикъл, без да е пренастроила факторите на растежа така, че при следващото ускорение да може осезаемо да наваксва и да се отърси от другото неизбежно клише - "най-бедната и считана за най-корумпирана членка на ЕС".
Има двоен политически риск заради изборите
Георги Ангелов, "Отворено общество"

При твърд Brexit ще има забавяне на икономиката в еврозоната. Фирмите вече започват да се притесняват и това се отразява на очакванията им за тяхното развитие и на инвестиционните им нагласи. Няма как това да не се отрази и на България. Друг риск са митата върху автомобилната индустрия, които САЩ обмислят да въведат за ЕС през 2019 г. Подобен ход ще се отрази най-вече на Германия, а оттам и върху България, тъй като някои от фирмите тук са част от международните вериги на доставки за автомобилната индустрия. В допълнение - износът на България към страни извън ЕС ще продължи да е слаб. Когато големите икономики започнат да вдигат лихвите, това обикновено смачква развиващите се. Предстоят избори за европарламент, ще бъде сменен и президентът на ЕЦБ. Не е ясно каква ще е политиката на наследниците им. Подобни промени обикновено разтърсват пазарите.
Георги Ангелов, старши икономист, институт "Отворено общество"

Фотограф: Надежда Чипева

В България има двоен политически риск заради изборите. Ще има натиск за много разходи. Това вероятно ще раздуе инвестициите, но пък печеливш ще е строителният сектор, тъй като ще има много проекти, особено на общинско ниво. Това ще се отрази и на растежа, вероятно и на заплатите. Което пък ще даде допълнителен импулс на потреблението и на потребителските кредити. Тук рискът е да видим наченки на прегряване на потреблението и кредитирането за потребление. Ефектът ще е по-висока инфлация. От друга страна, падна цената на петрола, така че това ще охлажда инфлационните импулси.

Очаквам заплатите да продължат да се вдигат и заради липсата на хора. Затова и от тук нататък работодателите ще трябва да имат стратегия как с по-малко хора да могат да произвеждат повече. По тази причина очаквам повече инвестиции в повишаване на производителността на труда, включително и чрез инвестиции в обучение и квалификация на служителите. Предизвикателството е как от екстензивен растеж с повече хора и по-ниска производителност икономиката ще премине към интензивен – с по-малко хора и по-висока производителност на труда. От това как работодателите ще вземат този завой зависи колко ще друса по пътя.
Най-големият външен риск е икономиката на еврозоната
Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк

В САЩ фискалните стимули на президента Тръмп се изчерпват, а пазарите на някои категории активи изглеждат надценени, което подхранва опасения, че са възможни нови корекции по подобие на тези от последните два месеца. Китай е отвъд пределите на разумното използване на кредита като фактор, стимулиращ растежа, и рано или късно ще трябва да направи преход към по-ниски темпове на растеж. Най-лошото пред икономиката на Турция, изглежда, не е приключило. Всичко това ще доведе до постепенно охлаждане на външното търсене на български стоки и увеличаване на рисковите премии в еврозоната, което макар и бавно ще се пренася и към българското стопанство.
Кристофор Павлов, главен икономист, Уникредит Булбанк

Фотограф: Анелия Николова

Въпреки по-неблагоприятната външна среда силното вътрешно търсене ще направи възможно растежът в българското стопанство да се ускори през 2019 г. Очаквам реален ръст на БВП от 3.9% през 2019 г. спрямо 3.5% прогноза за цялата 2018 г. Принос за ускоряването на растежа ще има и отшумяването на някои еднократни фактори, които имаха негативен ефект през 2018 г. Така например надявам се, че предизвиканият от сушата през лятото на 2018 г. спад в добивите на някои селскостопански култури няма да се повтори през 2019 г.. Освен това очаквам, че средните цени на суровия петрол през 2019 г. ще се стабилизират на близки до достигнатите средно за 2018 г.

Негативните рискове за този сценарий са повече от позитивните. На външния фронт основният негативен риск е свързан с по-ранно и по-остро протичащо от прогнозираното забавяне на икономиката на еврозоната.
В оптимистичния сценарий очаквам забавяне на растежа
Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

В оптимистичния сценарий очакваме забавяне на растежа на българската икономика през 2019 г. в унисон с очакваната обща европейска тенденция. В този случай растежът има всички предпоставки да е около 3% през 2019 г.
Десислава Николова, главен икономист, Институт за пазарна икономика

Фотограф: Надежда Чипева

Следващата година ще е по трудна от 2018 г. - заради влошаваща се международна конюнктура и на общите прогнози за повечето развиващи се страни, които са основен двигател на глобалния растеж, а и на европейския. Не бива да се изключва нарастващият риск от криза в рамките на следващите две години. Прогнозата за забавяне на растежа е по-оптимистичният вариант, в случай че рецесията не се случи през 2019 г.

В този контекст през последните години имаше голямо раздуване на бюджетните разходи. Проблемът е, че нараснаха текущите разходи - за заплати, за издръжка, които много трудно се свиват в лоши години. Това може да ни изиграе лоша шега. Добрата новина е, че подобно на периода 2007-2008 г., имаме добър фискален резерв, който осигурява някакво спокойствие.

Дори в най-добрите години от последното десетилетие обаче показахме, че не можем да растем с повече от 3.5%. Това е големият проблем в дългосрочен план - как да се използват хората и капитала, включително европейските фондове, за да расте икономиката по-бързо и по-ефективно.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пътната агенция удължи срока на ГБС и "ПСТ груп" за работа по "Струма" Пътната агенция удължи срока на ГБС и "ПСТ груп" за работа по "Струма"

АПИ още не е сключила договори с надзорните фирми, което бави работата по отсечките преди и след тунела "Железница"

20 фев 2019, 133 прочитания

Депутатите отхвърлиха ветото на Радев върху опасен за медийната свобода закон 1 Депутатите отхвърлиха ветото на Радев върху опасен за медийната свобода закон

Законът за личните данни бе тринадесетият норматив, върнат от президента за две години

20 фев 2019, 257 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Борисов уволни шефа на тол-системата заради винетките

С постовете си се разделят още един от шефовете на АПИ и съветник на министъра на регионалното развитие

КЗК в страната на петролните складове

Антимонополната комисия изследва детайлно базите за горива. Целите може да са две - най-накрая качествен анализ на пазара или предизборна проверка срещу "Лукойл" за злоупотреба с монопол

Къде са ви енергийните спестявания

Крайните потребители може да получат допълнителни такси в сметките си за ток заради целите за енергийна ефективност

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кино: "Трафикантът"

Митът няма възраст в най-негероичния филм на Клинт Истууд

Ах, Мария

Излезе първата книга на създателката на блога Brain Pickings

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Чуждите инвестиции скочиха временно заради банкова сделка, Карина Караиванова напуска КФН

Емисия

DAILY @7AM // 20.02.2019 Прочетете