Да преговорим тия няколко неща
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да преговорим тия няколко неща

Reuters

Да преговорим тия няколко неща

Кои са темите, през които премиерът ще търгува гласа на България в Брюксел

3737 прочитания

Reuters

© Reuters


"Газовият хъб, механизмът [мониторингът на ЕК върху българската съдебна система], Шенген... проверка на тримата големи [т.е. върху председателките на двете върховни съдилища и главния прокурор] в общи линии да се видим и да ги преговорим."

Това са въпросите, които премиерът Бойко Борисов изброи във лайф видеото си пред неслучилия се кандидат за председател на Европейската комисия (ЕК) Франс Тимерманс в понеделник вечерта. Малко след това Тимерманс каза, че може би е по-добре да спрат видеото.

Макар че зад кадър вероятно са останали договорки, както бъдещият ресор на българския комисар, от драматургията на цялата среща може да се предположи, че именно това ще са основните теми, които Борисов ще иска да комуникира с ЕК и тяхното разрешаване ще моделира отношенията с Брюксел през следващите години.

Ах, този хъб

Вече няколко години Бойко Борисов при почти всяко споменаване на Брюксел не пропуска да добави и газов хъб - идеята, че България трябва да стане център на газоразпределението за региона. Въпреки че това е химера - нито Турция, нито Гърция, нито Румъния имат нужда от българската помощ, а България има нужда от тяхната, Брюксел не спира да подкрепя плана отчасти като компенсация за спрения проект "Южен поток". Но под хъб София и Брюксел разбират много различни неща. В представата на Борисов множество тръби опасват България и към страната се насочват огромни потоци газ, които след това тръгват към Западна Европа. Междувременно в България се строи инфраструктура за милиарди, която трябва да се финансира от ЕС.

За Брюксел хъбът е възможност да накара България да създаде пазар, в който да се търгува газ - по този начин Европейската комисия се надява да вкара повече конкуренция на местния пазар (виж стр. 24). Двете изражения на този план са струващото поне два милиарда продължение на "Турски поток" (газопроводът на "Газпром", който свързва директно Русия с Турция), което обаче се финансира от България и обявената от "Булгартрансгаз" борса за газ.

За Борисов позицията на Брюксел е важна, тъй като българското правителство силно се притеснява, че ЕК може да се намеси в изграждането на българската част от "Турски поток". Въпреки че ЕК има много малки правни основания да се намеси, Борисов, изглежда, се страхува да не се повтори ситуацията със злополучния "Южен поток". Това ще го вкара в хипотезата "те ни ги спират...", която сега е удобната му позиция за атака срещу БСП.

Механизмът за наблюдение и сътрудничество

България е под мониторинг в сферите на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност от приемането й в съюза - вече 12 години. През 2016 г. отиващият си председател на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че механизмът ще падне до края на мандата му. България обаче далеч не е покрила всички показателни, които са заложени от комисията.

Какво трябва да направи България според последния доклад на ЕК:

  • да даде непротиворечива и ясна посока на съдебна реформа, която да следва, а постигнатото по нея да отчита редовно
  • да се справи с натовареността в съдилищата
  • да реформира прокуратурата съгласно препоръките в доклада на Службата на Комисията за подкрепа на структурните реформи - отчетност на главния прокурор, въвеждане на механизъм за независимото му разследване, въвеждане на съдебен контрол на всички прокурорски актове, гаранции за независимост на отделните прокурори и отчетност на главния прокурор
  • да се ангажира по-ясно с изпълнението на решенията срещу България в Европейския съд по правата на човека
  • да покаже трайни резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта под формата на окончателни решения по такива дела
  • да вземе ефективни мерки при корупцията с обществени поръчки
  • да се въведат мерки за корупцията на ниските нива в рискови сектори като полиция, митници, автомобилен контрол и т.н.

"В голяма степен сме на кантарно положение, в което имаме пет позитива и пет негатива", обобщи преди няколко дни правосъдният министър Данаил Кирилов.

В действителност краят на мониторинга изглежда много далеч и прекратяването му тази есен (следващият доклад ще бъде представен в последните дни на този състав на Комисията през септември) може да бъде единствено в резултат на политически компромис, но не и на постигнати резултати.

Опитът на прокуратурата и КПКОНПИ да представят акциите срещу кметове на малки градове, и то преди местните избори, като ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта няма как да звучи убедително. Факт е, че двете институции не успяха да доведат до съда нито едно разследване за корупция срещу магистрат. Няма обвинения срещу действащи министри, а тези срещу бивши са изцяло срещу представители на опозицията, които едно по едно приключват с оправдателни присъди.

Разрешаването на проблема с натовареността на съдилищата изглежда все по-далече, като единствените мерки, които съдийската колегия взима, са свързани с раздуване щатовете на най-натоварените съдилища. В същото време държавата прие скандални промени в административния процес, които бяха прокламирани като опит за разтоварване на Върховния административен съд, но в действителност ограничиха достъпа на граждани до правосъдие.

Идеите за реформа на прокуратурата съгласно препоръките в доклада на Службата на Комисията за подкрепа на структурните реформи срещат отпор от главния прокурор, а оттам и от управляващите. Показателно в това отношение са и промените, свързани с т.нар. разследване на "тримата големи" (вижте стр. 18-19), които само ще влошат положението.

Фактът, че Борисов вдигна отделно темата за тримата големи пред Тимерманс, означава, че българските власти залагат много на проекта за промени, който обаче срещна сериозна критика както в България, така и отвън.

Шенген

Влизането на България в шенгенското пространство е политическа дъвка от десетилетие. "Още днес България би могла спокойно да бъде приета в Шенген. Има една сграда да доизмажем и се надявам до края на февруари да я направим", каза през 2011 г. премиерът Бойко Борисов. Два негови кабинета по-късно тази цел е все така далеч. От една страна, бежанската криза, а от друга, неефективността на механизма за сътрудничество и проверка превърна приемането в Шенген в единствената тояга за някои западноевропейски държави, които блокират решението, което трябва да стане с консенсус. В края на 2018 г. Цветан Цветанов съобщи, че през пролетта България ще бъде приета в Шенген по въздух (т.е. няма граничен контрол, ако излизате/влизате в България от друга шенгенска държава). Това обаче не се случи.

Преди месец холандският външен министър Стеф Блок посети България и в прав текст каза, че страната му няма да подкрепи приемането ни: "Има обаче още един аспект при опазването на границата – това е корупцията, която е съпътстващ фактор при трафика на хора, и доколко правосъдната система е способна да се справи."

В превод - приемането на България в Шенген е още по-далеч от отпадането на мониторинга.

И един забравен от Борисов приоритет - еврозоната

Смяната на караула на върха на европейските институции става след вече заявено желание от страна на България да влезе във валутния механизъм ERM II (т.нар. чакалня на еврозоната) и от Банковия съюз. За целта страната трябваше да предприеме редица мерки - основно законови промени, свързани с финансовия сектор, управлението на държавните предприятия и борбата с прането на пари. Оценката дали има напредък по тези точки ще даде еврокомисията.

Реалният чип за достъп обаче са резултатите от проверката на шестте български банки, която прави ЕЦБ и които се очакват до края на юли. Формално решението се взима от Франкфурт и страните - членки на еврозоната и валутния механизъм, но ЕЦБ може да използва резултатите от стрес тестовете като морков за повече реформи във финансовия сектор.

Още преди година, когато България изпрати писмо до евроинституциите и се ангажира с конкретни реформи, финансовият министър Владислав Горанов каза, че "някои от ангажиментите са по-лесно измерими, други – по-трудно измерими, и има риск да се сблъскаме със субективизъм". А вече е почти сигурно, че срокът от юли 2019 г., който българските власти сами си бяха поставили за присъединяване на страната към Банковия съюз и ERM II, няма да се спази и вероятно кандидатурата ни ще се измести към есента, т.е. в мандата на новите лица начело на евроинституциите.

"Газовият хъб, механизмът [мониторингът на ЕК върху българската съдебна система], Шенген... проверка на тримата големи [т.е. върху председателките на двете върховни съдилища и главния прокурор] в общи линии да се видим и да ги преговорим."

Това са въпросите, които премиерът Бойко Борисов изброи във лайф видеото си пред неслучилия се кандидат за председател на Европейската комисия (ЕК) Франс Тимерманс в понеделник вечерта. Малко след това Тимерманс каза, че може би е по-добре да спрат видеото.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK