С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 2 авг 2019, 11:10, 4774 прочитания

Еврото – все така близо и все така далеч

Какво е известно и какво не за усилията на страната за приемането на единната европейска валута до момента

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

След теста на банките

Изплъзва ли ни се еврото

Пътят на България към еврозоната и банковия съюз може да се забави, ако БНБ не изиска от ПИБ и Инвестбанк бързо и адекватно попълване на капиталовия им недостиг

Какво откри проверката банка по банка

Трите институции с чужди собственици и ЦКБ са добре капитализирани дори при потенциален икономически трус. Недостиг има при ПИБ и Инвестбанк

Жълт картон за "Зелена карта"

Изненадващо застрахователният еврорегулатор се поинтересува от проблема с плащанията по катастрофи в чужбина, в дъното на който е казус с "Лев инс"

Най-логичният въпрос след резултатите от проверката на ЕЦБ, е дали и кога България ще получи "да" за валутнокурсовия механизъм ERM II (познат като чакалнята на еврозоната). Това е крайната цел, заради която правителството и БНБ се съгласиха да прекарат част от банковия сектор през нова тежка проверка, този път извършвана по правилата на Франкфурт. А от отговора на ЕЦБ дали иска да установи тясно сътрудничество с БНБ (начинът страните извън еврозоната да влязат в Банковия съюз), до голяма степен зависи и решението за чакалнята на еврото. Засега е ясно само, че има още домашни за писане. Ето и какво се знае към момента:

От какво зависи влизането на България в преддверието на еврозоната?


Най-краткият отговор на този въпрос е – от волята на българските власти и институции да решат бързо оставащите проблемни казуси.

Първо, БНБ и двете банки с капиталов недостиг трябва да предложат приемливи за ЕЦБ мерки. Това трябва да се случи до две седмици след обявяване на резултатите. След това Франкфурт ще реши дали да покани България в банковия съюз. Установяването на "тясно сътрудничество" с ЕЦБ ще стане едновременно с влизане в ERM II и това беше договорено между българските власти, Франкфурт и страните от еврозоната още през юни миналата година.
Второ препъникамъче по пътя към еврото се оказват и проблемите в застрахователния сектор. До края на август "Лев инс" трябва да плати дела си от няколко милиона евро по презастрахователния договор за "Зелена карта". Проблемът е стар и възникна заради компанията, свързана с Алексей Петров, която отказва да плащат някои обезщетения в чужбина, позовавайки се на измами от партньори.

Все още не е ясно и дали някои от страните - членки на еврозоната, няма да поставят неформално към България и други условия, използвайки желанието на местните политици да постигнат бърз успех с еврото. Най-често споменавана е нуждата от напредък в областта на независимостта на съдебната система. Те не са записани в писмото с шест мерки от юни миналата година, с което страната заяви желанието си да стане част от държавите, ползващи евро като национална валута. В посланието на еврогрупата миналата година обаче беше споменат Механизмът за сътрудничество и проверка в областта на съдебната реформа (CVM). Не че тук не сме наясно, че напредъкът в тази област е критично нужен, но поставянето на нови условия за ERM II ще се превърне във втори Шенген - България уж е изпълнила критериите за членство още през 2011 г. според еврокомисията, но все още стои извън европейското пространство без граници. Подобен подход има един недостатък – може да е дестимулиращ за правителството и ентусиазмът му да се изпари.



Кой е най-оптимистичният и най-песимистичният срок?

Първото редовно заседание на Еврогрупата (финансовите министри на страните от еврозоната) след лятната ваканция на европейските институции е през октомври. Това е и най-ранната дата, в която може да очакваме България да получи "да" за преддверието на еврозоната. Другите фактори, които може да отложат решението, са свързани със структурирането на новата еврокомисия (през октомври тя все още ще се формира) и все по-реално изглеждащият сценарий за твърд Brexit наесен. Тези две събития може да изтласкат решението за България за след ноември.

При песимистичния вариант българската кандидатура може да остане за следващата година, ако например ЕЦБ поиска първо всички мерки, които предлага БНБ за двете банки с проблеми, да бъдат изпълнени. Например покриването на капиталов недостиг с текущи печалби може да означава първо да се видят одитирани отчети за 2019 г.

Кой взима решението дали да бъдем допуснати в т.нар. чакалня за еврото?

Официално – страните от еврозоната, Дания (която е в ERM II) и ЕЦБ. Неформално обаче, ако еврокомисията и ЕЦБ са ОК със свършеното от България по ангажиментите, които поехме миналата година (освен банковия съюз те включват и куп промени в различни закони), останалите страни едва ли ще са против.

Кога най-рано страната може да използва еврото като национална валута?

Всяка страна, която иска да влезе в еврозоната, трябва да отговаря на няколко критерия за конвергенция – ценова стабилност, определени нива на дълг и бюджетен дефицит, ниво на дългосрочния лихвен процент и минимум две години престой в обменно-валутния механизъм (ERM II). Тоест на теория две години след като левът се присъедини към ERM II, България би могла да започне да използва еврото като национална валута. На практика - едно такова решение е предшествано от нов неформален кръг от разговори с държавите от еврозоната, както и оценка дали присъединяването на съответната държава към клуба на ползващите еврото няма да доведе до рискове за икономиката й, както и на еврозоната като цяло. В този документ се прави преглед доколко държавата кандидат покрива горните четири критерия, а слабото място на България през последните години обикновено е инфлацията.

Защо България иска да приеме еврото?

Извън чисто икономическите ползи – по-ниски транзакционни разходи за бизнеса, по-ниска цена на кредитиране, по-добър имидж за чуждите инвеститори и т.н., членството в еврозоната реално означава по-силна интеграция към ядрото на ЕС. Включително и още един, независим институционален надзорник върху банковата система в лицето на ЕЦБ. Което при традиционно слабите и силно политически зависими институции в страната си е плюс.

Капитал #31

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Изплъзва ли ни се еврото
  • Доган и Ковачки - абонирани да получават милиони
  • Какви са рисковете за злоупотреба с лични данни

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина 1 Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина

И още: Готова е първата отсечка от "Турски поток" в България; Brexit пак ще се отложи, ако парламентът не одобри сделката на Джонсън

21 окт 2019, 1847 прочитания

Вярно или не за "Топлофикация София": колко, на кого и защо дължи 3 Вярно или не за "Топлофикация София": колко, на кого и защо дължи

В предизборната битка стандартният договор на "Булгаргаз" се оказа рекетьорски за столичното парно

21 окт 2019, 1932 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Изплъзва ли ни се еврото

Пътят на България към еврозоната и банковия съюз може да се забави, ако БНБ не изиска от ПИБ и Инвестбанк бързо и адекватно попълване на капиталовия им недостиг

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10