С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 23 авг 2019, 11:27, 7545 прочитания

Новите от запаса

Как изглежда едномесечната подготовка за доброволния резерв на Българската армия отвътре

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • В последните месеци военното министерство прави активни постъпления да създаде доброволен военен резерв.
  • Планира се всеки желаещ да преминава през шестмесечен курс по начална военна подготовка, за който работодателите да са задължени да дават неплатен отпуск.
  • Като се има предвид състоянието на настоящата едномесечна начална военна подготовка, през която репортер на "Капитал" премина, идеята за по-дълъг курс не вдъхва доверие.
"Първо отделение на първи взвод, по моята команда! Повтаряйте след мен и следвайте", извиква с пълно гърло доцент О.Р. полковник П., известен повече със своето презиме и прозвище Хенри, към групата от шест момчета, които стоят строени пред него. "Представяте си, че излизате от бойните транспортни средства и се разгръщате в колона по един по следния начин: лявофлангови автоматчик, дяснофлангови автоматчик...", продължава с командите на висок тон Хенри, докато ръчно мести някои от по-несхватливите курсисти – кандидати за доброволния резерв на Българската армия. Те сами са избрали да прекарат 30 дни от лятото си в новата казарма - обучение по начални военни умения. Сцената, на която се случва упражнението по т.нар. тактическа подготовка, е малка отделена част от плаж "Карантината" край варненския квартал "Аспарухово".

В горещия августовски ден малката плажна ивица, обикновено ползвана от курсантите от Висшето военноморско училище "Никола Й. Вапцаров", е почти празна с изключение на млада жена, която се припича, и група матроси, трениращи гребане. "Курсанти, НАПРЕД", извиква полковник Хенри и докато отделението тръгва към плажа, не спира да дава детайли: "Движите се на разстояние пет до десет метра един от друг, РАЗШИРИ СЕ БЕ, МОМЧЕ, точно така. Ето, доближавате рубежа на противника, какво правите? Лягайте в пясъка!"


Шестимата залягат на няколко метра от плажуващата, която тепърва осъзнава какво се случва на няколко метра от нея. Останалите курсисти едвам сподавят смеха си, докато я гледат как бързичко си събира кърпата и другите притежания и отстъпва преди предстоящото настъпление. "Сега, представяте си, че хвърляте гранатите по команда на командира на отделението – КОМАНДВАЙ!", извиква Хенри, а единия курсант се подчинява и извиква: "ГРАНАТИ, ПРИГОТВИ! ОГЪН!" и въображаемите гранати изхвърчат в посока морето.

Един от най-запомнящите се моменти от военната подготовка бе щурма на плажа по време на обучение по "Тактическа подготовка"

Един от най-запомнящите се моменти от военната подготовка бе щурма на плажа по време на обучение по "Тактическа подготовка"

Фотограф: Мартин Димитров
"По моя команда ставате и напредвате към линията на морето, с вик "ура", извиква полковникът така, че огласява целия плаж. "НАПРЕД, УРА", добавя той и шестимата резервисти стават и тръгват бегом към морето с боен вик. "Хайде сега, за ръкопашен бой – щик и приклад, мушкаш и удряш", насърчава ги Хенри. И докато леко обърканите членове на отделението започват да изпълняват заповедта, останалите курсанти вече не смогват да сподавят смеха си. Някой казва: "Абсурд!" "Не се смей, и ние ще го правим", добавя друг. Така и става. Сценката, напомняща на античната война, която Калигула обявява на бога на морето Нептун, карайки войниците си да пробождат морето с копията си, се повтаря три пъти, докато всички 24 души от курса я преминат.

Големите планове за армията

Този анекдот, част от едномесечното обучение по начална военна подготовка (НВП), което се проведе през юли-август тази година, добре обобщава уменията, които получават курсистите, записали се да станат част от доброволния резерв към Българската армия – бутафорни, архаични и формални.



През тази форма на обучение по данни на Министерството на отбраната са преминали 337 души от 2015 г. насам, като те са били обучавани във военните университети в страната – в Шумен, Велико Търново и Варна, както и в Единния център за начална военна подготовка в Плевен. От тях само 27 души са завършили курс по специална военна подготовка, която е по-кратка (две седмици) и е по три специалности – Тактика на мотопехотните войски, военноморска подготовка и Комуникационни и информационни системи в армията.

В момента Министерството на отбраната подготвя редица промени към Закона за резерва на въоръжените сили, които ще увеличат времето за подготовка на резервистите до 6 месеца. Целта е да се увеличи съставът на доброволния резерв, като се създадат стимули за работещи граждани да станат част от него и се компенсират финансово работодателите им, докато те преминават през обучението.

"Анализите показват, че в рамките на следващите 10 - 15 г. Република България няма да разполага с достатъчно подготвени граждани за защита на отечеството, придобили статут на запасни, с които да бъдат окомплектовани военновременните формирования", пише в мотивите на законовите промени. Документът повдига няколко важни въпроса, но един от първите със сигурност е дали досегашната подготовка на резервистите, която продължава един месец, е била адекватна.

На казарма като на казарма... но не съвсем

Записването за курса по НВП започва от местното военно окръжие, където се кандидатства по документи, включително с уверение от психодиспансера, че кандидатът не се води на отчет при тях.

Във военното окръжие освен това се записват мерките на кандидатите, за да им бъдат приготвени подходящи униформи и кубинки, когато започнат курса. Дори се обаждат по телефона, за да проверят дали кандидатите са сигурни за размерите, които са дали. Всичко това обаче се оказва напразно – на първия ден от курса съдържателят на хранилищата със запаси вади десетки камуфлажи – модел 1994 г., като почти всички ризи са по-малки от средния мъжки размер, а почти всички панталони – няколко размера по-големи. Нито помен от размерите, които така старателно трябваше да бъдат описани предварително.

Ако Министерството на отбраната иска да удължи курса по военна подготовка до шест месеца, трябва да вложи доста усилия той да стане по-смислен от сега съществуващия едномесечен

Ако Министерството на отбраната иска да удължи курса по военна подготовка до шест месеца, трябва да вложи доста усилия той да стане по-смислен от сега съществуващия едномесечен

Фотограф: Мартин Димитров
Още по-страшно става, когато се стигне до кубинките – те стоят на огромни купчини в таванското помещение на една от сградите, където буквално всеки курсист трябва да рови, за да намери заветните размери 43 и 44, защото сред стотиците натрупани чифтове такива почти няма. Накрая на някои им се налага да носят два различни модела кубинки, които просто да са един размер. Още по-трагикомично става, когато по-късно един от старшините ни напомня да се пазят униформите си и особено кубинките, "защото са чисто нови", което предизвиква сподавен смях.

Опърпаният външен вид на кандидат-резервистите е в сериозен контраст със спретнатите и изгладени униформи в пясъчен цвят на курсантите, които играят ролята на взводни командири. Освен това той нарушава устава, както уверява един от преподавателите - униформите на курсистите отдавна не отговарят на стандартите на армията. Заради тези събития от първия ден много от доброволците остават с впечатлението, че ще са втора ръка военни.

Този въпрос е важен, защото усещането, че си участник в неубедителна имитация, става все по-осезаемо с всеки изминал ден, за да се превърне в тягостна апатия, която пък води след себе си неподчинение и изобщо нисък морал у курсистите. Почти всичко в курса – особено теоретичните дисциплини по ядрена, химическа и биологическа защита (ЯХБЗ), устав на въоръжените сили и тактическата подготовка, могат спокойно да бъдат описани като проформа – преподавателите рядко се фокусират върху темите, а начините, по които някои от тях са ги развили, са напълно неадекватни за целите на курс за резервисти. Един от примерите е как о.р. полковник Хенри преподава ЯХБЗ – половината часове преминават в генерални разсъждения за живота, етиката, морала и философията от античността до към края на 80-те, а другата половина – в писане на формулите на термоядрения синтез, които трудно биха помогнали на резервистите, когато (ако) бомбите започнат да падат.

Бяхме войници... някъде в средата на ХХ век

Архаичната и неадекватна подготовка си личи както от модулите, така и от материалната база на занятията. Противогазите на курсистите са от средата на миналия век, автоматите - модел 1964 г., а т.нар. шанцов инструмент (лопатка за копаене на окопи) е немски образец от 1915 г.! Подготовката по първа помощ е под нивото дори на задължителния курс на Българския червен кръст преди получаването на шофьорска книжка, а бойните стрелби, част от огневата подготовка, се ограничават с изстрелването на 17 патрона, пет от които халосни - в рамките на около час, при положение че в описанието на курса би трябвало да продължат 18 учебни часа. За уроци по балистика, хвърляне на гранати и т.н. не може да става дума. Но за сметка на това курсистите се обучават как да заравят противопехотни и противотанкови мини - въпреки че българският парламент е ратифицирал конвенцията против използването на първите през 2015 г.

По време на курса най-позитивно впечатление оставят курсантите от Военноморското училище, които влизат в ролята на младши командири на взводовете

По време на курса най-позитивно впечатление оставят курсантите от Военноморското училище, които влизат в ролята на младши командири на взводовете

Фотограф: Мартин Димитров
В лични разговори всички офицери са откровени - това не е като истинската казарма. Някои от тях сочат липсата на адекватна комуникация между военните окръжия, министерството и университета за проблемите с подготовката. Други казват, че в натоварения обучителен график на офицерите от военното училище подготовката на резервисти е след последните приоритети и тази задача трябва да бъде прехвърлена на поделенията. Трети изтъкват кратката продължителност на курса като причина за наблъсканата програма, която частично не се изпълнява.

Последното обяснение обаче контрастира ярко с един от елементите, които сякаш са най-характерни за армията - постоянното чакане, основно на следващата заповед. Чака се (най-често в строй на мирно) от сутрин до вечер – за първичните медицински прегледи, за всяка част от униформата, за стола, за вдигането на знамето сутрин, преди учебните занятия, докато се вземе нужната екипировка за занятията... Всяка заповед е предпоследна - често няколко различни висши офицери се събират и на място издават нови заповеди само за да ги променят след няколко минути.

Една от цветущите ситуации, описваща (непонятната за работещ в частния сектор) неефективност е, когато батальонен командир дава задача на младшия командир да намери четири момчета за пренасяне гардероб от една сграда в друга. Въпреки че разстоянието между двете е около 500 м, вместо разглобеният гардероб да се пренесе пеша за пет минути, той беше изваден, свален пред първата сграда, където 15 минути се чакаше шофьор на микробус, който да закара гардероба пред втората сграда, където той да се разтовари и качи. На въпрос защо просто не го пренесем директно младшият ни командир отсича "такива са заповедите".

В казармата се научих да тропам

Говорейки за пренасянето на мебели, това беше може би е най-тежкото физическо натоварване на курсантите за месеца – няколко пъти между две занятия те помагаха на курсистите в училището да пренесат мебели от едно ремонтиращо се общежитие в друго. В сравнение с това сутрешната физзарядка – която се случва общо 2-3 пъти, а след това се замества с още часове "тропане" (маршируване) по плаца – е като по-продължителна загрявка в час по физическо в гимназията. Това не пречи на доста хора да я изпускат, точно както са правили в гимназията, оплаквайки се от различни болежки.

Въпреки сравнително лекото физическо натоварване честото маршируване на плаца – около което се върти половината подготовка – води до особено неприятни пришки, особено заради това, че обувките не са правилните номера. Лепенките са едни от най-търсените неща по време на обучението. Самата строева подготовка си има приятните страни – в редките моменти, в които всички членове на взвода или отделението се движат или вадят оръжието си "за почест" в такт, усещането за единомислие доставя удовлетворение. Но през повечето време, в което поне един курсист излиза от крачка и рита предния (или разваля марша), се стига до изнервени и груби подмятания, които пък от своя страна водят до наказания от страна на младшите командири. Някои от по-невъздържаните момчета бягат по десетина обиколки на плаца на ден, а след това правят и лицеви опори.

И малко положителни впечатления

Дори и в наказанията си обаче младшите командири са умерени и не злоупотребяват. Въпреки увеличаващата се ден след ден апатия те подхождат с грижа към подчинените им даже когато не могат да скрият разочарованието си. Всеки следобед някой от тях марширува допълнително с тези, които не могат да влязат в крачка с останалите, а всяка сутрин, след като проверят дали спалните помещения са чисти и приведени във вид, задължително питат дали всичко е наред. Изобщо, ако има нещо, което да прави изключително добро впечатление по време на курса, това е отношението на тези 20-годишни първокурсници, които нерядко слагат в джоба си по дисциплина и инициатива далеч по-опитните редови офицери и старшини, които водят курса.

Позитивите от обучението са по-скоро в областта на меките умения, отколкото на получаването на практични знания. Срещата с шарени хора от цялата страна с различна мотивация - от колоритния образ от Северозапада, на който половината курсисти едва му разбират, през жени на средна възраст, които открито признават, че искат да са в резерва заради допълнителната заплата, която ще получават веднъж годишно, до младежи и девойки, очаквали да преминат през сериозна физическа подготовка - е безценна. Опитът е най-малкото отрезвяващ за хора, свикнали с "балона" от централна София. Освен това, въпреки апатията заради разочарованието от нивото на подготовката, все пак се създава нещо като дух на взаимопомощ и грижа за по-слабите - нещо наистина неочаквано, имайки предвид историите за физически и психически тормоз, с които е "известна" казармата от миналото. Дори по време на клетвата това, че най-младият курсист, който едвам маршируваше и не успяваше да откачи ножа си от дулото на автомата по команда, успя да се справи сносно, бе един от най-сериозните поводи за обща гордост на взвода.

Въпреки това курсът оставя по-амбицираните участници с горчив вкус в устата. Обективно погледнато, трудно може да се каже, че те са по-подготвени за каквито и да е кризи - още по-малко военновременни - след завършването му. Затова, ако Министерството на отбраната сериозно мисли да въведе по-дълъг курс, трябва да си изясни какво искат да знаят и могат резервистите след провеждането на обучението и да поработи сериозно върху това той да се провежда по-адекватно и да постига целите си. Просто преди въпроса дали казармата (или доброволният резерв) трябва да се върнат трябва да стои друг: ако ще се връщат, има ли как те да бъдат смислени?
Няколко въпроса за новата казарма:

Първият е дали Министерството на отбраната и армията имат план как да мотивират хора в активна възраст да напуснат работата си за шест месеца, за да се обучават за резервисти, при положение че за четири години и около 20 проведени едномесечни обучения са успели да наберат по-малко желаещи, отколкото са нужни да бъдат окомплектовани две роти.

Вторият е как ще се разберат държавните структури с бизнеса, който вече показва недоволство от законовите промени. В началото на август Българската стопанска камара (БСК) обяви, че не подкрепя предложенията за промени основно заради това, че според новия закон доброволците ще могат да съобщават на работодателите си, че отиват в неплатен отпуск, за да служат в армията, след като вече са се записали за курсанти. Това, смятат от БСК, ще затрудни работодателите, които хем ще трябва да намерят заместник на служителя, заминал войник, хем ще трябва да изразходват ресурс и време, за да му помогнат да се адаптира при връщането му на работа.

Третият е дали армията и министерството имат яснота какво целят с увеличаването на военновременния резерв освен формално попълване на неокомплектованите места в армията. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов дава примери за връщането на доброволната служба с три от скандинавските страни - Финландия, Швеция и Норвегия - но и в трите страни връщането на казармата се е случило заради увеличаващата се агресия от страна на Русия в Балтийския регион. Има ли подобни заплахи за България, или нашите резервисти ще се подготвят да отговарят на други?

Последният, но не и по важност, въпрос е дали и как ще могат армията и МО да предоставят адекватно обучение на резервистите – нещо, за което подробности в законопроекта и приложените към него доклади и оценки на въздействието липсват. Не е ясно кои структури ще подготвят резервистите, има ли изготвени планове за тяхното обучение, различни от настоящите, и има ли достатъчно подготвени офицери и командири, които да се заемат с подготовката им. Съдейки по едномесечния курс, който репортер на "Капитал" премина – и то в най-елитното военно училище в страната – отговорът към момента е по-скоро "не".

Капитал #34

Текстът е част от новия брой на "Капитал". В него ще видите още:

  • Какво разкрива инвеститорският интерес за АЕЦ "Белене"
  • Първата нова мина в България след социализма започва работа
  • Как мобилните телефони заменят кредитните карти

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1759 прочитания

Една детска градина по-малко в София 8 Една детска градина по-малко в София

Въпреки липсата на места в "Манастирски ливади" Столичната община отново забави изграждането на нова детска градина за над 200 деца

8 авг 2019, 10067 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10