НАП срещу държавните любимци

НАП срещу държавните любимци

Заявката на новия финансов министър е да се проверят фирмите, които предишната власт е отглеждала с обществени поръчки и субсидии.

Вера Денизова
12399 прочитания

© Георги Кожухаров


Животът на служебното правителство няма да стигне да завършат инспекциите.

Предвиждат се и активности към компаниите с натрупани данъчни задължения и суми в каси.

Проверки на компаниите, които са взели огромен държавен ресурс, на дружествата с големи кешови наличности и повече усилия за събирането на просрочени данъчни задължения През следващите два месеца приходните агенции ще имат доста работа. Поне ако се съди по амбициозните заявки на служебния финансов министър Асен Василев за промяна в начина, по който работят Националната агенция за приходите и Агенция "Митници" - двете структури, отговарящи за основната част от постъпленията в държавата.

Заявката на министъра е до голяма степен политическа - за два-три месеца, колкото се очаква да е животът на служебния кабинет, НАП ще може да стартира някои проверки и процеси, но няма да има време да ги завърши. Много бизнеси се надяват думите му да са опит за послание в посока "третирането на всички дружества вече ще е равнопоставено". За компаниите обаче е важна и конкретиката - кой и как ще бъде засегнат и какви ще са реалните резултати след това.

На фокус - толерираните от ГЕРБ

Първата заявка на Василев е за данъчни проверки на топ получателите на публичен ресурс, както и на техните подизпълнители. На фокус явно ще са обществените поръчки и евросубсидиите за любимци на предишната власт. А там концентрацията изглежда голяма - през миналата година седем дружества са получили публичен ресурс за над 4.3 млрд. лв. Това е около една пета от общо 15.8 млрд. лв., които през 2020 г. са раздадени под формата на обществени поръчки и плащания по програми. За първите четири месеца на тази година пък три компании са получили общо почти 1.3 млрд. лв. Най-големият получател е известен отдавна - държавната компания "Автомагистрали", която само миналата година получи без конкурс договори за над 2 млрд. лв., а сред частните едри получатели традиционно са шепа строителни компании, които работят по жп или пътни поръчки. При евросубсидиите пък традиционно най-големи суми потеглят към десетина зърнопроизводителя.

"Ако правят проверките качествено, има червени лампички в счетоводството на компаниите, които веднага ще светнат. Например фирма с малки обороти и маркетингов разход за стотици хиляди. Ако си на бюджетни договори, не би трябвало да имаш и големи касови наличности, защото всичко идва по банков път", обяснява данъчен адвокат. Той допълва, че нормалният бизнес е с нагласа да има равно третиране на всички данъкоплатци и да няма специално отношение към тези, които са близки до властта. "Дали ще се случи това? За мен е по-скоро предизборна заявка. В момента са задействани толкова много контролни производства, че приходната администрация няма капацитет. Риск-софтуерът им работи все по-добре и покрай това също им се отваря работа", допълва той.

"Мисля, че бизнесът е наясно, че ще го проверят. Това важи и за компаниите, които се възползваха и от финансирането по ковид мерките. Но ми се струва странно компании, които са с големи касови наличности да кандидатстват за помощи", казва Евгени Руйков, председател на УС на Института на професионалните счетоводители в България (ИПСБ).

Мнението на данъчни консултанти и счетоводната общност е, че НАП едва ли ще има капацитета да започне бързо много проверки наведнъж. "Една проверка продължава поне три месеца, а може да се удължи от страните и да продължи и повече - шест месеца, та и над година. Според мен през последните 5-6 години работата на НАП се подобри значително по отношение на събираемостта и то доброволната събираемост. От друга страна, много по-рядко се ходи в офисите на НАП и контактът с тях е електронен, което прави инспекторите по-сговорчиви и всичко се случва по-лесно. От тази гледна точка и корупцията би трябвало да е намаляла", допълва Руйков.

"Винаги, когато НАП прави заявка за проверка на фирми, си е за притеснение. Но в последните години те се случват много чисто, защото са документални, не се срещаме с данъчните", допълва друг експерт. Според нея освен голямата концентрация на публичен ресурс по линия на еврофондовете, част от ковид помощите също са разпределени "по безобразен начин". "Сега ще излязат отчетите за 2020 г. и ще се види как едни фирми декларират огромни печалби, а са получили ресурс за ковид. Но нагласата в цяла Европа беше такава - да се дава бързо на всеки", допълва експертът, пожелал анонимност.

Тъмната каса на фирмите

Пред БНР министър Василев съобщи, че се прави анализ и на касовите наличности по фирмите: "Говорим за милиарди... Ако е вярно купуването на гласове, вероятно това са парите за корупционен и тъмен бизнес. Ако тези пари ги няма в касата, първият въпрос към тези фирми е къде са."

Министърът не посочи конкретна сума, нито брой компании. Но пък изказването му е сигнал за евентуални проверки на фирмите с големи наличности кеш. Предишната власт също започна акция по този казус през 2017 г., като година след проверките на фирми с големи кешови наличности НАП отчете свиване на общата сума, осчетоводена като касова наличност, с 5 млрд. лв. (почти 40%) до 8.1 млрд. лв. Повечето от тези пари са били раздадени под формата на дивиденти.

"Проверките за големи касови наличности започнаха още през 2017 г., като първата година селекцията беше за фирми с над 100 хил. лв., а в следващите години и с над 50 хил. лв. На всички ни е ясно, че става дума за скрито разпределение на печалбата, която в по-голямата си част фирмите доброволно изчистиха, плащайки си 5% данък дивидент, и почти не останаха нормално работещи предприятия с големи касови наличности", твърди Руйков. Негови колеги допълват, че след офанзивата на НАП преди няколко години практиката с парите на каса се е променила, и подчертават, че в масовия случай изобщо не става въпрос за кеш, заделен за купуване на избори.

По следите на загубените милиарди

Най-стряскащо звучат данните, че през периода 2017-2020 г. НАП е отписала общо 10 млрд. лв. Неясно защо предишното ръководство на приходната агенция отказваше да предостави тези данни. Ведомството придоби законово право служебно да отписва задължения през 2016 г. Дотогава агенцията е държала на отчет несъбираемите вземания за целия преход, като през 2016 г. отписа други 10 млрд. лв., по-голямата част от които лихви. От десетте милиарда, за които говори министър Василев, 60% всъщност също са служебно начислени лихви. А вземанията са установени за периода 2006-2009 г. и на практика са несъбираеми. В свой доклад, в който разглежда успешните практики за управление на просрочените данъчни вземания, ОИСР посочва, че колкото по-рано приходната администрация успее да влезе в контакт с платеца, толкова по-голям шанс има да събере дължимото. Обикновено, ако това не бъде направено до година, шансът да бъде събрана някаква сума клони към нула.

"Срещу несъбрания ДДС стои върнат огромен ДДС кредит. Периодът между 2006 и 2010 г. беше с най-бруталните истории за ДДС кражбите. Подобни на тези измами сега не са възможни, защото в НАП се изградиха механизми за контрол и компетенции по веригата. И дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" и дирекция "Ревизии" в момента са доста по-адекватни в сравнение с 15 години, когато масово се купуваха фалшиви фактури от Илиянци", казва данъчен адвокат. И допълва, че колкото повече се подобряват компетенциите на тези звена, толкова повече несъбрани вземания ще бъдат установени. Те пък се прехвърлят към публичните изпълнители, които според него са неефективното звено във веригата, защото понякога тупат топката и в полза на неизрядни данъкоплатци.

Мнението на Руйков е по-различно. "Повече от половината отписани задължения представляват наказателни лихви, които никога не са били спечелени, за да се говори, че са загубени. Огромна част от главниците пък произтичат от ревизионни актове, написани къде неоснователно, къде нескопосано, къде прилагайки крайно фискално данъчните норми, и то с ясното съзнание, че по тях трудно би се събрало нещо", казва Руйков. Той дава конкретен пример: влиза данъчен екип на ревизия в дружество с проблеми, което очевидно не притежава активи и е ясно, че от него не може да бъде събрано много. И ако на такова дружество се напише ревизионен акт за огромна сума, е напълно сигурно, че то ще бъде потопено. "Може би в такива случаи е по-добре да се подходи снизходително, с акт за по-малка сума, която евентуално е възможна за събиране, а не огромни актове за отчитане на дейност, които са обречени, и какъвто и да е последващият контрол на публичните изпълнители, нищо не може да бъде събрано по тях, защото няма откъде. Според мен трябва да бъде вменена и лична отговорност на данъчните инспектори за ревизионни актове, които биват отменяни в съдебна фаза, защото наистина има много безобразни и неоснователни актове, които са предварително обречени", допълва председателят на ИПСБ.

Министър Василев представи и още данни - за текущи дължими суми към НАП в размер на 9.9 млрд. лв., които не са обезпечени. И обясни, че усилията ще са насочени към това поне част от тези пари да бъдат събрани. В списъка има най-различни дружества, но засега анализ защо са се превърнали в длъжници на държавата, няма. Сред големите длъжници се откриват няколко компании със затихващи функции, свързани с Христо Ковачки, който беше толериран от предишната власт. Там е и продадената през 2016 г. на малоимотно лице компания на изпълнителния директор на НАП Румен Спецов - "Гранекс трейдър". Тя е със задължение, установено през лятото на 2017 г., в размер на 1.1 млн. лв. и Спецов все още не е дал публично обяснение защо е избрал този купувач.

"От публикуваните данни стана ясно, че 1400 данъкоплатци дължат на НАП 9.9 млрд. лв. Това са кухи компании, фирми в туризма, въглищната енергетика (две от тях очевидни бенефициенти на политическо влияние) и компании, за които се твърди, че се ползват с преференциално третиране от правителството от години. Въпреки донякъде справедливото възмущение от видяното, цялостната политика на НАП за последните 20 години създава впечатление за все по-широко използване на репутацията и други стимули за подпомагане на доброволното спазване на данъчното законодателство", обобщава икономистът Красен Станчев в свой анализ, публикуван от "Свободна Европа".

А някаква сравнителна, макар и непълна картина, дават данни на ОИСР за нивото на данъчния дълг (просрочени дължими данъчни задължения, включително лихви и неустойки), съотнесено към общите нетни данъчни постъпления в дадена държава. За България този процент в последните години се движи около 20 - 25, което я поставя на десето място в ЕС.

Идеята за е-фактури

Една от първите мерки за по-добра събираемост, които обяви служебният кабинет, е за въвеждане на електронно фактуриране, при което фактурите по ДДС няма да се подават към НАП на 14-о число, както е в момента, а в реално време. Идеята се обсъжда отдавна и наистина ще доведе до по-голям контрол, като вече се прилага при плащания по обществени поръчки. Но ще е скъпа за бизнеса, затова опция е НАП да предложи безплатен софтуер. Масово опасенията сред счетоводната общност са свързани с горчивия им опит около промените в Наредба Н-18. Според тях малките и средните предприятия вероятно ще приемат идеята като ново фактурно СУПТО и ще има силна съпротива.
Животът на служебното правителство няма да стигне да завършат инспекциите.

Предвиждат се и активности към компаниите с натрупани данъчни задължения и суми в каси.

Проверки на компаниите, които са взели огромен държавен ресурс, на дружествата с големи кешови наличности и повече усилия за събирането на просрочени данъчни задължения През следващите два месеца приходните агенции ще имат доста работа. Поне ако се съди по амбициозните заявки на служебния финансов министър Асен Василев за промяна в начина, по който работят Националната агенция за приходите и Агенция "Митници" - двете структури, отговарящи за основната част от постъпленията в държавата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


4 коментара
  • 3
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    "А кредитите без залози?
    Налице са обаче други големи експозиции на ББР, за които няма абсолютно никакви публични данни за заложени активи.
    Такъв е кредитът от над 115 милиона лева от ББР за фирмата „Интернешънъл Инвестмънтс“ ЕАД – друга фирма свързвана с кръга на Делян Пеевски. ББР не е поискала залог на търговското предприятие, става ясно от данните от Търговския регистър, но не е поискала и никакви обезпечения в имоти."
    https://www.facebook.com/birdreporting/posts/10160011017231189
    Тука има – тука нема с кредитите от ББР. Властта започна селективни разкрития

  • 4
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    А задължението на продадената от новия шеф на НАП фирма, е доста странно, излиза че след като я е продал, ненадейно набързо натрупва задължения! А проверки преди това? Данъчни актове?
    https://bird.bg/specov-nap/
    Новият шеф на НАП продал на сламено лице дял във фирма с 1 млн. дълг към… НАП


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал