Войска с прекършен гръбнак
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Войска с прекършен гръбнак

В началото на месеца съвсем между другото изтече новината, че тръжната комисия за бронираните машини всъщност няма да излъчи един победител, а... двама

Войска с прекършен гръбнак

Мегапроектът за нови бронирани машини за 1.46 млрд. лв. пак затъва в бюрократично блато и интриги

Момчил Милев
9234 прочитания

В началото на месеца съвсем между другото изтече новината, че тръжната комисия за бронираните машини всъщност няма да излъчи един победител, а... двама

© Цветелина Белутова


Неочаквано острата реторика на командира на Сухопътни войски е индикатор, че около модернизацията на армията се задават още проблеми.

Една от популярните сентенции във военното изкуство гласи: "Никоя територия не е завоювана, докато там не стъпи войнишки крак." Това бе нагледно демонстрирано при последните кампании на глобалната суперсила САЩ в Афганистан, Ирак и Сирия. Колкото и крилати ракети да бяха изстрелвани, колкото и модерните самолети да засипваха вражеските позиции с умни (и не чак толкова) боеприпаси, колкото и дронове да нанасяха хирургически удари, балансът на силите не се променяше, докато на терен не отиде пехотата, за да свърши "черната работа". Дори в епохата на "умните" бомби и кибероперациите, сухопътните войски си остават "гръбнакът" на всяка една армия.

Гореописаното важи с още по-голяма сила за не толкова модерна армия, каквато за жалост е българската. Именно пехотата е онази част от въоръжените ни сили, която участва в реални операции зад граница, съответно трябва да е добре защитена и да отговаря на стандартите на НАТО. Въпреки това политическото ръководство на държавата от години оставят извън приоритетите си преоборудването й с надеждна и адекватна на реалностите бойна техника.

"Секси" ли е да си пехотинец

За съжаление през последните няколко дни получаваме поредната порция косвени индикации, че обещаното въоръжаване на сухопътните войски с нов западни бронирани машини за почти 1.5 млрд. лв. отново може да се окаже в режим на изчакване.

Първата "червена лампа" беше внесеният в парламента закон за държавния бюджет за 2020 г. Въпреки доскорошните политически ангажименти от страна на управляващите, че програмата за превъоръжаване на пехотата ще бъде финализирана догодина, в проекта за нормативен акт пари за тази цел не фигурират. Единственият ясно разписан инвестиционен разход за отбрана е сумата от 100 млн. лв. за подобряване на авиобаза "Граф Игнатиево" за използване на изтребителите F-16.

Следващият тревожен сигнал беше едномесечното отлагане срока за подаване на обвързващи оферти (RfP) от страна на четирите финалиста в наддаването: ARTEC GmbH (Германия), Patria (Финландия), NEXTER Group (Франция) и General Dynamics European Land Systems – MOWAG (САЩ/Швейцария). Първоначално те трябваше да депозират своите документи до 20 ноември, но военното министерство изтегли финалната дата на 16 декември.

В началото на месеца пък съвсем между другото изтече новината, че тръжната комисия всъщност няма да излъчи един победител, а... два. "Оптимистичната ми прогноза е до средата на февруари офертите да бъдат оценени и да преминем към втория етап на оценката. На втория етап от двата избрани изпълнителя ще се поиска да представят поне основната машина и някои от системите, които да бъдат тествани дали покриват качествата, които са декларирани от фирмите", коментира командирът на Сухопътни войски и бивш началник на Специалните сили ген.-майор Михаил Попов пред otbrana.com. Или, казано с други думи - в края на зимата (ако няма забавяния) ще стартират нови, този път полеви изпитания. Така че до започване на финални преговори с избрания фаворит на теория може да се стигне не по-рано от началото на лятото.

Интересната подробност тук е, че по информация на "Капитал" бойните машини ще бъдат подложени на тестове, правени по времето на "Варшавския договор" за БМП-1 и които закономерно са със занижени изисквания. Това вероятно ще направи полевите изпитания по-скоро формални, ще позволи на всички фирми безпроблемно да ги преминат и така ще бъдат стимулирани онези участници, които използват най-евтината техника и съответно предложат най-ниската цена. Това обаче потенциално излага на риск живота на българските военнослужещи, ако попаднат в бойни действия срещу противник, използващ технологии от 21-ви век.

Косвените индикатори, че нещата не отиват към оптимистичния сценарий, обаче продължиха да идват и през изминалата седмица. Същият този ген. Попов, който в началото на месеца изразяваше умерен оптимизъм, произнесе във вторник изненадващо остра и критична реч по повод професионалния празник на пехотата. В някаква степен тя наподобяваше речта на президента Румен Радев, преди да хвърли оставка като началник на авиацията. "Когато очаквах високотехнологично обновление на Сухопътни войски в средата на годината, виждах светлина в тунела. Оказа се, че светлина имаше, но не беше тази, която очаквахме. И сега пак сме в тунела, светим си с газения фенер и се надяваме", обяви той пред политици и офицери във Военна академия. И добави: "Надеждата на Сухопътни войски е като котката – с девет живота. Дано да ни стигнат, че не останаха много."

"На сухо" ли са Сухопътните войски

Острият тон на генерала вероятно има връзка с неофициалната информация, която бе потвърдена пред "Капитал" от няколко независими източника, че проектът за 150-те бронирани бойни машини вероятно ще претърпи поредно отлагане след 16 декември. Един от много вероятните сценарии, които хората от отбранителния бранш коментират, е, че и четирите участника в надпреварата ще направят оферти, надвишаващи пределната сума от 1.46 млрд. лв. Причината според източници на "Капитал" е, че военното министерство е вкарало в заданието всевъзможни неща и екзотични екстри (например картечница със "съветски" тип боеприпаси), като най-оскъпяваща е била частта за комуникационно-информационните системи. Няколко независими източника твърдят, че заданието е написано така, че в крайна сметка комуникациите да доставяни от щатската фирма "Харис", чийто местен представител "Електро Прогрес" е собственост на известния бизнесмен и бивш управляващ партньор в "Икуест" Георги Крумов.

Оттук нататък отбранителното ведомство ще има няколко варианта за действие, всеки от които е свързан с процедурно забавяне и/или целенасочено "тупане на топката". Военното министерство би могло да поиска увеличаване на бюджета (което изисква ново гласуване в парламента) и рестартиране на процедурата, орязване на по-амбициозните изисквания в RfP документацията и/или пък допускане на още фирми. Последното би удовлетворило протестите на турската OTOKAR, италианската IVECO и щатската Textron, които не бяха включени в "късия списък" за участие, както и на мистериозната американска The Armored Group (TAG), която изненадващо се самопредложи в края на септември, въпреки че процедурата вече беше в напреднал стадий.

Made in USA

Тук е мястото да се отбележи един ключов детайл - в настоящия къс списък от потенциални изпълнители на проекта не присъства 100% американска компания. Дори General Dynamics Land Systems (GDELS), която заедно с финландската Patria в момента минава за фаворит, всъщност е европейско подразделение на мултинационална корпорация с преобладаващо щатско участие. Показателно е, че GDELS до момента не е получавала директна и нееднозначна подкрепа от посолството на САЩ у нас по начина, по който това се случваше при покупката на изтребителите F-16.

В този контекст е важно да се проследи как ще протече посещението на премиера Бойко Борисов във Вашингтон в края на месеца и срещата му с щатския президент Доналд Тръмп. Ако по време на разговорите въпросът с модернизацията на българските сухопътни войски бъде пряко засегнат, настоящата процедура едва ли ще продължи без участието на чисто американска отбранителна фирма. Което вероятно ще върне проекта в изходната му точка.

След всичко това горчивият и гневен тон на пехотинец номер едно ген. Михаил Попов е някак си закономерен и оправдан. "Чувал съм, че ние сме гръбнакът на българската армия. Но кога се грижим за него? Когато стане късно. Сухопътни войски сме първи по проведени учения, по участници в тях, първи сме по участие в мисии, първи сме при оказване помощ на населението. В другите области, особено свързани с финансирането, често не може да се класираме дори в челната тройка", метафорично обобщи ситуацията генералът. И с нетипична откровеност отсече: "Това е може би защото не сме атрактивни. Може би защото не мога да правя вятър на този или онзи. Може би причината е, че не пълня ушите на хората, че сме най-важни, най-ценни, най-най."

Неочаквано острата реторика на командира на Сухопътни войски е индикатор, че около модернизацията на армията се задават още проблеми.

Една от популярните сентенции във военното изкуство гласи: "Никоя територия не е завоювана, докато там не стъпи войнишки крак." Това бе нагледно демонстрирано при последните кампании на глобалната суперсила САЩ в Афганистан, Ирак и Сирия. Колкото и крилати ракети да бяха изстрелвани, колкото и модерните самолети да засипваха вражеските позиции с умни (и не чак толкова) боеприпаси, колкото и дронове да нанасяха хирургически удари, балансът на силите не се променяше, докато на терен не отиде пехотата, за да свърши "черната работа". Дори в епохата на "умните" бомби и кибероперациите, сухопътните войски си остават "гръбнакът" на всяка една армия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    rka44622423 avatar :-|
    Бланш

    Така е, след прекалена употреба на Веро ;-))

  • 2
    aussie avatar :-|
    aussie

    Гръбнак няма но тумбак пък има голям.

  • 3
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    По принцип парите за отбрана отиват при най-гласовитите. А това традиционно са ВВС. Ако погледнете по-големите отбранителни покупки за последните 20 години - всичките са за ВВС. Като се почне със Спартаните, мине се през Кугър-ите и се стигне сега до Ф-16. ВВС е малка част от щата на МО, но поглъща над 70% от бюджета за ново въоръжение.

    И интересното е, че покупките на ВВС имат съвсем слаба връзка с отбранителните нужди на страната. Купиха се 4 транспортни самолета Спартан, а 3 от тях от години са на трупчета защото нямаме пари за поддръжка. Т.е. от 7-8 години насам реално ползваме само един от тях и то не винаги по предназначение (сещам се как Радев отиде на посещение в Брюксел с единствения ни Спартан). Имаме ли, всъщност, нужда от останалите 3?

    Купиха се 12 Кугър-а, но в движение от няколко години насам са само 4 от тях. Останалите са на "трупчета" по същата причина като Спаратаните. Ама явно липсата им не се усеща, щото дори и наличните 4 Кугър-а се ползват за други цели - търсят загубили се в планината, Боко някой път се вози на тях като ходи из страната и пр.

    Та, на кратко, по принцип военните покупки нямат силна връзка с отбранителните ни потребности.

    Апропо, това касае и бронираните ни машини. Ние участваме с най-много един батальон в операции в чужбина. А това са 50-60 бронирани машини - т.е. доста по-малко отколкото се каним да купим.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK