Ще приватизираме всичко
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще приватизираме всичко

Reuters

Ще приватизираме всичко

Вицепремиерът Александър Божков пред в."Капитал"

Олга Раева, Лилия Апостолова
1028 прочитания

Reuters

© Reuters


Г-н Божков какви са гаранциите, че структурната реформа ще тръгне сега, след като провали кабинета Виденов?

- Дали ще тръгне структурната реформа зависи от политическата воля. Засега имаме потвърждението на всички основни политически сили, че застават зад споразумението с МВФ. Което включва и програмата за структурна реформа. Това е нашата програма за структурна реформа. Дали обаче част от политическите сили ще спазят този си ангажимент в Народното събрание остава под въпрос. Ясно е, че не може да се провежда структурна реформа, когато една значителна част от населението, макар и по-малката половина, е агитирана да й се противопоставя. Реформата успя в другите страни, защото там всички политически сили разбраха, че без приватизация, без ликвидация на губещите предприятия, без промяна в отношението към чуждите инвеститори, без промяна в банковата система реформата е невъзможна. Значи, е важно да имаме съгласие между основните политически сили, че структурната реформа ще върви.

Второто основание да стане структурната реформа е компетентността на правителството, и то не толкова на министрите, а на хората под тях, на държавната администрация на средно ниво. Тези хора трябва да повярват, че това е тяхната реформа, че не го правят насила, че не го правят, защото така иска този или онзи, а защото това трябва да се свърши и то е полезно за България. Това е най-трудната част от реформата. Четири години след оттеглянето ми от изпълнителната власт виждам колко е влошен климатът в учрежденията. Когато правихме Агенцията за приватизация през 1991 г., хората се радваха, че вършат нещо, че нещо става. Сега хората са пасивни, липсва инициатива, няма вяра, че нещата могат наистина да бъдат променени. И в това отношение е необходимо да се направи една сериозна преоценка на методите, по които ще се извършва най-вече приватизацията - дали приватизацията да остава в ръцете на държавните чиновници, или тя трябва да се прехвърли на мотивирани хора извън държавната сфера, а държавните чиновници само да контролират и да следят процеса. И да го регистрират.

Имате предвид старата идея да се викат екипи отвън, на които да се възлага осъществяването на определени сделки?

- Да. През 1992 г. ние бяхме написали, че ще приватизираме приватизацията. И сега имаме същото намерение. Вече разговаряме с най-големите световни инвестиционни банки за големите проекти. Подготвяме и няколко схеми за използване на местни консултанти. Необходимо е самите стопански ръководители да са мотивирани да инициират и провеждат приватизационния процес, т.е. трябва да разсредоточим приватизационния процес.

Това значи ли, че Агенцията за приватизация е излишна?

- Не, агенцията трябва да съществува. Нещата ще се променят по-радикално. Аз съм привърженик на идеята да се създаде министерство на приватизацията, в което да влязат и Центърът за масова приватизация, и агенцията, и управленията в отрасловите министерства. Според мен бъдещото министерство на приватизацията няма да се занимава със сключването на приватизационни сделки. То ще определи приоритетите, ще насочва процеса в една или друга посока и работата му ще се изчерпи в рамките на две години, след това вече няма да има какво да се приватизира. Това се случи вече в голяма част от източноевропейските страни и се случи добре.

Структурната реформа беше ли проблем при преговорите с МВФ?

- Не, защото написаното в меморандума е нашата програма, а не текстове, наложени ни от фонда. Ако има трудности, те ще са да надценим собствените си възможности. Но това, което е записано в програмата, е това, което ние искаме да стане.

Все пак има ли някакви цели за постигане в областта на структурната реформа?

- Да. Обещали сме до края на другата година да не остане нищо неприватизирано.

Но нали трябва да има и купувачи?

- Трябва. И ще има. Какво значи това? Какъв процент от предприятията ще бъдат приватизирани?

- Всички. Сто процента. Според стандартите на Световната банка и МВФ, ако частният дял е над 67%, предприятието с приватизирано. Но аз пък не мисля, че трябва да останат държавни 23%. Не виждам никаква причина. И цялостната ни политика оттук нататък е да изчистваме предприятията докрай.

Ще има ли някакви приоритети или ще има тотална приватизация?

- За мен има три приоритета, които изчерпват цялата приватизация. Първият е малката приватизация. Ще продължаваме да променяме наредбите така, че да се ускорява малката приватизация. Разбира се, има огромни трудности и най-вече по установяването на собствеността. Но правим всичко възможно. Вторият приоритет е приватизацията на големите предприятия за пари или така нареченият списък за ускорена приватизация. Там ще търсим по-гъвкави схеми за продажба, защото начинът, по който в момента действа Агенцията за приватизация, е, най-меко казано, несериозен. Никой не може да очаква, че двама, трима или четири чиновници от агенцията въпреки много високото си професионално ниво ще могат да се преборят срещу клиента, който води със себе си консултант от световна класа. И затова и цените са ниски, затова няма и нормален маркетинг, затова не могат да се намерят сериозни купувачи. Трябва просто един нов подход. Когато продаваш предприятия от типа на "Нефтохим", на "Соди" и на "Химко", не може да публикуваш обява в няколко вестника - български или чуждестранни, и да седиш тука, да правиш шарени картинки и да ги пращаш по света. Трябва да намериш тази инвестиционна банка, която е свързана с химическия бизнес примерно, и тя да потърси сред своите клиенти, сред най-големите производители, да потърси купувач. Трябва да се разкрепостят схемите, да се търси публично предлагане на акции, на предлагане на пакети по международните борси. В това се търсят нормалните средства за продажба на големите предприятия, а не да седиш на преговори с този, когото не го е домързяло да дойде до България.

Какво става с продажбата на "Соди - Девня"? Италианската антимонополна комисия има още месец, за да се произнесе.

- Чакаме. Уви, чакаме. Ще имаме отделни разправии с Агенцията за приватизация, която им гарантира това чакане, като удължи срока за чакане до 15 април.

А какво е положението с приватизацията на "Химко"?

- Нека да не говорим за "Химко". "Химко" е пробен камък в опита ни за нова политика в приватизацията и затова преди да сме готови да говорим, нека да не говорим.

Говори се, че е останала само офертата на "Деу".

- Казах, че предпочитам да не говорим на тази тема.

Кои предприятия или кои сектори ще останат държавни?

- Няма да има такива.

А железниците например?

- По отношение на инфраструктурните... Това беше третият приоритет. Третият приоритет са инфраструктурните предприятия. Всички централно- и източноевропейски, страни отначало се удариха в гърдите и заявиха, че няма да ги приватизират. И на третата година започнаха да ги разпродават. Ние няма нужда да чакаме - чакали сме достатъчно. Но нашите инфраструктури в момента са негодни за приватизация. За разлика от промишлените предприятия, където преструктурирането си е работа на бъдещия собственик, в инфраструктурите (като НЕК, БДЖ, авиокомпания "Балкан", БТК) основният проблем са монополът и липсата на гъвкавост при ценообразуването. Практически е невъзможно да се либерализират цените поради липсата на конкуренция. И затова приватизацията или концесионирането на пътища, пристанища и т.н. трябва да върви с изпреварващо или поне с паралелно преструктуриране. И тук се нуждаем от помощ. Не мисля, че някой в България е достатъчно квалифициран, за да преструктурира примерно НЕК, така че в нея да се появи конкуренция. Там трябва да се види каква част да се отдели, да се отдели операторът от производителя на енергия. трябва производителите на електроенергия да се поставят в конкуренция един с друг, да се формира цената от производителя, между дистрибуторите също трябва да има конкуренция, тоест трябва да се създаде една цялостна нова концепция за електрическата компания и оттам нататък да се търси нейната приватизация. Друг вариант е това, което направиха румънците - те предложиха на световните борси акции от тяхната електрическа компания и те се купуват страхотно. Това също е възможно и при нас, но така или иначе не се решава въпросът от другата страна - откъм потребителите.

А какво ще стане с военнопромишления комплекс?

- За военнопромишления комплекс в момента подготвяме една нова структура. Не сме я довършили още и затова не мога да говоря окончателно. Идеята е да се даде по-голяма самостоятелност на предприятията при възможността те да произвеждат отделни елементи, стоки и продукти, които да си ги търгуват. Да се махнат всякакви шапки, а да има една организация, която да обединява тези предприятия, когато става въпрос за комплексни поръчки. И да търсим бърза приватизация. Присъединяването ни към НАТО просто ни задължава да ускорим приватизацията на ВПК и да търсим тези партньори, които ще ни помогнат по един естествен и безболезнен начин да пренастроим своето производство към изискванията на НАТО. Аз мисля, че българският военнопромишлен комплекс е интересен за чуждите купувачи.

Какво ще стане със започнатите програми от правителството на Виденов за изолация и ликвидация?

- Ще ги довършим. Ще трябва да ги довършим. Няма да има нови списъци - това се разбрахме и с фонда, и с банката. За предприятията, които не могат да бъдат спасени, ще търсим решение, като на първа място използваме служебното закриване на предприятия. Това е възможността да се продават активите бързо, да се удовлетворяват кредиторите по споразумение и само там, където е толкова задръстено едно предприятие, че не може по никакъв начин да се намери решение на въпроса, тогава ще отнасяме въпроса в съда, за да мине съдебната процедура по несъстоятелност.

Има ли опасност от повтаряне на схемата с "Плама", когато се приватизират предприятия от списъка за ликвидация?

- Дано да няма. Винаги има опасност, ако от страна на продавача няма добро желание сделката да бъде полезна, т.е. държавата иска да се отърве от едно предприятие и го хързулва на някого, който по своите си причини иска да сложи ръка върху него. Това не решава нищо. С изключение на едно - на държавата вече не й се води това предприятие.

Един от най-големите проблеми в агенцията е липсата на прозрачност.

- Това е вярно и за това нашата основна цел е прозрачността, която искам да наложа по някакъв начин в агенцията. Практически трябва да премахнем преговорите с потенциални купувачи. Ще въведем една малко по-гъвкава схема на конкурсите, ще увеличим броя на търговете. Това, което най-много дразни купувачите, е липсата на достъп до предприятията и до данните за тях. В това отношение трябва много сериозно да променим наредбата за задължителната информация и трябва да се отърсим от мисленето, че потенциалният купувач е враг, на който не трябва да се дават данни и който трябва да бъде излъган. Предприятията трябва да бъдат напълно отворени за потенциалните купувачи - да ги видят, да ги разгледат и да решат дали ще ги купуват. Не може да ги караме да купуват котка в чувал.

А каква ще бъде ролята на фондовия пазар?

- Надявам се, че и в България ще играе голяма роля. Надявам се, че в понеделник най-после Министерският съвет ще приеме решението за сградата на фондовата борса. Всички знаем, че когато стане дума за къща, когато стане дума за прехвърляне, винаги се явяват хиляди юридически пречки, но имаме къща, имаме волята на министрите да решат този въпрос и затова възложихме на отделите в Министерския съвет да оформят документацията и в понеделник да ни я представят за окончателно гласуване.

Това ли са основните проблеми пред фондовия пазар?

- Има огромни проблеми и в Закона за ценните книжа и фондовите борси. Направихме грешка, защото написахме един много консервативен закон. Той е много добър за една държава с развит фондов пазар, в който всички възможни бюрократични пречки са предвидени, за да се попречи на измамата. Но това пък, от друга страна, пречи при създаването на фондов пазар.

Г-н Божков какви са гаранциите, че структурната реформа ще тръгне сега, след като провали кабинета Виденов?

- Дали ще тръгне структурната реформа зависи от политическата воля. Засега имаме потвърждението на всички основни политически сили, че застават зад споразумението с МВФ. Което включва и програмата за структурна реформа. Това е нашата програма за структурна реформа. Дали обаче част от политическите сили ще спазят този си ангажимент в Народното събрание остава под въпрос. Ясно е, че не може да се провежда структурна реформа, когато една значителна част от населението, макар и по-малката половина, е агитирана да й се противопоставя. Реформата успя в другите страни, защото там всички политически сили разбраха, че без приватизация, без ликвидация на губещите предприятия, без промяна в отношението към чуждите инвеститори, без промяна в банковата система реформата е невъзможна. Значи, е важно да имаме съгласие между основните политически сили, че структурната реформа ще върви.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.