Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 апр 1997, 16:13, 1030 прочитания

Само пазарните механизми ще спасят земеделието

Министърът на земеделието Румен Христов пред в. "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Един от най-големите проблеми, с който трябваше да се справи служебният кабинет и вие като министър, е зърнената криза. Какво е състоянието на зърнените запаси към днешна дата и може ли българинът вече да е спокоен за изхранването си?

- Според баланса на експертите в МЗХП имаме малка необвръзка до нова реколта в рамките на 50-60 хил. тона. Тя се появи главно заради забавянето на развитието на есенниците поради дългата зима, която по всяка вероятност ще отложи началото на жътвата и възможността да ползваме новата реколта. Мога да успокоя всички българи, че до нова реколта зърно има, и то на сравнително достъпни цени. Цената на зърното бе покачена няколко пъти, но това не доведе до рязко покачване цената на хляба. Служебният кабинет завари цена от 65 долара за тон. Повишихме цената последователно на 85, 140, 150, а в момента продаваме на 160 долара. Проблемите пред мен и пред.следващия министър на земеделието са свързани главно с връщането на количествата зърно, които заехме. Това са 100 хил. тона внос от Полша и 100 хил. тона, които се внасят от фирмите "Гленкор" и "Нада". "Нада" все още не е започнала да внася. Крайният срок е 30 април и ако дотогава тя не изпълни ангажимента си, следващата класирана на конкурса фирма ще извърши този внос. Смятам, че реколтата през следващата година ще даде възможност да върнем тези количества. Освен това бихме могли да ползваме целевите средства от Световната банка и МВФ, за да закупим зърно от райони, близки до Полша, или от самата Полша, за да върнем зърното с по-ниски транспортни разходи. Може да разговаряме и за плащане на пшеницата, разбира се, с лихвите, по този стоков кредит. Имаше упреци, че цената на полската пшеница е висока. Защо нашите критици не оставиха в хамбарите поне малко зърно, за да ни позволи да направим нормални търгове и да внесем при по-изгодни условия? Реагирахме буквално като пожарникари, за да не останем без хляб.


Как се случи така, че при скъп внос продължиха изкуствено да се поддържат ниски цени на пшеницата и хляба?

- Поехме ангажимент да не допуснем рязко поскъпване на хляба. Затова правителството се натовари с разликата между цената, по която продаваме зърното на вътрешния пазар, и пазарната цена. Сто осемдесет и седем долара на тон ни излиза цената на тон пшеница, а ние я продаваме за 160. Смятаме, че цената на хляба е социално поносима и в същото време цената на зърното е близка до международната. Това дава възможност да спестим на следващия бюджет около 50 млн. долара.

Промяната в режима за износ на пшеница и земеделски продукти няма ли да се окаже с бумерангов ефект по отношение на производството и на международните ангажименти, които поехме към ЕС, СТО и МВФ?



- Не харесвам администрирането, което свързвам с квоти, квотите с комисии, комисиите с държавни чиновници, държавните чиновници с корупция. Бихме могли да избегнем това с пазарни механизми - експортни такси, които практически могат да бъдат и забранителни, ако са високи. Европейският съюз работи по този начин. Има идея да създадем интервенционен запас, с който да защитим както производителите, така и потребителите. За целта трябва да разполагаме с 200-300 хил. тона зърно. Когато започне изкупуването на реколтата, интервенционният запас се появява като купувач и дава определена цена. Тази година пшеницата най-вероятно ще се изкупува по 110-120 долара за тон. От друга страна, интервенционният запас ще продава, ако цената на вътрешния пазар се повиши значително. Това е почти същият принцип, както при участието на БНБ на валутния пазар. С парите от МВФ и СБ пък бихме могли да закупим повече зърно и да осигурим до една трета от необходимите количества за вътрешния баланс. Така вече няма да се притесняваме от износа. Проблемът е как се изнася - дали има администриране, на какви цени се изкупува пшеницата на вътрешния пазар, на кои фирми се дава да се изнася и какъв е маржът, който правят търговците. През 1995-1996 г. търговците постигнаха нещо, което не е имало в никоя друга държава - 50 долара на тон печалба. При положение, че всеки нормален търговец по света се радва на 5 долара печалба от тон зърно. Тези пари бяха иззети от земеделските производители.

Как ще се осигури балансът при разрешен износ на пшеница?

- Според мен няма опасност през следващата година да бъде оголен вътрешният пазар. Всичко зависи от ролята, която ще играе държавата в тази първа тежка година. Ние трябва да сложим началото - да либерализираме вносно-износния режим, да премахнем администрирането и да гарантираме вътрешния пазар, защото в началото може да има голямо желание за износ. Предвиждаме да създадем зърнен борд, такива регулативни институти има във всяка развита държава. Той трябва да бъде към МС и няма да се занимава със стопанска дейност. Към него ще бъде интервенционният запас, който ще се намесва на пазара, когато това е необходимо. Идеята е зърненият борд да се появи до новата реколта и ние работим в тази насока. Освен това ще осигурим количества в държавния резерв, които да са достатъчни да покрият нуждите при евентуално оголване на вътрешния пазар. Това най-вероятно ще стане с кредита от международните финансови институции. Проблемът е, че цените на пшеницата на световните пазари в момента са високи, което е нормално за този период на годината. Ще опитаме да договорим с международните институции да използваме средствата за покупка на зърно след началото на новата реколта, за да попълним държавния резерв. С тези пари може да се купи зърно и от България, не е задължително непременно да внасяме. За целогодишното изхранване на населението са необходими 1.1 млн. тона. Със средствата от Световната банка можем да осигурим половината от това количество. Останалата част ще купят нашите мелници и така ще можем да осигурим баланса. Другата гаранция за връзването на баланса през стопанската 1997-1998 г. е твърдото ни намерение да приватизираме на 100% всички мелнични комбинати. По този начин се надяваме мелниците пряко да се договарят с производителите, да избегнем прекупвачите и да дадем по-добра цена на производителите.

Предприетите досега мерки за преодоляване на кризата са предимно с палиативен характер. Къде трябва да се търси истинското решение за съживяване на зърнопроизводството и земеделието като цяло? Механизмът за субсидиране на аграрния сектор, който се прилага в развитите страни, ще бъде неприложим у нас дълго време.

- Бедна държава като България трудно би могла да отдели средства, каквито се дават в ЕС. Там 70% от помощните фондове са за земеделието. Рестрикциите при валутния борд няма да ни дадат възможност да осигурим необходимите средства за субсидиране и подпомагане на земеделието. Правилният ход според мен е либерализирането на цените. Ако цената осигурява разширено възпроизводство и възможност земеделците да живеят нормално, бъдете сигурни, че ще станем един от основните производители на аграрна продукция. Най-кратко това може да се формулира така: не искаме субсидии, не искаме милостиня, не искаме дотации. Искаме цени. Мисля, че вървим в тази посока. Втората стъпка е либерализиране на вносно-износния режим. Разбира се, държавата трябва да има своята политика в областта на земеделието, свързана най-вече с данъчната политика, митническата политика, протекционизма и т.н. Трябва да има протекционизъм за производства, за които в България има добри условия, които работят ефективно. Но ако произвеждаме неефективно и скъпо, няма смисъл да караме потребителите да плащат скъпите продукти само защото те са български. Категоричен съм и по отношение на протекционистичната политика за стоки, продукти и суровини, които се използват в земеделието. Няма смисъл да има мита за зърнокомбайни, каквито в България не се произвеждат. Моят принцип, а смятам, че той трябва да бъде принцип и на следващото правителство, е да се стремим да разрешаваме износа на преработена продукция, а не на суровина, с изключение на зърното. В момента ме критикуват за нереализираните количества слънчоглед. Вярно е, че те са големи. Въпреки това аз няма да позволя да се изнесе слънчоглед поне до 1 юли, защото нашите маслодобивни предприятия могат да го преработят и да изнесем олио, което е много по-скъпо на международните пазари. От това ще спечелят и държавата, и заводите, и работниците.

В четвъртък правителството реши да преведе 15 млн. долара на фонд "Земеделие" за подпомагане на пролетната сеитба. Как ще се разпределят тези пари и какви механизми на контрол ще прилагате?

- Парите се отпускат на производители на пшеница и ечемик и за сеитба на пролетни култури, определени от фонд "Земеделие", чийто председател съм аз. Знам за толерирането на кооперациите, това повече няма да продължава. Но аз няма да толерирам и частни земеделски стопани. За мен всички структури, произвеждащи земеделска продукция, трябва да имат равен достъп до тези кредити. Тази година обърнахме схемата, по която се дават тези помощи. Досега предоставянето и отчитането им ставаше на декар засята площ. Според мен субсидията, макар и малка, трябва да бъде дадена на тон произведена продукция. Защото много лесно се отчитат декари, въпросът е да се получи субсидията за краен продукт. Знаете какви злоупотреби се получиха през миналата година, в това число и от страна на висши държавни служители.

Към вас лично като министър в два предишни кабинета се отправят обвинения за забавянето на поземлената реформа. Тя действително се протака вече 7 години. Има ли реални шансове земята да бъде върната до края на годината?

- Истината за забавянето на поземлената реформа е липсата на политическа воля. БСП не желаеше да върне земята, защото не искаше независими, икономически свободни селяни. Икономически свободният човек е и политически независим. Всеки може да ме критикува, но може да се върнем назад и да видим какви средства съм осигурил за поземлената реформа. За краткото време, през което бях министър в служебното правителство на Инджова, осигурих достатъчно средства за поземлената реформа. Тогава успях да взема дълго отлаганите средства от ДФРР и ФАР. БСП не осигури почти нищо чрез бюджета. Вземете картата и ще видите, че там, където има червени кметове, земята не се връща или процесът много изостава. Аз обаче ще ги лиша от възможността да се бъркат в поземлената реформа, да изземват част от средствата, да си приватизират ксерокси, компютри и автомобили, които са държавна собственост. Лошото е, че досега парите бяха превеждани чрез общината.

Откъде ще се намерят пари за довършването на поземлената реформа? Известно е, че това е много скъп процес.

- Около 19-20 млн. долара са необходими за приключването на поземлената реформа. Ще водим преговори с международните финансови институции част от средствата, отпуснати за България и за българското земеделие, да бъдат заделени за поземлената реформа. И президентът, и служебният премиер са категорични, че поземлената реформа трябва да бъде ускорена. Надявам се, че това ще бъде политика и на следващото правителството. Ако ние направим точна и подробна програма, а аз съм я направил вече, и поемем твърдия ангажимент, че с тези средства ще върнем 90% от обработваемата земя и 45-50% от нотариалните актове ще бъдат издадени до края на годината, ще получим средства от международните финансови институции. Ако моите предшественици имаха желание и бяха водили сериозни преговори, беше напълно възможно тези пари да се намерят отдавна и поземлената реформа да приключи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво отговори министър Деница Сачева на въпросите на бизнеса за схемата 60/40 4 Какво отговори министър Деница Сачева на въпросите на бизнеса за схемата 60/40

След ясно тълкувание на приетите от Народното събрание текстове правителството ще измени постановлението си за помощта

7 апр 2020, 6466 прочитания

Вечерни новини: До дни ще има яснота по схемата 60/40, съдилищата частично възстановяват работа Вечерни новини: До дни ще има яснота по схемата 60/40, съдилищата частично възстановяват работа

И още: Нито една жертва от COVID-19 в Китай за последното денонощие; След Австрия и Дания планира облекчение на карантината; Таксиметрови шофьори протестираха в столицата

7 апр 2020, 1650 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Бонев обяви мафията за надпартийна

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10