Ще се легализира ли самоотбраната с оръжие

Ново регламентиране на т. нар. институт на неизбежната отбрана обеща на изпроводяк служебният министър на правосъдието Хараламби Анчев, който на 23 май отстъпи своя пост на синия юрист Васил Гоцев. "Досега и полицаят, и нормалният гражданин изпитваха много сериозен респект към това да употребят законно притежавано оръжие или други средства за защита срещу незаконно посегателство само при мисълта, че ще трябва да минат през цялата тежка и тъжна процедура на доказване дали е действал в пределите на неизбежната отбрана", твърди бившият шеф на правосъдното ведомство.

По действащото законодателство, ако някой се окаже жертва на нападение, той е изправен пред две не особено розови алтернативи. Ако атакуваният успее да се защити, най-вероятно ще бъде съден за телесни повреди или в най-лошия случай - за убийство на своя противник. Ако обаче се опита да спази закона буква по буква, най-вероятно ще попадне в реанимацията или при лошо стечение на обстоятелствата ще се озове "в един по-добър свят".

Неизбежната самоотбрана е формулирана твърде общо в сегашната редакция на Наказателния кодекс и поставя в не особено добра позиция обектите на силови посегателства. "При неизбежна самоотбрана, когато действително ответната реакция е адекватна на нападението, деецът или този, който е навредил, не носи наказателна отговорност", разясни ексминистър Анчев. Жертвата не носи отговорност и когато е престъпила границите на самозащитата в състояние на уплаха или смущение. Точната дефиниция на неизбежната отбрана в Наказателния кодекс е действие, което се предприема, "за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване на вреди на нападателя в рамките на необходимите предели". Тази формулировка е доста мъглива не само за юридически непросветените и превръща самозащитата в проблем е твърде разтегливи граници. Според действащо тълкувателно решение на Върховния съд при предполагаемо, бъдещо и завършило нападение не може да се прилага институтът на неизбежната защита. По този начин жертвата няма право да реагира адекватно само при заплаха за въоръжен грабеж или пък, след като бъде бита и обрана. В същото тълкувателно решение висшите магистрати все пак признават, че неизбежната самоотбрана често се подценява и пренебрегва. Съдебната практика показва, че твърде много наши сънародници са осъдени, защото са имали нещастието да се намесят в уличен екшън на страната на пострадалия.

Действащото българско законодателство предвижда доста сурови наказания за онези, които прекрачват нормите на неизбежната отбрана. До пет години зад решетките ще лежи всеки, който е убил нападателя си, прекрачвайки пределите на допустимата самозащита. Присъдите за тежка средна и лека телесна повреда са съответно до пет, до четири и до две години затвор.

"Не може жертвата на едно престъпно посегателство да бъде с по-малко права от престъпника, който е накърнил нейните човешки права. Човек трябва да има правото със законно оръжие или по друг начин да защити собствената си лична чест, дом, семейство кола и т.н.", смята ексминистър Анчев. Затова той и съекипниците му внасят предложение, според което за самоотбрана се счита не само физическото опазване на потърпевшия, но и защитата на неговото движимо и недвижимо имущество. "Трябва да има режим на защита не само за личността, но и за неприкосновената частна собственост. Има достатъчно сполучливо работещи аналози в западните правни системи", смята бившият шеф на правосъдното ведомство. Съвместно с МВР-шефа Богомил Бонев и военния министър Георги Ананиев се разработва и нова нормативна база за притежание и използване на оръжия и боеприпаси.