Победителите - параметрите на новото мнозинство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Победителите - параметрите на новото мнозинство

Reuters

Победителите - параметрите на новото мнозинство

965 прочитания

Reuters

© Reuters


Случилото се на 19 април е необичайно. И в исторически, и в сравнителен контекст. Една коалиционна листа печели повече от половината действителни гласове в многопартийни избори. В електоралната история на всяка демокрация събитието би било изключително. Примерите и в скандинавските страни, в Германия, Италия се броят на пръстите на едната ръка.

Обединените демократични сили биха имали повече от 121 депутати, дори ако я нямаше 4-процентовата бариера. Когато се говори за електорални цикли и в частност за преобразуване на мнозинствата от избиратели, обикновено се описват началните точки, маркиращи началото на цикъла. За такова ново начало на електорален цикъл в България се заговори след втория тур на президентските избори през 1996 г. с известната теза за ново мнозинство. И ако тогава съществуваха известни условности, свързани с разликите в резултатите на двойката Петър Стоянов - Тодор Кавалджиев между първия и втория тур, сега съмнения не може да има.

Новото електорално мнозинство в България е безспорен факт. И ако не съществуваше гротесковият общ фон на икономическата криза, случилото се би било приказка с вълшебен край.

Таблица 1 илюстрира фактическото равенство на броя действителни гласове, подадени за Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев на втори тур, и сбора от гласове, подадени за ОДС и ОНС на парламентарните избори. Незначителната разлика е за сметка на по-високото участие и в процентната част засяга периферии от порядъка на една десета от процента.

Таблица 2 показва значително по-многообразен териториален разрез на новото мнозинство.

В класическите доскоро червени райони като Видин, Враца и Монтана Обединените демократични сили са получили на 19 април точно толкова гласове, колкото двойката Стоянов - Кавалджиев на втория тур на изборите! Дори е останала и периферия от порядъка на 2-3 процента гласове в полза на Обединението за национално спасение. В тези райони новото мнозинство е вече регистрирана даденост, която дори не зависи от преливането на гласове на различни турове.

Още по-изненадващо е развитието в район Хасково. ОДС получава 2.5% повече от Стоянов - Кавалджиев на втори тур и отделно ОНС регистрира 9.5%. Обръщането на вота е категорично. Макар и в по-ограничени размери и в малко по-ограничен обем подобно преместване важи за Силистра, Сливен и Пловдив-окръг. Общото между тях е очевидно. Това са условни периферии на етнически смесени райони. В тези райони има отчетлив етнически компонент, но той не доминира. Разделянето на кандидатските листи на ОДС и ОНС е решило на индивидуално равнище дилемите и предразсъдъците, упорито насаждани от стария елит.

За отчетливо смесените райони - и в Североизточна България, и в Южна България, ОДС изпреварва за първи път БСП на избори. Нещо повече - социалистите няма да имат народен представител от девети Кърджалийски избирателен район в 38-ото Народно събрание.

В големите градове - София, Пловдив, Варна, кандидатите на ОДС са получили между 7 и 13 пункта по-висок резултат от Стоянов - Кавалджиев на първи тур. Общественото настроение в полза на радикална промяна, символизирано от кампанията на "Каналето", е най-простото и затова вярно обяснение на категоричното обръщане на вота на младите, образованите избиратели от междинни, преходни вотове като този за Жорж Ганчев в полза на Обединените демократични сили.

ОДС, ОНС и Демократичната левица печелят общо 82% от действителните гласове. Добавката от 4.93% за БББ и 5.50% за евролевицата показва степен на ефективно гласуване (гласуване за партии, преминали 4-процентовата бариера) в границите на 92-93%. На всички парламентарни избори досега гласовете, получени от малки партии, са били най-малко два пъти повече. Точно по-младите и за някои категории по-образованите през 1991 и 1994 г. бяха източникът на гласове за междинните не-СДС, не-БСП, не-ДПС партии. Тези гласове съвкупно се преливат в обобщената синя бюлетина - част от тях, разбира се, още през януари чрез ежедневните студентски демонстрации в София. Останалата част последва спортистите, рокмузикантите и артистите. Този път никой или почти никой от тях не направи гафа на Стоичков е плаката за "Нов избор" през 1994.

Същото важи и за хората от т.нар. малък и среден бизнес, въпреки че там причините са малко по-различни. В тази категория оцеляването не е на равнище цената на сиренето и на хляба, но през 1996 г. пред тази група изчезна всякаква идея за перспектива и развитие в бизнеса.

При изразителното териториално равномерно разпределение на новото мнозинство и отчетливата професионална и социална негова хомогенност може да се рискува с тезата за началото на нов електорален цикъл. Той поне по форма ще наподобява известната в анализите коалиция, доминирала три десетилетия в американската политика след Голямата депресия. В продължителен период на пръв поглед противопоставени интереси на работодатели и наемни работници, на цветнокожи и бели, на католици и протестанти са обединени от страха случилото се през 1929-1933 г. да не се повтори. Консервативните десетилетия във Великобритания също бяха предшествани от продължителна икономическа криза в средата на 70-те падини. Поколения избиратели обърнаха гръб на немската социалдемокрация след 1980 г., защото десетилетието преди това беше дълбоко белязано от тероризма на "Червените бригади", инфлацията, последвала създаването на ОПЕК, и неспособността на Хелмут Шмид да овладее профсъюзите.

Докато има спомен за кошмарите от последните месеци на управлението на Виденов, е вероятно новото мнозинство от гласоподаватели в България да бъде достатъчно споено и мотивирано за участие в политиката. Ако, разбира се, спомените не избледнеят от сблъсъка с ежедневието на реформата.

Случилото се на 19 април е необичайно. И в исторически, и в сравнителен контекст. Една коалиционна листа печели повече от половината действителни гласове в многопартийни избори. В електоралната история на всяка демокрация събитието би било изключително. Примерите и в скандинавските страни, в Германия, Италия се броят на пръстите на едната ръка.

Обединените демократични сили биха имали повече от 121 депутати, дори ако я нямаше 4-процентовата бариера. Когато се говори за електорални цикли и в частност за преобразуване на мнозинствата от избиратели, обикновено се описват началните точки, маркиращи началото на цикъла. За такова ново начало на електорален цикъл в България се заговори след втория тур на президентските избори през 1996 г. с известната теза за ново мнозинство. И ако тогава съществуваха известни условности, свързани с разликите в резултатите на двойката Петър Стоянов - Тодор Кавалджиев между първия и втория тур, сега съмнения не може да има.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK