С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 юни 1997, 13:00, 1158 прочитания

Бордът: изплащане на грешките и "лихвите за закъснение"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Въвеждането на валутния борд е нещо като "декларация за намеренията". Колкото повече наближава денят "X" - първи юли, и колкото повече напредват подготовките и изчисленията за въвеждането на новия финансов ред, толкова по-ясно става, че сам по себе си бордът нищо не решава. Възможността той да се провали отново се оказва фактор на субективните политически решения. Борбата за излизане от кризата чрез борд в крайна сметка се свежда до много познати и стари проблеми. Преди всичко, за да издържи бюджетът на ограниченията, които законово му се поставят - да обслужва задълженията си, без за това да използва възможността на БНБ да печата пари, са важни следните условия: да се събират данъците и митата, да се осигуряват приходи от приватизация, да се спрат загубите на държавата заради неефективни предприятия, да се ограничат разходите на бюджета (включително и тези за заплати), да се декриминализира и дисциплинира банковата система. С други думи, животът при борд ще изглежда така, както би изглеждал, ако всички тези неща не бяха пренебрегвани досега, а допълнителната тежест на новата дисциплина ще е равна на пропилените пари и кражбите през годините на дългия преход.

Как ще работи централната банка


Както вече е известно, в БНБ отделни баланси ще водят две от основните управления - "Емисионно" и "Банково", въпреки че централната банка ще представя консолидиран баланс (виж схемата на балансите на стр. 24). Емисионното управление е това, което на практика ще изпълнява класическите функции на валутния борд и неговият ръководител ще следи валутният резерв (който ще е в актива на управлението) винаги да покрива поне 100% на левовете в обращение, минималните резерви на банките в БНБ, депозитите на правителството там и депозита на банковото управление. Всяко от включените в пасива на "Емисионно" пера може да стане източник на инфлация, когато нараства безконтролно. Досега точно това нарастване се използваше, за да се размиват между населението загубите в икономиката с механизма на високата инфлация. Заради лошата финансова дисциплина, субсидирането на губещи предприятия и поемането на чужди дългове правителството през последните години не можеше да посреща плащанията си. Вместо да опита да събере повече данъци или да получи доверие от кредитори като населението и банките, вземаше "назаем" от БНБ. Тоест в крайна сметка нарастваха необосновано средствата на бюджета в централната банка. Когато оттам пък трябваше да се изплащат кешови разходи, като например заплати, БНБ трябваше да обезпечи това нарастване с банкноти, които търговските банки, обслужващи бюджета, да изплатят на населението. Горе-долу по същия механизъм се покриваха дупките в банковата система, когато БНБ рефинансираше необезпечено търговските банки. Така се раждаше инфлацията и чрез намалялата стойност на левовете лошата финансова дисциплина се плащаше от всички. При борда шефът на емисионното управление ще трябва да следи точно това да не става. Или ако нарастват емитираните левове, това да става само при съответно увеличение на валутния резерв.

В същото време в бъдещия баланс на банковото управление трябва да се реши друг проблем - активите, останали в управлението, да посрещат неговите задължения, огромната част от които са плащанията на държавата към Международния валутен фонд. Въпреки че на книга двете страни на баланса са равни, проблемът е, че част от активите на БНБ, както и при търговските банки, са лоши и зле структурирани. Там се включват депозитите на БНБ в търговските банки (това са сумите, отпускани като рефинансиране, като определена част от тях са несъбираеми), книжата, които България закупи като обезпечение по Брейди-облигациите си (които са блокирани за години напред), участието в международни финансови институции (което също не може да се използва за разплащания с кредиторите) и дългът на правителството към БНБ (по отпускани преки кредити или по държавни ценни книжа). За посрещане на плащанията по външния дълг не е желателно да се използва и депозитът на банковото управление в емисионното, който според указанията на МВФ не трябва да спада под определен минимум. Този депозит ще е източник за финансиране на банки,които по принцип са състоятелни, но изпитват краткосрочни ликвидни затруднения и с това заплашват системата.

Проблемът



Предварителните изчисления показват, че задълженията по външния дълг (и към Булбанк, която има да взема 180 млн. долара от БНБ заради проведената преди година схема за рекапитализация на държавните банки) са около два пъти повече от активите, с които банковото управление може да покрие плащанията. От окончателните изчисления как ще се покрие тази дупка и евентуално каква част от ресурса на банковото управление ще поеме запълващата операция ще зависи размерът на депозита на управлението в емисионното, а оттам - размерът на валутния резерв и напасването на нивото, на което да се фиксира валутният курс (виж обясненията към балансите).

Както обясни шефът на управление "Икономически и паричен анализ" в БНБ Здравко Бальозов, най-вероятно този проблем ще бъде решен с емисия държавни ценни книжа в полза на БНБ, чиято деноминация, лихвени плащания и структура на падежите да покриват плащанията към МВФ (и към Булбанк). Срещу това ще бъде заличен досегашният дълг на правителството към БНБ (570 млрд. лв.) и бюджетът вероятно ще получи част от гаранционните книжа по брейдитата и част от вземанията на БНБ от банки. Така номиналното увеличение на вътрешния дълг с издаването на новите книжа ще възлезе на около половин милиард долара. Реално подобна операция би означавала, че държавата официално поема и осигурява плащанията към МВФ за сметка на вътрешния дълг и се одържавяват част от потъналите в банките пари на БНБ. Оформянето на операцията и проблемите, които ще възникнат с нарасналия вътрешен дълг впоследствие, обаче засега са между най-спорните въпроси в подготовката на валутния борд.

Критиците на предложената операция сега са по-склонни да смятат, че политиката на централната банка през последните месеци трябваше да се съсредоточи върху съхраняване на портфейла й от ДЦК и увеличаване на валутния резерв дори до известна степен за сметка на нарастване на паричната маса. Това би направило по-лесно балансирането на БНБ сега, но пък щеше да е доста рисков подход, който можеше да възкреси хиперинфлационните очаквания. Сега алтернативата е бордът да тръгне с по-малък валутен резерв, което значи, че нивото на фиксиране на курса трябва да е по-високо. Такова решение обаче отново ще доведе до нарастване на паричната маса и ще подхрани допълнителна инфлация, която да компенсира това и след въвеждането на борда. В общи линии и двете решения ще таксуват по определен механизъм бизнеса и населението.

Тъй като държавата така или иначе трябва да осигури външните плащания, включени в пасива на банковото управление, спорът по оформянето на дупката по същество не е толкова дали това е дълг на бюджета. При варианта на емитиране на нови книжа в полза на БНБ наистина ще се осигури функционирането на централната банка при борд, но, от друга страна, става ясно каква е скритата в досегашното структуриране на задълженията по държавните баланси цена, която през

Бюджета

данъкоплатците ще трябва да платят за "оздравяването на икономиката".

На практика тези новоемитирани от нашето правителство книжа трябва да са единствените, които БНБ притежава. След въвеждането на борда централната банка няма да може да купува ДЦК, което значи, че няма да може да кредитира бюджета, както досега. Принципно бюджетът ще трябва да посреща огромната си задлъжнялост с постъпленията си от данъци мита и такси или постъпления от приватизация. Недостигът, който хазната ще има, посрещайки разходите си и изплащайки дълговете си, ще трябва да се финансира с нови заеми от населението, банките или от чужди инвеститори.

Риск за избягване на бордовите принципи обаче е заложен в предлагания проектозакон за БНБ, който парламентът прие на първо четене. Там все пак се предвижда възможност правителството да получава кредити от централната банка, когато прави покупки на специални права на тираж (СПТ - валутата, в която се извършват разплащания с МВФ), тоест, ако се рефинансира при Международния валутен фонд. Поставените ограничения, че кредитите са най-много за 90 дни и трябва да се погасят към БНБ съответно на плащанията, които централната банка трябва да направи към фонда, не променят същността на тази възможност. Принципно новият чл. 46 в проектозакона за БНБ отваря същата вратичка, каквато старият член 46 - правителството да може да увеличава дълговете на страната, за да финансира разходите си. Доскоро това се правеше за сметка на нарастването на вътрешния дълг, сега това финансиране на бюджета вече ще означава увеличаване на външния дълг на страната.

В същото време нетното нарастване на дълга е доста рисковано и следователно ограничено като възможност поради стеснените възможности той да бъде обслужван при очаквания през следващите години темп на растеж на икономиката. Така изискванията за безпрекословна данъчна дисциплина и ограничаване на разходите на бюджета за субсидиране на държавните предприятия и приватизация стават задължителна предпоставка за издръжливостта на борда.

"Фирмите от държавния сектор могат да се разделят на три групи. Първата група обхваща фирми, които през изминалия период са се стремили да поддържат нулева оперативна печалба и нормално равнище на задлъжнялост към банките и бюджета. По оценки за 1995 г. тези фирми реализират 52% от общите постъпления от продажби в държавния сектор и ангажират 44% от заетите. Те могат лесно, с незначителни усилия за преструктуриране на разходите, да продължат да оперират в условията на твърди бюджетни ограничения. Тези фирми имат и най-големи шансове за бърза приватизация при добра цена. ирмите от втората група се характеризират с постоянство на загубите и относително висока финансова задлъжнялост. В тях са заети около 22% от заетите в държавния сектор. Подходът към тях следва да приеме бързата приватизация, дори разпродажбата на имуществото им, независимо от цената, по която тези фирми се продават, като единственото средство за съхраняване на заетостта в тях. В третата група се включват фирми, в които работят около 34% от заетите в държавния сектор. Тези фирми имат потенциални възможности за съществуване и в условията на паричен съвет, но само ако повиши цените си в необходимата степен или ако преструктурират производствените си програми с цел минимизиране на разходите, повишаване ефективността и производителността на труда", обяснява макроикономистът Мариела Ненова.

Очакванията сега са, че лихвите, при които бюджетът ще може да привлича кредити, тоест лихвите по държавните ценни книжа, ще се движат над 25% на годишна база за месеците непосредствено след въвеждането на валутния борд. Това, че в началото те ще останат значително по-високи от лихвите в резервната валута, (която засега е германската марка), въпреки че курсът е фиксиран, ще е допълнителната цена, която бюджетът ще плаща на инвеститорите в български дълг. За тях това ще е премията за риска, който поемат, инвестирайки в страна със слаба икономика. В тази връзка се предвижда и отпадането на ограничението в Закона за чуждестранните инвестиции за такива да се считат инвестициите със срок до шест месеца. Ограничението беше въведено от правителството на Виденов и заедно с объркванията за това къде трябва да се регистрират инвестициите остава не особено изяснена възможността за репатриране на доходите от краткосрочни вложения. Тези усложнения според представители на МВФ могат да подкопаят развитието на пазара на ДЦК и възможността бюджетът да се финансира със средства от чужди финансови институции.

Покупките на държавни ценни книжа може би ще останат основният инструмент, в който ще инвестират

Българските банки

Отпускането на кредити ще остане рисково доста време след началото на борда. Както обясни г-н Бальозов, поради тази причина лихвите по привлечените средства вероятно ще останат значително по-ниски от тези, които банките получават от активните си операции. Това ще остане и почти единствената възможност за финансовите институции да печелят повече, покривайки загубите от по-нискодоходните си кредитни портфейли. Допреди няколко месеца такава прочистваща функция за банките играеше преоценката на валутните им активи, когато поскъпването на валутите им позволяваше да отчитат големи приходи. След стабилизирането на валутния пазар обаче единственият начин за избиване на загубите от необслужваните кредити са големите лихвени маржове. Това до известна степен ще има задържащ ефект за нарастването на спестяванията в банките и съответно възможността за възстановяване на икономиката.

Въпреки че гражданите и тепърва ще трябва да плащат за загубите във финансовата система, получавайки по-ниски лихви, спестяванията в левове или покупките на ДЦК ще са най-добрият вариант в месеците след въвеждането на борда. Това означава, че голяма част от изтеглената през миналата година валута ще се върне в банковата система и тъй като в първите месеци левовите операции ще са по-доходни - до голяма стенен в резерва на БНБ.

Изборът на банка обаче остава усложнен, тъй като данните сочат, че още няколко финансови институции са заплашени от затваряне през следващите месеци. В групата на застрашените засега са предимно частни банки, които заради гнили активи и недостиг на провизии няма да могат да посрещнат изискванията за капиталова адекватност и, от друга страна, е възможно да изпитат ликвидни затруднения. Все още остава висящ въпросът и с държавната "Биохим", при която схемата за оздравяване сиря доникъде.

Обмяната на левовете

Връщането на валутата в банковата система до голяма стенен ще е функция на сигурността, че левовете свободно ще могат да се заменят в резервната валута по фиксиран курс. Тази функция според препоръките на МВФ ще изпълняват основно обменните бюра и търговските банки, но самата БНБ също ще има гишета, на които обмяната ще се прави при предварително обявени от централната банка комисиони. БНБ ще трябва да покрива разходите по обмяната с маржовете между курс купува и продава, ако такива въобще бъдат въведени, и посредством комисиона, която ще се определя като процент от сумата, като законовото ограничение ще бъде всички разходи по транзакцията да не надхвърлят половин процент. По този начин ще бъде ограничена и възможността на банките и обменните бюра ефективно да променят курса, въвеждайки значително различаващи се комисиони.

В рамките на допълнителната либерализация във валутния режим се предвижда и отпадането на ограниченията за покупка на валута до 2000 долара годишно за туристически цели, каквито има сега. В рамките на тази либерализация засега не се предвиждат свободните преводи и свободното откриване на банкови сметки в чужбина. Официално освен това разплащанията в страната ще останат в левове въпреки краткия дебат в началото на тази година дали не трябва да се разрешат разплащания и в други валути.

Въпреки че въпросът коя ще е избраната резервна валута вече изглежда решен в полза на марката, може да се окаже, че в първите месеци след борда този избор ще е по-неудачният. От една страна, това ще е свързано с обръщане на резерва на БНБ от преимуществено доларови активи в такива, деноминирани в марки. Освен това забавянето на окончателното решение в парламента още повече ще затрудни тази трансформация и относително ще увеличи разходите по нея, ако не започнат предварителни преговори. Представителите на МВФ у нас освен това изказват опасения, че може да възникне дефицит на германски марки в кеш в началото, тъй като основната част от валутата в населението и банките е в долари. Това трябва да бъде предотвратено, тъй като подобен чисто технически проблем все пак може да внесе несигурност в свободната обмяна на левове.

Фирмите, работещи на вътрешния пазар

изглежда, първоначално ще имат по-малко проблеми след въвеждането на борда, тъй като ще могат да компенсират остатъчната инфлация с повишаване на цените си. Това най-вече ще важи за предприятията, предлагащи стоки и услуги с относително ниска еластичност към промяната на цепите, тъй като вътрешното потребление се очаква да остане ниско заради очаквания слаб ръст на заплатите. Според предварителни прогнози на централната банка, ако валутният пазар не претърпи сериозни катаклизми преди въвеждането на борда, може да се очаква, че инфлацията в месеците до края на годината ще е 1-2% месечно, или между 15 и 25% на годишна база. Това ще е по-голям проблем за износителите, които трудно ще могат да компенсират нарастването на вътрешните си разходи с повишение на валутните си цени, тъй като при фиксирания курс ще загубят от конкурентността си. Това междувпрочем в дългосрочен план дава основания да се очаква влошаване на платежния баланс.

Външнотърговските дружества освен това ще срещна допълнителни усложнения с разплащанията си поне в първоначалния период, ако за резервна валута бъде избрана марката. Тъй като паричните потоци по външнотърговския стокообмен на България до момента са предимно в долари, фирмите ще трябва да поемат допълнителен валутен риск и разходи при обръщането на средствата си от долари в марки.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: БНБ МВФ

Прочетете и това

Вечерни новини: Русия, Китай и Ковачки с интерес към АЕЦ "Белене", "Струма" ще е затворена до края на септември Вечерни новини: Русия, Китай и Ковачки с интерес към АЕЦ "Белене", "Струма" ще е затворена до края на септември

И още: Политолог и анализатор от "института" на Валерия Велева е новият шеф на кабинета на президента; Граждани на ЕС може да нямат право на свободно пребиваване във Великобритания при Brexit без сделка

19 авг 2019, 1253 прочитания

Африканската чума по прасетата влезе в седми свинекомплекс 1 Африканската чума по прасетата влезе в седми свинекомплекс

Фермата се намира в община Ценово, влизат ограничения за областите Русе и Велико Търново

19 авг 2019, 1491 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Реалното надценяване на лева – последствия и решения

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство