Ландшафтът на банковата система засега изглежда стабилен


Ако в момента трябва да се направи някаква класификация на банките според стабилността и перспективите им за развитие, грубо те могат да се разделят в пет категории: държавни, чужди, частни с добра перспектива, частни с неясна перспектива и “банки зомби” (тоест такива с процедури по несъстоятелност). Допускането за неясна перспектива говори, че в средносрочен план се очаква нова промяна в структурата на системата. Освен въвеждането на валутния борд и промяната в макроикономическите условия друг основен фактор, който ще катализира разместванията в присъствието на отделните финансови институции, ще бъдат новите изисквания на централната банка за минимален собствен капитал и обещанията, че е дошъл краят на компромисите с банките, нарушители на разпоредбите. Очакваните събития в тази връзка са приватизацията на държавните банки, активизирането на чуждите финансови институции, окрупняването за сметка на намаляването на броя на частните банки и изчезването на категорията зомби, заради облекчените съдебни процедури в новия банков закон. Тези ефекти са почти неизбежни още повече след като правителството официално пое ангажимент да се раздели със собствеността си в банковата система, да отвори икономиката за чужди капитали и да вдигне летвата в изискванията към финансовите институции.

Предложенията на Международния валутен фонд и Световната банка бяха за стъпаловидно вдигане на минимално изискуемия капитал за банкова дейност до 7.5 млн. ЕКЮ (14.779 млрд. лв.) към края на 1997, 15 млн. ЕКЮ (29.558 млрд. лв.) към края на 1998 и 22.5 млн. ЕКЮ (44.359 млрд. лв.) към края на 1999 г. Засега обаче централната банка се ограничи да поиска от финансовите институции да постигнат собствен капитал от 10 млрд. лева, като разсрочи задължението им да го попълнят до средата на следващата година. По този начин беше взето първото структуроопределящо решение за системата - бързината, с която ще се търси окрупняване на банковите капитали.

При така поставените изисквания повечето от сега действащите търговски банки имат шанс да продължат дейността си, като попълнят необходимия капитал, без да имат нужда от привличане на нови акционери. Категорията държавни банки вече разполагат с капиталова база над 10 млрд. лева благодарение на проведената преди година схема “Булбанк”, по която капиталите им бяха увеличени с валутни облигации по ЗУНК.

По-интересно в тази връзка ще е преструктурирането в частния банков сектор. Макар и не с категоричност може да се счита, че между седем и десет от частните банки ще успеят да посрещнат новите изисквания, без да търсят нови акционери. През миналата седмица категорични изявления в този смисъл направиха представителите на ръководствата на Първа инвестиционна банка, Юнионбанк, Столична общинска банка, Евробанк. Вероятно към тази група банки поне откъм намерения ще се присъединят Кредитна банка, Първа източна международна банка, МОБ “Свети Никола”.

От гледна точка на изискванията за минимален капитал може да се отдели друга група частни банки - Българо-руска инвестиционна банка, Кредитекспрес, “България инвест”, Международна банка за търговия и развитие, Централна кооперативна банка, Българска търговска индустриална банка, които нямат притеснения за исканите нива на капитала, но в същото време не изключват възможността да предложат част от увеличението на нови акционери. Има данни, че някои от изброените банки вече водят подобни преговори, включително и с чужди инвеститори.

От действащите банки най-сигурни затруднения с увеличението на капиталите вероятно ще имат Тракиябанк и Българска универсална банка (БУБ), като БУБ освен това е с доста сериозни задължения към ДСК и БНБ. “Смятаме, че все пак ще се справим с попълването на капитала в срок”, заяви изпълнителният директор на Тракиябанк, като допълни, че банката води преговори за привличане на стабилен чужд инвеститор. Според непотвърдена официално информация БУБ също преговаря с евентуални нови акционери, като с голяма степен на сигурност се очаква скорошна сделка.

По този начин, ако търговските банки успеят да се опазят от очакваните резки колебания в лихвените равнища или други неприятни обрати в макроикономическата среда, новите минимуми за капитала не би трябвало да доведат до сериозни сътресения в системата.

Според данните на банков надзор засега почти всички банки са с много добро съотношение на ликвидните си средства (включително ДЦК) и привлечения капитал, като при държавните банки то е над 50%. Установяването на висок коефициент на ликвидност беше едно от изискванията на Международния валутен фонд преди въвеждането на борда, за да не се допуска подронване на доверието в новата система при евентуален натиск за теглене на депозити. До няколко месеца се очаква БНБ да въведе и задължителни коефициенти за ликвидност. Тя ще изчака с фиксирането на тези изисквания, за да установи оптималното равнище, при което въвежданите коефициенти едновременно осигуряват доверието в банковата система, но и не подбиват значително банковите приходи.

По-трудно е да се прогнозира доколко търговските банки ще се справят с очакваните нови изисквания за капиталова адекватност. Този коефициент на собствения капитал към рисковите активи трябва да достигне 8% до края на годината, 10% до края на следващата и 12% до края на 1999 г. Успоредно с тези изисквания обаче БНБ разширява кръга на подлежащите на провизиране активи със задбалансовите ангажименти на банките, активите в акции и облигации за разликата между пазарната и отчетната стойност, недвижимите имоти. Ако тези допълнения се окажат с по-голяма тежест от облекчената класификация в просрочването на вземанията, може да се наложи банките да заделят допълнителни резерви. Те се отчитат като разход и при равни други условия това води до намаляване на печалбата. Ако се достигне до загуба пък, с нея ще се намали капиталовата база и съответно ще се влоши капиталовата адекватност на банките. Заради липсата на напълно достоверна информация по класификацията на банковите вземания и възможността част от тях да се водят неправилно обаче отсега е трудно да се каже дали промените в изискванията на БНБ ще доведат до влошаване на показателите на банките.

(Капитал)



*данните за собствения капитал са към края на май данните са къмкрая на юни 
Собствен капитал (в млрд. лв.)Капиталова адекватност
Кредитна банка*9 65611%
БРИБ5 03615,05%
Юнионбанк*3 175n.a.
Първа инвестиционна банка1254,64%
Кредитекспрес2 21489,04%
БТИБ*0,785n.a.
МБТР3 25710,17%
България инвест3,8n.a.
БУБ*0,384n.a.
Евробанк2 1649,27%
ПИМБ*8 43714%
ЦКБ*0,373n.a.
Общинска банка2 46664,73%
Корпоративна банка*5 323n.a.
Тексимбанк*2 177n.a.
“Тракия”0,24913,43%
МОБ*1 672n.a.
БИБ*4 860n.a.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар