Има ли виновници за побоя пред парламента

Кръвта, която се проля пред парламента през нощта на 10 срещу 11 януари, е на път да остане неовъзмездена. Следствените дела, които бяха образувани срещу висши МВР-чиновници, полицаи, вживели се в ролята на Рамбо, и демонстранти, объркали мирния протест с турнир по източни бойни изкуства, едно по едно потъват в архивите на столичната съдебна палата още преди да са стигнали до някакъв конкретен резултат. Ако се съди по хода на прокурорските преписки, никой от ръководството на вътрешното ведомство не е нареждал да се ползва сила срещу демонстрантите. Излиза също, че насилие около парламента на практика не е имало, защото никой не може да разпознае нападателя си въпреки стотиците жалби на бити хора. Всъщност на път е да се окаже и че около Народното събрание въобще не е имало нарушаване на обществения ред, защото единственото дело по екшъна от 10-11 януари е заведено срещу крадец, който задигна якето на служител от Националната служба за охрана.
След драматичните събития бяха образувани три следствени дела - в Прокуратура на въоръжените сили, Софийска окръжна военна прокуратура и Софийска градска прокуратура. Първото от тях беше насочено срещу началниците на вътрешното ведомство и по-конкретно срещу министър Николай Добрев, главния секретар на МВР Георги Ламбов и тогавашния началник на СДВР полк. Красимир Петров. То трябваше да изясни дали въпросните полицейски шефове са разпореждали - устно или писмено - демонстрантите да бъдат разпъдени от силите на реда. Бяха иззети всички документи, отнасящи се до побоя и прелюдията към него, както и записи от всички МВР-честоти. Второто следствие трябваше да даде отговор на въпроса дали редовите офицери и сержанти са били на своя глава. Столичните военни прокурори буквално бяха засипани от оплаквания на потърпевши, които са си изпатили както пред парламента, така и по околните улици. Униформените обвинители дори получиха любителски видеозаписи от мелето. Третото следствие попадна при софийския градски прокурор Нестор Несторов и трябваше да разкрие виновниците за пораженията във и около Народното събрание.
При разследването на събитията от 10-11 януари се забелязва липса на каквато и да е мотивация - както от политическите сили и изпълнителната власт, така и от съдебните органи. Прокуратурата на въоръжените сили прекрати основното дело срещу МВР-ръководството с аргумента, че “липсват данни за извършено престъпление”. Материалите бяха препратени на Софийската окръжна военна прокуратура на 10 юли и бяха присъединени към следствието за своеволията на полицейските служители. Работата на магистратите обаче е почти блокирана и предварително обречена. В боя пред парламента са участвали над 500 служители на СДВР, Вътрешни войски, СОБТ (баретите) и 14 РПУ-та от провинцията. До момента 247 униформени са изложили своята гледната точка по екшъна. Това прави по-малко от половината служители на реда, които пряко или непряко имат отношение към кръвопролитието. Въпреки че са постъпили над 200 жалби на пострадали, досега няма разпознат закононарушител с пагони. Ситуацията се усложнява още повече от факта, че твърде голяма част от униформените защитници на Народното събрание работят в провинцията, а преписката се води централно в столицата. До момента МВР не проявява особена активност за разкриване на провинилите се. От Софийската военна окръжна прокуратура обявиха, че движение по случая може да има в средата на октомври.
Пасивното поведение на мнозинството също има своята логика. Премиерът Иван Костов не може да си позволи да се конфронтира с репресивния апарат точно сега, когато се опитва “да отвоюва държавата от мутрите”. От друга страна, синият лидер не може да си позволи публично да оневини действията на МВР, защото ще се опозори в очите на редовия електорат. Затова той прилага тактиката на бавенето и изчакването. В този случай разследването ще потъне от само себе си, а виновни ще бъдат отново “лошите” магистрати. Тогава пострадалите в “нощта на Добревите сопи” ще могат единствено да се самозалъгват, че са станали мъченици на демокрацията.
От първия неуспешен опит за потулване на събитията пред парламента изгода имаше само кметът Софиянски. Той успя да понатрупа рейтингови точки, като вдигна допълнителен медиен шум по случая и се превъплъти в ролята на радетел за човешки и граждански права. Позицията на градоначалника се прие съвсем естествено, защото той персонално се нагърби с разбулването на мистерията около полицейския произвол. Така за пореден път се усети хладината в отношенията кмет - премиер.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар