Нова шапка ще приватизира военната индустрия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нова шапка ще приватизира военната индустрия

Нова шапка ще приватизира военната индустрия

2605 прочитания

Да се създаде Национална оръжейна компания, която да обедини всички фирми, свързани с производството, ремонта, търговията и развоя на специална продукция, предлага Междуведомственият съвет по отбранителна промишленост (МСОП). Според шефа на комисията в състава на компанията трябва да бъдат включени и военноремонтните заводи, като запазят изцяло своите функции, но без военизиран състав. Мегафирмата трябва да бъде на пряк отчет на междуведомствения съвет. МСОП предлага създаването на експертен съвет с представители на заводите, научните институти и търговските организации, който да разработи и да предложи пазарна и иновационна програма в два етапа: краткосрочен - до една година, и дългосрочен - до три години.
Според проекта всички лицензирани фирми за търговия със специална продукция трябва да получат право да купуват производствени лицензи под контрола и по заявки на оръжейната компания. В момента правото да придобива лицензи е предоставено на наследника на бившето Главно инженерно управление “Армимекс”. Предвижда се също компанията да съдейства на заводите за доставки на дефицитни материали и комплектовки на по-изгодни цени.
Основното задължение на Националната оръжейна компания се предвижда да бъде подготовката на предприятията за приватизация. В този проект предприятията не са разделени на традиционните групи от възможни за продажба и неприкосновени заводи. Идеята е да се пуска за продажба всичко, като се отчитат и осигуряват потребностите на страната и мобилизационната готовност.
Пазарните и иновационните програми на предприятията се предвижда да бъдат финансирани централизирано, като за целта ще се използват 80% от натрупаните свободни средства на външнотърговските организации за търговия със специална продукция. Препоръчва се МС да задължи държавните оръжейни търговци да предоставят тези средства в специална сметка, която да се контролира от компанията.
От междуведомствения съвет мотивират предложението си с пълния срив на отбранителното производство и необходимостта от спешни спасителни мерки. Друг е въпросът доколко централизацията, разработването на поредните програми и изземването на приходите на оръжейните търговци ще решат проблемите на загиващия ВПК. Приватизацията обаче може да помогне поне на част от предприятията в комплекса да оцелеят и да стъпят на краката си. Докато голямата част от предприятията стоят под шапките на двете измислени структури - “Електрон консорциум” и “Металхим холдинг”, прозрачната и с ясни правила приватизация на оръжейните фирми ще бъде невъзможна. Още повече че

Хардлайнерите във ВПК отдавна са започнали да приватизират

Показателен е примерът с “Електрон консорциум”. В него влизат 22 завода от оръжейната промишленост, работещи в областта на електрониката. През 1991 г. Климент Вучев, който по това време е изпълнителен директор на консорциума, го преобразува от ЕООД в акционерно дружество. Новото АД е регистрирано с капитал 10 560 000 лв. като доброволно сдружение на група фирми от военната електроника. В предмета му на дейност са включени всички дейности, свързани с производството, развоя и търговията със спецпродукция. Според хора от бранша в случая е приложена схема, която още през 1991 г. е стартирала раздържавяването във военнопромишления комплекс. Държавните военни заводи, които са особено атрактивни, защото все още имат достъп до високи технологии, с известна доза натиск са принудени да се запишат в консорциума с определени вноски. Заедно с тях обаче по неизвестни причини акционери в дружеството стават частната “Макском холдинг”, а впоследствие и Елитбанк. При регистрацията на консорциума като АД през 1991 г. в управителния му съвет фигурира лицето Мирослав Григоров Дерменджиев именно като представител на “Макском холдинг”. В момента нито Министерството на промишлеността, нито Междуведомственият съвет по отбранителна промишленост имат ясна представа колко е действителното държавно участие в консорциума, какви частни акционери има в него, кой и как възлага поръчките, разработките и търговските сделки, колко са и къде отиват парите на военните заводи. Както и върху каква част от строго засекретената ни все още военна индустрия имат контрол двете близки до Вучев структури.
Четири години по-късно същата схема позволи на Вучев да си приватизира фонд “Индустрия” и над 1.5 млрд. лв. на “доброволно” включилите се в него държавни фирми. Същата схема според експерти от бранша най-вероятно е приложена и при регистрацията на никому неизвестната доскоро “Кас инжинеринг”, която в края на миналата година изненадващо получи лиценз за търговия с оръжейна продукция. Според осведомени тази фирма е свързана със създаденото през 1994 г. пак по инициатива на Вучев гражданско сдружение КАС, чиято задача било строителството на военни предприятия в Судан. Твърди се, че сдружението е на бивши служители на “Кинтекс”, но в него са и големите военни заводи. Ръководител е Руси Хубанов, бивш представител на “Кинтекс” в Етиопия и приятел на Вучев. Няма никаква официална информация колко е частното участие в тези структури, а също кои военни фирми участват в тях и с какво.
Един от доверените хора на Вучев е бившият шеф на ВМЗ - Сопот, и на “Металхим холдинг” Илия Гунчев. Повечето от посочените проекти са реализирани и с негово участие. Именно Гунчев миналата година се опита да лансира тезата, че приемането ни в нео-КОКОМ ощетявало военната индустрия. Съпротивата срещу включването на България в посткокомската организация е обяснима. С включването ни в нея старият бизнес на далавери и тъмни сделки вече не върви. А здравата верига от бивши и настоящи шефове във военната индустрия явно се готви да направи големия удар в приватизацията на най-апетитните парчета от комплекса. Илия Гунчев е създател на неизвестен брой смесени дружества с участието на ВМЗ и холдинга. Отличава ги представката “Метал-”, но и досега остава загадка какви са целите им. Повечето от тези дружества фигурират само на книга.

Секретността е другото име на некомпетентно управление

Зад паравана на държавната тайна и военния секрет години наред българският военнопромишлен комплекс се съсипва системно и целенасочено. Въпреки многобройните проекти държавата вече седем години не може да формулира своята политика и стратегия в отрасъла. Това е съпроводено с все по-задълбочаващ се упадък на предприятията от отбранителния комплекс. Реално той започна през 1987-1988 г., когато се наруши износът към страните от СИВ и се стигна до неговото ликвидиране през 1989-1990 г. Провалиха се договори за милиони валутни лева, натрупа се нереализирана продукция, предприятията задлъжняха към държавата. Проблемите се задълбочиха от пълната липса на иновационна инициатива от предприятията. Наблюдава се постоянна загуба и на малкото останали пазари поради остарялата и силно ограничена номенклатура, която се предлага. Стремежът на производителите да поемат търговията на спецпродукция в собствени ръце измести отговорността им за развитие на развойната и конструкторската дейност и напълно спря усвояването на лицензни изделия. “Металхим холдинг” и “Електрон консорциум” се оказаха структури без отговорности и с неясни функции, що се отнася до официалната им дейност. В резултат производствените фондове и номенклатура остаряха морално, нарушиха се технологични и кооперативни връзки, силно намаляха възможностите за усвояване на нови комплексни изделия. Кабинетът и шефовете на ВПК явно разчитаха да получат като подарък нови руски лицензи, но още при посещението на Жан Виденов в Москва стана ясно, че подаръци няма да има. В същото време предоставени през 80-те години лицензи и досега стоят неусвоени, тъй като за шефовете от “Металхим холдинг” се оказало непосилно да организират новото производство.
При тази ситуация най-печелившият ход за държавата е разформирането на двете изкуствено наложени административни структури и приватизация на предприятията. А тя ще бъде прозрачна и с ясни правила само ако изборът на новите собственици стане на принципа на състезателната процедура. За да се извърши това, едва ли е необходима нова шапка.

Да се създаде Национална оръжейна компания, която да обедини всички фирми, свързани с производството, ремонта, търговията и развоя на специална продукция, предлага Междуведомственият съвет по отбранителна промишленост (МСОП). Според шефа на комисията в състава на компанията трябва да бъдат включени и военноремонтните заводи, като запазят изцяло своите функции, но без военизиран състав. Мегафирмата трябва да бъде на пряк отчет на междуведомствения съвет. МСОП предлага създаването на експертен съвет с представители на заводите, научните институти и търговските организации, който да разработи и да предложи пазарна и иновационна програма в два етапа: краткосрочен - до една година, и дългосрочен - до три години.
Според проекта всички лицензирани фирми за търговия със специална продукция трябва да получат право да купуват производствени лицензи под контрола и по заявки на оръжейната компания. В момента правото да придобива лицензи е предоставено на наследника на бившето Главно инженерно управление “Армимекс”. Предвижда се също компанията да съдейства на заводите за доставки на дефицитни материали и комплектовки на по-изгодни цени.
Основното задължение на Националната оръжейна компания се предвижда да бъде подготовката на предприятията за приватизация. В този проект предприятията не са разделени на традиционните групи от възможни за продажба и неприкосновени заводи. Идеята е да се пуска за продажба всичко, като се отчитат и осигуряват потребностите на страната и мобилизационната готовност.
Пазарните и иновационните програми на предприятията се предвижда да бъдат финансирани централизирано, като за целта ще се използват 80% от натрупаните свободни средства на външнотърговските организации за търговия със специална продукция. Препоръчва се МС да задължи държавните оръжейни търговци да предоставят тези средства в специална сметка, която да се контролира от компанията.
От междуведомствения съвет мотивират предложението си с пълния срив на отбранителното производство и необходимостта от спешни спасителни мерки. Друг е въпросът доколко централизацията, разработването на поредните програми и изземването на приходите на оръжейните търговци ще решат проблемите на загиващия ВПК. Приватизацията обаче може да помогне поне на част от предприятията в комплекса да оцелеят и да стъпят на краката си. Докато голямата част от предприятията стоят под шапките на двете измислени структури - “Електрон консорциум” и “Металхим холдинг”, прозрачната и с ясни правила приватизация на оръжейните фирми ще бъде невъзможна. Още повече че

Хардлайнерите във ВПК отдавна са започнали да приватизират

Показателен е примерът с “Електрон консорциум”. В него влизат 22 завода от оръжейната промишленост, работещи в областта на електрониката. През 1991 г. Климент Вучев, който по това време е изпълнителен директор на консорциума, го преобразува от ЕООД в акционерно дружество. Новото АД е регистрирано с капитал 10 560 000 лв. като доброволно сдружение на група фирми от военната електроника. В предмета му на дейност са включени всички дейности, свързани с производството, развоя и търговията със спецпродукция. Според хора от бранша в случая е приложена схема, която още през 1991 г. е стартирала раздържавяването във военнопромишления комплекс. Държавните военни заводи, които са особено атрактивни, защото все още имат достъп до високи технологии, с известна доза натиск са принудени да се запишат в консорциума с определени вноски. Заедно с тях обаче по неизвестни причини акционери в дружеството стават частната “Макском холдинг”, а впоследствие и Елитбанк. При регистрацията на консорциума като АД през 1991 г. в управителния му съвет фигурира лицето Мирослав Григоров Дерменджиев именно като представител на “Макском холдинг”. В момента нито Министерството на промишлеността, нито Междуведомственият съвет по отбранителна промишленост имат ясна представа колко е действителното държавно участие в консорциума, какви частни акционери има в него, кой и как възлага поръчките, разработките и търговските сделки, колко са и къде отиват парите на военните заводи. Както и върху каква част от строго засекретената ни все още военна индустрия имат контрол двете близки до Вучев структури.
Четири години по-късно същата схема позволи на Вучев да си приватизира фонд “Индустрия” и над 1.5 млрд. лв. на “доброволно” включилите се в него държавни фирми. Същата схема според експерти от бранша най-вероятно е приложена и при регистрацията на никому неизвестната доскоро “Кас инжинеринг”, която в края на миналата година изненадващо получи лиценз за търговия с оръжейна продукция. Според осведомени тази фирма е свързана със създаденото през 1994 г. пак по инициатива на Вучев гражданско сдружение КАС, чиято задача било строителството на военни предприятия в Судан. Твърди се, че сдружението е на бивши служители на “Кинтекс”, но в него са и големите военни заводи. Ръководител е Руси Хубанов, бивш представител на “Кинтекс” в Етиопия и приятел на Вучев. Няма никаква официална информация колко е частното участие в тези структури, а също кои военни фирми участват в тях и с какво.
Един от доверените хора на Вучев е бившият шеф на ВМЗ - Сопот, и на “Металхим холдинг” Илия Гунчев. Повечето от посочените проекти са реализирани и с негово участие. Именно Гунчев миналата година се опита да лансира тезата, че приемането ни в нео-КОКОМ ощетявало военната индустрия. Съпротивата срещу включването на България в посткокомската организация е обяснима. С включването ни в нея старият бизнес на далавери и тъмни сделки вече не върви. А здравата верига от бивши и настоящи шефове във военната индустрия явно се готви да направи големия удар в приватизацията на най-апетитните парчета от комплекса. Илия Гунчев е създател на неизвестен брой смесени дружества с участието на ВМЗ и холдинга. Отличава ги представката “Метал-”, но и досега остава загадка какви са целите им. Повечето от тези дружества фигурират само на книга.

Секретността е другото име на некомпетентно управление

Зад паравана на държавната тайна и военния секрет години наред българският военнопромишлен комплекс се съсипва системно и целенасочено. Въпреки многобройните проекти държавата вече седем години не може да формулира своята политика и стратегия в отрасъла. Това е съпроводено с все по-задълбочаващ се упадък на предприятията от отбранителния комплекс. Реално той започна през 1987-1988 г., когато се наруши износът към страните от СИВ и се стигна до неговото ликвидиране през 1989-1990 г. Провалиха се договори за милиони валутни лева, натрупа се нереализирана продукция, предприятията задлъжняха към държавата. Проблемите се задълбочиха от пълната липса на иновационна инициатива от предприятията. Наблюдава се постоянна загуба и на малкото останали пазари поради остарялата и силно ограничена номенклатура, която се предлага. Стремежът на производителите да поемат търговията на спецпродукция в собствени ръце измести отговорността им за развитие на развойната и конструкторската дейност и напълно спря усвояването на лицензни изделия. “Металхим холдинг” и “Електрон консорциум” се оказаха структури без отговорности и с неясни функции, що се отнася до официалната им дейност. В резултат производствените фондове и номенклатура остаряха морално, нарушиха се технологични и кооперативни връзки, силно намаляха възможностите за усвояване на нови комплексни изделия. Кабинетът и шефовете на ВПК явно разчитаха да получат като подарък нови руски лицензи, но още при посещението на Жан Виденов в Москва стана ясно, че подаръци няма да има. В същото време предоставени през 80-те години лицензи и досега стоят неусвоени, тъй като за шефовете от “Металхим холдинг” се оказало непосилно да организират новото производство.
При тази ситуация най-печелившият ход за държавата е разформирането на двете изкуствено наложени административни структури и приватизация на предприятията. А тя ще бъде прозрачна и с ясни правила само ако изборът на новите собственици стане на принципа на състезателната процедура. За да се извърши това, едва ли е необходима нова шапка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.