Кой ще управлява Русия през следващия век

Когато се спомене за Г-7, всеки министър-председател по света знае, че това е групата на седемте най-развити държави в света. Когато в Русия се говори за Г-7, става въпрос за нещо съвсем различно. В Русия в началото на 1996 г. се роди едно движение (нарекоха го първо Г-7, а по-късно Г-8) не с идеална, но поне с прозрачна цел - преизбирането на Борис Николаевич Елцин за президент на Руската федерация.
По думите на Борис Березовски - зам.-секретар на Съвета за сигурност при президента, една от най-влиятелните държавни институции в страната - всичко започва спонтанно. По време на икономическия форум в Давос в началото на 1996 г., след изказването на Генадий Зюганов на форума Березовски (който се намира в Давос), впечатлен от вниманието, което се обръща на думите на лидера на руските комунисти, вдига телефонната слушалка, обажда се на Анатолий Чубайс (по това време началник на канцеларията на Борис Елцин и също пребиваващ в Давос) и така се ражда обединеният фронт срещу Зюганов с идеалната цел президентските избори да бъдат спечелени не от комунистите, а от реформаторите - в лицето на Елцин.
Така в началото на 1996 г. са поставени основите на новата руска държава. И докато в световната дипломатическа традиция не е прието тези лица да са икономически субекти, в руската това е въпрос на възстановяване на традицията.

Раждането на новата олигархия

През ноември 1995 г. в Москва, на Червения площад, се открива бутик от световната верига на Estee Lauder, открива го наследникът на фамилията, притежаваща милиарди долари - Роналд Лоде. Вечерта след откриването на бутика Роналд Лоде прекарва в компанията на Наина Елцина, съпругата на руския президент, и на американския посланик в Москва Томас Пикъринг на прием у бизнесмена Борис Березовски. Поканите за приема са от името на президента Елцин.
През юли 1997 г. Борис Березовски е включен в класацията на най-богатите хора на планетата на сп. Forbes - според списанието той е на почетното 97-о място със състояние от 3 милиарда долара. Според данъчната декларация на гражданина на Руската федерация Борис Березовски неговият доход за 1996 г. е равен на 2 534 743 114 000 рубли, което при курс от 5800 рубли за долар в деня на подаване на декларацията - 21 юли 1997 г., прави 437 милиона долара (очевидно несъответствие). Справката за данъчната му декларация е изпратена до руския ежедневник “Коммерсантъ Daily”, а под нея стои подписът “пресслужба на президента на Руската федерация”. Междувременно Березовски води съдебно дело срещу Forbes за клевета - поводът е статия, озаглавена “Кръстникът на Кремъл” (интересно е това, че Березовски никога не е отричал публично в Русия, че е свързан с организираната престъпност). Освен това Березовски не води дело срещу Forbes за публикувани неверни данни за неговото състояние.
Поводът “Коммерсантъ Daily” да поиска и да получи копие от данъчната декларация на Борис Березовски е прост - борба на интереси, борба за влияние в руското икономическо и политическо пространство. Борба, която е започнала още в началото на 1996 г. и чийто залог е ясно формулиран - кой ще управлява една от най-големите и влиятелни държави в света след 2000 г., когато са следващите президентски избори в Русия.
Тогава, в началото на 1996 г. (по това време българският премиер Жан Виденов пишеше писма на лидера на руските комунисти Зюганов, мислейки вероятно, че комуникира с бъдещия руски президент), се роди руското Г-7. Става въпрос за телефонния разговор в Давос между Борис Березовски и Анатолий Чубайс. Като негово следствие се роди съюзът между най-мощните финансово-промишлени групировки в Русия съюз, който бе немислим преди това. Той обедини “ОНЭКСИМбанк”, банка “Менатеп”, банка “СБС-Агро” (бившата “Столичный банк сбережений”, погълнала по-късно “Агропромбанк” - двете са сред най-големите руски държавни банки), “Национална резервна банка” (финансова институция, тясно свързана с РАО “Газпром”), банка “Империал”, банка “Российский кредит”, “Альфа-банк”, “Мост-банк” и “Инкомбанк”. Собствениците на тези банки публикуваха открито писмо в подкрепа на Елцин. Нито един значим представител на руския капитал не подкрепи комунистите на
президентските избори, а в крайна сметка Борис Елцин спечели. След което новият стар президент на Русия имаше много неплатени сметки.

Опашката за дивиденти

Сред първите, чакащи дивиденти, освен Березовски са още петима руснаци, които също намират място в годишната класация на милиардерите на Forbes. Това са Михаил Ходорковский (притежател на 2.4 милиарда долара, основател и собственик на банка “Менатеп”, в момента начело на промишления холдинг “Роспром”, водещ началото си от същата банка); Вагит Алекперов (притежател на 1.4 милиарда долара, собственик на най-голямата руска частна петролна компания “ЛУКойл”, която има силно присъствие в медиите и която също застана зад Елцин); Рем Вяхирев (притежател на 1.1 милиарда долара, за пореден път преизбран за председател на борда на директорите на РАО “Газпром” през юни тази година, собственост на “Газпром” е и “Националната резервна банка” - част от Г-8); Владимир Потанин (притежател на 0.7 милиарда долара, основател и собственик на “ОНЭКСИМбанк”) и Владимир Гусинский (състояние от 0.4 милиарда долара, собственик на “Мост-банк” и медийната групировка “Мост-медиа”).
Веднага след президентските избори през юли миналата година Владимир Потанин зае поста на първи вицепремиер, наблюдаващ финансите и приватизацията. На пръв поглед бе странно именно той да бъде назначен на този пост, имайки предвид, че неговата банка - “ОНЭКСИМбанк”, има интереси именно в тези сфери на икономиката. Но дивидентите трябваше да се плащат. Вследствие на това “ОНЭКСИМбанк” се превърна в една от най-големите финансово-промишлени групировки в Русия, а следователно и в света.
Системата е проста и датира още от времето преди последните президентски избори. Схемата е дело именно на Владимир Потанин, възпитаник на МГИМО и бивш служител в системата на съветската външна търговия. През 1994-1995 г. бюджетът на Руската федерация изпитваше остър недостиг от средства (както и в момента). Тогава Потанин предложи гениалната идея частните търговски банки да финансират бюджета, в замяна на което те получиха за управление дялове (близки до контролни) в най-големите руски промишлени предприятия. Другата схема, чрез която властта връща направените услуги, това е институтът на т.нар. упълномощени банки. Това са банки, които обслужват бюджета, повечето бюджетни програми на федерално и регионално ниво и за чието обслужване в руската централна банка е създаден специален отдел. Това са същите онези банки, които финансират кампанията на Елцин и през тях преминават милиарди долари бюджетни средства (периодично избухват скандали за изчезването на стотици милиони долари от тях през една или друга от тези банки).

Сам срещу всички

През август тази година “ОНЭКСИМбанк” организира приватизационния търг за 38 процента от РАО “Норилский никел”, най-големия световен производител на никел и метали от платиновата група. В това нямаше да има нищо нередно, ако търгът не беше спечелен от никому неизвестната компания ЗАО “Суифт”, (абревиатурата ЗАО означава затворено акционерно дружество), дъщерна на същата “ОНЭКСИМбанк”, която, преди да организира търга, управляваше въпросните 38 процента от “Норилский никел”. Така Владимир Потанин се оказа сам срещу всички.
Седмица преди това “ОНЭКСИМбанк” в лицето на регистрираната в Кипър офшорна компания Mustcom спечели търга за контролния пакет в руската телекомуникационна компания “Связинвест” срещу 1.8 милиарда долара. Някои твърдят, че това е най-прозрачната и честна приватизационна сделка в най-новата история на Русия. Факт е, че това е най-големият мирновременен трансфер на собственост в съвременната световна история. Факт е също така, че търгът за “Связинвест” бе спечелен от офшорна компания, регистрирана в Кипър (което означава, че не може да се провери кой и какви дялове има в нея) - в нея учредители са “ОНЭКСИМбанк”, руската финансово-инвестиционна компания “Ренесанс-Капитал”, Deutsche Morgan Grenfell, инвестиционния фонд на Джордж Сорос Quantum Fund и Morgan Stanley Asset Management. Факт е, че Deutsche Morgan Grenfell е първоначално консултант на руското правителство по сделката, а след това участник в инвестиционния консорциум. Факт е също така, че шефът на московския клон на Deutsche Morgan Grenfell се нарича Ник Джордан, а по-малкият му брат е собственик на “Ренесанс-Капитал”. Изглежда, има някакъв конфликт на интереси, но той в никакъв случай не е във вреда на инвеститора. Може би отново става въпрос за изплащане на дивидентите.
Друго интересно в случая е, че за пръв път в руската политика чрез икономически лостове се намесват чужденци. Представители на “ОНЭКСИМбанк” твърдят, че контролният пакет в консорциума, купил руските комуникации, е собственост на руските представители в него. Преди търга обаче банката заяви, че ще инвестира в “Связинвест” 500 милиона долара; Джордж Сорос обяви, че е инвестирал в сделката 980 милиона долара - това означава, че за да бъде контролният пакет в руски ръце, компанията “Ренесанс-Капитал” е дала поне 500 милиона долара. От друга страна обаче, “Ренесанс-Капитал”, въпреки че е регистрирана в Русия, на практика е собственост на чужденец. Освен това няма как да бъде проверено дяловото участие на партньорите в един офшорен консорциум. Така че в механизмите на властта в Москва явно вече има не само руско присъствие. Още повече че ден по-късно Джордж Сорос заяви, че е готов да инвестира 1 милиард долара в “Роснефт” - последната голяма петролна компания, останала държавна собственост.
Естествено по време на тези събития и в предходния период във вездесъщото обединение, наречено Г-8, се появиха конфликти. Веднага след като станаха известни резултатите от търга за “Связинвест”, избухна истинска медийна война, насочена срещу “ОНЭКСИМбанк”. Подеха я Березовски, Гусинский и Алекперов чрез контролираните от тях медии - националната телевизия ОРТ, частната телевизионна станция НТВ, в. “Известия”, сп. “Огонек”. Именно в този период, май - август тази година, се очертаха и сериозните претенденти за окончателната подялба на икономическата власт в Русия т.е. онези, които реално претендират за властта след 2000 г. (засега никой не говори открито за предсрочна смяна на президента поради болест или други причини, въпреки че при скандала около продажбата на “Связинвест” се намекна и за такъв вариант). Говорителят на Гусинский, бивш говорител на Борис Елцин, дори публично попита дали спечелилите търга не знаят нещо за здравословното състояние на президента, което не е известно на никой друг, намеквайки, че властта се изплъзва от ръцете на Елцин, и подканвайки го да опровергае с действия подобно твърдение.

Заявени амбиции

Общо взето, публичните кандидатури за наследник на Елцин са три: Борис Немцов - бивш губернатор на Нижний Новгород и първи вицепремиер в сегашното правителство на Черномирдин; Юрий Лужков - кмет на Москва, и естествено Виктор Черномирдин - министър-председател, бивш шеф на “Газпром”, с лично състояние, оценявано на 5 милиарда долара (Forbes не го включва в своя списък на световните милиардери). За Генадий Зюганов и Александър Лебед се говори много като възможни наследници на Елцин в Кремъл, но евентуална тяхна победа на изборите през 2000 г. изглежда повече като екзотична приказка, насочена към сдържането на световния комунизъм.
Ясно е кой стои зад Виктор Черномирдин - огромни по обем и влияние капитали, достатъчно е да се спомене РАО “Газпром”. Не е без значение и фактът, че преди три дни президентът Елцин лично прие председателя на борда на директорите на “Газпром” Рем Вяхирев, след което публично заяви, че е изключително доволен от развитието на компанията и стои изцяло зад стратегията, която “Газпром” в момента прилага. А стратегията на “Газпром” е да сдържа амбициите на Владимир Потанин и неговата банка и да прокарва със силата на газопроводите си руската външна политика в онова пространство, което в Русия наричат близко задграничие: бившия Съветски съюз, Балканите, Средна Азия и Монголия. Публичната подкрепа на Елцин за “Газпром” може да се тълкува и като пряко следствие от подхвърлената от страна на Гусинский и Березовски теза, че всъщност не президентът, а Чубайс и Немцов движат лостовете на властта.
Ясно е също кой стои зад Юрий Лужков - най-общо казано, московският финансов капитал, което на практика означава всички големи руски банки. Изглежда като противоречие, защото всяка от тях има свои собствени интереси (понякога насочени срещу Лужков), но без московския кмет никоя от тях не би могла да отвори и един офис в руската столица, за да обслужва клиентите си. Освен това той е начело на административния център на федерацията, а не трябва да се забравя, че от този пост започна и кариерата на Борис Елцин преди години. Московската общинска банка е една от финансовите институции в страната, с която всеки на пазара се съобразява, а само по себе си това значи много.
По-трудно е да се каже кой стои зад Борис Немцов, още повече че неговото назначаване в последното руско правителство е тясно свързано с това на Анатолий Чубайс - и двамата са с ранг първи вицепремиер. Пуснатата за обществена употреба версия е, че Немцов е избран от самия Елцин за негов наследник. Немцов отговаря в правителството за преструктурирането на естествените монополи (огромни и могъщи компании като РАО “Газпром”, руската енергийна компания РАО “ЕЭС России”, “Связинвест”). Същевременно той наблюдава петролно-газовия сектор. По тази линия той влиза в пряк конфликт с премиера Черномирдин, който е естествено свързан именно с тази част от икономиката на страната. Освен това Немцов бе един от хората, които пряко са ангажирани в скандалните продажби на дялове от “Связинвест” и “Норилский никел”. Медийната война срещу него през последния месец дойде от посоката Березовски - Гусинский, първият притежава мажоритарен дял от телевизия ОРТ и сп. “Огонек”, а вторият е собственик на най-популярната частна телевизионна станция - НТВ (в нея дял има и “Газпром”). И неслучайно именно Березовски и Гусинский поведоха атаката - те бяха тези, които загубиха търга за “Связинвест”.
Анатолий Чубайс не се ползва с особена популярност в Русия, вероятно това е и една от причините, поради които той никога не е заявявал желанието си да бъде следващият руски президент. В последните две години обаче той е смятан за сивия кардинал на Кремъл. Кариерата му започна, когато застана начело на руската агенция по приватизация - по негово време се разменяха пакети от акции срещу кредити за бюджета; след това бе началник на канцеларията на президента и главен организатор на предизборната му кампания. Показателно е, че седмица преди търга за продажбата на “Связинвест” Березовски, Потанин и Гусинский летят до Париж, за да се срещнат с Чубайс и да говорят с него на неизвестна тема. Това означава, че той наистина разполага с власт, но също така означава, че в очите на обществото е принципно компрометиран.
В случая не става въпрос за корпоративни интереси, за интересите на една или друга политическа партия или икономическа групировка. Който спечели сега - при последното разпределение на останалата все още държавна част от икономиката, ще управлява Русия през следващия век. В един доста опростен вариант може да се каже, че борбата е между “млади” и “стари” - старите в лицето на Черномирдин и младите - в лицето на Немцов и Чубайс. Зад Черномирдин стоят мощни интереси, зад Чубайс и Немцов - също. Ролята на Борис Елцин в последно време е малко замъглена - може би властта чисто физически се изплъзва от ръцете му, но така се твърдеше и след неговата сърдечна операция. Той е замесен от най-доброто номенклатурно тесто, което бившата КПСС може да предложи. Така че “Старецът” винаги трябва да фигурира във всички сметки. Същото обаче е валидно и за младите.
До няколко месеца ще е ясно коя група е надделяла в битката за Кремъл. Тази група ще се сдобие с много значимо световно политическо и икономическо влияние и лостове за управление на процеси в глобален мащаб. Което означава, че всяко правителство по света трябва много внимателно да избира как и с кого работи в Русия.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове