Ген. Михов търси политически гръб за реформата в армията

Началникът на Генералния щаб ген.-полк. Михо Михов все по-често започна да сверява часовника си с управляващото мнозинство по въпроса за пре-структурирането на армията. За разлика от предшественика си Тотомиров той избра диалогичния подход в общуването с гражданското ръководство на армията. Михов демонстрира добра воля да зарови томахавката на войната между Генералния щаб и Министерството на отбраната, въпреки че ведомството на Георги Ананиев силово лансира своите виждания за промяна във военното законодателство, като игнорира армейското командване. Окончателният вариант на проектозакона за отбраната и въоръжените сили беше одобрен по принцип от Министерския съвет и трябва да бъде окончателно доработен този понеделник (25 август), въпреки че висшето офицерство шумно скърца със зъби срещу него.
Ген. Михов се опитва да приложи точно обратния подход. Миналия петък (22 август) той поиска кредит на доверие от политически силните на деня и го получи. След като близо две седмици сондира настроенията сред офицерството из цялата страна, шефът на Генщаба докладва намеренията си на президента Петър Стоянов, премиера Иван Костов и военния министър Георги Ананиев на официална среща в столичната Военна академия. Изглежда, програмата му за новата структура на въоръжените сили засега се ползва с подкрепата на мнозинството и е твърде вероятно управляващите да потърсят консенсус по въпроса за реформата във войската. “Ще поискам от ген. Михов да докладва пред парламентарните комисии по национална сигурност и външна политика, преди да внесе програмата си за одобряване в Министерския съвет”, обяви президентът Петър Стоянов след срещата. Според него, когато става дума за проблеми на Българската армия и реформите в нея, си струва всички политически сили “да имат яснота какво точно става, какво се прави и как ще се прави”.
Ген. Михов вероятно ще има на разположение около година и половина, за да осъществи на практика своите основни замисли. Повратният момент, който ще реши по-нататъшната съдба на бойния авиатор като началник на Генералния щаб, ще бъде 1999 г. Ако дотогава новата структура на въоръжените сили не заработи, ген. Михов ще трябва да каже сбогом на лампазите и да се оттегли в запас. “Към 1999 г., когато ще се гледа вторият кръг от страни за НАТО, резултатите от реорганизацията на Българската армия вече трябва да бъдат налице, за да можем да ги сложим на масата на следващата среща след мадридската, която ще отчете и анализира още веднъж възможностите на кандидатите за Северноатлантическия пакт”, каза президентът Стоянов. “Реформата трябва да направи армията ни адекватна за членство в НАТО”, допълни премиерът Костов, който беше доста пестелив в оценките след срещата.
Изглежда, и ген. Михов ясно усеща, че този път вятърът на промяната духа в западна посока и би могъл да го събори, ако му се противопоставя. Началникът на Генералния щаб методично започна да акцентира върху натовската ориентация на планираните от него реформи. За първи път той огласи намерението на военните да се ориентират към покупка на бойна техника “не само източно производство, но и западни образци, адаптивни към структурите, за които говорим и знаем, че трябва да имаме колективна система за сигурност - Северноатлантическия съюз”. Системата за управление на армията ще бъде адаптирана към натовския корпусно-бригаден принцип, защото според ген. Михов “това е първото условие потенциалът на армията ни да се превърне във факт”.
Реформата в армията трябва да протече на три етапа - до края на 1998, до 2000 и до 2010 г. На практика трите фази могат условно да се обозначат съответно като съкращаване, предислокация и осъвременяване. Шефовете на въоръжените сили се опитват да изхвърлят от речника си термина “съкращения” и да го заменят със “структурна оптимизация”. Все още конкретните разчети за намаления числен състав на въоръжените сили фигурират предимно в секретните бази данни на военните. Началникът на ГЩ предпочита да не се ангажира с числа, защото на практика крайното решение няма да зависи от него, а от Министерския съвет и парламента. “Армията, за която ние говорим, ще бъде значително под цифрата 104 хиляди души, но това е въпрос на обсъждане и приемане от държавните органи. Няма да е и 50 хиляди. Може би някъде по средата”, каза ген. Михов. Повечето варианти за размера на войската се движат около 75 000 бойци. Ако Генералният щаб закрие незаетите 850 щатни бройки за командири на взводове и прикрепения към тях контингент от наборници (по стандартите на Сухопътни войски един взвод включва 36 души), армията автоматично ще се свие с около 30 600 души. Ако пък не ликвидира всички свободни места за офицери в бойните поделения, ръководството на армията ще може да коригира размера на войската чрез по-късата наборна служба. “Трябва да си изясним дали Българската армия по ниво на бойна готовност е в състояние на анемия или на вегетация”, обобщи ген. Михов. “И голямата, и малката небоеспособна армия са еднакво ненужни на страната”, допълни го Петър Стоянов.
Втората част от реформата на ген. Михов ще е свързана с разместването на въоръжените сили. Засега се запазва първоначалният замисъл на генщабния шеф за формирането на два войскови корпуса в Южна България и две дивизионни зони в северна. Военновъздушните сили ще развиват противовъздушна отбрана по натовски стандарти и тактическа авиация. Бойният флот може да разчита на средства за модернизация на военноморските бази в Бургас и Варна и на все още несформираната морска пехота. Флотските командоси и силите за бързо реагиране вероятно ще бъдат един от козовете на българските военни на поправителния изпит за членство в НАТО. С трите бригади въздушни и морски десантчици Българската армия ще може да се отчита по всяко време в операции на НАТО. Още отсега висшето командване започва активна подготовка на българските рейнджъри по тертипа на Северноатлантическия съюз. В продължение на последните две седмици бъдещото ядро на българските елитни сили проведе съвместно обучение с бойци от специалните части на САЩ край Пловдив.
Последната част от реформата в армията ще бъде нейното техническо обновление. То трябва да продължи с пет години повече от плана за преструктурирането. Началото му ще бъде някъде в началото на следващия век. До 2015 г. трябва да достигнем числеността на бойната техника, която ни се полага по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). В момента въоръжението ни дори не може да се приближи до тази граница. По ДОВСЕ имаме право на 1475 танка, 2000 артилерийски системи, 1750 бронирани машини, 235 бойни самолета и 67 ударни вертолета. “За тази програма ще са необходими много милиарди. Ако правителствата заделят средства, ще имаме техника на съвременно ниво - трето и четвърто поколение”, обобщи ген. Михов.
Пречка за българската НАТО-интеграция обаче може да се окаже професионалната армия. Изглежда, нашите военни и техните западни колеги не влагат аналогичен смисъл в това понятие. “Става дума за квалификацията и боеспособността на войника, а не за това дали получава заплата за престоя си в казармата”, смята началникът на ГЩ. В момента използването на професионални бойци е на експериментална фаза - прием на 120 души, за да се изследва способността им за съжителство с наборниците. Според ген. Михов използването на кадрови военнослужещи ще стане масова практика в последната фаза на програмата за преструктуриране на войската. Не е ясно обаче дали това ще се хареса на Вашингтон, след като секретарят по отбраната на САЩ Уилям Коен ни даде недвусмислен сигнал, че членството в НАТО и професионалната армия вървят ръка за ръка.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал