Румъния със 100 дни преди България

Сходни проблеми, аналогични решения, светът обаче вярва повече на северните ни съседи

На 3 ноември миналата година центристката партия Демократична конвенция (ДК) спечели убедително парламентарните избори, изтласквайки социалистите от изпълнителната власт в Румъния. Две седмици по-късно лидерът на ДК Емил Константинеску измести Йон Илиеску от президентския пост, печелейки 54.4 процента от гласовете. По-късно ДК формира коалиционно правителство заедно със Социалдемократическия съюз на Петре Роман.
Към средата на януари 1997 г., около 100 дни преди смяната на властта в България, реформата вече беше в ход. Цените на бензина бяха удвоени, лихвите на централната банка по рефинансирането скочиха от 35 до 50 процента, бе изоставена практиката на частична индексация на заплатите, като бе въведена система на намаляване на данъците върху доходите от заплати. По-късно бяха освободени цените на горивата, енергията и хранителните стоки. Валутният курс пък успя да свали месечния дефицит по платежния баланс от 400 млн. долара през януари 1997 г. до 100 млн. долара през февруари. Дефицитът по търговския баланс бе свит до 339.9 млн. долара за първите пет месеца на годината, сравнено със 783.1 млн. долара за същия период на 1996 г.
След либерализирането на пазарите валутният курс се стабилизира през август на ниво около 7000 леи за долар, след като бе спаднал до рекордно ниското ниво от 9000 леи за долар през февруари. Леята бе подпомогната и от притока на свежи външни капитали на фондовия пазар, които се оценяват на 100-200 милиона долара през последните 2-3 месеца.
До голяма степен влизането на свежи външни капитали се дължеше на бързо проведената законова реформа за репатриране на капитали. Според сега действащата нормативна уредба репатрирането на първоначалната инвестиция и приходите от нея са свободни, като се плаща такса до 1.5 процента от стойността на всяка портфейлна инвестиция. Освен това на нерезидентите се дава достъп до местния валутен пазар, където те ще могат да пласират спот- или форуърд-офертите си, свързани с нуждите на инвестициите им. Досега на чужденците се разрешаваше единствено да представят оферти за продажба на валута. След като на пазара се появиха свежите долари, централната банка вече бе в състояние спокойно да попълни валутния си резерв, който в момента е 2 милиарда долара, а до края на годината се очаква да достигне около 4 милиарда долара.
Законово бяха уредени и облекченията за чуждите инвеститори в реалната икономика, за тях са включени данъчни облекчения и свободно придобиване на земя и производствени площи - облекченията са в сила за инвестиции над 10 милиона долара. През март тази година премиерът Чорбя заяви, че правителството ще внесе и ревизира около 80 закона, които да подобрят инвестиционния климат в страната. Една от незабавните последици бе заявеното от страна на Международната финансова корпорация (МФК) разширяване на инвестиционните й проекти в страната. МФК заяви интереса си да инвестира в местния капиталов пазар, в създаването на лизингова компания и на търговска банка, както и в приватизацията на комуникациите и енергийния сектор.
В средата на юли румънското правителство обяви, че ще приватизира националната авиокомпания “Таром”, като 49 процента от нея ще бъдат продадени на чуждестранен инвеститор, а останалата част - от акциите чрез Букурещката фондова борса (на нея в момента се търгуват акции на 52 компании). Малко по-късно Министерството на комуникациите подписа договор с инвестиционната банка Goldman Sachs да бъде консултант по приватизацията на държавната телекомуникационна компания “Ромтелеком”. През септември компанията ще бъде преобразувана в държавно акционерно дружество. Правителството планира да продаде 30-процентен дял от нея до средата на следващата година, а оставащите 70 процента от акциите вероятно ще бъдат пуснати за продажба на фондовата борса и на извънборсовия пазар. Още преди това премиерът Чорбя обяви, че 17 големи губещи държавни предприятия - петролни рафинерии, машиностроителни заводи и заводи от хранително-вкусовата промишленост, ще бъдат затворени, при което 30 хиляди души ще загубят работата си.
Румъния разби монопола на пазара на горива, закривайки Националната петролна компания, която бе заменена от нова компания (Societatea Nationala a Petrolului ‘Petrom SA’ - SAP), интегрираща в себе си Petrom RA - компанията, която добива 35 процента от румънския природен газ и 100 процента от националния петрол, две рафинерии и една търговска фирма.
В началото на август правителството си осигури достъп до свежи кредити от Международния валутен фонд, след като кабинетът оряза средствата за социалната сфера в бюджета и реши да поддържа бюджетния дефицит на ниво 4.5 процента от БВП, основното изискване на МВФ. Нещо повече - Румъния и МВФ се договориха страната да емитира облигации на международните пазари за още 500 милиона долара, като общата сума ще нарасне до 3.7 милиарда долара. Основната цел на този ход е да се направи стъпка към получаването на нов кредитен рейтинг на страната, който в момента е Ва3.
Ако анализът на досегашната дейност на новото румънско правителство се опре върху комбинираните доклади на Европейския съюз, МВФ, Световната банка и НАТО, сравнението с България е в полза на Румъния. Смята се, че в политически план страната е изградила демократични институции и се радва на политическа стабилност, не съвсем типична за региона. Букурещ успя да сключи двустранни договори с Унгария и Украйна и до голяма степен да реши проблема с унгарското малцинство в страната. В момента страната отговаря на политическите критерии за членство в ЕС, приети от Европейския съвет в Копенхаген. Показателно в това отношение бе посещението на американския президент Бил Клинтън в Букурещ след срещата на НАТО в Мадрид, на която се решаваше кои ще са бъдещите членове на пакта от Централна и Източна Европа. Чехия, Полша и Унгария бяха обявени за страните от първата вълна на разширението на НАТО на изток, но визитата на Клинтън в Румъния е ясен сигнал, че страната е фаворит за втората вълна на разширението. Успехът на Румъния във външнополитически аспект до голяма степен се дължи и на умението да се гради имидж зад граница. Нещо, с което България засега не може да се похвали.
На ниво икономическа политика Букурещ получи официалното одобрение на всички световни и европейски политически и финансови институции. В специалния доклад на Европейския съюз за готовността за членство в съюза на бившите комунистически страни основната теза в частта за Румъния е, че през последната половин година страната се справя много добре. Очаква се годишна инфлация от около 130 процента и ниво на безработица от около 7 процента. Валутният резерв расте, чуждестранните инвестиции също, а капиталовият пазар върви нагоре.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове