За седем години електронните медии потънаха в правен хаос
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За седем години електронните медии потънаха в правен хаос

За седем години електронните медии потънаха в правен хаос

Асен АСЕНОВ, Алексей ЛАЗАРОВ
1036 прочитания

Четири телевизионни канала изчезнаха от българския ефир само за една седмица. След седемгодишно буксуване в законите родните медии започнаха да се оплитат в лепкавата административна паяжина, създадена от политическата слепота на осем правителства след 1989 г.

Единственият пряк ангажимент, свързан с електронните медии, който правителството на Иван Костов пое в програмата си до 2001 г., е “осигуряване на необходимия честотен ресурс за трета национална телевизионна мрежа, както и за други телевизионни мрежи с регионален обхват”. От това става ясно, че в рамките на своя мандат кабинетът дори не планира да разреши старта на частна телевизия с национален обхват, а само да “осигури необходимия честотен ресурс”. Тоест, ако администрацията се придържа стриктно към петилетната си програма, България може да посрещне новия век без алтернатива на държавната телевизия. А това означава - без развит пазар на информация във време, когато частните национални телевизии в Източна Европа ще навършват десетата си година.

От това единствено изречение в програмата на кабинета става обидно ясно, че правителствената администрация няма никаква идея за това каква политика ще провежда за електронните медии. Авторът на краткото изречение в програмата дори е пропуснал факта, че България няма не само телевизия, но и частно радио с национален обхват.

Този кабинет обаче наследява проблеми, натрупани по времето на осем предишни правителства. Но за разлика от предшествениците си Костов няма да може да отложи решаването им, освен ако се откаже от членството на България в Европейския съюз - оттам поставиха преди време като задължително условие за приемане в голямото европейско семейство наличието на частна национална телевизия.

Това, по което сегашното правителство си прилича с останалите, е, че не е готово да предложи ясен регламент за електронните медии и дори не може да стикова коренно противоположните позиции на собствените си ведомства.

“Разрешителният” режим забранява медиите

В момента разрешителният режим за електронните медии се регламентира от приетия в “златните” години на социализма Закон за съобщенията, от Закона за телекомуникациите и остатъците от Закона за радиото и телевизията, известен като “Гордостта на Клара”. Според Закона за концесиите кандидатите за ефирна медиа трябва да подадат молба за откриването на процедура, Комитетът по пощи и далекосъобщения (КПД) трябва да съгласува тази молба с останалите заинтересовани ведомства и в тримесечен срок да откаже или да открие концесионна процедура. Отказът на КПД да даде ход на търг за честота не подлежи на обжалване. От приемането на Закона за концесиите такъв търг не е провеждан, но дори сега да бъде открит, никой не може за получи концесия за ефирна телевизия, радио или кабелна мрежа. Според Закона за радиото и телевизията правителството може да даде концесия за телевизия и радио едва след като националният съвет за радио и телевизия одобри програмната му схема. След намесата на Конституционния съд такъв съвет обаче няма - все още не е създаден, а и не е ясно дали въобще ще го има. От друга страна, неговото избиране би създало прецедент, който по думите на експерти постепенно ще доведе до пълната отмяна на Закона за концесиите. По същата законодателна логика трябва да има национален съвет по плажната ивица, национален съвет по подземните богатства, т.е. съвети за всички обекти и дейности, които подлежат на концесиониране. А отмяната на този текст от Закона за радиото и телевизията едва ли би отнела повече от час на депутатите в парламента.

Макар и негласно Комитетът по пощи бойкотира Закона за концесиите още от неговото приемане - както предишното, така и сегашното ръководство на ведомството смятат, че отдаването на честотите трябва да е в правомощията на КПД, а не на Министерския съвет. Тази “война” между правителствената администрация по времето на Любомир Коларов стигна дотам, че в нарушение на Закона за концесиите скандалният бивш водещ на предаването “Светът в действие” прие промени в Наредба 10 на КПД , с които сам си даде правото да издава лицензи за частни телевизии, радиостанции и кабелни оператори. По силата на тази незаконна наредба, която беше отменена от Върховния съд, Коларов издаде три лиценза за радиостанции, осем лиценза за кабелни оператори и два за ефирни регионални телевизии.

Сегашното ръководство на КПД също толкова успешно, но не така публично бойкотира Закона за концесиите. Шефовете на комитета внесоха в МС законопроект за далекосъобщенията, в чиито преходни и заключителни разпоредби се предлага изваждането на честотите от Закона за концесиите. Отделно от този законопроект Комитетът по пощи е подготвил и проект за промени в Закона за концесиите, който има за цел да изпревари приемането на Закона за съобщенията и да осигури по-бързо отпадането на задължението честотите да се отдават само на концесии.

Експертите в съвета по законодателство на правителството, в Министерството на правосъдието и в правния отдел на МС обаче са категорично против подобни промени в закона. А това означава, че КПД няма да може да прокара идеите си в МС. Затова пък комитетът успешно саботира Закона за концесиите - две години след приемането му незаконно в КПД все още се приемат молби за лицензи срещу 5 хиляди лева вноска и пуска в ход процедури за издаване на лицензи.

След приемането на Закона за концесиите от предишния парламент се смяташе, че основното му предимство е осигуряването на относително публична процедура, която ще бъде спирачка на корупцията. Досега обаче той на практика не работи. Това даде повод на високопоставен държавен служител да обясни буксуването на закона с думите: “Получи се парадоксална ситуация, в която корупцията стана спирачка на Закона за концесиите.” Ако този начин за отдаване на честоти се прилагаше, нямаше да има почти никакви посредници (като Временния съвет по честотите например), които да поставят мъгляви изисквания и да решават съдбата на кандидатите “в разговори” на четири очи.

Това не попречи на правителството да гласува промени в закона, според които освен чрез търг или конкурс концесии могат да се дават и чрез “пряко определяне на концесионера в случаи, установени в закон”.

Поводът за “обществения” дебат

Ролята на катализатор за раздвижване на държавната администрация се оказаха протестите срещу спирането на бургаската телевизия “Скат”, която събра 30 хил. подписа срещу бездействието на властта и безсилието да се разреши проблемът. Втората публична изява на недоволство беше предизвикана от спирането на руската телевизия. Симпатизанти на БСП се събраха на “Позитано” 20 заедно с представители на руското посолство, за да протестират срещу спирането на ОРТ. Заявеното желание на администрацията да съдейства за решаването на проблема чак след възникването на скандала обаче е доста закъсняло. Проблемите, които изскачат на повърхността, са породени от правния хаос и липсата на концепция и не могат да бъдат разрешени поотделно. Всеки опит да бъде намерено конкретно разрешение ще задълбочи проблема, тъй като по този начин се създават прецеденти. Защо ръководството на КПД трябва да мисли как да върне ОРТ, TV5 и CNN в българския ефир, а да не търси решение за бургаската телевизия например? И каква ще бъде реакцията от спирането на незаконните кабелни оператори в София, при положение че няма легален?

На 1 септември телекомуникационната компания спря да излъчва сигнала на Обществената руска телевизия, а Комитетът по пощи съобщи, че до края на месеца спира излъчването на ТV5 и телевизия “Триада”. Същия ден изтече лицензът на бургаската ефирна телевизия “Скат” и тя също спря да излъчва. Историята на излъчването на тези програми може да даде частична представа за бездействието на държавата през последните седем години и е доказателство за необходимостта от бързото решаване на законодателните проблеми и формирането на ясна политика на правителството в тази област. По непотвърдени данни в момента в страната работят над 400 незаконни кабелни телевизии. Според официалната статистика на КПД разрешения за изграждане на кабелни мрежи са издадени на 94 оператора, което означава, че съвсем малка част от кабелните оператори в страната са спазили закона. Има и кабелни оператори, които са получили лиценз, но въпреки това не работят. С неясни аргументи преди няколко години КПД лицензира само по един кабелен оператор в големите градове. В София например в момента има само пиратски кабелни мрежи - единственият лицензиран е “Глобо”, но той не развива никаква дейност.

Телевизия “Скат”

Регионалната бургаска телевизия “Скат” първа пострада от правния батак в областта на медиите. Частният тв канал получава лиценз от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения Любомир Коларов на 1 септември 1996 г. По това време обаче КПД вече не е имал право да дава разрешения за излъчване, тъй като Законът за концесиите е обнародван в Държавен вестник още през 1995 г. и практически лицензът на “Скат” е нищожен още със самото му издаване. Дори и след смяната на Коларов КПД не е спряла излъчването на програмата, въпреки че е имала законно основание, възможност и дори задължение като държавен орган да го направи. Бездействието на комитета продължи до миналия понеделник, когато изтече срокът на издадения от Коларов лиценз. Дотогава ведомството дори е събирало лицензионните такси и таксите за излъчване, които каналът е бил задължен да плаща. Преди изтичането на срока по издадения от Коларов лиценз “Скат” поиска от Комитета по пощи и далекосъобщения да разреши продължаване на излъчванията му, но такова разрешение беше отказано, тъй като комитетът няма законово право да го даде. Собствениците на телевизията, която получава правото да излъчва с официален документ от КПД, нямат вина за това, че документът е издаден в нарушение на действащото законодателство, но когато са получавали този документ, би трябвало да са знаели, че поемат риск и че Законът за концесиите е обнародван. Единственото нещо, което могат да направят сега, е да заведат дело срещу държавата в лицето на Комитета по пощи за пропуснати ползи и да поискат откриването на концесионна процедура. Дори да бъде открита обаче концесионна процедура, телевизията няма да може да възстанови излъчванията си, тъй като според “Гордостта на Клара” националният съвет за радио и телевизия трябва да одобри програмната й схема, а такъв съвет, както е известно, няма. Така че единствената възможност за появата на нови електронни медии в момента е незаконното излъчване.

Руската телевизия

С постановление №94 от 1990 г. “с цел засилване на руското влияние” правителството на Андрей Луканов препотвърждава решение на ЦК на БКП отпреди 10 ноември и разрешава излъчването на телевизия “Останкино” в България. Със същото решение се задължава Министерството на финансите от 1 януари 1991 г. да заплаща от държавния бюджет таксите за излъчване. (Излъчването на програмата през тази година струва на данъкоплатеца по около 2 млн. лева на ден.) По това време за руския тв канал вече има изградена мрежа, която покрива приблизително 60% от територията на страната.

Проблемите около излъчването на “руската телевизия” у нас започнаха на 1 април 1995 г., когато с указ Борис Елцин прекрати съществуването на “Останкино”. От същата дата на честотата й започна да излъчва “Обществена руска телевизия” АД (ОРТ). Тя е акционерно дружество, в което 51% от акциите са собственост на държавата, 9% - на радиотелевизионна компания “Останкино”, а останалите 40% са разпределени между частни акционери. Новата компания на практика няма нищо общо с “Останкино” - тя не е неин юридически наследник, ОРТ дори отказва да изпълнява рекламните договори на предшественика си. На практика от тази дата сигналът на ОРТ се ретранслира в България абсолютно незаконно - разрешението, издадено от правителството на Луканов, дава зелена светлина за програмата на “Останкино”, която след април 1995 г. вече не съществува.

Правителството на Виденов отлагаше решаването на този проблем през целия период на управлението си и го завеща на Софиянски, който също не посмя да спре канала - така че тези две правителства носят пряката отговорност за това, че две години от бюджета са отделяни средства за незаконното излъчване на ОРТ.

Празните ходове на синьото управление в медиите

“Обсъждаме две седмици - до 25 юли. С особена важност” - това е резолюцията на премиера Костов върху докладната записка на председателя на КПД Антони Славински за приватизацията на Ефир 2. Двете седмици, в които трябваше да приключи обсъждането за продажбата на втория държавен канал, изтекоха, но от резолюцията “с особена важност” не последва нищо конкретно.

След личното настояване на министър-председателя през юли шефът на Комитета по пощи и далекосъобщения Антони Славински изпрати докладна записка до правителството “за възможните варианти за приватизацията на Ефир 2”. Последваха становищата на отдел “Правен” на МС и на вицепремиера Бакърджиев за продажбата на втория държавен канал. Според докладната записка на Комитета по пощи и дълекосъобщения възможните варианти за приватизация на Ефир 2 са два. При първия честотите, необходими за излъчването на програмата, остават в активите на БТК и не се концесионират, а освен това компанията запазва собствеността си върху преносната и излъчвателната мрежа. При този вариант КПД предлага да бъдат продадени “дълготрайните активи на творческо-програмния комплекс на Ефир 2, а новият собственик на канала да придобие “право за създаване и разпространение на телевизионна програма”. В докладната записка на Славински се твърдеше, че предимствата на този вариант за продажба са, че в държавния бюджет ще има постъпления от правото за създаване и разпространение на тв програма и от дълготрайните активи на Ефир 2. Според КПД другият плюс е, че ще бъдат премахнати разходите в държавния бюджет за издръжка на Ефир 2, както и средствата за излъчването на сигнала. “Необходимите финансови средства за тази дейност ще се заплащат на БТК от новия собственик на Ефир 2, но вече по търговски цени. Това ще повиши цената на БТК при нейната приватизация”, пише в предложението си до Костов Антони Славински. Другият аргумент “за” предложения вариант на продажба е, че по този начин се “запазва статуквото на БТК в процеса на нейната приватизация”. Недостатъците на този вариант според шефа на КПД са, че държавата няма да получи приходи от продажбата на правата върху честотния ресурс, както и това, че “не са ясни законодателните механизми за даване на права за създаване и разпространение на телевизионна програма без получаване на концесионни права за честотния ресурс”. Славински стига и до логичния извод, че съществуващите дълготрайни активи на Ефир 2 може да не представляват интерес за потенциалния инвеститор в частна телевизия с национален обхват, както и че се създава “прекалено рискова ситуация за новия собственик на Ефир 2 без концесия за честотния ресурс”.

Вторият вариант за продажбата на Ефир 2, който КПД предлага, е да бъдат предоставени правата върху честотите, на които се излъчва вторият държавен канал, а БТК да запази само собствеността си върху предавателите, които излъчват тв сигнала, но вече без права върху честотата. Шефът на КПД обаче твърди, че недостатъкът при продажбата на Ефир 2 чрез концесия на честотите е, че това внася несигурност в бъдещия купувач на БТК. Притесненията на КПД са, че телекомуникационната компания теоретично може да се окаже собственик на купчина желязо, ако бъдещият концесионер на честотите реши да изгради собствена предавателна мрежа например. Комитетът твърди, че е възможно да се обсъжда и вариант за приватизация на излъчвателната мрежа заедно с отдаването на честотата, но това ще създаде “значителни затруднения с банките - кредиторки по проекта за модернизация на БТК”. Експертите на Комитета по пощи смятат, че въпросите за отделянето на предавателната мрежа от активите на БТК би трябвало да се съгласуват и с финансовия консултант по приватизацията на телекомуникационната компания след подписването на договора с него.

Според становището на вицепремиера Евгений Бакърджиев ”получаването на най-добра цена (за Ефир 2) налага конкурентното начало като задължително”. Ресорният вицепремиер по телекомуникациите написа в докладната си, че честотният ресурс на Ефир 2 трябва да бъде изваден от лиценза на БТК и да се учреди концесия за отдаването му. Бакърджиев твърдеше, че най-добрият вариант за държавата е бъдещият концесионер на честотите на втория държавен канал да използва излъчващата мрежа на БТК по силата на дългосрочен търговски договор. Така БТК няма да загуби част от активите си, което би се отразило на цената й, а и ще получи гаранции, че ще запази приходите си от излъчване. По отношение на приватизацията на активите на Ефир 2 становището на вицепремиера беше, че “поради функционалното единство на Канал 1 и Ефир 2 в рамките на БНТ продажбата на сгради, оборудване и технически съоръжения би предизвикала многобройни проблеми, които ще забавят приватизацията. Възможните приходи ще са незначителни и напълно пренебрежими в сравнение със затрудненията”. Бакърджиев смята, че в цената на концесията, която правителството ще даде, трябва да се включи пазарният дял, който каналът има в момента - в становището се казва, че за 1996 г. Ефир 2 е получил 7.2 млн. долара от реклама. Вицепремиерът препоръча да бъде създадена работна група от представители на отдел “Правен”, управление “Концесии”, КПД, Агенция за приватизация и БНТ, която да разработи приватизационна програма до 31 август. До този момент такъв екип не е сформиран, а още по-малко има готова приватизационна програма.

Според становището на отдел “Правен”, което тогава беше изпратено като коментар на внесеното от КПД предложение, единственият начин приватизирането на Ефир 2 да бъде уредено коректно от правна гледна точка е това да стане със закон. Юристите на правителството смятат, че това би следвало да е допълнителна част към Закона за радиото и телевизията - “така ще се създаде принципна възможност за приватизирането и на останалите програми на радиото и телевизията”.

Ако правителството продължи да бездейства още месец-два след категоричната заявка за енергични действия, случаят ще стане христоматиен пример на бюрокрация. Има проблем, пише се докладна записка, чиновникът въздъхва и си казва, че проблемът е задвижен. А целокупната държавна администрация може и да си въобразява, че нещо наистина се върши, след като нагоре и надолу хвърчат докладни записки и становища, но реален резултат досега няма. Руската телевизия беше спряна, но досега няма обявен търг за отдаването на честотите й с концесия. Сроковете, предвидени във вътрешноведомствената кореспонденция, вече са пропуснати.

Раздвижването на правителствената бюрократична машина се оказа напразна надежда, че политическото решение за частна национална телевизия все пак идва, макар и със седемгодишно закъснение. Вместо това обаче управляващите си записаха голяма черна точка, избирайки по един доста оспорван начин нови шефове на БНТ и БНР. Генералните директори на държавните електронни медии в момента кършат пръсти и се опитват да отгатнат какво ще реши Конституционният съд за тяхната легитимност. Обмислят се и варианти, ако тълкувателите на основния ни закон отменят избора на медийните шефове, да бъдат гласувани законови текстове, които позволяват изборът да се повтори по конституционносъобразен начин.

Столичният кмет Стефан Софиянски също се записа в най-новата ни медийна история с две странни изяви. По времето на служебното правителство по инициатива на съветника му по въпросите на медиите Михаил Михайлов беше прието постановление, което даде право на КПД да дава временни разрешения за ползване на честоти по смисъла на Закона за концесиите. По-малко от месец след това Върховният съд отмени това решение. Инициативата на Софиянски Столичната община да се сдружи с Нова телевизия засега също остава “празен ход” на управляващите в областта на медиите.

След седем години буксуване правният хаос около медиите започва да кристализира в конкретни случаи и да събужда недоволството на много хора - феновете на бургаската телевизия “Скат”, зрителите на руската телевизия.

Липсата на координация между отделните части на държавната машина засега като че ли пречи най-много за нормализирането на медиите у нас. Разрешаването на проблемите не е нито по силите, нито в компетенциите на едно ведомство. Парламентът например трябва да приеме работещ закон за радиото и телевизията, правителството да задвижи отдаването на честоти, прокуратурата да спре незаконните кабели. Стиковането на всички власти обаче няма да е възможно, без управляващите да имат ясно виждане за това какви трябва да бъдат медиите.

За да не посрещнем 2001 г. само с “осигурен честотен ресурс за трета национална телевизионна мрежа”, по която да върви това, което от миналата седмица се вижда на честотата на ОРТ - снежинки и пращене.

Четири телевизионни канала изчезнаха от българския ефир само за една седмица. След седемгодишно буксуване в законите родните медии започнаха да се оплитат в лепкавата административна паяжина, създадена от политическата слепота на осем правителства след 1989 г.

Единственият пряк ангажимент, свързан с електронните медии, който правителството на Иван Костов пое в програмата си до 2001 г., е “осигуряване на необходимия честотен ресурс за трета национална телевизионна мрежа, както и за други телевизионни мрежи с регионален обхват”. От това става ясно, че в рамките на своя мандат кабинетът дори не планира да разреши старта на частна телевизия с национален обхват, а само да “осигури необходимия честотен ресурс”. Тоест, ако администрацията се придържа стриктно към петилетната си програма, България може да посрещне новия век без алтернатива на държавната телевизия. А това означава - без развит пазар на информация във време, когато частните национални телевизии в Източна Европа ще навършват десетата си година.

От това единствено изречение в програмата на кабинета става обидно ясно, че правителствената администрация няма никаква идея за това каква политика ще провежда за електронните медии. Авторът на краткото изречение в програмата дори е пропуснал факта, че България няма не само телевизия, но и частно радио с национален обхват.

Този кабинет обаче наследява проблеми, натрупани по времето на осем предишни правителства. Но за разлика от предшествениците си Костов няма да може да отложи решаването им, освен ако се откаже от членството на България в Европейския съюз - оттам поставиха преди време като задължително условие за приемане в голямото европейско семейство наличието на частна национална телевизия.

Това, по което сегашното правителство си прилича с останалите, е, че не е готово да предложи ясен регламент за електронните медии и дори не може да стикова коренно противоположните позиции на собствените си ведомства.

“Разрешителният” режим забранява медиите

В момента разрешителният режим за електронните медии се регламентира от приетия в “златните” години на социализма Закон за съобщенията, от Закона за телекомуникациите и остатъците от Закона за радиото и телевизията, известен като “Гордостта на Клара”. Според Закона за концесиите кандидатите за ефирна медиа трябва да подадат молба за откриването на процедура, Комитетът по пощи и далекосъобщения (КПД) трябва да съгласува тази молба с останалите заинтересовани ведомства и в тримесечен срок да откаже или да открие концесионна процедура. Отказът на КПД да даде ход на търг за честота не подлежи на обжалване. От приемането на Закона за концесиите такъв търг не е провеждан, но дори сега да бъде открит, никой не може за получи концесия за ефирна телевизия, радио или кабелна мрежа. Според Закона за радиото и телевизията правителството може да даде концесия за телевизия и радио едва след като националният съвет за радио и телевизия одобри програмната му схема. След намесата на Конституционния съд такъв съвет обаче няма - все още не е създаден, а и не е ясно дали въобще ще го има. От друга страна, неговото избиране би създало прецедент, който по думите на експерти постепенно ще доведе до пълната отмяна на Закона за концесиите. По същата законодателна логика трябва да има национален съвет по плажната ивица, национален съвет по подземните богатства, т.е. съвети за всички обекти и дейности, които подлежат на концесиониране. А отмяната на този текст от Закона за радиото и телевизията едва ли би отнела повече от час на депутатите в парламента.

Макар и негласно Комитетът по пощи бойкотира Закона за концесиите още от неговото приемане - както предишното, така и сегашното ръководство на ведомството смятат, че отдаването на честотите трябва да е в правомощията на КПД, а не на Министерския съвет. Тази “война” между правителствената администрация по времето на Любомир Коларов стигна дотам, че в нарушение на Закона за концесиите скандалният бивш водещ на предаването “Светът в действие” прие промени в Наредба 10 на КПД , с които сам си даде правото да издава лицензи за частни телевизии, радиостанции и кабелни оператори. По силата на тази незаконна наредба, която беше отменена от Върховния съд, Коларов издаде три лиценза за радиостанции, осем лиценза за кабелни оператори и два за ефирни регионални телевизии.

Сегашното ръководство на КПД също толкова успешно, но не така публично бойкотира Закона за концесиите. Шефовете на комитета внесоха в МС законопроект за далекосъобщенията, в чиито преходни и заключителни разпоредби се предлага изваждането на честотите от Закона за концесиите. Отделно от този законопроект Комитетът по пощи е подготвил и проект за промени в Закона за концесиите, който има за цел да изпревари приемането на Закона за съобщенията и да осигури по-бързо отпадането на задължението честотите да се отдават само на концесии.

Експертите в съвета по законодателство на правителството, в Министерството на правосъдието и в правния отдел на МС обаче са категорично против подобни промени в закона. А това означава, че КПД няма да може да прокара идеите си в МС. Затова пък комитетът успешно саботира Закона за концесиите - две години след приемането му незаконно в КПД все още се приемат молби за лицензи срещу 5 хиляди лева вноска и пуска в ход процедури за издаване на лицензи.

След приемането на Закона за концесиите от предишния парламент се смяташе, че основното му предимство е осигуряването на относително публична процедура, която ще бъде спирачка на корупцията. Досега обаче той на практика не работи. Това даде повод на високопоставен държавен служител да обясни буксуването на закона с думите: “Получи се парадоксална ситуация, в която корупцията стана спирачка на Закона за концесиите.” Ако този начин за отдаване на честоти се прилагаше, нямаше да има почти никакви посредници (като Временния съвет по честотите например), които да поставят мъгляви изисквания и да решават съдбата на кандидатите “в разговори” на четири очи.

Това не попречи на правителството да гласува промени в закона, според които освен чрез търг или конкурс концесии могат да се дават и чрез “пряко определяне на концесионера в случаи, установени в закон”.

Поводът за “обществения” дебат

Ролята на катализатор за раздвижване на държавната администрация се оказаха протестите срещу спирането на бургаската телевизия “Скат”, която събра 30 хил. подписа срещу бездействието на властта и безсилието да се разреши проблемът. Втората публична изява на недоволство беше предизвикана от спирането на руската телевизия. Симпатизанти на БСП се събраха на “Позитано” 20 заедно с представители на руското посолство, за да протестират срещу спирането на ОРТ. Заявеното желание на администрацията да съдейства за решаването на проблема чак след възникването на скандала обаче е доста закъсняло. Проблемите, които изскачат на повърхността, са породени от правния хаос и липсата на концепция и не могат да бъдат разрешени поотделно. Всеки опит да бъде намерено конкретно разрешение ще задълбочи проблема, тъй като по този начин се създават прецеденти. Защо ръководството на КПД трябва да мисли как да върне ОРТ, TV5 и CNN в българския ефир, а да не търси решение за бургаската телевизия например? И каква ще бъде реакцията от спирането на незаконните кабелни оператори в София, при положение че няма легален?

На 1 септември телекомуникационната компания спря да излъчва сигнала на Обществената руска телевизия, а Комитетът по пощи съобщи, че до края на месеца спира излъчването на ТV5 и телевизия “Триада”. Същия ден изтече лицензът на бургаската ефирна телевизия “Скат” и тя също спря да излъчва. Историята на излъчването на тези програми може да даде частична представа за бездействието на държавата през последните седем години и е доказателство за необходимостта от бързото решаване на законодателните проблеми и формирането на ясна политика на правителството в тази област. По непотвърдени данни в момента в страната работят над 400 незаконни кабелни телевизии. Според официалната статистика на КПД разрешения за изграждане на кабелни мрежи са издадени на 94 оператора, което означава, че съвсем малка част от кабелните оператори в страната са спазили закона. Има и кабелни оператори, които са получили лиценз, но въпреки това не работят. С неясни аргументи преди няколко години КПД лицензира само по един кабелен оператор в големите градове. В София например в момента има само пиратски кабелни мрежи - единственият лицензиран е “Глобо”, но той не развива никаква дейност.

Телевизия “Скат”

Регионалната бургаска телевизия “Скат” първа пострада от правния батак в областта на медиите. Частният тв канал получава лиценз от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения Любомир Коларов на 1 септември 1996 г. По това време обаче КПД вече не е имал право да дава разрешения за излъчване, тъй като Законът за концесиите е обнародван в Държавен вестник още през 1995 г. и практически лицензът на “Скат” е нищожен още със самото му издаване. Дори и след смяната на Коларов КПД не е спряла излъчването на програмата, въпреки че е имала законно основание, възможност и дори задължение като държавен орган да го направи. Бездействието на комитета продължи до миналия понеделник, когато изтече срокът на издадения от Коларов лиценз. Дотогава ведомството дори е събирало лицензионните такси и таксите за излъчване, които каналът е бил задължен да плаща. Преди изтичането на срока по издадения от Коларов лиценз “Скат” поиска от Комитета по пощи и далекосъобщения да разреши продължаване на излъчванията му, но такова разрешение беше отказано, тъй като комитетът няма законово право да го даде. Собствениците на телевизията, която получава правото да излъчва с официален документ от КПД, нямат вина за това, че документът е издаден в нарушение на действащото законодателство, но когато са получавали този документ, би трябвало да са знаели, че поемат риск и че Законът за концесиите е обнародван. Единственото нещо, което могат да направят сега, е да заведат дело срещу държавата в лицето на Комитета по пощи за пропуснати ползи и да поискат откриването на концесионна процедура. Дори да бъде открита обаче концесионна процедура, телевизията няма да може да възстанови излъчванията си, тъй като според “Гордостта на Клара” националният съвет за радио и телевизия трябва да одобри програмната й схема, а такъв съвет, както е известно, няма. Така че единствената възможност за появата на нови електронни медии в момента е незаконното излъчване.

Руската телевизия

С постановление №94 от 1990 г. “с цел засилване на руското влияние” правителството на Андрей Луканов препотвърждава решение на ЦК на БКП отпреди 10 ноември и разрешава излъчването на телевизия “Останкино” в България. Със същото решение се задължава Министерството на финансите от 1 януари 1991 г. да заплаща от държавния бюджет таксите за излъчване. (Излъчването на програмата през тази година струва на данъкоплатеца по около 2 млн. лева на ден.) По това време за руския тв канал вече има изградена мрежа, която покрива приблизително 60% от територията на страната.

Проблемите около излъчването на “руската телевизия” у нас започнаха на 1 април 1995 г., когато с указ Борис Елцин прекрати съществуването на “Останкино”. От същата дата на честотата й започна да излъчва “Обществена руска телевизия” АД (ОРТ). Тя е акционерно дружество, в което 51% от акциите са собственост на държавата, 9% - на радиотелевизионна компания “Останкино”, а останалите 40% са разпределени между частни акционери. Новата компания на практика няма нищо общо с “Останкино” - тя не е неин юридически наследник, ОРТ дори отказва да изпълнява рекламните договори на предшественика си. На практика от тази дата сигналът на ОРТ се ретранслира в България абсолютно незаконно - разрешението, издадено от правителството на Луканов, дава зелена светлина за програмата на “Останкино”, която след април 1995 г. вече не съществува.

Правителството на Виденов отлагаше решаването на този проблем през целия период на управлението си и го завеща на Софиянски, който също не посмя да спре канала - така че тези две правителства носят пряката отговорност за това, че две години от бюджета са отделяни средства за незаконното излъчване на ОРТ.

Празните ходове на синьото управление в медиите

“Обсъждаме две седмици - до 25 юли. С особена важност” - това е резолюцията на премиера Костов върху докладната записка на председателя на КПД Антони Славински за приватизацията на Ефир 2. Двете седмици, в които трябваше да приключи обсъждането за продажбата на втория държавен канал, изтекоха, но от резолюцията “с особена важност” не последва нищо конкретно.

След личното настояване на министър-председателя през юли шефът на Комитета по пощи и далекосъобщения Антони Славински изпрати докладна записка до правителството “за възможните варианти за приватизацията на Ефир 2”. Последваха становищата на отдел “Правен” на МС и на вицепремиера Бакърджиев за продажбата на втория държавен канал. Според докладната записка на Комитета по пощи и дълекосъобщения възможните варианти за приватизация на Ефир 2 са два. При първия честотите, необходими за излъчването на програмата, остават в активите на БТК и не се концесионират, а освен това компанията запазва собствеността си върху преносната и излъчвателната мрежа. При този вариант КПД предлага да бъдат продадени “дълготрайните активи на творческо-програмния комплекс на Ефир 2, а новият собственик на канала да придобие “право за създаване и разпространение на телевизионна програма”. В докладната записка на Славински се твърдеше, че предимствата на този вариант за продажба са, че в държавния бюджет ще има постъпления от правото за създаване и разпространение на тв програма и от дълготрайните активи на Ефир 2. Според КПД другият плюс е, че ще бъдат премахнати разходите в държавния бюджет за издръжка на Ефир 2, както и средствата за излъчването на сигнала. “Необходимите финансови средства за тази дейност ще се заплащат на БТК от новия собственик на Ефир 2, но вече по търговски цени. Това ще повиши цената на БТК при нейната приватизация”, пише в предложението си до Костов Антони Славински. Другият аргумент “за” предложения вариант на продажба е, че по този начин се “запазва статуквото на БТК в процеса на нейната приватизация”. Недостатъците на този вариант според шефа на КПД са, че държавата няма да получи приходи от продажбата на правата върху честотния ресурс, както и това, че “не са ясни законодателните механизми за даване на права за създаване и разпространение на телевизионна програма без получаване на концесионни права за честотния ресурс”. Славински стига и до логичния извод, че съществуващите дълготрайни активи на Ефир 2 може да не представляват интерес за потенциалния инвеститор в частна телевизия с национален обхват, както и че се създава “прекалено рискова ситуация за новия собственик на Ефир 2 без концесия за честотния ресурс”.

Вторият вариант за продажбата на Ефир 2, който КПД предлага, е да бъдат предоставени правата върху честотите, на които се излъчва вторият държавен канал, а БТК да запази само собствеността си върху предавателите, които излъчват тв сигнала, но вече без права върху честотата. Шефът на КПД обаче твърди, че недостатъкът при продажбата на Ефир 2 чрез концесия на честотите е, че това внася несигурност в бъдещия купувач на БТК. Притесненията на КПД са, че телекомуникационната компания теоретично може да се окаже собственик на купчина желязо, ако бъдещият концесионер на честотите реши да изгради собствена предавателна мрежа например. Комитетът твърди, че е възможно да се обсъжда и вариант за приватизация на излъчвателната мрежа заедно с отдаването на честотата, но това ще създаде “значителни затруднения с банките - кредиторки по проекта за модернизация на БТК”. Експертите на Комитета по пощи смятат, че въпросите за отделянето на предавателната мрежа от активите на БТК би трябвало да се съгласуват и с финансовия консултант по приватизацията на телекомуникационната компания след подписването на договора с него.

Според становището на вицепремиера Евгений Бакърджиев ”получаването на най-добра цена (за Ефир 2) налага конкурентното начало като задължително”. Ресорният вицепремиер по телекомуникациите написа в докладната си, че честотният ресурс на Ефир 2 трябва да бъде изваден от лиценза на БТК и да се учреди концесия за отдаването му. Бакърджиев твърдеше, че най-добрият вариант за държавата е бъдещият концесионер на честотите на втория държавен канал да използва излъчващата мрежа на БТК по силата на дългосрочен търговски договор. Така БТК няма да загуби част от активите си, което би се отразило на цената й, а и ще получи гаранции, че ще запази приходите си от излъчване. По отношение на приватизацията на активите на Ефир 2 становището на вицепремиера беше, че “поради функционалното единство на Канал 1 и Ефир 2 в рамките на БНТ продажбата на сгради, оборудване и технически съоръжения би предизвикала многобройни проблеми, които ще забавят приватизацията. Възможните приходи ще са незначителни и напълно пренебрежими в сравнение със затрудненията”. Бакърджиев смята, че в цената на концесията, която правителството ще даде, трябва да се включи пазарният дял, който каналът има в момента - в становището се казва, че за 1996 г. Ефир 2 е получил 7.2 млн. долара от реклама. Вицепремиерът препоръча да бъде създадена работна група от представители на отдел “Правен”, управление “Концесии”, КПД, Агенция за приватизация и БНТ, която да разработи приватизационна програма до 31 август. До този момент такъв екип не е сформиран, а още по-малко има готова приватизационна програма.

Според становището на отдел “Правен”, което тогава беше изпратено като коментар на внесеното от КПД предложение, единственият начин приватизирането на Ефир 2 да бъде уредено коректно от правна гледна точка е това да стане със закон. Юристите на правителството смятат, че това би следвало да е допълнителна част към Закона за радиото и телевизията - “така ще се създаде принципна възможност за приватизирането и на останалите програми на радиото и телевизията”.

Ако правителството продължи да бездейства още месец-два след категоричната заявка за енергични действия, случаят ще стане христоматиен пример на бюрокрация. Има проблем, пише се докладна записка, чиновникът въздъхва и си казва, че проблемът е задвижен. А целокупната държавна администрация може и да си въобразява, че нещо наистина се върши, след като нагоре и надолу хвърчат докладни записки и становища, но реален резултат досега няма. Руската телевизия беше спряна, но досега няма обявен търг за отдаването на честотите й с концесия. Сроковете, предвидени във вътрешноведомствената кореспонденция, вече са пропуснати.

Раздвижването на правителствената бюрократична машина се оказа напразна надежда, че политическото решение за частна национална телевизия все пак идва, макар и със седемгодишно закъснение. Вместо това обаче управляващите си записаха голяма черна точка, избирайки по един доста оспорван начин нови шефове на БНТ и БНР. Генералните директори на държавните електронни медии в момента кършат пръсти и се опитват да отгатнат какво ще реши Конституционният съд за тяхната легитимност. Обмислят се и варианти, ако тълкувателите на основния ни закон отменят избора на медийните шефове, да бъдат гласувани законови текстове, които позволяват изборът да се повтори по конституционносъобразен начин.

Столичният кмет Стефан Софиянски също се записа в най-новата ни медийна история с две странни изяви. По времето на служебното правителство по инициатива на съветника му по въпросите на медиите Михаил Михайлов беше прието постановление, което даде право на КПД да дава временни разрешения за ползване на честоти по смисъла на Закона за концесиите. По-малко от месец след това Върховният съд отмени това решение. Инициативата на Софиянски Столичната община да се сдружи с Нова телевизия засега също остава “празен ход” на управляващите в областта на медиите.

След седем години буксуване правният хаос около медиите започва да кристализира в конкретни случаи и да събужда недоволството на много хора - феновете на бургаската телевизия “Скат”, зрителите на руската телевизия.

Липсата на координация между отделните части на държавната машина засега като че ли пречи най-много за нормализирането на медиите у нас. Разрешаването на проблемите не е нито по силите, нито в компетенциите на едно ведомство. Парламентът например трябва да приеме работещ закон за радиото и телевизията, правителството да задвижи отдаването на честоти, прокуратурата да спре незаконните кабели. Стиковането на всички власти обаче няма да е възможно, без управляващите да имат ясно виждане за това какви трябва да бъдат медиите.

За да не посрещнем 2001 г. само с “осигурен честотен ресурс за трета национална телевизионна мрежа”, по която да върви това, което от миналата седмица се вижда на честотата на ОРТ - снежинки и пращене.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.