Военните продължават да считат алтернативната казарма за ангария

Министерството на отбраната и Генералният щаб не отстъпват от идеята за двойно по-дълга служба без оръжие

“Изпълнението на войнските задължения, условията и редът за освобождаването от тях или за замяната им с алтернативна служба се уреждат със закон.”
Чл.59, ал.2 от Конституцията на Република България

След близо две години летаргия униформените и цивилните ръководители на армията за втори път възобновяват дискусиите по правилата, които би трябвало да регламентират отказа от казарма. “В армията не трябва да робуваме на количествения подход, защото голяма част от младежите не са годни за носене на оръжие. Тези хора ще бъдат пренасочвани към алтернативна военна служба, която по мое мнение трябва да бъде двойно по-дълга от редовната”, обяви началникът на Генералния щаб на Българската армия ген.-полк. Михо Михов на 7 юли пред Атлантическия клуб. Военният министър Георги Ананиев също даде ясна индикация, че желае “да притопли” работата по закона за службата без оръжие. През август той издаде заповед до подопечните си юристи, в която формулира изискванията на новото политическо ръководство към нормативния акт. Планирано е законът за алтернативната служба да бъде приет в съкратени срокове. Той дори фигурира в есенната програма на парламента. Според нея той трябва да бъде одобрен от депутатите на 10 ноември.
Дискусиите по проектозакона за алтернативната казарма са на път да излязат от мъртвата си точка, смятат в отбранителното ведомство. Нероденият нормативен акт обаче все още се лута между различните ведомства и събира прах по бюрата на държавните служители. Разговорите по предишната версия на проекта за нормативен акт зациклиха в Съвета по законодателството към Министерството на правосъдието. Последният вариант на стария документ датира от декември 1995 г., защитава най-вече интересите на армията и не получи одобрението на повечето цивилни институции.
През последните две седмици Министерството на отбраната и Генералният щаб на армията са успели да стопят леда помежду си и дори вече са въплътили идеите си в нов проектозакон, съобщиха от ведомството на Георги Ананиев. Униформеното ръководство склонило да приеме варианта на военния министър, а началникът на ГЩ ген.-полк. Михов е парафирал предложението. Съмнително е обаче дали стахановският срок от два месеца, който цивилното ръководство на армията си е поставило, наистина е реалистичен.

Кой ще каже “сбогом” на оръжията

Решителният пробив в позицията на военните е, че отказът от казарма няма да се основава само на религиозни убеждения. Според новия вариант всеки българин може да поиска служба без оръжие и по морални или етични съображения освен заради вярата си. Последователите на официално регистрираните религии, отричащи употребата на насилие, автоматично получават одобрение на своите молби. Алтернативната служба няма да се отбива в поделенията на армията, както искаха военните досега. Отпада и задължението да се носи специална униформа, която се определя от министъра на отбраната. И в новия вариант обаче военните и цивилните експерти не отстъпват от догматичното си виждане продължителността на алтернативната служба да има до известна степен наказателен характер - поне два пъти по-дълга от казармата с оръжие. В класическия вариант на алтернативната служба, както е в повечето западноевропейски страни, времетраенето на казармата със и без оръжие не се различава съществено. В Германия например срокът е само три месеца по-дълъг. Изглежда, българските експерти по национална сигурност още третират конституционното право на военна служба без оръжие като привилегия.
Отсяването на кандидатите за алтернативна казарма вероятно също ще се изплъзне от ръцете на армията. Документите на желаещите да не служат в казармите ще се подават във военните окръжия, но няма да се гледат там, предвижда проектът на министър Ананиев. Отсяването на претендентите за служба без оръжие минава под опеката на Министерството на труда и социалната политика, гласи нормативният акт. В комисията задължително ще влизат съдия, лекар и експерт по вероизповеданията. Според сегашния вариант в нея не би трябвало да има представители на униформеното съсловие, защото те нямат отношение към религиозните и етичните убеждения на донаборниците. Ако кандидатът няма 18 години, молбата му трябва да носи и подписите на неговите родители, се казва още в проекта. Хората, които не желаят да служат във въоръжените сили, няма да получават повиквателни за армията, преди комисията да се произнесе по тяхното искане. Все още се обмисля дали да има събеседване с кандидатите, или не.

Досегашното виждане на униформеното войнство

беше, че армията сама трябва да решава кой става за носене на оръжие и кой не. Предишната версия на проектозакона предвиждаше към всяко зонално военно управление да има комисия, която се назначава със заповед на военния министър. В нея освен граждански специалисти трябваше да фигурират и военни. Срокът за подаване на молбите беше фиксиран на 31 март в годината на навършване на пълнолетието. Ако кандидатът за алтернативна служба пропуснеше този срок или не се явеше на събеседването без уважителни причини, искането автоматично трябваше да се отхвърли. Според стария проект на военните решенията на зоналните управления можеха да се обжалват пред централна комисия - също орган на военния министър. Шефът на военното ведомство получаваше право еднолично да определи състава на 7-членния екип, който може да освобождава от казарма. Единственото изискване беше да има поне един представител на Дирекцията по вероизповеданията.
Според новия проект алтернативната служба ще се изпълнява в държавни предприятия, селското стопанство, заведения от социалната сфера и екологията, а не във военните поделения, както искаха военните. Хората, получили право да изкарат казармата си без оръжие, ще могат да бъдат мобилизирани и за потушаване на последствията от бедствия и аварии. В случай на война те ще изпълняват тилови функции, които не изискват бойна подготовка, носене на оръжие или използване на насилие. Частни структури също ще могат да ползват услугите на “алтернативните” войници, но само ако са организации с идеална цел и не се занимават с религиозна дейност. По време на службата организацията работодател трябва да осигури на отказалите казарма квартира или общежитие, безплатна храна, пари за дрехи и заплащане, което отговаря на възнаграждението на редниците от наборната армия. На практика това ще приравни алтернативната служба до трудова повинност, защото парите за редовите войници са символични. Те се определят с постановление на Министерския съвет, а конкретните цифри незнайно защо са засекретени.
Все още не е ясен и механизмът, по който ще се определя редът за протичането на военната служба. По всяка вероятност той ще се определи с отделен подзаконов нормативен акт - постановление на Министер-ския съвет или заповед на ресорния министър. Едно обаче е сигурно - мястото за отслужването на алтернативната казарма ще се определя от комисията, а мнението на донаборника ще има само информативен характер. Създателите на проектозакона, изглежда, се опасяват, че всички “отказници” ще искат назначение в социалната сфера, а не в селското стопанство или производството.

Алтернативна служба - до запълване на квотите

Бройката на алтернативно служещите ще се определя на чисто механичен принцип, предвижда новият нормативен акт. Всяка година Министерският съвет ще одобрява квота за българите, които могат да отбият военната си повинност без “Калашников”. Комисията към социалното министерство ще приема заявките от всички организации, фирми и ведомства, които са заинтересувани да използват услугите на “алтернативни” войници, и ще изпраща предложение до правителството. С това държавните мъже може би се опитват да пресекат наплива от симуланти и до известна степен да притъпят недоволството на военните. На практика обаче е твърде вероятно алтернативни военнослужещи да се окажат не пацифистите и последователите на религиозни учения, които повеляват ненасилие, а хората с добри контакти в чиновничес-кия апарат.
Въпреки привидното одобрение на армейското ръководство законът за алтернативната служба ще срещне сериозен отпор от страна на редовия офицерски състав. Повечето представители на униформеното съсловие продължават да са поклонници на наборната войска и трудно ще се примирят с отпадането й. Опасенията им до известна степен имат основание от гледна точка на демографския срив у нас. Дори статистически погледнато, България не може да поддържа 104-хилядна армия при около 62 000 наборен контингент. Тенденцията към все по-голям спад на мъжкото население ще изостри проблема още повече дори и след 30-хилядното съкращение, планирано от Генералния щаб.
От гледна точка на генералитета въвеждането на алтернативната служба ще е поредният пирон в ковчега на Българската армия. Според новата концеп-ция за отбрана на страната обаче голяма наборна войска не е необходима. След отпадането на блоковото противопоставяне съвременните стратези се ориентират към схеми за предотвратяване на конфликти с ниска интензивност - локални войни и партизански бойни действия. В такива ситуации най-ефективни са специалните части - въздушнодесантни сили, морска пехота и диверсионни групи. Голямата наборна войска е само в тежест, защото е трудно мобилна и слабо тренирана. Насилственото използване на алтернативни войници в Българската армия също не би допринесло с нищо за повишаването на бойната й готовност.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове