Новият брой:
Служебната президентска република

Опасните производства трябва да се приведат в норми до края на годината

Негативна картина за състоянието и готовността на националните предприятия за действие при кризисни ситуации и аварии очертаха участниците в първото национално съвещание през миналата седмица. То бе свикано по решение на Министерския съвет и в него взеха участие вицепремиерът Евгений Бакърджиев, “Гражданска защита”, ръководители на предприятия с опасно производство, областни управители, синдикати и научни работници.
“Най-рискови са предприятията от отрасъл енергетика, от транспорта и промишлеността”, подреди стопанските субекти по степен на опасност вицепремиерът Бакърджиев. Голяма част от авариите в тях се дължат на тотално неспазване на утвърдените технологични режими и профилактика на машините, неспазване графиците за ремонт, слаба квалификация на обслужващия персонал, небрежност и нехайство при експлоатацията на съоръженията.
За да се предприемат ефективни мерки по подобряване на конюнктурата в рисковите производства, под внимание трябва да се вземат

Условията, които благоприятстват авариите

“Мероприятията на “Гражданска защита” са ограничени от остаряла нормативна база”, казва генерал-майор Никола Николов - шеф на “Гражданска защита”. С прехвърлянето на държавната собственост в частни ръце все по-малка става възможността държавата да влияе директно върху дейността на предприятията. Липсата на средства също се явява причина за немарливото отношение към поддържане на нормални условия за безопасен труд. От години не е правена преоценка на материалните дълготрайни активи на дружествата и отчисленията за амортизации са смешно ниски на фона на общото поскъпване на живота. Едва ли някой стопански ръководител ще вземе кредит, за да обнови съоръженията си. По-скоро заемите, които предприятията взимат, влизат директно в оборота. На срещата стопански ръководители на въгледобивни предприятия са предложили дори вместо да внасят данък печалба в хазната, да правят отчисления от нея за инвестиции в обектите.
В някои отрасли сe разширяват преносните комуникации за нефт и газ, засилва се международният трафик, което допълнително натоварва контрола по създаване на адекватна защита от аварии. И докато липсата на конкретни мерки за преодоляването на тези негативни обстоятелства се обосновава с неадекватната нормативна уредба, субективните фактори за авариите вече не трябва да бъдат подминавани.
“В много от предприятията с опасно производство не са разработени планове за действие при аварии, както и не са създадени органи, които да осъществяват спасителни операции”, обяснява в доклада си ген. Николов. След пусната заповед на областния управител на Софийска област до ръководителите на по-крупните обекти в района за изготвяне на необходимите планове за действие такива не са били изготвени в “Заводски строежи”, “Камет”, “Булгарплод” - Перник, “Балканкар - ЗФИ” - Брезник, “Гуми пласт - ЕКО” - Драгоман, “Витапрот” - Костинброд, мини “Бобов дол” АД, “Сердика”, “Кюстендилски плод” - Кюстендил, и АРЗ - Дупница. Подобна е и картината в предприятията в другите райони на страната, показват наблюденията на “Гражданска защита”.
В докладите от съвещанието се изтъква, че много от стопанските ръководители не спазват изискванията на наредба на Министерството на труда и социалните грижи от 1990 г., според която всяка година в предприятията трябва да се извършват оценка на степента на риска, обучение на персонала, както и годишно да се актуализират аварийните планове. Пример за неспазване на изискванията е Нефтохим, на чиято територия са разположени множество фирми, за които не са разработени планове за оповестяване на евентуални аварии. Ръководството на нефтения гигант продължава да експлоатира остарели естакадни проводи. На много места те са силно корозирали и с изтичащ лимит на метала. Управителите на ПЗ ”Загорка” - Стара Загора, пък отказват да създадат постоянна обектова комисия, която да извършва контрол по обезопасяването на съоръженията в предприятието. Не се изпълняват предписанията за подобряване на безопасността при работа с амонячните инсталации на хладилниците в Куртово Конаре и Първенец в община Родопи, месокомбинатите в Карлово и Смолян, “Млечна промишленост” и “Хладилника” в Пазарджик, “Месопреработване” в Бургас и “Месокомбинат” в Ямбол.
“Трудно е да се определят обектите, в които са изградени формирования за спасителни и ликвидационни действия при аварии”, пише в доклада на “Гражданска защита”. Тези звена официално са намалели с около 2000 от 1990 до 1997 г., като в много от предприятията обаче тези структури се водят само на книга.
През годините е нарушена и практиката представителите на местната власт като началници на “Гражданска защита” във всяка една община да следят за обезопасяването на опасните производствени предприятия на тяхна територия.
Само в девет производствени обекта в страната са изградени автоматизирани системи за оповестяване на предстоящи аварии. В заводите от химическата промишленост, в които степента на риск се определя като висока, няма подобни сигнални устройства. Това на практика е довело до взривяване на завода за поливинилхлорид в Девня през 1986 г., сочи статистиката на “Гражданска защита”.

Новите указания

които даде Бакърджиев след срещата, опират до извършване на конкретни превантивни действия, както и навременно поправяне на досегашните пропуски в организацията на труда. До 1 декември отрасловите министерства и местните органи трябва да извършат проверки на подведомствените им предприятия. В срок до 20 ноември трябва да се изработят конкретни предложения за промяна в нормативните актове по създаване на безопасни условия за работа. До тази дата министерствата трябва да изготвят и списъци на потенциално опасните обекти по отрасли. Ще се удължи и работата на извънредната комисия, сформирана във връзка с аварията в мини “Бобов дол”. До края на октомври експертите трябва да излязат с конкретен материал пред Министерския съвет за състоянието на въгледобива и конкретните мерки за обезопасяване на труда в мините.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар