Има ли доносници на Държавна сигурност във властта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Има ли доносници на Държавна сигурност във властта

Има ли доносници на Държавна сигурност във властта

Йово НИКОЛОВ
2222 прочитания

Колко доносници на Държавна сигурност има във властта? Това е въпросът, който се задава от доста време у нас. Отговорът му се отлага за неопределен срок, след като Конституционният съд отмени три члена от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
В началото на седмицата магистратите решиха, че e противоконституционно да се отварят досиетата на президента, вицепрезидента и членовете на Конституционния съд. Мнозина нарекоха това решение цинично. Публична тайна е, че в Конституционния съд има доносници на Държавна сигурност, изстреля на следващия ден парламентарният шеф Йордан Соколов. Г-н Соколов вероятно имаше предвид съдията Георги Марков, когото пресата преди време нарече “агент Николай” и публикува неговото досие. Факт е, че заради един, двама или трима конституционни съдии, които са били свързани по някакъв начин с бившата ДС, магистратите поставиха под въпрос авторитета на институцията си. За да не са сами в тази недосегаемост, те въвлякоха и президента, който все пак се измъкна елегантно, като поиска отварянето на досието си като обикновен гражданин.
Истинският дебат в решението на Конституционния съд обаче дойде заради отмяната на чл.3 от Заключителните разпоредби на закона. Той засяга “картотекираните сътрудници, чиито имена и псевдоними фигурират в справочната картотека и в регистрационния дневник на бившата ДС”. С неговата отмяна съдът на практика блокира действието на закона, който беше приет на 3 август в Народното събрание.
След всички закани на СДС и Костов, че ще бъдат отворени досиетата на доносниците, за да се пречисти обществото от това тоталитарно наследство, решението на КС си е направо саботаж. Още при дебатите по закона стана ясно, че голяма част от досиетата са унищожени и единствената цялостна информация за сътрудниците на ДС е в картотеките на архива на МВР.
Вече 7 години се спори какво е останало в архивите на МВР. Според изявленията на сегашния шеф на архива на МВР полк. Серафим Стойков там се “съхраняват дела само на изключени или бивши агенти”. Действащата агентура и действащи агентурни дела се съхранявали при самите оперативни работници. Тези дела само се регистрират в служба “Архив” пояснява полк. Стойков. Затова картотекирането е толкова важно.

Заличителят- Заповед IV-68

на ген . Атанас Семерджиев.
На 29 януари 1990 г. тогавашният министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев издава прословутата заповед IV-68. В нея се посочва как, кога и защо трябва да се унищожат досиетата. Заради нея Военна прокуратура води дело срещу ген. Семерджиев и тогавашния началник на “Архив” в МВР ген. Надка Серкеджиева още от 1992 г. В цялата заповед има две важни съобщения и те са, че трябва да се унищожат личните и работните дела на секретните сътрудници. И още - че “особено ценни секретни сътрудници не се регистрират”. Със същата заповед се даде право на оперативните работници да преценят кое дело да бъде унищожено от самите тях и кое да бъде предадено на архива.
През 1991 г. от Шести отдел на Шесто управление на ДС получихме 4 чувала с документи, оставени в Националната служба за защита на конституцията, и това е всичко, каза преди месец полк. Стойков. В тях има всичко на всичко 94 оперативни дела, 52 от тях са сигнали, проверявани в управлението, и 42 оперативни разработки. Не е тайна, че голяма част от досиетата не са били унищожени, а са запазени от оперативните работници и сега са в частни групировки. Полк. Стойков открито обвини бившия шеф на Шести отдел на Шесто управление Димитър Иванов, че е укрил архива на службата си. Самият Иванов отговори, че архивът на Шесто управление е бил прочистен още през януари - май 1989 г. под личното ръководство на Григор Шопов. Фактът, че през седемте години на прехода в печата се появяват непрекъснато компромати и досиета точно за художествено-творческата интелигенция, за която отговаряше Шести отдел, поставя думите му под съмнение.
След тази кратка история на движението на досиетата в родината става ясно, че единственото стойностно и пълно нещо, което е останало в архива на МВР, е точно картотеката, в която са записани всички агенти и нещатни сътрудници на ДС. При унищожаването на досиетата през 1990-1991 г. са били запазени единствено регистрационната бланка, рапортът за вербовка.
Според Богомил Бонев комисията за досиетата, която той оглавява, е констатирала, че част от картотекираните не са били агенти. Как е станало това?

Бронирането - начин за злоупотреба

“Брониран” сътрудник е термин от речника на служителите на Държавна сигурност. Под него се разбира вкарването в картотеката на доносник на ДС, без той да е дал още съгласието. Всяка една служба имаше план за привличане на сътрудници, обясняват бивши ченгета. Оперативните работници са се надпреварвали да вкарват в картотеките имена на хора, за които имат дори съмнения, че са по-доверчиви от другите или че могат да бъдат принудени да доносничат. До самия акт на доброволно сътрудничество в много случаи не се е стигало. Имената на такива хора обаче присъстват в картотеката на сътрудниците на МВР. Бившите ченгета правят уговорката, че един оперативен не може да извърши “брониране” повече от 10 пъти в кариерата си.
Това е необходимо уточнение, защото именно на него конституционните съдии се уповаваха, като отмениха чл.3 от Допълнителните разпоредби на Закона за досиетата. След като министър Бонев твърди, че оглавяваната от него комисия е установила, че в картотеките има невинно набедени и тяхната невинност е доказана, това означава, че е възможно да се докаже и принадлежността на останалите картотекирани към ДС въпреки изчезналите им досиета. За да бъде държавата на чисто, както това се иска от мнозинството, парламентът трябва да намери подходящия механизъм, за да извади наяве агентите на ДС във властта. Независимо след колко време ще стане това и как. Близо 800 души от управлението на страната трябваше да бъдат проверени от комисията по закона за досиетата, чийто началник е Богомил Бонев.
Според Закона за досиетата имената на бившите агенти на ДС във властта трябваше да бъдат огласени в парламента най-рано на 9 септември. Комисията Бонев обаче е приключила проверката си още на 30 август и в правителството неофициално е докладвано, че в архива на МВР са открити имената на около 20% от проверените. Това прави грубо около 160 души от проверяваните.
Източници от кабинета твърдят, че с информация за резултатите от дейността на комисията вече са запознати министър-председателят и президентът Стоянов. Неофициално членове на комисията "Бонев" са информирали свои приближени, че в първоначалния вариант на списъка е имало 44 депутати. Още през юли депутатът от евролевицата проф. Драгомир Драганов заяви на пресконференция, че разполага със списък от 24 псевдонима на доносници на ДС, които в момента са народни избраници.
След решението на Конституционния съд Бонев заяви, че 80% от хората в този списък ще бъдат извадени, тъй като попадат в отменения чл.3 от Допълнителните разпореди. Ако се спазват посочените по-горе съотношения, означава, че ще бъдат огласени около 40 души. Според източниците окончателният брой на депутатите от ОДС в списъка на доносниците е спаднал на пет. В него обаче присъствал и един министър.
На пресконференция на бивши разузнавачи в петък ген. Владимир Тодоров отговори утвърдително на журналистически въпрос “имате ли информация, че сред сегашните министри има трима доносници на ДС”.
Малко пресилено е да се смята, че премиерът Иван Костов не е проверил миналото на всеки един от министрите си, преди да го покани в правителството си. Още по-наивно е да се мисли, че ако този човек е толкова ценен или пък участва в Голямата политическа игра, не е изчистил по някакъв начин евентуалното си досие. Знайно е, че премиерът Костов изискваше от всеки кандидат за началник, който попада в номенклатурата на 30-те длъжности, посочени в закона, писмена декларация, че не е бил сътрудник на ДС. Сегашното МВР пререгистрира

Бившите агенти за новите служби

Комисията действа селективно при обявяване на имената на агентите, заявиха бившите шефове на служби на пресконференцията в петък.
Източници от спецслужбите обаче също твърдят, че активирането на един сътрудник е начин той да изпадне от списъка с агентите. Осведомени твърдят, че става въпрос за около 50 души, на които е било предложено да възстановят сътрудничеството срещу мълчанието на комисията.
От една страна, комисията дава индулгенция на своите хора, че са чисти, от друга, си създава свой агентурен апарат, който в последно време е доста изпосталял. Министър Бонев на няколко пъти сам заяви, че се възражда агентурният апарат на службите и това е сериозният напредък в дейността на МВР.
Той обаче категорично отрича в комисията да се е действало по този начин. Не е възможно бивши агенти на Държавна сигурност да бъдат възстановени на работа и по този начин да се предотврати отварянето на досиетата им. Гарантирам за това, опроверга пред “Капитал” министърът тези слухове. Според него комисията по досиетата проверява всеки конкретен случай и не би допуснала по този начин да се заобиколи законът.
След всички политически седемгодишни спорове около досиетата става ясно, че този списък на комисията едва ли ще успее да извади повече от 20 души във властта, които не са разбрали за какво става въпрос. Като се приеме и фактът, че всеки може да оспори становището на комисията в съда, а той да се произнесе след години, прав се оказва един бивш депутат: “Шоу с досиетата няма да се състои”.

Колко доносници на Държавна сигурност има във властта? Това е въпросът, който се задава от доста време у нас. Отговорът му се отлага за неопределен срок, след като Конституционният съд отмени три члена от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
В началото на седмицата магистратите решиха, че e противоконституционно да се отварят досиетата на президента, вицепрезидента и членовете на Конституционния съд. Мнозина нарекоха това решение цинично. Публична тайна е, че в Конституционния съд има доносници на Държавна сигурност, изстреля на следващия ден парламентарният шеф Йордан Соколов. Г-н Соколов вероятно имаше предвид съдията Георги Марков, когото пресата преди време нарече “агент Николай” и публикува неговото досие. Факт е, че заради един, двама или трима конституционни съдии, които са били свързани по някакъв начин с бившата ДС, магистратите поставиха под въпрос авторитета на институцията си. За да не са сами в тази недосегаемост, те въвлякоха и президента, който все пак се измъкна елегантно, като поиска отварянето на досието си като обикновен гражданин.
Истинският дебат в решението на Конституционния съд обаче дойде заради отмяната на чл.3 от Заключителните разпоредби на закона. Той засяга “картотекираните сътрудници, чиито имена и псевдоними фигурират в справочната картотека и в регистрационния дневник на бившата ДС”. С неговата отмяна съдът на практика блокира действието на закона, който беше приет на 3 август в Народното събрание.
След всички закани на СДС и Костов, че ще бъдат отворени досиетата на доносниците, за да се пречисти обществото от това тоталитарно наследство, решението на КС си е направо саботаж. Още при дебатите по закона стана ясно, че голяма част от досиетата са унищожени и единствената цялостна информация за сътрудниците на ДС е в картотеките на архива на МВР.
Вече 7 години се спори какво е останало в архивите на МВР. Според изявленията на сегашния шеф на архива на МВР полк. Серафим Стойков там се “съхраняват дела само на изключени или бивши агенти”. Действащата агентура и действащи агентурни дела се съхранявали при самите оперативни работници. Тези дела само се регистрират в служба “Архив” пояснява полк. Стойков. Затова картотекирането е толкова важно.

Заличителят- Заповед IV-68

на ген . Атанас Семерджиев.
На 29 януари 1990 г. тогавашният министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев издава прословутата заповед IV-68. В нея се посочва как, кога и защо трябва да се унищожат досиетата. Заради нея Военна прокуратура води дело срещу ген. Семерджиев и тогавашния началник на “Архив” в МВР ген. Надка Серкеджиева още от 1992 г. В цялата заповед има две важни съобщения и те са, че трябва да се унищожат личните и работните дела на секретните сътрудници. И още - че “особено ценни секретни сътрудници не се регистрират”. Със същата заповед се даде право на оперативните работници да преценят кое дело да бъде унищожено от самите тях и кое да бъде предадено на архива.
През 1991 г. от Шести отдел на Шесто управление на ДС получихме 4 чувала с документи, оставени в Националната служба за защита на конституцията, и това е всичко, каза преди месец полк. Стойков. В тях има всичко на всичко 94 оперативни дела, 52 от тях са сигнали, проверявани в управлението, и 42 оперативни разработки. Не е тайна, че голяма част от досиетата не са били унищожени, а са запазени от оперативните работници и сега са в частни групировки. Полк. Стойков открито обвини бившия шеф на Шести отдел на Шесто управление Димитър Иванов, че е укрил архива на службата си. Самият Иванов отговори, че архивът на Шесто управление е бил прочистен още през януари - май 1989 г. под личното ръководство на Григор Шопов. Фактът, че през седемте години на прехода в печата се появяват непрекъснато компромати и досиета точно за художествено-творческата интелигенция, за която отговаряше Шести отдел, поставя думите му под съмнение.
След тази кратка история на движението на досиетата в родината става ясно, че единственото стойностно и пълно нещо, което е останало в архива на МВР, е точно картотеката, в която са записани всички агенти и нещатни сътрудници на ДС. При унищожаването на досиетата през 1990-1991 г. са били запазени единствено регистрационната бланка, рапортът за вербовка.
Според Богомил Бонев комисията за досиетата, която той оглавява, е констатирала, че част от картотекираните не са били агенти. Как е станало това?

Бронирането - начин за злоупотреба

“Брониран” сътрудник е термин от речника на служителите на Държавна сигурност. Под него се разбира вкарването в картотеката на доносник на ДС, без той да е дал още съгласието. Всяка една служба имаше план за привличане на сътрудници, обясняват бивши ченгета. Оперативните работници са се надпреварвали да вкарват в картотеките имена на хора, за които имат дори съмнения, че са по-доверчиви от другите или че могат да бъдат принудени да доносничат. До самия акт на доброволно сътрудничество в много случаи не се е стигало. Имената на такива хора обаче присъстват в картотеката на сътрудниците на МВР. Бившите ченгета правят уговорката, че един оперативен не може да извърши “брониране” повече от 10 пъти в кариерата си.
Това е необходимо уточнение, защото именно на него конституционните съдии се уповаваха, като отмениха чл.3 от Допълнителните разпоредби на Закона за досиетата. След като министър Бонев твърди, че оглавяваната от него комисия е установила, че в картотеките има невинно набедени и тяхната невинност е доказана, това означава, че е възможно да се докаже и принадлежността на останалите картотекирани към ДС въпреки изчезналите им досиета. За да бъде държавата на чисто, както това се иска от мнозинството, парламентът трябва да намери подходящия механизъм, за да извади наяве агентите на ДС във властта. Независимо след колко време ще стане това и как. Близо 800 души от управлението на страната трябваше да бъдат проверени от комисията по закона за досиетата, чийто началник е Богомил Бонев.
Според Закона за досиетата имената на бившите агенти на ДС във властта трябваше да бъдат огласени в парламента най-рано на 9 септември. Комисията Бонев обаче е приключила проверката си още на 30 август и в правителството неофициално е докладвано, че в архива на МВР са открити имената на около 20% от проверените. Това прави грубо около 160 души от проверяваните.
Източници от кабинета твърдят, че с информация за резултатите от дейността на комисията вече са запознати министър-председателят и президентът Стоянов. Неофициално членове на комисията "Бонев" са информирали свои приближени, че в първоначалния вариант на списъка е имало 44 депутати. Още през юли депутатът от евролевицата проф. Драгомир Драганов заяви на пресконференция, че разполага със списък от 24 псевдонима на доносници на ДС, които в момента са народни избраници.
След решението на Конституционния съд Бонев заяви, че 80% от хората в този списък ще бъдат извадени, тъй като попадат в отменения чл.3 от Допълнителните разпореди. Ако се спазват посочените по-горе съотношения, означава, че ще бъдат огласени около 40 души. Според източниците окончателният брой на депутатите от ОДС в списъка на доносниците е спаднал на пет. В него обаче присъствал и един министър.
На пресконференция на бивши разузнавачи в петък ген. Владимир Тодоров отговори утвърдително на журналистически въпрос “имате ли информация, че сред сегашните министри има трима доносници на ДС”.
Малко пресилено е да се смята, че премиерът Иван Костов не е проверил миналото на всеки един от министрите си, преди да го покани в правителството си. Още по-наивно е да се мисли, че ако този човек е толкова ценен или пък участва в Голямата политическа игра, не е изчистил по някакъв начин евентуалното си досие. Знайно е, че премиерът Костов изискваше от всеки кандидат за началник, който попада в номенклатурата на 30-те длъжности, посочени в закона, писмена декларация, че не е бил сътрудник на ДС. Сегашното МВР пререгистрира

Бившите агенти за новите служби

Комисията действа селективно при обявяване на имената на агентите, заявиха бившите шефове на служби на пресконференцията в петък.
Източници от спецслужбите обаче също твърдят, че активирането на един сътрудник е начин той да изпадне от списъка с агентите. Осведомени твърдят, че става въпрос за около 50 души, на които е било предложено да възстановят сътрудничеството срещу мълчанието на комисията.
От една страна, комисията дава индулгенция на своите хора, че са чисти, от друга, си създава свой агентурен апарат, който в последно време е доста изпосталял. Министър Бонев на няколко пъти сам заяви, че се възражда агентурният апарат на службите и това е сериозният напредък в дейността на МВР.
Той обаче категорично отрича в комисията да се е действало по този начин. Не е възможно бивши агенти на Държавна сигурност да бъдат възстановени на работа и по този начин да се предотврати отварянето на досиетата им. Гарантирам за това, опроверга пред “Капитал” министърът тези слухове. Според него комисията по досиетата проверява всеки конкретен случай и не би допуснала по този начин да се заобиколи законът.
След всички политически седемгодишни спорове около досиетата става ясно, че този списък на комисията едва ли ще успее да извади повече от 20 души във властта, които не са разбрали за какво става въпрос. Като се приеме и фактът, че всеки може да оспори становището на комисията в съда, а той да се произнесе след години, прав се оказва един бивш депутат: “Шоу с досиетата няма да се състои”.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.