С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 окт 1997, 0:00, 776 прочитания

Балканският рунд между НАТО и Русия не се състоя

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

“България, която винаги е била важен фактор за сигурността в региона, ще бъде напълно готова за пълноправно членство в НАТО през 1999 г., когато ще се обсъдят кандидатурите на страните от втората вълна”, заяви президентът Петър Стоянов на церемонията по откриването на срещата на военните министри от Югоизточна Европа в София.
Самото провеждане на срещата именно в България дълго време се смяташе за начин страната да стане част от натовската хронология в момент, в който Полша, Чехия и Унгария водят съвсем конкретни преговори за цената и параметрите на присъединяването си. По време на софийската среща обаче САЩ с нищо не показаха, че могат да се направят някакви реверанси относно цената за влизането в пакта. “Не може само да се консумира сигурност, трябва и да се генерира”, обяви Уилям Коен. Целта на реформата ще е пълна оперативна съвместимост с армиите на НАТО. Шефът на Пентагона похвали напредъка в реформата на въоръжените сили на България, като отбеляза повишената оперативна съвместимост с армиите на НАТО.
По същото време в София помощник държавният секретар на САЩ по европейските въпроси Майкъл Гросман заяви, че НАТО не е благотворителна организация и присъединяването към него не значи влизане в частен клуб. Според Гросман обаче разширяването на пакта е тясно свързано с отношенията на организацията с Русия и Украйна.
Репетицията засенчи представлението. По правило международните срещи на военни министри са смесица от сух протокол и още по-консервативни дискусии. Българската среща на министрите на отбраната от страните - членки на НАТО, и “Партньорство за мир” се превърна в скандална повече от седмица преди да е започнала, тъй като от списъка на поканените отсъстваше Русия. Посланик Леонид Керестeджиянц връчи на зам.-министър Стефан Тафров вербална нота, според която България умишлено изолирала Русия от балканските инициативи. Очевидно сигналите от Москва са били приети точно от Брюксел, защото от Европа и САЩ започнаха да пристигат дипломатични намеци, порицаващи София. Вашингтон дори оповести, че няма нищо против присъствието на Русия на срещата, което си е протоколен шамар за България.
В крайна сметка руският посланик в София получи покана за наблюдател седмица преди откриването на срещата, но пренебрежително обясни, че е прекалено зает, но ще прати някого. Все пак двама представители на руското посолство бяха включени като наблюдатели полулегално в последния момент. Московските дипломати не фигурираха нито в официалните, нито в работните списъци на присъстващите. А според български източници посланиците на Германия и Франция също били неприятно изненадани от “пропуска” на българската страна.
Междувременно наяве излязоха още процедурни пропуски. Френската страна гневно реагира на факта, че не е поканена на срещата, а Италия ще присъства. Дребнавото обяснение за участие в предишни програми обаче не успя да компенсира традиционната конкуренция между двете страни по отношение на Балканите.
Накрая шефът на ЗЕС предпочете да прати свой заместник, вместо да почете срещата. При това не поради някакъв каприз. Просто първоначално “някой” забравил да покани и него, така че Кутилейру получил поканата си със завидно закъснение.
На самата среща липсата на Русия се оказа осезателна, затова представителите на държавите от НАТО системно се опитваха да тушират страстите. “Срещата не е заговор на Югоизточна Европа срещу Русия. Тя цели утвърждаване на демократичните ценности на западните цивилизации в този регион на света”, обяви секретарят по отбраната на САЩ Уилям Коен след края на форума. “Нито една страна извън региона не иска да упражнява натиск за хегемония в региона”, допълни го италианският му колега Бениамино Андреата. “Югоизточна Европа е част от интересите на НАТО и пактът се чувства отговорен за сигурността в Югоизточна Европа”, каза още Коен. Намеците за руска възможна намеса в региона идваха най-често от гръцкия военен министър Апостолос Цохадзопулос. Точно той повдигна въпроса, че проблемът с доставките на природен газ също може да е дестабилизиращ фактор в региона, намеквайки за конфликта между руската фирма “Газпром” и българското правителство. Според представителя на Атина обединена Европа трябва да се научи да реагира и на такъв вид заплахи.
По всичко личи обаче, че Гърция се опитва да поеме функциите на мост между НАТО и Русия в региона. Точно министър Цохадзопулос се оказа най-ревностният защитник на идеята регионалните срещи да бъдат отворени и за други държави от Югоизточна Европа. Повечето от страните, които евентуално могат да се включат в инициативата на по-късен етап, са от близкото обкръжение на Русия - Украйна, Молдова, Югославия. Не бива да се забравя и че Москва и Атина имат сериозно сътрудничество във военната област - наскоро гърците закупиха ескадрила руски изтребители от авиоконцерна “Сухой”, а кипърските гърци поръчаха зенитни ракетни комплекси С-300, с което си навлякоха турския гняв и оръжейно ембарго от страна на Анкара. Моментът е изключително удобен за Гърция, за да монополизира контактите с Кремъл за Балканите - Югославия, традиционният любимец на Москва, е във външнополитическа изолация заради укрепената власт на президента Милошевич.
Решенията, които бяха взети на софийския форум на военните министри от Югоизточна Европа, имат по-скоро пожелателен, отколкото практически характер. Повечето набелязани “конкретни” мерки се свеждат до обмяната на военни делегации, по-чести срещи между началник-щабовете от региона и превръщането на форума в ежегодно мероприятие, като домакин през 1998 г. ще е Скопие.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща

И още: Кьовеши официално е европейски главен прокурор; Борисов свиква Съвета за сигурност заради Сирия

14 окт 2019, 3504 прочитания

Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти

В МВР е постъпила информация за потенциална заплаха, свързана с журналистически разследвания и публикации в "Капитал"

14 окт 2019, 1177 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Татарчев отбеляза точка в полза на БСП

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма