Скъпо, по-скъпо, най-скъпо, руски газ

В началото всъщност не е Ямбургската спогодба. Първият в света газопровод, направен от дърво, е монтиран в Лондон от фирмата London and Westminster Gas Light and Coke Company през 1812 г. По него не е текъл руски газ.
Сега, почти два века по-късно, за България въпросът с контрола върху газопроводите е национален приоритет, въпрос на икономическо оцеляване и на отстояване на външнополитическа независимост. Една от най-сериозните външнополитически кризи - с Русия - дойде веднага след въвеждането на валутен борд. В период, в който за пръв път в седемте години преход страната започна да налага принципите на финансова дисциплина в ограниченията на механизма на валутния борд и да преструктурира реалната си икономика. Структурната реформа започна и във външната политика. Освен решенията за НАТО и Европейския съюз тя означава към Русия да бъде намерен модерният и работещ подход, така че и двете държави да се отърсят от сантиментите от миналото и да търгуват и да общуват като равноправни европейски държави. По всичко личи, че тази задача хич не е лесна.
Уникалните отношения между НР България и СССР по времето на СИВ и Варшавския договор предполагат уникална формула на посткомунистически отношения днес. Тя не може да бъде нито като при отношенията с бившите републики (защото не сме бивша република), нито толкова радикална, както при централноевропейските държави. Нито можем веднага да преминем на алтернативни доставки, защото няма инфраструктурна възможност или просто защото не сме централноевропейска държава.
И така, може ли България, една държава на Балканите, да има независима външна политика при силна зависимост от руски суровини и енергоносители? Може ли една разбита икономика като българската да си позволи цената на енергийната независимост и диверсификация на доставките на газ и кога?

На входа и изхода на България

Интересите и скандалите, свързани с доставките и транзита на руски газ, имат достатъчно дълга история. През 1986 в резултат на “задълбочаващото се сътрудничество и топлите връзки между двата народа” е подписана Ямбургската спогодба. Според нея България изпълнява строителство и доставя материали, като за целта задлъжнява в конвертируема валута. Русия плаща с природен газ. Повечето експерти от онова време твърдят, че спогодбата е много изгодна за страната. Всички те обаче са били участници под различна форма в преговорите тогава. Независим анализ на нетния ефект за страната така и не е направен, защото, както всичко важно, темата е табу, а документите се крият. Факт е, че безплатната газ е изчерпана, а плащанията по външния дълг продължават и предстоят през следващите 25 години.
Идват 10 ноември и архитектите на входно-изходната икономика. Време е да се приватизират печалбите, без да се рискува капитал. Първоначалното натрупване протича организирано, към спретнати офшори по най-прочутите райски данъчни кътчета. Подстригани са всички държавни предприятия, източени са банковата система и спестяванията на населението. След като това е възможно, защо да не се приватизира под тезгяха цялата схема на Ямбург и следващите споразумения за транзит и строителство? Подходящото време и подходящото място са Беровото правителство и София. Създава се Националната газова компания, чийто акционерен състав почти дублира списъка на Г-13. Идеята е проста - “националните капиталисти” да печелят от въздух, осигурявайки на Русия вечен контрол над транзитната инфраструктура.
Типично по български, Г-13 се разпада, което е основание Андрей Луканов и Мултигруп да започнат солова игра. Междувременно БСП и официално е взела властта. Луканов обявява, че се оттегля от българския парламент, за да влезе в голямата геополитика. Но вече изцяло в руския отбор. Започват интригите около “Топенерджи”. През целия период Жан Виденов се държи, сякаш нито му се иска, нито му стиска. Уставът е написан на коляно, акционерното дружество минава през съда за един ден. (Всеки, който някога е правил съдебна регистрация на фирма, може да оцени какво означава това.) Важното е историческият момент да не се пропусне. В “Топенерджи” са допуснати посредници, когато Жан разбира, че е сгрешил. И че конструирано по този начин, газовото дружество може да съсредоточава повече власт от самия парламент, въпреки че сме парламентарна, а не газова република. Тогава с приемането на Закона за концесиите нещата достигат до патова ситуация. В “последните дни на независимостта си” парламентът приема такъв Закон за концесиите, който обезсмисля основната идея на “Газпром” - контрол и изключителни права върху съществуващите и новопостроените газопроводи.

Бермудският триъгълник

“Контрол - цена - посредник” - тези три проблема образуват бермудски триъгълник, от който никое наше правителство досега не е успяло да се измъкне. Предлагането на забранителни цени на доставките на газ за България е средството на “Газпром” да постигне стратегическата си задача да сложи ръка на газопроводите в България. С това се нарушава ефективността дори и на здравата част от икономиката. Има сектори, където заместител на газа не е възможен - като в химията. Естественото последствие от такава икономическа принуда би било да се обвържат въпросите с цените и въпросите с експлоатацията и собствеността на газопроводите. Тогава цените рязко ще спаднат, но България би изгубила завинаги енергийната си независимост и би била сериозно ограничена външнополитически. Посредникът играе ключова роля в схемата, защото освен пари той концентрира и власт. Своеобразно прекрояване на българското политическо пространство по руски образец, при това по нерегламентиран начин. Който е икономически мощен, е във властта. Не е важно дали посредникът се нарича “Топ-енерджи”, Мултигруп, “Овергаз” или Главболгарстрой. Важно е просто да няма такава структура, защото през нея вечно заедно с газа ще тече руско влияние.

Газовият борд

Преди да се говори за решаването на проблема с газа, е важен и още един анализ - на енергийната ефективност и на прогнозираната енергийна консумация в близките години. До началото на тази година безплатната газ беше една от скритите субсидии за губещите държавни предприятия. Те формално задлъжняваха към Булгаргаз, но така и никога не докарваха ситуацията дотам, че да бъдат изрядни платци (справка “Кремиковци”). През годините ситуацията беше удобна и за политиците, и за групировките. Първите създаваха пред избирателите си илюзията за рентабилна икономика, а вторите просто крадяха. (Пример - цесиите на вземанията на Булгаргаз от “Химко” и “Кремиковци”.) След март тази година за цялата газ трябва да се плащат истински долари - в срок и кеш. Шокът от това обстоятелство за индустрията и енергетиката е не по-малък от въвеждането на валутен борд за финансовата система. Първите последици са налице - някои от потребителите сами преминават на алтернативни енергоносители, други биват изключвани от системата, защото не плащат. И в двата случая потреблението на газ пада. Лишена от субсидията, икономиката се свива само до конкурентоспособното си ядро. Когато параметрите на тази адаптация станат ясни (ако някой пак не реши, че в губещите държавни предприятия могат да потънат още пари), България ще е готова с отговора на първия важен въпрос по преговорите за газа - какви количества са ни нужни и на каква цена можем да си позволим.

Скъпите и евтините неща

Ситуацията в Чехия от март-април тази година е емблематична за достойна национална позиция и независима външна политика. Когато руският посланик в Прага Рябов заплаши, че газът ще спре, ако страната стане пълноправен член на НАТО, ефектът беше обратен на очаквания. За по-малко от месец правителството на Клаус сключи 20-годишен договор за доставка на газ от Норвегия. Премиерът на Русия Виктор Черномирдин с помирителното си посещение следващия месец показа, че голямата държава се е научила да губи.
В тези отношения парите имат по-друга стойност. Въпреки че България е бедна, ако имаше инфраструктурна възможност, може би вече да сме се договорили с Норвегия примерно. Големият проблем е, че няма такава възможност. В близките пет години никой не очаква нужните съоръжения да се изградят, т.е. щем не щем, обратно, при Русия. Нормализацията на отношенията означава да се съобразяваме с нормалните неща. Нормално е Русия, както десетки пъти досега, да използва гиганта “Газпром” като аргумент и средство за провеждане на външната си политика. Нормално е България да обяви и защитава националния си интерес. Нормално е между две държави да има търговски и политически спорове. Не е нормално различията да се изглаждат на всяка цена. Особено ако тя се плаща само от едната страна.
Как по тръбите, по които е минавал безплатният газ, да тръгне газ на нормална цена? В крайна сметка става въпрос за покупко-продажбата на една стока. Тъй като отсреща стои монополист, търговските аргументи нямат голяма стойност. Плащайки по-скъпо за руския газ сега, намаляваме бъдещата външнополитическа вноска. Защото поне стана ясно, че евтиният или безплатният газ са като наркотик за дрогираната ни икономика, а тръбите се превръщат в окови, закопчаващи две държави. Противно на някои наши български илюзии, ключът от тези окови се оказа не в Брюксел, а на дъното на Черно море. Но, както се казва, има неща, които всеки трябва да намери сам.


    1986 г. - Ямбургска спогодба
  • Българската страна извършва със свои средства и строителни организации строително-монтажни работи по изграждането на обекти на газовата промишленост в размер на около 600 млн. преводни рубли.
  • Доставя тръби с голям диаметър и предоставя на Москва конвертируема валута, еквивалентна на 172.4 млн. преводни рубли.
  • Доставя машини, оборудване, материали и други български стоки на обща сума около 462 млн. преводни рубли.
  • Изграждането на инфраструктурата и сградите се извършва от Главболгарстрой, а на тръбопроводите - от създадената специално за тази цел “Газстроймонтаж”.
  • Срещу участието в изграждането на Ямбург получаваме природен газ по схема: - 1989 г. - 0.5 млрд. куб.м, 1990 г. - 1 млрд. куб.м, 1991 г. - 2.9 млрд. куб.м, 1992 г. - 3.75 млрд. куб.м, 1993 - 1998 г. - по 3.75 млрд. куб.м годишно.
  • Предвидено е продължаване на доставките в същия размер през следващите 10 години при съгласуване на държавните планове и доставка на български стоки за пазарите на СССР.
  • Възможни причини за прекратяването на доставките в средата на тази година:
    1. В минали години са изтеглени по-големи количества “безплатен” газ.
    2. Русия отказа да продължи ангажиментите по спогодбата под предлог, че е подписана с бившия СССР и не отговаря на пазарните правила. Целта е да се използват по-високите цени на доставките по търговски договори като средство за икономически натиск при решаването на въпроси с транзитите за балканските страни.
    3. Някой от управляващите през периода е подписал преждевременното прекратяване на безплатните доставки.
  • Обемите на доставките природен газ подлежат на уточняване, след като се отчете реалният принос на българската страна в сътрудничеството по изграждане на обектите на газовата промишленост съгласно спогодбата.
  • Плащанията по доставките за обектите и дейностите по спогодбата се извършват чрез Банката за външна търговия на Русия и БВТБ (сега Булбанк).




    1986 г. - Споразумение за транзит през територията на България на руски природен газ за Турция и Гърция
  • Българската страна се задължава да обезпечи изграждане и пускане в експлоатация на система от газопроводи за транзитиране на съветски (руски) природен газ през територията на България за Турция и Гърция по определена схема.
  • До 1 април 1987 г. да е построен 75 км газопровод, компресорна станция в района на Странджа.
  • До 1 април 1988 г. - 200 км газопровод и две компресорни станции в района на Кардам и Лозен.
  • До 1 януари 1990 г. - около 500 км газопровод и 2 компресорни станции.
  • Таксата за транзитиране се определя на базата на обема транспортна газ по формула.

    България получава по 80 куб.м газ за транзитирането на всеки 1000 куб.м като такса за транзита през нейните съоръжения.

  • Поради значителния обем на капиталовложенията в изграждането на транзитните газопроводи за периода 1987 - 1991 г. се предвижда надбавка в размер на 10%.




    10.08.1989 г. - Споразумение за изграждане на газопроводи за транзитиране на съветски (руски) газ през територията на България към Гърция и Федеративна република Югославия
  • Предвижда се поетапно строителство на транзитен газопровод с дължина около 600 км:
  • от Ихтиман до Станке Димитров и до българо-гръцката граница в района на Кулата;
  • от Станке Димитров до българо-югославската граница в района на Калотина и до Гюешево;
  • компресорни станции в Кулата, Ихтиман и разширение в Лозенец.
  • Правителството на СССР предоставя на българското правителство кредит в размер на 120 млн. преводни рубли с 4% лихва за покриване на разходите по доставката на тръби, оборудване, строителна техника, резервни части и др.
  • Срокът за погасяване на кредита е 3 години. Разплащането се извършва през БВТБ и “Внешэкономбанк”.




    10.08.1989 г. - Протокол за транзита към Турция и Гърция
    Уточнени са сроковете за изграждане и пускане в експлоатация на отклоненията за Гърция и двете отклонения за Югославия (до Македония и до Сърбия) до края на декември 1991 г. (Това е причината да се твърди от руска страна, че България не изпълнява ангажиментите си по транзитните спогодби - особено за Сърбия, където строителството още не е започнало. В същото време Русия не е осигурила договори за доставка на минимални количества газ за Гърция, Македония и Сърбия, които да гарантират рентабилността на съоръженията.)




    1994 г. - Появяват се първите частни посредници при доставките
    Като посредници при доставките на природен газ по търговски договори (извън Ямбург) се включват германската фирма “Евек” - с участие на “Газпром” (май - декември) и Мултигруп (октомври - декември). Цената на доставките е съответно 85 и 84.70 долара на 1000 куб.м.
  • При правителството на Любен Беров се създава Национална газова компания с участието на Мултигруп, “Зевс холдинг” и др. частни фирми. Намерението е по този начин частните компании да бъдат включени в проекта за разширение на транзитната система и транспортирането на руски газ през българска територия.
  • В Москва е подписана междуправителствена спогодба за сътрудничество в горивно-енергийния комплекс, която регламентира условията на транзита и създаването на смесена газова компания. Основният спор е собствеността върху транзитните газопроводи. Предвижда се те да бъдат предоставени като собственост на смесеното дружество.




    1995 г. - Годината на “Топенерджи”
    Като посредници по търговските договори освен “Евек” се явяват “Фърст файненшъл” (януари - юни, октомври) и “Овергаз” (август - декември). Андрей Луканов обявява, че напуска политиката и ще се отдаде на газови дела.
  • 23 май 1995 г. - При правителството на Жан Виденов се създава смесената фирма “Топенерджи” с 50 на 50 участие на “Газпром” и Булгаргаз.
  • декември 1995 г. - С разпореждане на МС правителството на Жан Виденов едностранно решава да увеличи капитала на “Топенерджи”, като определя акциите от новата емисия да бъдат закупени от определени лица и на определена цена.
  • Акционерният състав и разпределението на участията: “Газпром” - 50%, “Овергаз инк.” - 8.25%, Мултигруп - 8.25%, ПЧБ - 3.2%, Химимпорт - 2%, Булгаргаз - 25.1%, Булбанк - 3.2%




    1996 г. март - Подписан е меморандум за сътрудничество в газовата област
    Неуспешен опит на кабинета Виденов да спазари отстъпки за “Топенерджи” (обещание за концесия и митнически облекчения) срещу митнически преференции за българските стоки.
  • Посредници при доставките на газ - “Евек” и “Топенерджи” - с квотата на “Овергаз инк.” - нарастване на цените от 85 долара в началото на годината на 97 долара на 1000 куб.м през септември-октомври.




    1997 г. април - Подписване на спогодба за сътрудничество в областта на природния газ от служебния премиер Стефан Софиянски
  • официално “Топенерджи” е вписано в спогодбата като инвеститор на разширението за Турция и транзитьор
    юни - Решение на правителството на Иван Костов за изваждане на частните акционери от “Топенерджи” и възстановяване на 50-процентното участие на Булгаргаз според договореностите от 1994 г. Има вариант за разформиране на смесеното дружество, ако не се стигне до споразумение с частните акционери.
    септември - Поредното начало на преговорите между София и Москва по доставките, транзита, изграждането на газопровода към Турция и съдбата на “Топенерджи”.