Юридически намордник за частните детективи

След като постави ултиматум на силовите застрахователни фирми да скъсат със сенчестата част от своя бизнес, министърът на вътрешните работи Богомил Бонев се захвана да разчиства и авгиевите обори на охранителния и детективския бранш. МВР-шефът и неговите правни експерти изковаха нормативен акт, който да регламентира дейността на бодигардовете и българските наследници на Филип Марлоу. Новосъздаденият законопроект, уреждащ частната издирвателна и охранителна дейност, вече има одобрението на Министерския съвет, но не среща ентусиазъм сред хората, които са избрали това занимание за свое жизнено поприще.
Новият закон ще създаде доста проблеми на онези, които се занимават с издирвателна дейност на обществени начала. Частният детектив има право да извършва следене и външно наблюдение на лица и обекти, но може да ги фотографира, филмира и записва без тяхно знание единствено ако законът разрешава това. Законът за специалните разузнавателни средства обаче забранява тази дейност. Според него тези дейности са изключително право на оперативните служби на МВР - Бюро за оперативно издирване и Служба за оперативно-техническа информация. Следователно според законопроекта на Бонев частните детективи ще трябва да искат разрешение от обектите на своето разследване, т.е. от онези, които следят. Ограничението важи и при заснемането на предмети, улики и вътрешни помещения, както и за копирането на документи. Когато частниците искат да получат достъп до материали на държавно учреждение, това става по общия ред, тоест детективът се приравнява на всеки друг гражданин. Детективите ще могат да подслушват частни разговори, но единствено като имат писменото съгласие за него. Когато използват технически средства, частниците нямат право да нарушават конституционните права на гражданите, пише още в проектозакона. По смисъла на Закона за специалните разузнавателни средства обаче при подслушването и следенето с електронни методи “временно се ограничават неприкосновеността на личността и жилището и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения”. Така издирвателната дейност на детективите автоматично остава извън закона. “С тези промени дейността на частните детективи на практика се ликвидира”, роптаят хората от бранша. Те обаче не предлагат алтернативен вариант, който да регламентира използването на специални разузнавателни средства от частници. За службите на МВР разрешението се издава от председателя на окръжния съд в региона, където ще действат оперативните работници. Проектозаконът за частната издирвателна дейност изобилства от забрани. Частният детектив няма да може да събира информация за ръководни служители от държавната администрация и правоохранителните органи. Той няма право да предава на работодателя си информация извън рамките на поставената задача, определена в договора. Освен това частникът няма да може да приема задачи от конкуренти на своя възложител в продължение на три години след изпълнението на договора.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал