С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 яну 1998, 0:00, 737 прочитания

Бързо съдят само революционните трибунали

Нели Куцкова, председател на Софийския окръжен съд, пред в. “Капитал”

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Считате ли, че създаването на апелативните съдилища ще подобри работата в правораздаването?

- Всички съдии много се надяваме на това. Аз обаче считам, че положителният ефект ще се забележи едва след година и половина, две. А първоначално както ние, така и адвокатите и гражданите ще усетим силните организационни трусове, които неизбежно съпътстват всяка реформа. Сериозните проблеми, които ще възникнат в нашата работа, ще траят най-малко до края на настоящата година. От една страна, необходими са време, средства и много труд, за да се създадат петте апелативни съдилища като структури. И тук се сблъскваме с поредното недоглеждане на закона - измененията в ГПК влизат в сила от 1 март, а НПК още не е променен.
От друга страна, самата процедура на разглеждане на делата по реда на апелативното обжалване е нова. Днешното поколение юристи познаваме апелативното производство само на теория. Апелативни съдилища и апелативно обжалване в България е имало до 1948 г., след което съдебната ни система е била прекроена по съветски модел.

Можете ли да обясните в какво основно се изразяват промените в процесуалните закони?

- Всяко дело (гражданско или наказателно) се разглежда от първа инстанция, където се събират доказателства - свидетелски показания или документи, изслушват се вещи лица. Накрая съдът се произнася с решение (по гражданските дела) или с присъда (по наказателните). Който е недоволен от акта на съда, може да го обжалва. Сега второинстанционният съд, като получи жалбата, проверява дали решението (присъдата) на първоинстанционния съд е правилно - въз основа на събраните от първата инстанция доказателства. Ако решението е правилно, тя го потвърждава. Ако не е, съществуват следните възможности - или второинстанционният съд да пререши делото, без да събира доказателства, или да му даде ход за събиране на доказателства пред самия него (тази възможност я има само по гражданските дела), или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При апелативното обжалване процедурата ще бъде следната. След като приключи първоинстанционното производство, недоволните от резултата ще подават апелативна жалба. С нея, освен че ще се сочат недостатъци на първоинстанционния акт, ще може от апелативната инстанция да се иска допускане на нови доказателства.
Когато делото постъпи в апелативната инстанция, съдът ще преценява какви нови доказателства трябва да се събират и ще насрочи делото. Ще го разглежа отново по същество и едва като приключи и този процес, ще реши дали първоинстанционният акт е правилен или не, т.е. апелативната инстанция е “втора първа инстанция”. Използвам израза апелативна инстанция, а не апелативен съд по следните причини. Едно е апелативен съд като обособена структура на съдебната система, а друго е като съдебна инстанция. Когато първа инстанция по едно дело е районният съд, за него апелативна инстанция е окръжният съд. Когато обаче първа инстанция е окръжният съд (по граждански дела с цена на иска над определена сума и по наказателни дела за тежки престъпления), тогава за него апелативна инстанция е апелативният съд. Иначе процедурата е една и съща.
Ако страните не са доволни и от апелативната инстанция, те могат да се обърнат към Върховния касационен съд. Пред ВКС вече няма да се подават молби за преглед по реда на надзора, които до 1990 г. бяха извънреден способ от съветски тип, а след промяната на ГПК от 1990 г. си станаха съвсем редовен способ за атакуване на решенията на по-нисшите съдилища. Тази именно промяна доведе до това, че Върховният съд беше затрупан с такова количество дела, че се превърна в най-натоварения съд в държавата.

Считате ли, че реформата в съдебната система, колкото и закъсняла да е тя, ще ускори работата на съдилищата?

- Не, не считам, колкото и еретично да ви звучи. Вярно е, че правораздаването в България е бавно и тромаво. Но то е такова по целия цивилизован свят. Бързо съдят само революционните трибунали и военнополевите съдилища, които осъждат без право на обжалване и присъдата се изпълнява незабавно. Бързото правораздаване съвсем не е най-доброто, защото то ограничава възможностите за защита.
В бившата ГДР след обединението над 80% от източногерманските съдии бяха освободени заради сътрудничество с “Щази”. На тяхно място бяха назначени съдии от западните провинции - скоро пенсионирани или начинаещи, за които в източните провинции има поле за по-бърза професионална изява. Когато през 1992 г. бях в Дрезден, колегите от окръжния съд споделиха, че населението на Саксония било силно разочаровано от западногерманските съдии, защото те били много по-бавни от своите предишни колеги. Именно в този период в Германия беше много популярна мисълта на виден ГДР-интелектуалец, чието име за съжаление съм забравила, но казаното от него помня дословно: “Ние очаквахме от обединението справедливост, а получихме какво - правова държава.”
С това не искам да кажа, че ние сме бавни, понеже сме на европейско ниво. Проблемът е какви са причините, които водят до тази бавност, която в определени случаи дори обезсмисля правосъдието. В българското правосъдие липсва процесуална дисциплина - това е естествено, след като дисциплината въобще не е присъща на нашата волна нация. Не отричам, че понякога и самите съдии предпочитаме да отложим делото, вместо да го решим. Но не това е основната причина за протакането на делата. Делата се отлагат най-много поради злоупотреба с процесуални права. Законът задължава съда да призове страните за всяко заседание, за да могат те да защитят правата си. И страна, която има интерес да бави делото, използва всякакви трикове, за да го отлага.

Смятате ли, че една промяна в конституцията може да подобри работата по наказателните дела?

- Аз лично не се страхувам от промяна на конституцията, включително и в частта относно несменяемостта, страхувам се от прибързана и необмислена промяна. Ние, които прилагаме законите, най-ясно виждаме резултатите от кампанийните промени в законодателството. Законите са толкова свързани един с друг, че при всяка една промяна се наблюдава ефектът на доминото. За съжаление обаче често законодателят въобще не се сеща за този ефект и бързайки да реши един проблем, създава редица нови.
На националната конференция съдиите бяха единодушни, че нашият наказателен процес е остарял, бавен, скъп и неефективен, изключително обременен от формалности. Съдиите са категорични, че е необходима изцяло нова концепция за наказателния процес. Промените в наказателното право, които бяха направени през последните седем години, включително и тези, приети през 1997 г., ни изравниха с Европа по отношение на спазването на човешките права. Но нашият наказателен процес, макар и с подновено, съвременно съдържание, е съветски по форма. Характерно за този тип процес е, че разследването на престъпленията се извършва основно във фазата на предварителното разследване, където ръководещата фигура е прокурорът.
В другия тип процес - състезателния, обвинението и защитата са равни. Прокурорът е длъжен да докаже обвинението си с доказателства, а защитата се стреми да опровергае тези доказателства и представя свои. Те разполагат с равни процесуални права. А съдията ръководи процеса и накрая той (или журито) преценяват виновността или невинността на подсъдимия. Но доказателствата се преценяват именно в съда, където производството е публично, а не на предварителното производство.

Нашият наказателен процес не е ли някаква компилация от различни системи?

- Да, компилация е, и то несръчна. Ще си позволя едно непрофесионално сравнение. В момента нашият наказателен процес представлява една протрита и прогорена сталинка, която бива кърпена с парчета от стари джинси и брюкселска дантела. И накрая е виновен този, който изглежда ужасно в тази премяна, а не този, който я е ушил и му я е нахлузил.
Недостатъците на наказателния ни процес са безброй, но като пример ще ви посоча това, че при нас разследване се извършва три пъти - първия път от полицията, втория път от следствието под ръководството на прокурора и третия път от съда. Всичко това отнема време, средства на бюджета, сили и нерви. Спомените на свидетелите избледняват, доказателства се губят, обвиняеми изчезват. А какво й е на жертвата, която в продължение на години трябва да разказва какво й се е случило и да го преживява наново! Ами ако делото се върне за ново разследване! Не бива да се забравя и друго. Може подсъдимият да се окаже невинен, а да е прекарал месеци и години в ареста. На него кой ще му компенсира преживяното?
Ето защо ние, съдиите, настояваме за нова концепция за наказателния процес. Тя трябва да се приеме с отговорно, мъдро и добре обмислено политическо решение. Достатъчно е да се проучат системите на страни, които са доказали, че могат да се борят с престъпността и правосъдието им е ефикасно. Смятам, че както политиците, така и обществеността трябва да се запознаят с едно такова сравнителноправно проучване. Тогава хората ще научат, че в САЩ 90% от наказателните дела приключват, без дори да влизат в съдебна зала, а чрез подписване на споразумение, ако обвиняемият се признава за виновен, докато съдът разглежда само тежки престъпления; че в Германия е създаден може би един от най-перфектните, прагматични и същевременно демократични наказателни процеси. Едва след това може да се прецени кой тип система е най-подходящ за нас и да се премине към детайлна законодателна, включително и конституционна промяна.

Единственият, който защити съдебната система, е г-н Татарчев и обществото сякаш остана с впечатлението, че именно той олицетворява вашата система. Защо съдиите не реагираха на обвиненията?

- Това, че мълчим, не означава, че нямаме мнение. Но в съдийската гилдия неписано правило е, че каквото има да казва, съдията го казва в мотивите към своя съдебен акт, а не се обяснява публично. За един истински съдия е под достойнството му да влиза в спор с политици и, да ме прощавате, с журналисти. Въобще не твърдя, че съдиите са хора, превъзхождащи останалата част от обществото. Естествено и сред нас, както във всяка една професия, има и мързеливци, и некадърници, и бездушни буквояди, и изобщо хора, които позорят занаята. Категорична съм обаче, че процентът на недостойните сред съдиите в никакъв случай не е по-висок, отколкото в останалите власти - включително и във вашата четвърта власт. Дори напротив, винаги ще твърдя, че хората, които работят тежката, неблагодарна и отговорна съдийска работа, са основно почтени и професионалисти.

А смятате ли, че изобщо мястото на прокуратурата е в съдебната система?

- Според мене прокуратурата трябва да бъде в изпълнителната власт. И не защото имам нещо лично против колегите прокурори. А защото изпълнителната власт е по-бърза и по-гъвкава. Освен това в прокуратурата съществува субординация, подобна на военизираните структури и която осигурява бързина, дисциплина и възможност, ако по-нискостоящият прокурор бездейства, по-висшестоящият да му нареди какви действия да предприеме. Подобна субординация е недопустима в съда, където контролът се осъществява от по-горната инстанция по пътя на обжалването. И най-вече защото прокурорът защитава обществения интерес, а общественият интерес изисква борбата с престъпността да е адекватна на бързината и стегнатата организация, с които действат престъпните групировки. Докато съдът няма право да се “бори” с престъпността - той е арбитър, който е длъжен да даде на страните в процеса равни възможности да защитят тезите си и е длъжен да решава безпристрастно.

Не се ли страхувате, че могат да ви обвинят, че взимате страната на Бонев в конфликта с Татарчев?

- Подобна първосигнална реакция не би била изненадваща за хора с примитивно мислене. Аз обаче разчитам на това, че вашия вестник го четат умни хора.

Интервюто взе Момчил Милев

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Червена вълна на борсите, кризата в "Обединени патриоти" продължава Вечерни новини: Червена вълна на борсите, кризата в "Обединени патриоти" продължава

И още: Груевски е получил статут на бежанец в Унгария; Борисов първи се явява утре "на разпит" в Шоуто на Слави

20 ное 2018, 196 прочитания

Борисов вероятно ще реши за празния вицепремиерски пост

"Патриотите" не успяват да намерят консенсус по темата. Лидерът на НФСБ настоява постът да заеме началникът на кабинета му - Марияна Николова, но към нея има резерви както в ГЕРБ, така и в патриотичния съюз

20 ное 2018, 171 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Изборите в Несебър започнаха с преброяване на труповете

Съдът на ЕС: Платеният отпуск не може да се губи автоматично

Работникът не може да бъде лишен от отпуск само защото не го е поискал за годината, за която се полага

Проверките на банките: Отново под стрес

Влизането на България в единния европейски надзор ще мине през проверка от ЕЦБ на шест български банки

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Червена вълна на борсите, кризата в "Обединени патриоти" продължава

Емисия

DAILY @7PM // 20.11.2018 Прочетете