САЩ: България не е забравена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

САЩ: България не е забравена

САЩ: България не е забравена

1629 прочитания

Първото работно посещение на президента Петър Стоянов в САЩ (5 - 14 февруари) е събитие, което не приключва с традиционното ръкостискане с президента Клинтън в Овалния кабинет на Белия дом.
Политическите резултати от тази визита са с дългосрочен ефект и значение не само за България. С подписването на съвместната декларация “Партньорство между България и САЩ за една нова ера” във Вашингтон всъщност беше оповестена новата американска стратегия за Югоизточна Европа - “насърчаване на мирното разрешаване на споровете, борбата с организираната престъпност и стабилизирането на демократичните и икономическите реформи”. САЩ насочват вниманието си към Балканите по нов начин. Става дума за политическа и финансова ангажираност на Щатите в региона не само за опазване на мира, както беше досега в Босна, а превантивно чрез съвсем конкретен план за действие, който предвижда проекти, при това финансово обезпечени, в “икономическата и търговската област, политико-военните въпроси и сътрудничество в прилагане на законите”.

Мястото на България

в този план е водещо и това е новината, с която президентът Стоянов се върна от Вашингтон.
Цялата патетична риторика на декларацията, която беше оповестена на познатата поляна пред Белия дом във вторник след срещата с Клинтън - “за нова ера в българо-американските отношения”, за “ново начало”, е силен знак за пробив на България в американската външна политика, в която досега не присъствахме като част от стратегическите й приоритети.
В един доклад на Държавния департамент, в който се обосновава сегашната подкрепа за България, първото изречение звучи така: “Макар и малка, България е важна за САЩ, тъй като тя е разположена на стратегическия път на нефта и на газа и без нея не е възможно развиване на ресурсите, идващи от Централна Азия.” През тази призма всичко, което се случи по време на изключително наситената със срещи визита на българската делегация, може да бъде осмислено в дълбочина.
За България се мисли като за стратегически важна, не само по разположение, а като за стабилна зона в една нестабилна част на света, където петролът и газът са фактори. Тази позиция на САЩ съвпада с българския интерес - възможност за алтернативни енергийни ресурси.
Болната за България тема не е облечена с формулировка в съвместната декларация, но според български участници в разговорите не е отмината. След срещата в Белия дом с американския президент Клинтън, с вицепрезидента Гор и с държавния секретар Мадлин Олбрайт на въпрос на “Капитал” президентът Стоянов отговори така: “На такава среща не можем да чертаем трасета, но говорихме за възможностите за пренос на газ от каспийския басейн. И за желанието ни да получим много ясна подкрепа, включително и от финансовите институции за инфраструктурните проекти, които са от такова ясно значение и за България, и за региона.”
Политическият резултат от визитата на Петър Стоянов във Вашингтон е новата характеристика на нашата кандидатура за НАТО, която оттук нататък ще придружава българските усилия в тази посока. Това, че България беше наречена “възможно най-силният кандидат за членство в НАТО”, не е само фраза.
След срещата в Сенатската комисия по външна политика с decisionmakers на американската външна политика сенаторът Пол Маккейн каза: “Ние ще положим усилия, за да помагаме на България да получи средства от Световната банка и МВФ, както и в осъществяването на икономическа помощ, необходима за по-нататъшното й развитие. Смятам, че това е най-важният резултат от разговорите на президента Стоянов в американския Конгрес. Ние сме уверени, че срещата му в Белия дом е била важна. Президентът Клинтън ме информира, че възнамерява да подкрепя по всеки възможен начин тези програми. И накрая искам много ясно да кажа, че трябва да се отнесем много сериозно към България, когато пристъпим към по-нататъшното разширяване на НАТО.
Много емоционално на вечерята във “Фрийдъм хауз” - авторитетна неправителствена организация с активна роля във външната политика на САЩ, на която присъстваха Збигнев Бжежински, Джийн Къркпатрик, Франк Карлучи и други известни личности, вицепрезидентката Мира Барета попита Петър Стоянов: “ Господин президент, можеше ли някой да си представи, че човек, стартирал с №51, може да спечели златен медал - става дума за олимпиадата в Нагано - защо страната ви да не направи същото?”
Такива окуражителни жестове имаше много, но като цяло тук, за първи път след срещата за разширяване на НАТО в Мадрид, България получи политическо ниво, каквото Румъния получи със стратегическото партньорство още тогава.
Вече може да се твърди, че

България скъси дистанцията от Мадрид

Ако до Мадрид България и Румъния бяха в различни групи, сега изведнъж България се оказа на стратегическо партньорско ниво, каквото румънците имаха още тогава. При това положение сивата зона, в която оставаме до следващия приемен изпит, не изглежда толкова мрачна и безперспективна. Както каза сенаторът Пол Сорбейнс от Сенатската комисия по външна политика, където в момента на посещението на българската делегация вървеше слушане по разширяването на НАТО и домакините излизаха да гласуват, “сегашното разширяване на НАТО няма да бъде краят, а само началото на този процес”.
Паралелните срещи на Надежда Михайлова и участието й заедно с външните министри на Чехия, Полша и Унгария, вече членки на НАТО, в конференцията, организирана от авторитетната “Нова атлантическа инициатива”, на която говори и държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, бяха случайно, но щастливо съвпадение. Разбира се, във Вашингтон има и мнения и нюанси, които невинаги ни допадат, но поне българският елит ги научи от източника. На срещата в Белия дом например Мадлин Олбрайт е изказала мнение дали да не помислим още дали тези разходи за НАТО сега си струват, не е ли по-добре да ги вложим в реформата. Много интересно е и мнението й за паралелния процес - разширяването на Европейския съюз, другият български стремеж: “Обвързването на членството в една институция с членството в друга не е в интереса на САЩ... Ние сме водачи в НАТО, ние не сме дори членове на ЕС. Изискванията за членство в ЕС са много по-различни от изискванията за членство в НАТО. Няма смисъл двата процеса да вървят паралелно нито за ЕС, нито за НАТО.” И ако в София има някакви илюзии, добре е да бъде чуто и това: “НАТО е военен съюз, не е социален клуб, както не е и аристокрация.”
Може би добрият ефект дойде и от това, че членовете на българската делегация отговаряха без разминавания и противоречия помежду си, личеше си солидна предварителна подготовка, което вече говори за единна политика и нов стил. И когато имаше импровизации, те бяха за освежаване на дискусията. Особено в края на посещението, когато на всички стана ясно, че има пробив в българо-американските отношения, Стоянов се освободи от естественото първоначално напрежение и започна да се шегува повече и находчиво. С това освободено от догми държание българският президент стана симпатичен на своите американски домакини и вече ще бъде различаван като политически лидер.
Досега основният проблем на българските политици беше, че никога или много рядко имаха директен контакт с Вашингтон. Общуваха само администрация с администрация и някои неправителствени организации. Сега Олбрайт свързва България с Надежда Михайлова, топлото отношение към която си личи дори в това да я помоли съвсем лично да прочете предварително доклада й за конференцията за НАТО. Клинтън ще познава Петър Стоянов и с шегите, а Хилари Клинтън - Антонина Стоянова, още повече че е приела поканата да посети България, което също е новина, от която неправителственият сектор особено ще се зарадва.
Колкото и добре да описва президентът реформата в Българската армия, ВПК и разузнаването, ефектът нямаше да бъде същият, ако до него не седяха новите лица на тези институции - ген. Михо Михов и Димо Гяуров. А така директно казваше на събеседниците си - самият факт, че с мен е шефът на българското разузнаване, на когото преди знаехте само името, показва, че промяна има. Другият пример е ген. Михов, двете добри назначения, които впечатляват тук.
Въобще Петър Стоянов демонстрира във Вашингтон наживо двете неща, за които американците най-малко вярват, че е извършена реформа - армията и разузнаването. Той излезе и каза - има реформа, това са хората, които я вършат, и това са други хора - различни като имена, като поведение и в това сами можете да се убедите. Дори очакването във Вашингтон да дойде нов български посланик е част от тази акция за озониране на политическия климат, в който се развиват отношенията между двете страни.
Цялата идея на визитата беше построена върху идеята да бъде представена другата България. Беше им демонстрирано, че това, което досега са знаели за нея, вече не е вярно или най-малкото остаряло. Че сме сателити или поне първи приятели на Москва, не е вярно, не важи. Че сме държава, която се проваля в реформите, не е вярно. В тези усилия българският президент имаше добри лични попадения - на въпроса за инфлацията в България, който беше изграден върху цената на трамвайния билет от 6 стотинки преди, Стоянов, вместо да спори или да борави с цифри, се пошегува: Да, има инфлация, но вашата информация е остаряла, просто не важи, България е различна. Или пък, когато се стигаше до темата за инвестициите, даде думата на шефа на Агенцията за чуждестранни инвестиции, но преди това перифразира латинската поговорка “Който плаща навреме, плаща два пъти” така - “който плаща на времето, плаща два пъти”. Това убеди слушателите повече, отколкото, ако беше говорил надълго и нашироко - инвестирайте сега в България, утре ще е късно.
Ситуацията беше много тежка медийно - Америка слуша, гледа и коментира нонстоп сексскандала в Белия дом. Дори когато Стоянов излезе от Белия дом след срещата си с Клинтън, първият въпрос, който му зададоха американските журналисти, беше в какво настроение беше Клинтън. На този фон статията на Петър Стоянов във “Вашингтон пост”, срещите в “Ню Йорк таймс” и корпорация “Форбс”, интервюто наживо по СNN поразкъсаха информационната мъгла около България, което тук е важно.

Имаше и неприятни въпроси

Интелектуалното пиратство е от най-поставяните. Но като че ли предварителната подготовка на Стоянов на моменти ги изпреварваше, което си беше добре улучена реакция - да, вече взимаме законодателни и полицейски мерки. Впрочем при срещата с министърката на правосъдието Джанет Рино се видя, че това тук е известно, но не е достатъчно. На тези очаквания Стоянов отговаряше с фалцово движение: “Предпочитам директно да разкажа за това, което сме направили, отколкото да бъда в ролята на човек, когото питат защо не е направено. Не само България, но която и да е държава не може сама да се справи с проблемите на организираната престъпност. Интеграцията в престъпния свят върви по-бързо и като че ли по-успешно от интеграцията между държавите в борбата срещу организираната престъпност. Освен кооперирани действия между нашите страни в областта на законодателни, икономически и полицейски мерки изключително важно според мен е засилването на инвестиционния процес в тази индустрия. Това е най-стабилният, най-интелектуалният начин да се ликвидира веднъж завинаги такъв тип престъпност, каквото е интелектуалното пиратство. Така че лобирайте за натоварване на българските мощности с американски поръчки. За да може нелегалният бизнес да стане легален и високият интелектуален потенциал на тези хора да бъде впрегнат в легален бизнес.”
На срещата си с в Белия дом към тази теза Стоянов е прибавил и предложение в София да се учреди балкански информационен център за координиране на борбата с организираната престъпност. Борбата с престъпността, нелегалното пребиваване на хора и наркотрафика, корупцията cа

Темите в българо-американския дебат

наред със структурната реформа, приватизацията и укрепване на демократичните институции и се откроиха като приоритетни области за сътрудничество, като от американска гледна точка има промяна в степенуването им - утвърждаване на правовия ред, укрепване на финансовите институции, развитие на гражданското общество.
За да бъде катализиран успехът на визитата, въпросът е какво ще направи българската страна оттук нататък. Даден е добър старт, но как ще се развият установените контакти на административно ниво е работа на изпълнителната власт. Стоянов само подготви политически терена: “Рано е да се говори в цифри за икономическата помощ, която ще получим от Америка. Виждам значението на декларацията като признание от страна на САЩ за това, което аз винаги съм се стремил да представя като политическа гаранция за необратимостта на процесите в България. Това според мен е много важно, защото едно е, когато българският президент се опитва да убеди на всички форуми деловите срещи на САЩ, че у нас има второ реформистко правителство, че процесите са необратими, че си струва да се инвестира в България, друго е, когато този сигнал дойде от страна на Съединените щати. Американската дипломация потвърди това, което ние казваме в продължение на една година. Ако питате мен, това е най-големият успех от моето посещение”, коментира самият той.
Сега е ред на Иван Костов и на неговия екип, които трябва да инкасират конкретния ефект.


Повече по темата

Първото работно посещение на президента Петър Стоянов в САЩ (5 - 14 февруари) е събитие, което не приключва с традиционното ръкостискане с президента Клинтън в Овалния кабинет на Белия дом.
Политическите резултати от тази визита са с дългосрочен ефект и значение не само за България. С подписването на съвместната декларация “Партньорство между България и САЩ за една нова ера” във Вашингтон всъщност беше оповестена новата американска стратегия за Югоизточна Европа - “насърчаване на мирното разрешаване на споровете, борбата с организираната престъпност и стабилизирането на демократичните и икономическите реформи”. САЩ насочват вниманието си към Балканите по нов начин. Става дума за политическа и финансова ангажираност на Щатите в региона не само за опазване на мира, както беше досега в Босна, а превантивно чрез съвсем конкретен план за действие, който предвижда проекти, при това финансово обезпечени, в “икономическата и търговската област, политико-военните въпроси и сътрудничество в прилагане на законите”.

Мястото на България

в този план е водещо и това е новината, с която президентът Стоянов се върна от Вашингтон.
Цялата патетична риторика на декларацията, която беше оповестена на познатата поляна пред Белия дом във вторник след срещата с Клинтън - “за нова ера в българо-американските отношения”, за “ново начало”, е силен знак за пробив на България в американската външна политика, в която досега не присъствахме като част от стратегическите й приоритети.
В един доклад на Държавния департамент, в който се обосновава сегашната подкрепа за България, първото изречение звучи така: “Макар и малка, България е важна за САЩ, тъй като тя е разположена на стратегическия път на нефта и на газа и без нея не е възможно развиване на ресурсите, идващи от Централна Азия.” През тази призма всичко, което се случи по време на изключително наситената със срещи визита на българската делегация, може да бъде осмислено в дълбочина.
За България се мисли като за стратегически важна, не само по разположение, а като за стабилна зона в една нестабилна част на света, където петролът и газът са фактори. Тази позиция на САЩ съвпада с българския интерес - възможност за алтернативни енергийни ресурси.
Болната за България тема не е облечена с формулировка в съвместната декларация, но според български участници в разговорите не е отмината. След срещата в Белия дом с американския президент Клинтън, с вицепрезидента Гор и с държавния секретар Мадлин Олбрайт на въпрос на “Капитал” президентът Стоянов отговори така: “На такава среща не можем да чертаем трасета, но говорихме за възможностите за пренос на газ от каспийския басейн. И за желанието ни да получим много ясна подкрепа, включително и от финансовите институции за инфраструктурните проекти, които са от такова ясно значение и за България, и за региона.”
Политическият резултат от визитата на Петър Стоянов във Вашингтон е новата характеристика на нашата кандидатура за НАТО, която оттук нататък ще придружава българските усилия в тази посока. Това, че България беше наречена “възможно най-силният кандидат за членство в НАТО”, не е само фраза.
След срещата в Сенатската комисия по външна политика с decisionmakers на американската външна политика сенаторът Пол Маккейн каза: “Ние ще положим усилия, за да помагаме на България да получи средства от Световната банка и МВФ, както и в осъществяването на икономическа помощ, необходима за по-нататъшното й развитие. Смятам, че това е най-важният резултат от разговорите на президента Стоянов в американския Конгрес. Ние сме уверени, че срещата му в Белия дом е била важна. Президентът Клинтън ме информира, че възнамерява да подкрепя по всеки възможен начин тези програми. И накрая искам много ясно да кажа, че трябва да се отнесем много сериозно към България, когато пристъпим към по-нататъшното разширяване на НАТО.
Много емоционално на вечерята във “Фрийдъм хауз” - авторитетна неправителствена организация с активна роля във външната политика на САЩ, на която присъстваха Збигнев Бжежински, Джийн Къркпатрик, Франк Карлучи и други известни личности, вицепрезидентката Мира Барета попита Петър Стоянов: “ Господин президент, можеше ли някой да си представи, че човек, стартирал с №51, може да спечели златен медал - става дума за олимпиадата в Нагано - защо страната ви да не направи същото?”
Такива окуражителни жестове имаше много, но като цяло тук, за първи път след срещата за разширяване на НАТО в Мадрид, България получи политическо ниво, каквото Румъния получи със стратегическото партньорство още тогава.
Вече може да се твърди, че

България скъси дистанцията от Мадрид

Ако до Мадрид България и Румъния бяха в различни групи, сега изведнъж България се оказа на стратегическо партньорско ниво, каквото румънците имаха още тогава. При това положение сивата зона, в която оставаме до следващия приемен изпит, не изглежда толкова мрачна и безперспективна. Както каза сенаторът Пол Сорбейнс от Сенатската комисия по външна политика, където в момента на посещението на българската делегация вървеше слушане по разширяването на НАТО и домакините излизаха да гласуват, “сегашното разширяване на НАТО няма да бъде краят, а само началото на този процес”.
Паралелните срещи на Надежда Михайлова и участието й заедно с външните министри на Чехия, Полша и Унгария, вече членки на НАТО, в конференцията, организирана от авторитетната “Нова атлантическа инициатива”, на която говори и държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, бяха случайно, но щастливо съвпадение. Разбира се, във Вашингтон има и мнения и нюанси, които невинаги ни допадат, но поне българският елит ги научи от източника. На срещата в Белия дом например Мадлин Олбрайт е изказала мнение дали да не помислим още дали тези разходи за НАТО сега си струват, не е ли по-добре да ги вложим в реформата. Много интересно е и мнението й за паралелния процес - разширяването на Европейския съюз, другият български стремеж: “Обвързването на членството в една институция с членството в друга не е в интереса на САЩ... Ние сме водачи в НАТО, ние не сме дори членове на ЕС. Изискванията за членство в ЕС са много по-различни от изискванията за членство в НАТО. Няма смисъл двата процеса да вървят паралелно нито за ЕС, нито за НАТО.” И ако в София има някакви илюзии, добре е да бъде чуто и това: “НАТО е военен съюз, не е социален клуб, както не е и аристокрация.”
Може би добрият ефект дойде и от това, че членовете на българската делегация отговаряха без разминавания и противоречия помежду си, личеше си солидна предварителна подготовка, което вече говори за единна политика и нов стил. И когато имаше импровизации, те бяха за освежаване на дискусията. Особено в края на посещението, когато на всички стана ясно, че има пробив в българо-американските отношения, Стоянов се освободи от естественото първоначално напрежение и започна да се шегува повече и находчиво. С това освободено от догми държание българският президент стана симпатичен на своите американски домакини и вече ще бъде различаван като политически лидер.
Досега основният проблем на българските политици беше, че никога или много рядко имаха директен контакт с Вашингтон. Общуваха само администрация с администрация и някои неправителствени организации. Сега Олбрайт свързва България с Надежда Михайлова, топлото отношение към която си личи дори в това да я помоли съвсем лично да прочете предварително доклада й за конференцията за НАТО. Клинтън ще познава Петър Стоянов и с шегите, а Хилари Клинтън - Антонина Стоянова, още повече че е приела поканата да посети България, което също е новина, от която неправителственият сектор особено ще се зарадва.
Колкото и добре да описва президентът реформата в Българската армия, ВПК и разузнаването, ефектът нямаше да бъде същият, ако до него не седяха новите лица на тези институции - ген. Михо Михов и Димо Гяуров. А така директно казваше на събеседниците си - самият факт, че с мен е шефът на българското разузнаване, на когото преди знаехте само името, показва, че промяна има. Другият пример е ген. Михов, двете добри назначения, които впечатляват тук.
Въобще Петър Стоянов демонстрира във Вашингтон наживо двете неща, за които американците най-малко вярват, че е извършена реформа - армията и разузнаването. Той излезе и каза - има реформа, това са хората, които я вършат, и това са други хора - различни като имена, като поведение и в това сами можете да се убедите. Дори очакването във Вашингтон да дойде нов български посланик е част от тази акция за озониране на политическия климат, в който се развиват отношенията между двете страни.
Цялата идея на визитата беше построена върху идеята да бъде представена другата България. Беше им демонстрирано, че това, което досега са знаели за нея, вече не е вярно или най-малкото остаряло. Че сме сателити или поне първи приятели на Москва, не е вярно, не важи. Че сме държава, която се проваля в реформите, не е вярно. В тези усилия българският президент имаше добри лични попадения - на въпроса за инфлацията в България, който беше изграден върху цената на трамвайния билет от 6 стотинки преди, Стоянов, вместо да спори или да борави с цифри, се пошегува: Да, има инфлация, но вашата информация е остаряла, просто не важи, България е различна. Или пък, когато се стигаше до темата за инвестициите, даде думата на шефа на Агенцията за чуждестранни инвестиции, но преди това перифразира латинската поговорка “Който плаща навреме, плаща два пъти” така - “който плаща на времето, плаща два пъти”. Това убеди слушателите повече, отколкото, ако беше говорил надълго и нашироко - инвестирайте сега в България, утре ще е късно.
Ситуацията беше много тежка медийно - Америка слуша, гледа и коментира нонстоп сексскандала в Белия дом. Дори когато Стоянов излезе от Белия дом след срещата си с Клинтън, първият въпрос, който му зададоха американските журналисти, беше в какво настроение беше Клинтън. На този фон статията на Петър Стоянов във “Вашингтон пост”, срещите в “Ню Йорк таймс” и корпорация “Форбс”, интервюто наживо по СNN поразкъсаха информационната мъгла около България, което тук е важно.

Имаше и неприятни въпроси

Интелектуалното пиратство е от най-поставяните. Но като че ли предварителната подготовка на Стоянов на моменти ги изпреварваше, което си беше добре улучена реакция - да, вече взимаме законодателни и полицейски мерки. Впрочем при срещата с министърката на правосъдието Джанет Рино се видя, че това тук е известно, но не е достатъчно. На тези очаквания Стоянов отговаряше с фалцово движение: “Предпочитам директно да разкажа за това, което сме направили, отколкото да бъда в ролята на човек, когото питат защо не е направено. Не само България, но която и да е държава не може сама да се справи с проблемите на организираната престъпност. Интеграцията в престъпния свят върви по-бързо и като че ли по-успешно от интеграцията между държавите в борбата срещу организираната престъпност. Освен кооперирани действия между нашите страни в областта на законодателни, икономически и полицейски мерки изключително важно според мен е засилването на инвестиционния процес в тази индустрия. Това е най-стабилният, най-интелектуалният начин да се ликвидира веднъж завинаги такъв тип престъпност, каквото е интелектуалното пиратство. Така че лобирайте за натоварване на българските мощности с американски поръчки. За да може нелегалният бизнес да стане легален и високият интелектуален потенциал на тези хора да бъде впрегнат в легален бизнес.”
На срещата си с в Белия дом към тази теза Стоянов е прибавил и предложение в София да се учреди балкански информационен център за координиране на борбата с организираната престъпност. Борбата с престъпността, нелегалното пребиваване на хора и наркотрафика, корупцията cа

Темите в българо-американския дебат

наред със структурната реформа, приватизацията и укрепване на демократичните институции и се откроиха като приоритетни области за сътрудничество, като от американска гледна точка има промяна в степенуването им - утвърждаване на правовия ред, укрепване на финансовите институции, развитие на гражданското общество.
За да бъде катализиран успехът на визитата, въпросът е какво ще направи българската страна оттук нататък. Даден е добър старт, но как ще се развият установените контакти на административно ниво е работа на изпълнителната власт. Стоянов само подготви политически терена: “Рано е да се говори в цифри за икономическата помощ, която ще получим от Америка. Виждам значението на декларацията като признание от страна на САЩ за това, което аз винаги съм се стремил да представя като политическа гаранция за необратимостта на процесите в България. Това според мен е много важно, защото едно е, когато българският президент се опитва да убеди на всички форуми деловите срещи на САЩ, че у нас има второ реформистко правителство, че процесите са необратими, че си струва да се инвестира в България, друго е, когато този сигнал дойде от страна на Съединените щати. Американската дипломация потвърди това, което ние казваме в продължение на една година. Ако питате мен, това е най-големият успех от моето посещение”, коментира самият той.
Сега е ред на Иван Костов и на неговия екип, които трябва да инкасират конкретния ефект.


Повече по темата


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK