НАТО и координацията на спецслужбите скараха политиците
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

НАТО и координацията на спецслужбите скараха политиците

НАТО и координацията на спецслужбите скараха политиците

Момчил МИЛЕВ, Йово НИКОЛОВ
711 прочитания

Централизиран или не трябва да е потокът на информацията от специалните служби - този въпрос измъчваше политиците на президентския Консултативен съвет по национална сигурност миналата сряда. “Идеята за координиране на органите на изпълнителната власт в изпълнение на техните функции по сигурността е било нещо постоянно, трайно присъстващо в съзнанието и на администрацията, и на политиците”, обяви премиерът Иван Костов след срещата с политическите си опоненти. Дискусиите по Концепцията за националната сигурност няма да продължат в Консултативния съвет към президента, допълни премиерът. Дебатът ще продължи в пленарната зала на парламента към края на пролетта и началото на лятото, каза още той.
“Изразихме своите категорични възражения по отношение на идеята за създаване на съвет за национална сигурност към Министерски съвет”, контрира го лидерът на БСП Георги Първанов. “Това е една идея, която не е убедително разработена в тази концепция. Ние предлагаме тази идея да падне, за сметка на това обстойно да бъдат разработени ангажиментите на всички държавни институции по отношение на националната сигурност”, допълни червеният лидер. Според него Консултативният съвет по националната сигурност е игнориран, а за сметка на това се създава нов орган, който не е законово регламентиран.
Както се очакваше, Първанов се изправи и срещу ориентацията на страната ни към членство в НАТО. “В документа става дума, че концепцията важи до приемането в НАТО, а не става ясно кои са истинските гаранции за нашата външна и вътрешна сигурност във времето до това приемане. Не става ясно и каква е ролята на въоръжените сили”, каза още Георги Първанов. Сътрудничеството ни с пакта трябва да се развива съобразно еволюцията му от отбранителна структура към колективна система за сигурност, смята първият човек на “Позитано”.
Единствено евролевицата подкрепи премиера. Нейният лидер Александър Томов даде рамо на идеята, според която Министерският съвет да централизира потока на информация от спецслужбите. “Мисля, че се прие най-важното - този съвет, за който говори премиерът Костов, да не функционира с права, които са законодателно уредени. Мисля, че при това положение можем да работим за комисия към Министерския съвет. Така се изчистват притесненията на медиите по въпроса”, обяви Томов. За сметка на това той лансира, общо взето, безумната идея за отделна колективна система за сигурност в Югоизточна Европа. На практика това означава изграждане на балкански военен съюз. Ако обаче се опитаме да осъществим този фантастичен план на евролевия лидер, задължително трябва да кажем сбогом на европейската и евроатлантическата ориентация.
Все пак въпросът за спецслужбите се оказа далеч по-взривоопасен от темата за външните заплахи за страната ни и участието във военни съюзи.

Какво иска премиерът от спецслужбите

Концепцията за национална сигурност на Костов е един, общо взето, дискретен начин управляващите да надникнат в бастиона на спецслужбите, които все още не попадат под юрисдикцията на изпълнителната власт. Към Министерския съвет трябва да се изгради съвет по национална сигурност, който да подсигурява стратегическа информация за управленските решения на правителството. Според замисъла на синия лидер в този съвет трябва да влизат премиерът, външният, вътрешният и военният министър, началникът на Генералния щаб и шефовете на спецслужбите - Национална разузнавателна служба, Национална служба за сигурност, Национална служба за борба с организираната престъпност, Национална служба за охрана, Военно контраразузнаване и Разузнавателно управление към Генералния щаб на армията.
Новосформираният орган да изисква текуща информация от специализираните държавни органи и институции за потенциалните и реалните заплахи, предлага Костов. Членовете на съвета непрекъснато ще наблюдават и анализират заплахите и ще оценяват опасностите за сигурността на страната. Ежегодно ще се изготвя доклад за състоянието на национална сигурност, се предлага в проекта за концепция. Съветът трябва да прогнозира развитието на заплахите за сигурността, да планира тяхното неутрализиране и да изработва различни варианти за разрешаване на всяка възникнала криза. Образно казано, началниците на всички тайни служби на състезателен принцип ще трябва да убеждават политическото ръководство на държавата в правилността на гледната си точка при заплаха за националната сигурност или криза.
Изграждането на подобен орган към Министерския съвет, изглежда, е заимствано от САЩ. Той наподобява щатския Съвет за национална сигурност, в който членуват президентът, вицепрезидентът, държавният секретар, министърът на отбраната, а председателят на Съвета на началник-щабовете и шефът на разузнавателната общност участват като съветници. При създаването си през 1947 г. този орган е замислен да координира политическите и военните решения. Постепенно обаче това схващане остава на заден план и щатският Съвет за национална сигурност започва да работи изключително за нуждите на президента. Този модел обаче трудно може да се използва едно към едно. Съществената разлика в българския случай е, че страната ни е с парламентарно, а не с президентско управление. Освен това решенията на изпълнителната власт се одобряват от целия Министерски съвет, а не еднолично от първия министър.
Целесъобразността на Съвета за национална сигурност ще зависи и от това дали той ще се придържа към декларираната чисто информационно-аналитична дейност. Съвсем нормално е висшата администрация, която взима решенията и поема отговорностите в държавата, да разполага с изпреварващи данни от абсолютно всички спецслужби по жизненоважните за страната въпроси. Рисковият момент в случая е, че Съветът по национална сигурност теоретично би могъл да се изроди от консултативен в управленски орган. Сливането на политическото ръководство на държавата и спецслужбите си има име и то е тоталитаризъм. Ако премиерът получи законово право пряко да командва всички тайни служби, тогава съветът ще се превърне в суперорган по подобие на Държавна сигурност. За разлика от нея обаче съветът по национална сигурност ще включва и военното разузнаване. А по тоталитарно време единствено Разузнавателното управление към Министерство на народната отбрана беше извън структурата Държавна сигурност.

Разузнаването като държава в държавата

В същото време обаче не може да се пренебрегне и обстоятелството, че Националната разузнавателна служба (НРС) в момента си остава единствената спецслужба, която на практика е подчинена само на себе си. Нормативна регламентация на дейността й не съществува в публичния правен мир. А според член 5 алинея 5 от конституцията и Закона за нормативните актове секретно законодателство не би трябвало да има, тъй като законите, указите и постановленията на Министерския съвет влизат в сила само след публикуването им в Държавен вестник. Дейността на Националната разузнавателна служба в момента се осъществява по правителствено постановление от 11 април 1991 г., което пък препраща към секретно постановление на Министерския съвет от 1975 г. Излиза, че НРС още се ръководи от разпоредбите, на които се е подчинявал неговият предшественик - Първо главно управление на Държавна сигурност. Според Закона за отбраната и въоръжените сили, приет още през декември 1995 г., дейността на Националната разузнавателна служба трябва се регламентира със закон. Следователно дейността на разведките ни се извършва в драстично нарушение на действащата нормативна уредба през последните две години. По същия начин е уреден (или по скоро-не е уреден) и въпросът с военното разузнаване. Единствената разлика е, че в закона за отбраната и въоръжените сили поне е казано кой командва шпионите на армията и това е началникът на Генералния щаб. За цивилните им колеги обаче този въпрос продължава да виси.
Широко разпространеното схващане, че външното разузнаване е подчинено на президента, леко се отдалечава от реалността. Единственият начин, по който държавният глава може да контролира НРС, е при назначаването на началниците й. “Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България. Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет”, гласи член 100 от конституцията. По смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили Националната разузнавателна служба попада в рамките на определението въоръжени сили (въпреки някои опити тя да бъде извадена оттам) и следователно директорът й поема поста си с указ на държавния глава. С това правомощията на президента по отношение на разузнавателната дейност и охраната на държавната администрация обаче се изчерпват.
След като шефът на разузнаването бъде назначен, вече не е ясно кой може да упражнява ефективен контрол над това, което правят шпионите зад граница. Член 105 алинея 2 от основния закон казва само, че Министерският съвет упражнява общото ръководство на въоръжените сили. Какво правят оперативните работници в странство и кой може да използва информацията, събрана от тях, също трябва да стане със съответния (липсващ) закон.
Изглежда, никоя политическа партия засега няма сила (или не смее) да извади разузнаването от зоната на здрача, като напише закон. През последните 8 години всеки опит да се проникне в този бастион завършваше с дъжд от компромати, активни мероприятия и в крайна сметка - с падане на някое правителство. Така през 1992 г. си отиде и кабинетът на Филип Димитров. Първият син министър-председател падна след разкрития на българското разузнаване за така наречената македонска сделка, където фигурираха имената на премиерските съветници Константин Мишев и Алекс Алексиев. А това стана точно когато Филип Димитров протегна ръка към спецслужбата на Бриго Аспарухов. Тогавашният първи министър поиска от Конституционния съд да разтълкува в какво се изразява общото ръководство, което Министерският съвет има над въоръжените сили (в това число и разузнаването). Филип Димитров обаче падна от власт, а коалиционният премиер Любен Беров веднага изтегли иска на предшественика си от Конституционния съд. Така разузнаването на практика си остана под имагинерния “контрол” на тогавашния върховен главнокомандващ Желю Желев.

Централизиран или не трябва да е потокът на информацията от специалните служби - този въпрос измъчваше политиците на президентския Консултативен съвет по национална сигурност миналата сряда. “Идеята за координиране на органите на изпълнителната власт в изпълнение на техните функции по сигурността е било нещо постоянно, трайно присъстващо в съзнанието и на администрацията, и на политиците”, обяви премиерът Иван Костов след срещата с политическите си опоненти. Дискусиите по Концепцията за националната сигурност няма да продължат в Консултативния съвет към президента, допълни премиерът. Дебатът ще продължи в пленарната зала на парламента към края на пролетта и началото на лятото, каза още той.
“Изразихме своите категорични възражения по отношение на идеята за създаване на съвет за национална сигурност към Министерски съвет”, контрира го лидерът на БСП Георги Първанов. “Това е една идея, която не е убедително разработена в тази концепция. Ние предлагаме тази идея да падне, за сметка на това обстойно да бъдат разработени ангажиментите на всички държавни институции по отношение на националната сигурност”, допълни червеният лидер. Според него Консултативният съвет по националната сигурност е игнориран, а за сметка на това се създава нов орган, който не е законово регламентиран.
Както се очакваше, Първанов се изправи и срещу ориентацията на страната ни към членство в НАТО. “В документа става дума, че концепцията важи до приемането в НАТО, а не става ясно кои са истинските гаранции за нашата външна и вътрешна сигурност във времето до това приемане. Не става ясно и каква е ролята на въоръжените сили”, каза още Георги Първанов. Сътрудничеството ни с пакта трябва да се развива съобразно еволюцията му от отбранителна структура към колективна система за сигурност, смята първият човек на “Позитано”.
Единствено евролевицата подкрепи премиера. Нейният лидер Александър Томов даде рамо на идеята, според която Министерският съвет да централизира потока на информация от спецслужбите. “Мисля, че се прие най-важното - този съвет, за който говори премиерът Костов, да не функционира с права, които са законодателно уредени. Мисля, че при това положение можем да работим за комисия към Министерския съвет. Така се изчистват притесненията на медиите по въпроса”, обяви Томов. За сметка на това той лансира, общо взето, безумната идея за отделна колективна система за сигурност в Югоизточна Европа. На практика това означава изграждане на балкански военен съюз. Ако обаче се опитаме да осъществим този фантастичен план на евролевия лидер, задължително трябва да кажем сбогом на европейската и евроатлантическата ориентация.
Все пак въпросът за спецслужбите се оказа далеч по-взривоопасен от темата за външните заплахи за страната ни и участието във военни съюзи.

Какво иска премиерът от спецслужбите

Концепцията за национална сигурност на Костов е един, общо взето, дискретен начин управляващите да надникнат в бастиона на спецслужбите, които все още не попадат под юрисдикцията на изпълнителната власт. Към Министерския съвет трябва да се изгради съвет по национална сигурност, който да подсигурява стратегическа информация за управленските решения на правителството. Според замисъла на синия лидер в този съвет трябва да влизат премиерът, външният, вътрешният и военният министър, началникът на Генералния щаб и шефовете на спецслужбите - Национална разузнавателна служба, Национална служба за сигурност, Национална служба за борба с организираната престъпност, Национална служба за охрана, Военно контраразузнаване и Разузнавателно управление към Генералния щаб на армията.
Новосформираният орган да изисква текуща информация от специализираните държавни органи и институции за потенциалните и реалните заплахи, предлага Костов. Членовете на съвета непрекъснато ще наблюдават и анализират заплахите и ще оценяват опасностите за сигурността на страната. Ежегодно ще се изготвя доклад за състоянието на национална сигурност, се предлага в проекта за концепция. Съветът трябва да прогнозира развитието на заплахите за сигурността, да планира тяхното неутрализиране и да изработва различни варианти за разрешаване на всяка възникнала криза. Образно казано, началниците на всички тайни служби на състезателен принцип ще трябва да убеждават политическото ръководство на държавата в правилността на гледната си точка при заплаха за националната сигурност или криза.
Изграждането на подобен орган към Министерския съвет, изглежда, е заимствано от САЩ. Той наподобява щатския Съвет за национална сигурност, в който членуват президентът, вицепрезидентът, държавният секретар, министърът на отбраната, а председателят на Съвета на началник-щабовете и шефът на разузнавателната общност участват като съветници. При създаването си през 1947 г. този орган е замислен да координира политическите и военните решения. Постепенно обаче това схващане остава на заден план и щатският Съвет за национална сигурност започва да работи изключително за нуждите на президента. Този модел обаче трудно може да се използва едно към едно. Съществената разлика в българския случай е, че страната ни е с парламентарно, а не с президентско управление. Освен това решенията на изпълнителната власт се одобряват от целия Министерски съвет, а не еднолично от първия министър.
Целесъобразността на Съвета за национална сигурност ще зависи и от това дали той ще се придържа към декларираната чисто информационно-аналитична дейност. Съвсем нормално е висшата администрация, която взима решенията и поема отговорностите в държавата, да разполага с изпреварващи данни от абсолютно всички спецслужби по жизненоважните за страната въпроси. Рисковият момент в случая е, че Съветът по национална сигурност теоретично би могъл да се изроди от консултативен в управленски орган. Сливането на политическото ръководство на държавата и спецслужбите си има име и то е тоталитаризъм. Ако премиерът получи законово право пряко да командва всички тайни служби, тогава съветът ще се превърне в суперорган по подобие на Държавна сигурност. За разлика от нея обаче съветът по национална сигурност ще включва и военното разузнаване. А по тоталитарно време единствено Разузнавателното управление към Министерство на народната отбрана беше извън структурата Държавна сигурност.

Разузнаването като държава в държавата

В същото време обаче не може да се пренебрегне и обстоятелството, че Националната разузнавателна служба (НРС) в момента си остава единствената спецслужба, която на практика е подчинена само на себе си. Нормативна регламентация на дейността й не съществува в публичния правен мир. А според член 5 алинея 5 от конституцията и Закона за нормативните актове секретно законодателство не би трябвало да има, тъй като законите, указите и постановленията на Министерския съвет влизат в сила само след публикуването им в Държавен вестник. Дейността на Националната разузнавателна служба в момента се осъществява по правителствено постановление от 11 април 1991 г., което пък препраща към секретно постановление на Министерския съвет от 1975 г. Излиза, че НРС още се ръководи от разпоредбите, на които се е подчинявал неговият предшественик - Първо главно управление на Държавна сигурност. Според Закона за отбраната и въоръжените сили, приет още през декември 1995 г., дейността на Националната разузнавателна служба трябва се регламентира със закон. Следователно дейността на разведките ни се извършва в драстично нарушение на действащата нормативна уредба през последните две години. По същия начин е уреден (или по скоро-не е уреден) и въпросът с военното разузнаване. Единствената разлика е, че в закона за отбраната и въоръжените сили поне е казано кой командва шпионите на армията и това е началникът на Генералния щаб. За цивилните им колеги обаче този въпрос продължава да виси.
Широко разпространеното схващане, че външното разузнаване е подчинено на президента, леко се отдалечава от реалността. Единственият начин, по който държавният глава може да контролира НРС, е при назначаването на началниците й. “Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България. Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет”, гласи член 100 от конституцията. По смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили Националната разузнавателна служба попада в рамките на определението въоръжени сили (въпреки някои опити тя да бъде извадена оттам) и следователно директорът й поема поста си с указ на държавния глава. С това правомощията на президента по отношение на разузнавателната дейност и охраната на държавната администрация обаче се изчерпват.
След като шефът на разузнаването бъде назначен, вече не е ясно кой може да упражнява ефективен контрол над това, което правят шпионите зад граница. Член 105 алинея 2 от основния закон казва само, че Министерският съвет упражнява общото ръководство на въоръжените сили. Какво правят оперативните работници в странство и кой може да използва информацията, събрана от тях, също трябва да стане със съответния (липсващ) закон.
Изглежда, никоя политическа партия засега няма сила (или не смее) да извади разузнаването от зоната на здрача, като напише закон. През последните 8 години всеки опит да се проникне в този бастион завършваше с дъжд от компромати, активни мероприятия и в крайна сметка - с падане на някое правителство. Така през 1992 г. си отиде и кабинетът на Филип Димитров. Първият син министър-председател падна след разкрития на българското разузнаване за така наречената македонска сделка, където фигурираха имената на премиерските съветници Константин Мишев и Алекс Алексиев. А това стана точно когато Филип Димитров протегна ръка към спецслужбата на Бриго Аспарухов. Тогавашният първи министър поиска от Конституционния съд да разтълкува в какво се изразява общото ръководство, което Министерският съвет има над въоръжените сили (в това число и разузнаването). Филип Димитров обаче падна от власт, а коалиционният премиер Любен Беров веднага изтегли иска на предшественика си от Конституционния съд. Така разузнаването на практика си остана под имагинерния “контрол” на тогавашния върховен главнокомандващ Желю Желев.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK