НЕК - по близо до монопола, отколкото до пазара на електроенергия

Националната електрическа компания ще се преструктурира по модела “единствен купувач”, съобщи председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки. Той обясни, че този модел е залегнал в проектите на двата основни документа, които ще определят бъдещото на отрасъла - стратегията за развитие на енергетиката и закона за енергетиката. Окончателният вариант на проектозакона беше внесен в Министерския съвет преди около седмица. Той ще влезе в дневния ред на МС в момента, в който се получи становище от Съвета по законодателството към Министерството на правосъдието. Енергийната стратегия ще бъде внесена за обсъждане от министрите в началото на следващата седмица.

Какво е “единствен купувач”

Това е модел на централизирана структура на електроенергийната индустрия, при която собствеността може да бъде изцяло или преобладаващо държавна или частна. При този модел съществува една компания, която държи преносната мрежа и разпределението. Централите могат да бъдат с участие на тази компания или да са самостоятелни търговски дружества, независими производители на електроенергия. Разпределението и доставката до крайни консуматори също се извършват от самостоятелни търговски дружества - дистрибутори. Независимите производители нямат право да продават електроенергията си на друг освен на централната компания - собственик на преносната мрежа. Дистрибуторите могат да купуват ток само от нея.
Най-популярен е френският модел на единствения купувач. При него енергийният сектор е доминиран от “Електрисите дьо Франс” (ЕДФ) - националната електрическа компания на Франция, която държи 95% от производството и разпределението и почти изцяло преносната мрежа. Отделните консуматори нямат право да купуват електроенергия от независимите производители, това може да прави само електропреносната компания ЕДФ. Доставката на енергия за всички консуматори се прави от преносната компания. Почти идентичен е и моделът на електроенергийната индустрия в Италия. Държавната компания ENEL държи 80% от производството, 100% от преноса и 95% от разпределението. Компанията е в процес на приватизация. Очаква се тази приватизация да бъде придружена с реорганизиране на предприятието и преструктуриране по модела “единствен купувач” (Single buyer).
Силно централизирана енергийна структура с преобладаващо държавно участие има още в Гърция, Ирландия, Португалия, Словакия, Полша и Русия. Съществуват централизирани модели и с частно участие, каквито са в Белгия, Унгария и Чехия.
Пълната противоположност на модела “единствен купувач” е

Английският модел

на либерален енергиен пазар. Неговото начало бе поставено през 1989 г. с Акта за електричеството, с който едновременно се въвеждат приватизацията на отрасъла и конкуренцията. Първото става чрез раздробяването на предишната компания CEGB на четири напълно независими предприятия. Конкуренцията се въвежда не само на производствено равнище, а и при снабдяването с електроенергия. Като резултат в момента в Обединеното кралство съществуват около 20 електропроизводствени предприятия, една преносна компания - национална мрежа, и дванадесет разпределителни компании. Търговията на електричество се организира чрез пул-модел за организиране на производство/пазар на едро. Производствените предприятия продават своята енергия на пула, който се координира от националната мрежа, която притежава монопола на преноса “високо напрежение”. Дванадесетте електроснабдителни предприятия държат и управляват системата за разпределение, но нямат монопол за доставка. Конкуренцията в доставките на дребно се организира чрез т.нар. система достъп на трети лица до мрежата. Клиентите, които потребяват повече от 100 киловата, имат право на избор на доставчик. Всички предприятия са със 100% частен капитал.
По мнението на експертите английският модел е по-жизнеспособен, тъй като инвестициите и новото строителство са по-интензивни, повишават се ефективността и използваемостта на машините, намаляват се сроковете за изграждане на нови мощности, средната производствена цена на електроенергията намалява. Противниците на либералния енергиен пазар сочат като основен недостатък на този модел това, че въпреки всичко цената, произведена от английските централи, остава висока. Според други специалисти обаче това се дължи на фактори като неефективен въгледобив, високи разходи за енергията от ядрените централи, а не само на недостатъчните регулативни мерки.
Моделите в Швеция и Финландия са подобни на английския. Реформите в тези страни също се характеризират с частна собственост, въвеждането на пълна конкуренция и всеобщ достъп за концесии и териториално разграничаване. Разглеждат се предложения за промяна на юридическата рамка на системата и въвеждането на договорна форма на достъп до мрежата.
Ориентацията към Single buyer не е добър избор, коментираха представители на чуждестранни компании, които са заявили инвеститорски интерес към обекти от българската енергетика. Според тях съществува голяма опасност този модел да стане

Бариера пред големите инвестиционни проекти

в България. Причината е, че моделът на единствения купувач у нас запазва държавния монопол в търговията с електроенергия, включително върху износа на ток. Частните инвеститори, в това число и външните, няма да имат достъп до мрежата и ще бъдат задължени да продават електроенергията само на НЕК по определени тарифи. В същото време ще се запази и принципът на държавното регулиране на цените в отрасъла. В проектозакона е предвидено да се създаде агенция за държавно регулиране на цените, която на практика ще бъде приемник на сегашната държавно-обществена комисия за определяне на цените на енергоносителите.
Един производител в ТЕЦ “Марица изток” например трябва да купува въглищата по държавно определените усреднени цени. За въглищата от мините в Маришкия басейн те са по-високи от реалната себестойност поради изкуствено намаления добив и продължаващата практика зад по-евтиния маришки лигнит да се прикрива нерентабилността на дружествата с по-висока себестойност на производството. От друга страна, частният инвеститор трябва да продава енергията по държавно определени, т.е. социално приемливи, цени. Не е ясно дали той ще може да продаде продукта си и извън страната, например в Турция, където би могъл да вземе по-добра цена.
“При държава, която е бедна като нашата, не може да се премине директно към най-либералния модел, защото рискът от рязък скок на цените е голям и населението няма да понесе такъв ценови шок. Най-големи претенции във връзка с избора на модела “единствен купувач” имат американските фирми, които са заявили намерение да инвестират у нас. Те искат либерален модел. Ние обаче не сме щата Мейн или Калифорния. Европа проявява повече разбиране към проблемите на страната и на отрасъла и е по-благосклонно настроена към избора ни на модел. Европейските експерти дори оцениха високо проекта на закон за енергетиката, който внесохме в Министерския съвет”, заяви пред “Капитал” зам.-председателят на КЕ Станчо Андреев.
Факт е обаче, че при избрания от КЕ модел за инвеститора няма гаранция, че ще може да продава произведената енергия на цени, с които да възстанови в предвидените срокове вложените средства и да реализира печалба, коментират експерти. Според тях при този модел става невъзможно и хеджирането и компании, които са свикнали да работят с тези инструменти за застраховане от ценови изненади, ще се окажат с вързани ръце. По този начин не е изключено да прогоним едни от най-големите компании, които са заявявали желание да инвестират в България. Американската “Ентерджи” например едва ли би оценила като изгодно участието си в този проект, ако няма право нито да ценообразува на вътрешния пазар, нито да изнася. Компанията обяви наскоро намерението си да финансира голям проект за рехабилитация на “Марица изток 3” и разширяването на възможностите за износ на електроенергия в Турция. Предвижда се съвместна експлоатация на обекта с НЕК. Подписано беше и споразумение между “Ентерджи”, КЕ и НЕК.
“Имаме доста кандидати за реализирането на проекти, особено за комплекса “Марица изток”. Затова не е страшно, ако някой от кандидат-инвеститорите се оттегли. Към “Ентерджи” не сме поели конкретен ангажимент. Споразумението, което подписахме, не е договор. То има по-скоро силата на документ за намерения”, обясни Станчо Андреев. Според него за “Марица изток” ще се обяви търг и най-вероятно тя ще се приватизира като комплекс.
Не е вярно, че само “Ентерджи” е против модела на единствения купувач, той има опоненти и сред специалистите в страната, твърдят хора от бранша. Първият вариант на стратегията за развитие на енергетиката предвиждаше един много по-либерален модел. Впоследствие се наложи централизираният модел.
По този начин България ще си отреже пътя към свободния пазар на електроенергия, който вече се формира в Европа, смятат експерти. През 1996 г. министрите на енергетиката на страните от ЕС приеха становище за частична и прогресивна либерализация на европейския електроенергиен пазар. Директивата за общоевропейския електроенергиен пул влезе в сила от началото на миналата година и държавите разполагат с две години, за да залегне тя в националните им законодателства.

Успешната интеграция на България в Европа

ще бъде невъзможна при сегашния модел на електроенергиен мастодонт, който от години е иззел от производствените предприятия дори най-елементарните стопански функции - самостоятелното счетоводство и доставката на суровини. Преструктурирането по модела на единствения купувач едва ли ще промени съществено нещата. Освен че запазва държавния монопол, той предвижда една бавна процедура на отделянето на производствените предприятия е електроснабдителните клонове. Централите първо ще се отделят на собствена стопанска сметка. При това не всички, а в началото ще има пилотен проект с една-две централи, като това ще бъдат най-проблемните като ТЕЦ “Бобов дол”. Не е изключено експериментът да се окаже неприемлив и да се стигне до ново умуване. Но дори да не стане това, самото експериментиране, отчитането на резултатите, счетоводното отделяне на другите централи и преминаването най-после към пълна икономическа и юридическа самостоятелност, т.е. към статут на независим производител, ще отнеме години. Въпросът е какво ще прави енергетиката дотогава. Една от най-важните задачи, които си постави правителството в областта на електроенергетиката, е присъединяването на електроенергийната ни система към UCPTE (обединената електроенергийна система на Европа).
Без достатъчно инвестиции за поддържането и рехабилитирането на съществуващите мощности и изграждането на нови интегрирането на българската енергийна система към общоевропейската са невъзможни. Най-важното условие за присъединяването на националната енергосистема към UCPTE е нейната надеждност и стабилност. В момента съдбата на четирите малки реактора на АЕЦ “Козлодуй” все още остава неизвестна, т.е. те може да бъдат затворени въпреки доказателствата на българската държавна администрация, че с преждевременното извеждане на четирите реактора енергийната ни система ще бъде подложена на сериозно изпитание. Още преди няколко години трябваше да се реализират проекти за рехабилитацията и изграждането на заместващи мощности в ТЕЦ “Варна” и електроенергийния комплекс “Марица изток”. Това не стана, защото държавата нямаше пари. Тя и сега няма пари и единствената възможност да се привлече финансиране е да се осигурят привлекателни условия за навлизането на външни инвестиции в енергийния отрасъл. “Единствен купувач” обаче определено не е моделът, който ще привлече частни инвестиции, независимо дали са местни или чуждестранни.