С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
28 мар 1998, 0:00, 2338 прочитания

Уранодобивът - проблемите продължават

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Миналия понеделник правителството прие ново, трето по- ред (след 1989 г.), постановление за ликвидирането на последиците от уранодобива. Документът предвижда всички проекти за премахване на последствията от уранодобива да се одобряват от специално създаден консултативен междуведомствен съвет. Съветът ще включва експерти от министерствата на околната среда и водите, финансите, земеделието, здравеопазването и Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. Комитетът по енергетика (КЕ) е отговорен за създаването и организирането на работата на консултативния съвет. Ведомството също така поема цялостния контрол и координацията по изпълнението на работните проекти за ликвидирането на последствията от добива и преработката на уранова суровина. КЕ ще организира изготвянето на крайните ликвидационни баланси и съвместно с ековедомството ще представя на Министерството на финансите програми и разчети за средствата, необходими за следващата финансова година.
Организацията и контролът по техническата ликвидация, техническата и биологичната рекултивация, очистването на води и мониторинг се възлагат на новосъздадената държавна фирма “Екоинженеринг - РМ” ЕООД, базирана в София. В тази фирма ще се концентрира цялата документация по проучването, проектирането и изпълнението на проектите за ликвидация. Геоложката и хидроложката информация ще бъде предадена в Националния геофонд на Министерството на околната среда (МОС).
МОС ще утвърждава метода и технологията за очистване на замърсените води за всеки отделен обект. Ековедомството ще съгласува разработените от “Екоинженеринг” технико-икономически задания за работните проекти на пречиствателни съоръжения, за експлоатацията на мониторинговите мрежи и годишните програми с разчетите за необходимите средства. То ще утвърждава и разработените от “Екоинженеринг” радиологични картини на засегнатите от уранодобива земи от земеделския и горския фонд.
Министерството на здравеопазването има ангажименти към проектите за техническата ликвидация и рекултивация в частта за защита на населението от радиация. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа ще определя изискванията за рекултивиране на замърсените земеделски земи и горския фонд, реда за възстановяване на собствеността и размера на наемите по време на рекултивационните работи.

Шест милиарда лева трябват за ликвидирането на уранодобива

през следващите три до пет години, съобщи председателят на КЕ Иван Шиляшки. От 1992 г. досега за ликвидацията на уранодобива са похарчени около 3 млрд. лв.
Довършителните работи по техническата ликвидация на обектите и проектите за ликвидиране на последствията от уранодобива ще се финансират със средства от извънбюджетната сметка на Министерството на финансите “Дивидент за държавата от търговските дружества с държавно участие”. Предоставянето и отчитането на тези средства ще се регламентират със специална наредба, която трябва да подготви финансовото министерство.
Управителите на търговските дружества от уранодобива ще продават дълготрайните активи и материалните запаси по ликвидационните баланси чрез търг, конкурс или преговори с потенциален купувач. От получените пари 90% ще се внасят по извънбюджетната сметка на финансовото министерство “Дивидент за държавата от търговските дружества с държавно участие”, а 10% ще остават в самото дружество за покриване на разходите по продажбата.
Парите, които държавата е инвестирала досега в ликвидацията на уранодобива, не са малко, но резултатите са повече от скромни, смятат експерти от бранша. Според тях това може да се обясни единствено с

Погрешната философия

заложена в българския модел. “При нас ликвидацията започва с демонополизация, която при това не е добре подготвена юридически. По този начин бяха прекъснати естествените връзки между поделенията на бившето СО “Редки метали”, създадоха се предпоставки за загуба на информация и на специализирани висококвалифицирани кадри, необходими за бъдещите саниращи дейности”, гласи експертно становище.
Уранодобивът у нас започва в края на 30-те години, когато немски специалисти разработват няколко малки повърхностни находища в района на Бухово. След Втората световна война е създадено българо-руско минно дружество за проучване и експлоатация на уранови руди у нас. Впоследствие активите на дружеството преминават към ДСО “Редки метали”.
От 1946 до 1992 г. са проучени повече от 200 находища. Не всички са влезли в експлоатация - поради ниското съдържание на уран в рудата разработването на някои от тях би било икономически нецелесъобразно. У нас са добити общо около 18 млн. тона уранова руда и са произведени около 18 млн. кг уран.

Началото на края на уранодобива

е през 1990 г., когато три месеца преди да изтече българо-съветската спогодба за продажба на нашия уранов концентрат в Русия, тя е прекратена от правителството на Андрей Луканов по инициатива на българската страна. Отказвайки се от продължаването на дългосрочната спогодба, без да има гарантиран купувач, България излиза на спотовия пазар, където цените са 2 пъти по-ниски от тези при дългосрочните договори между страните от WOCA, обясни пред “Капитал” експерт от КЕ. При тогавашните условия на пренаситен пазар това означава да продаваме при цена около 20 долара на килограм при себестойност на нашата продукция около 60-70 долара на килограм. Дори при най-евтиния геотехнологичен добив себестойността на урана у нас е около 40 долара на килограм. По този начин системата на тогавашната държавна фирма “Редки метали” е оставена без изход - тя прави разходи, трупа дългове, но няма реализация и приходи. Няма и реален критерий за ефективността на своята дейност.
През март 1991 г. е прието 22-ро разпореждане на Министерския съвет за демонополизация на ДФ “Редки метали”. Създават се 17 самостоятелни дружества. Тези от тях, които са от сферата на обслужването на урановото производство като транспортни и строителни поделения, ремонтно-механични заводи, социална дейност и др., с променлив успех вече са намерили своята пазарна дейност или са прекратени. Останаха обаче 9 дружества, наречени условно добивни, които продължаваха да трупат дългове поради липсата на пазари. Това стана причината през 1992 г. да се роди ПМС 163 , с което на практика бе прекратен уранодобивът в България. В този документ обаче не са предвидени изцяло необходимите икономически, социални и екологични мерки. “Това беше един провокиран от създадената ситуация акт на икономическа принуда, който е можело да бъде направен по-добре и от икономическа, и от екологична гледна точка”, твърдят експерти.
През 1994 г. е прието ново постановление на МС с № 56. То заменя 163-то ПМС, но също не успява да реши сложните управленски и социално-икономически проблеми. Според хора от бранша новото постановление също не решава тези проблеми и може би ще създаде още по-голям хаос в управлението на процеса.
Не е ясно защо трябва да се създава напълно нова фирма, след като вече съществува дружеството “Редки метали” и то вече беше натоварено с отговорностите по ликвидацията на уранодобива. По този начин беше решен въпросът и в Германия, където немският аналог на “Редки метали” - фирмата “Висмут”, е реорганизирана и предметът й на дейност е променен с единствена задача - ликвидацията на уранодобива и уранопреработването и премахването на последиците от тях.
С новото постановление “Редки метали” остава собственик на активите, но няма никакви възможности и права за контрол по отношение на действията и проектите, които се реализират с тази собственост. Организацията и контролът са прехвърлени изцяло на новата фирма “Екоинженеринг - РМ”, тя ще възлага изпълнението на проектите и ще сключва договорите с фирмите изпълнители. Финансирането пък ще се осигурява от Министерството на финансите.

Германският опит

“Висмут” ООД е произвело около 220 000 тона уран и е третият в света производител на този метал след САЩ и Канада. През януари 1991 г. планово се преустановява добивът на уран в бившата Източна Германия. Бившето германо-съветско дружество е приведено окончателно в съответствие с германското търговско право. “Висмут” става ООД със 100% държавно участие. През декември 1991 г. се подписва обществен договор за извършване на рекултивация на засегнатите от уранодобива и уранопреработката терени. На “Висмут” ООД е възложена държавна поръчка за изпълнението на тази задача. Едва тогава започва приватизацията на звената, чиито функции са несвойствени за тази работа и които не са необходими в периода на оздравяване на околната среда. Това продължава до март 1992 г. и през този период броят на работниците и служителите е намален десетократно. Запазва се обаче висококвалифицираният инженерно-технически персонал - геофизици, геолози и технолози, привличат се дори нови кадри - радиохимици и радиофизици, главно от научните институти в бившата ГДР. Изхожда се от предпоставката, че този тип кадри са най-близко до проблемите, свързани с възстановяването на околната среда. Единствената задача на “Висмут” ООД е плановата ликвидация на уранодобива и уранопреработването и оздравяването на околната среда. Очаква се процесът да продължи около 15 години. За целта се предвижда да бъдат изразходвани 13 млрд. герм. марки от бюджета на федералната република. Всички стъпки по преобразуването на “Висмут” са регламентирани със съответни закони.
У нас ликвидирането на уранодобива и последиците от него става на базата на подзаконови актове - главно ПМС. Първоначално определеният срок за приключване на ликвидацията е 6 месеца, а и сега продължава да се говори за срокове от 2-3 години. Недостатъците от липсата на дългосрочна програма за извършване на ликвидацията сега не се оспорват от нито един от специалистите в бранша. Според много от тях тя е в основата и на неяснотите във финансирането. Определените около 6 млрд. лв. едва ли ще бъдат достатъчни, ако искаме да забравим за опасността от радиоактивното облъчване.

“Редки метали” е в списъка на кредитните милионери

Причината е в последната сделка на предприятието от миналата година, при която бяха продадени около 500 тона уранов концентрат за около 18 млн. долара. Сто тона от този концентрат са обезпечение срещу кредит от Стопанска банка от 100 млн. лева, ползван през 1993 г. Банката бе обявена в несъстоятелност. Опитите й да получи обратно сумата със съответните лихви останаха без успех, тъй като “Редки метали” не разполага със собствени средства. Всички дейности по ликвидацията на уранодобива и последствията от него се финансират от Министерството на финансите. В извънбюджетната сметка на ведомството се внасят и всички постъпления от продажбата на активи на фирмата, включително и от сделката с урановия концентрат.
С писмо от 11 юни 1997 г. министърът на финансите Муравей Радев задължава “Редки метали” да преведе парите от продажбата на урановия концентрат в извънбюджетната сметка на МФ, като поема задължението в едноседмичен срок да погаси задълженията на фирмата и дружествата към търговските банки. Общата стойност на задълженията по това време е 120 млн. лв. Парите (равностойни сега на около 30 млрд. лв.) са преведени в съответната сметка, но какво е станало с тях и защо не е погасен дългът, не е известно. Не е ясно и кой ще плаща лихвите за изтеклите 8 месеца, които се смятат за просрочие. Този въпрос не се урежда и с новото постановление.
Според екоексперти сериозните проблеми по преодоляването на последиците от уранодобива тепърва предстоят. Предстои затварянето на завода и изграждането на хвостохранилището в Бухово и оздравителни дейности в Елешница. Това са над 500 км галерии и канали, които дълго време ще създават проблеми и за затварянето на които трябва да се прилагат сложни и скъпи технологии.
Според експертите единственият работещ вариант е тези дейности, както и финансирането по тях, да се регламентират със закон, като бъдат определени и съответните разумни срокове. Със закон трябва да се реши и проблемът със собствеността върху замърсените от уранодобива земи. “Не може да се връщат на хората тези земи, защото, макар да са рекултивирани, винаги ще има ограничения за ползването им”, смятат експерти. Според тях по-екологичният и по-икономичен вариант е самозалесилите се табани да останат държавни и да бъдат включени в държавния горски фонд, където опасността от вредно въздействие върху хората е по-малка. Това обаче също може да се уреди само със закон.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Валери Симеонов подаде оставка в опит да намали напрежението 6 Валери Симеонов подаде оставка в опит да намали напрежението

Лидерът на НФСБ иска да "лиши протестите срещу управлението от тяхното основание"

16 ное 2018, 2619 прочитания

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв. Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

16 ное 2018, 3095 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Цената на компромиса за газа

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

Марик Стринг: Европейците трябва да модернизират армиите си

Зам. помощник държавният секретар на САЩ пред "Капитал"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете